Решение № 728 от 27.05.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 728 гр. София, 19.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20211000503774 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 26.08.2021г. постановено по гр.д. № 13249/2021г. по описа на СГС, ГО, 29 състав, съдът е уважил частично иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ, като е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати в полза на Ц. Н. П., сумата от 12 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди от незаконно повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл.321 ал.3 пр.2 и 4, т.2 вр.ал.2 НК, наказателното производството по което е прекратено с постановление от 12.02.2020 г. по пр. пр. № 332/2015 г. по описа на СП, досъдебно производство № 2/2015 г. по описа на СБОП Хасково, на прокурор при Специализираната прокуратура, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.02.2020г. до окончателното й изплащане, а на осн.чл.10 ал.3 ЗОДОВ сумата от 405.74 лева - разноски /от които д.т. 10 лв. и адв.възнаграждение от 395.74 лева/.

Със същото решение е отхвърлен предявения иск за разликата над 12 000 лв. до пълния предявен размер от 94 000 лева, като неоснователен.

В срока по чл.259 ГПК срещу решението са депозирани две въззивни жалби и от двете страни по делото.

Жалбоподателят-ищец Ц. Н. П. оспорва решението в неговата отхвърлителна част и моли съда да го отмени и уважи предявените искове. Изтъква факта, че не е отчетено в пълен размер значението на доказателствата, установяващи интензивност, период и степен 1 на трайно засягане на личната сфера и като цяло неговия личен, социален, професионален живот от тези негативни отражения, които предизвика незаконното обвинение. Посочва, че е изживял страхотен стрес от ареста през 2015г., от тримесечният престой в ареста при изпълнение на мярката „Задържане под стража". Забраната за напускане пределите на страната, продължила 18 месеца, поддържала у него постоянно напрежение от вероятността незабавно да бъде извикан пред разследващите органи. Личният му живот, професионалното развитие в Агенция „Митници" се сринали буквално пред очите му и това продължило до прекратяването на делото. Загубил съня си, обзел го страх от дълъг престой в затвора, затворил се в себе си и не общувал с хората наоколо. Счита, че съдът по принцип правилно е приел тези последици за установени по делото, но неоправдано при преценката им във връзка с определянето на справедливия размер на обезщетението е подценил в известна степен тяхното значение за живота му. Нарушенията от процесуален характер са във връзка с допуснатото нарушение на закона по прилагането на критерия по чл.52 ЗЗД. Независимо от правилната преценка на съда в тази насока, посочва, че при определянето на справедливия размер на обезщетението, съдът не е разгледал в цялост и взел предвид преживените от него стрес, страх от неоправдано обвинение, загуба на обичайния начин на живот, загуба на време за организиране на защитата, промяна в личността чрез загуба на надежда и отчаяние. Ето защо моли за присъждане на обезщетение в пълен размер от 94 000 лв. ведно със законните последици и направените по делото разноски.

Жалбоподателят-ответник Прокуратурата на РБ оспорва решението в неговата осъдителна част и моли съда да го отмени и отхвърли иска респ. намали неговия размер.

Посочва, че съдът е отчел, че на ищеца е била наложена постоянна мярка за неотклонение „Задържане под стража", която на 29.12.2015 г. по в.н.ч.д. № 250/2015 г. по описа на АСНС, образувано по протест на СП и жалби на обвиняемите, е била отменена, като е заменена с мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 10000 лева и взета постоянна мярка за неотклонение „задържане под стража“. Така взетата по отношение на него мярка за неотклонение е била изменена в „парична гаранция“ в размер на 15 000 лв. с определение от 10.03.2016г. постановено по н.ч.д. № 592/2016 г. по описа на СНС. Посочва, че задържането му и на други общо 33-ма лица, както и взетата по отношение на някои от тях мярка за неотклонение „задържане под стража“, е имало медиен отзвук,“ но съдът е посочил в решението наличието на множество публикации на различни медии, за които обаче Прокуратурата не може да носи отговорност. Към този момент ищецът е заемал по служебно правоотношение длъжността Митнически инспектор в Митница Свиленград, което е прекратено считано от 12.01.2016г. поради съкращаване на длъжността. Посочва, че съдът присъждайки този завишен размер на претърпени неимуществени вреди - 12 000 лева, е приел, че са събрани по делото гласни доказателства чрез разпит на брата на ищеца, който е заявил, че ...задържането и повдигането на обвинение срещу ищеца е станало достояние на обществото чрез електронните медии и повлияло върху личния му и професионален живот.

Случилото се го променило много, затворил се в себе си, ограничил социалното си общуване след освобождаването му от ареста, въпреки че се преместил да живее от гр. *** в 2 гр. ***, където живеели заедно и до настоящия момент. Не искал да излиза от дома си и преустановил физическата си активност отпреди. Бил потиснат, страхувал се, че животът му можел да продължи в затвора, въпреки младата му възраст, висше инженерно образование и владеене на два чужди езика - английски и френски. Дълго време - до началото на 2019г., не можел да си намери работа, поради свързването му със задържаните митничари от Митница - Свиленград и воденето срещу тях наказателно производство, данни за които обстоятелства били лесно установими в интернет пространството. Преди образуваното наказателно производство, приключило с прекратяването му, ищецът бил весел и общителен, добър в работата си и отдаден на хобитата си.“. Счита, че съдът необосновано е приел, че посочените показания са непротиворечиви, възпроизвеждащи лични и непосредствени възприятия за състоянието на ищеца, но не е отчел обстоятелството, че свидетелят е негов брат и очевидно е заинтересован от изхода на делото. Затова твърди, че присъденият размер на обезщетението за неимуществени вреди, независимо от изложеното от съда, е несъобразено с критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД и кономическата конюктура в страната.

Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДВПГ и чл.84 ал.3 ЗЗД.

Ищецът Ц. Н. П. твърди, че на 14.12.2015г. му е повдигнато обвинение в извършване на тежко престъпление по чл. 321, ал. 3, пр.2 и 4, т.2 вр.ал.2 НК и изготвянето и пре‐ дявяването на други постановления за привличането му като обвиняем съответно на 14.06.2017 г. и 01.02.2019г. по същото наказателно производство, прекратено през м. февруари 2020г. (така постановление от 12.02.2020 г.); че на 13.12.2015 г. е бил задържан и взетата спрямо него мярка за неотклонение „задържане под стража“ от 29.12.2015г., прилагана до 15.03.2016г. до изменението й с „парична гаранция“ от 15000 лв. с определение по ч.н.д. № 592/2016 г. на СпНС; предприети по производството различни процесуални действия срещу него, включително и мярка на процесуална принуда „забрана за напускане на пределите на РБ“, довели и до прекратяване на правоотношението му като служител на Агенция Митници; преживени дълбоки и трайни неблагоприятни последици в жизнената му среда - начин на живот, семейство и приятели, включително и от демонстративното действия по разследването и тяхното медийно огласяване, довели до несигурност и страх, вкл. и за бъдещото му развитие, предвид младата му възраст - 27 години, изолиране и ограничаване на контактите му, безсъние и затваряне. Претендира справедливо обезщетение за причинените неимуществени вреди в размер на 94000 лв., заедно със законната лихва от 12.02.2020 г. до окончателното й изплащане и направените по делото разноски.

Ответникът Прокуратурата на Република България оспорва иска, възразявайки за завишаване на размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди съобразно принципа на чл. 52 ЗЗД и за дължимост на лихвата от стабилизиране на постановлението за прекратяване.

От фактическа страна се установява безпротиворечиво, че с постановление от 14.12.2015г. по досъдебно производство Ns 2/2015 г. по описа на СБОП Хасково, връчено на същата дата, ищецът Ц.П. е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.321, ал.3, 3 пр. 2 и 4, т. 2 във вр.ал. 2 НК, за това че за периода от м. март 2015 г. до 13.12.2015 г. в област Хасково и на територията на ГКПП Капитан Андреево, заедно с други лица, участвал в организирана престъпна група - структурирано трайно сдружение от повече от три лица с цел да върши престъпления по чл.301, ал. 1 и чл.282, ал. 1 НК, създадена с користна цел и участвал като длъжностно лице - митнически инспектор в Митница Свиленград Митнически пункт Капитан Андреево. За същото престъпление на ищеца Ц.П. са предявени по досъдебното производство и постановления за привличане в качеството на обвиняем от 14.06.2017г. и 01.02.2019г. за същото престъпление.

Към момента на привличането му ищецът, въз основа на постановление от 13.12.2015г. на СП, е бил конвоиран и задържан на основание чл. 64, ал. 2 и чл. 199 НПК за срок от 72 часа до произнасяне от съда по постоянната му мярка за неотклонение, при което същият е бил настанен в 03 - София, сектор Арести - гр.София, арест Ул. Майор Георги Векилски № 2.

На 29.12.2015г. по в.н.ч.д. № 250/2015г. по описа на АСНС, образувано по протест на СП и жалби на обвиняемите, по отношение на ищеца е била отменена мярката за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 10000 лева и взета постоянна мярка за неотклонение „задържане под стража“. Така взетата по отношение на него мярка за неотк‐ лонение е била изменена в „парична гаранция“ в размер на 15 000 лева с определение от 10.03.2016 г., постановено по н.ч.д. № 592/2016 г. по описа на СНС.

Задържането на ищеца и други лица (общо 33-и), както и взетата по отношение на някои от тях мярка за неотклонение „задържане под стража“, е имало медиен отзвук, вид‐ но от приложените извлечения от статии „По 13 фишеци с рушвети на смяна за митничарите“ и „12 служители от Митница Свиленград остават в ареста“ на електронни издания на standartnews.com и Днec.dir.bg и от съобщение от електронната страница на СП за уважен протест съответно от 14.12. и 30.12.2015г. В статиите и съобщението поименно са посочени задържаните лица, сред които е ищецът Ц.П., респ. привличането им като обвиняеми за участие в организирана престъпна група, занимаваща се с поискване и приемане на подкупи и престъпление по служба.

Към този момент, видно от заповед на директора на Агенция Митници, ищецът е заемал по служебно правоотношение длъжността Митнически инспектор в Митница Свиленград, което е прекратено с посочената заповед, считано от 12.01.2016г. поради съкращаване на щата и връчена му в ареста.

С постановление от 18.12.2015 г. на прокурор при СП по отношение на ищеца е била взета и мярка за процесуална принуда по чл.68, ал.1 НПК „забрана да напуска пределите на РБ“./л.159/ Тази мярка и мярката му за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 15000 лева, са отменени с постановление от 19.06.2017г. на прокурор от СП, поради изтичане на сроковете по чл.234, ал.8 НПК по наказа телното производство.

С постановление от 12.02.2020г. по пр. пр. № 332/2015 г. по описа на СП, досъдебно производство № 2/2015г. по описа на СБОП Хасково, на прокурор при СП, постановено след друго частично прекратяване на производството с постановление от 21.03.2019г., воденето срещу ищеца Ц.П. наказателното производство за повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.321 ал. 3, пр. 2 и 4, т. 2 вр.ал. 2 НК и чл. 301, ал. 1 НК е било прекратено и постановено връщането на иззети от него вещи при извършени на 13.12.2015г., след направени искания и дадени от съд разрешения, обиск и изземване на ищеца, както и претърсване и изземване на ползвани от него автомобил и жилище в гр. ***, видно от представените протоколи, искане и определения, включително и за дадено разрешение за криминалистическа регистрация - фотографско заснемане, взимане на дактилоскопия отпечатъци и на ДНК образци.