Решение № 1181 от 15.05.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1181 гр. Бургас, 15.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ при участието на секретаря ЗОЯ Г. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ Гражданско дело № 20252120107228 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявена искова молба от А. М. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ***, чрез процесуален представител мл. адв.

Л. П. против „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, за признаване на установено, че сключеният между страните договор за потребителски кредит № ************/**.**.**** г., е недействителен.

Претендират се разноски.

Твърди се, че между ответника като кредитор и ищеца като кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит на **.**.**** г., със следните параметри: размер на отпуснатия кредит: 2000 лв., суми по застрахователни премии по застраховка „Живот“: 1450 лв., като общо дължимата сума по договора е в размер на 8239,69 лв., което надвишава повече от четири пъти размера на отпуснатата главница. Твърди се, че договорът за застраховка не е сключен по желание на ищеца, а по същността си представлява наложен разход, а отделно на това и противоречи на чл. 143 ЗЗП, тъй като застраховката е обвързана с усвояването на кредита без право на избор от страна на ищеца. Твърди още, че не му е предоставена преддоговорна на информация по разбираем начин, касаеща ГПР, нито е бил уведомен за компонентите, формиращи общо дължимата сума. Твърди още, че ГПР е единствено посочен като конкретна величина, без да е ясно от какви разходи е формиран той. С изложените съображения, счита договора за нищожен, поради противоречие със закона и накърняване на добрите нрави, а в условията на евентуалност – на клаузите, в които се уговарят допълнителни 1 такси, застрахователни премии, оскъпяване над законната лихва, скрити разходи, административни начисления, неустойки и разходи при предсрочна изискуемост, поради нарушаване на чл. 143-147 ЗЗП.

Моли за уважаване на иска. Представя писмени доказателствени средства.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника, чрез юрк. К. З., с който счита исковете за допустими, но неоснователни. Твърди се, че инициативата за сключване на договора е била на ищеца. Процесният договор за кредит е сключен от разстояние като самият ищец е избирал услугите към договора. Признава обстоятелството, че в ГПР не са включени суми за застрахователни премии, тъй като те не представляват разходи по кредита, защото сключването на застраховка не представлява задължително условие за сключването на договора и следователно те не следва да бъдат включени в него. Възразява срещу твърдението, че ищецът не е бил уведомен за застрахователния договор, а напротив именно той е сключил застрахователния договор със застраховател „Кардиф Общо Застраховане, Клон България“ КЧТ, по силата на който при настъпване на застрахователно събитие, ищецът би могъл да се възползва от предвиденото в него. Отделно от това, ищецът не се възползвал от правото си на отказ от сключен договор за застраховка. Възразява и срещу твърдението на ищеца, че не му е предоставена подробна преддоговорна информация, като в подкрепа на оспорването си представя доказателства. Счита, че договорът за кредит не противоречи на изискванията на ЗПК, поради което не са налице обстоятелствата по чл. 22 ЗПК за обявяването му за недействителен.

Представя писмени доказателствени средства.

Моли за отхвърлянето на исковете. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца.

В съдебно заседание, ищецът чрез процесуалния си представител с писмена молба, поддържа предявените искове.

Ответника не се явява в съдебно заседание, с писмена молба оспорва иска.

Предявени са за разглеждане обективно евентуално съединени установителни искове с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.11, ал.1, т.10, вр. с чл.22 ЗПК; чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД, чл.143, ал.1 и чл.146 ЗЗП; чл.26, ал.1, пр. 1 и 2, във вр. с чл.19, ал.4 ЗПК вр. с чл.143 ЗЗП.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

По делото не се спори, а и от доказателствата се установява, че между ищеца и ответното дружество е сключен договор за потребителски кредит от **.**.****г. с размер на кредита – 2000 лв. Ищцата се е задължила към ответника да върне заетата сума в срок до **.**.****г. с годишна лихва в размер на 41,15 %, като общо дължимата от потребителя сума е1230 лв.

Посочен е ГПР – 49,79 %. Сумата се дължи на месечни вноски включващи 2 главница и лихва. Уговорено е и задължение за заплащането на застрахователна премия в размер на 1475,40 лв. Общата сума дължима от потребителя е в размер на 8239,69 лв. Уговорено е че договорът се усвоява в тридневен срок след сключването му. Не се спори, че кредитът е усвоен.

Видно от представените документи договорът е сключен чрез мобилно приложени и е в електронен оригинал.

Представен е стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити от банката, заявление-декларация за установяване на договорни отношения, потвърдени електронно от ищцата.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

Законът въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК. На свой ред, разпоредбата на чл. 21 ЗПК предвижда, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон е нищожна, а според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.

7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Няма пречка договорът да бъде сключен от разстояние съобразно нормите на ЗПФУР, тъй като в този случай писмената форма се реализира, посредством електронен документ съобразно нормата на чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕУУ.

Настоящият състав, съобразявайки представените и приети по делото доказателства, приема, че посоченият в договора за потребителски кредит годишен процент на разходите в размер на 49,79 % не отговаря на действителния такъв, доколкото в него не са включени вземания, дължими от потребителя, които е следвало да бъдат включени при определяне на коректния процент на годишния процент на разходите. Това безспорно представлява заблуждаваща търговска практика.

Съгласно Решение на СЕС от 14.03.2024 г. по дело C‑714/22, член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „годишен процент на разходите“ по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те 3 представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит.

Предвид неразривната свързаност на уговорената застрахователна премия с договора за кредит, с договарянето тя да се заплаща разсрочено едновременно с изплащане на погасителната вноска по заема, се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, ограничаваща размера на ГПР. С включването на застраховката към главницата се цели длъжникът да бъде натоварен с разходи по допълнителни услуги за кредита, които формално водят до увеличение на възнаграждението на кредитора, но не са включени като разход по кредита, с което се заобикаля императивната норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. § 1, т. 1 ДР на ЗПК. В случая, макар в представения договор за потребителски кредит ГПР да е определен в разрешения законов размер се установява, че при изчисляването му не е включена уговорената застрахователна премия от 1475,40 лв. Това се признава и от ответното дружество. В тази връзка, обаче, с оглед съдържанието на договора, съдът приема, че получаването на кредита при предлаганите условия включва заплащането на застрахователната премия, поради което същата представлява разход по кредита, който е следвало да бъде включен в ГПР, но по твърдения на заявителя това не е сторено. Липсата на този разход при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание чл. 22 ЗПК и до прилагане на последиците по чл. 23 ЗПК. Поради това ищецът дължи връщане единствено сумата получена по кредита.

С тези съображения съдът намира, че предявеният установителен иск следва да бъде уважен. Поради това не подлежат на разглеждане предявените евентуални искове.

По разноските: При този изход на спора на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски. В полза на адвоката осъществил процесуално представителство за ищеца въз основа на представен договор за безплатна правна помощ на материално затруднено лице, следва да се присъди възнаграждение съобразно фактическата и правна сложност на делото – в размер на 200 евро.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. М. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ***, и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, че сключеният между тях Договор за потребителски кредит № ************/**.**.**** г., е недействителен на основание чл. 22 ЗПК вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

ОСЪЖДА „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, да заплати на А. М. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ***, сумата в размер на 168,52 евро, представляваща разноски за държавна такса.

4

ОСЪЖДА „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, да заплати на адв. Л. П. П. – САК , сумата в размер на 200 евро, представляваща възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 5