Определение № 3583 от 12.07.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3583 гр. София, 12.07.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мими Фурнаджиева

Членове:

Велислав Павков

Десислава Попколева като разгледа докладваното от Мими Фурнаджиева Касационно гражданско дело № 20238002105288 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на А. Т. Б., със съдебен адрес в гр.

София, представлявана от адв. В. В., против въззивно решение № 4707 от 31 август 2023 г., постановено по в.гр.д. № 5810/2022 г. по описа на Софийски градски съд, с което е отменено решение № 20207073 от 3 ноември 2021 г., постановено по гр.д. № 22223/2021 г. по описа на Софийски районен съд, за уважаване исковете на Букарева против „ЧЕЗ разпределение България" АД по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ, и вместо него са отхвърлени исковете за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението на Букарева, извършено със заповед № CB-DOC-865/04.03.2021 г. на членове на Управителния съвет на „ЧЕЗ разпределение България" АД, за възстановяване на Букарева на работа на заеманата преди уволнението длъжност „ръководител на район/оперативен център – заместник ОЦ: ЮГ-ЗАПАД“ в направление „Реализация, ремонти и нови присъединявания“, дирекция „Реализация на инвестициите“, и за осъждане на „ЧЕЗ разпределение България" АД да й заплати обезщетение от 11652,48 лева за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода 04.03.-04.09.2021 г., ведно със законната лихва, и в тежест на касаторката са присъдени разноски.

В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно по всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК. Сочи се, че не е обсъден доказателственият материал и липсват на мотиви по някои съществени елементи от спорното правоотношение; делото е решено при неизяснена фактическа обстановка; решението е и необосновано, защото направените правни изводи противоречат на възприетата фактическа обстановка. Твърди се, че решението е очевидно неправилно. При разглеждане на делото не бил осигурен справедлив и равнопоставен процес, тъй като били обсъдени само 1 аргументите и доказателствата, подкрепящи тезата на ответника. Неправилно съдът не е възприел част от изложените от касаторката възражения, наведени в първоинстанционното производство; формирал е противоречив извод, че районният съд е обсъдил всички представени писмени и гласни доказателства по делото, поради което въззивният съд не ги е обсъдил, а е достигнал до противоположния извод по отношение на тях. Твърди се, че неправилно въззивният съд е приел, че съдържанието на констативен протокол № 1026431 от 17.02.2021 г. за проверка на неточно измерване и/или неизмерване на електрическа енергия за обект на потребление – къща, с титуляр на партидата и потребител А. Букарева, който е подписан от служител на МВР и представлява официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, не е опровергано от Букарева в хода на съдебното производство, поради което има обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостоверените в него факти и обстоятелства. Със становище вх. № 25097590/08.06.2021 г.

Букарева е оспорила истинността на доклад от Младен Кръстев, доклад от Филип Йорданов, констативен протокол № 1026431/17.02.2021 г., извадка за дневно потребление на енергия от Букарева, извадка от Етичния кодекс и четири броя снимки, тъй като тези частни писмени документи са съставени за целите на процеса и е поискала да бъде открито производство по чл. 193, ал. 3 ГПК, по което искане районният съд е следвало да се произнесе след разпита на свидетелите. След запознаване с представените, приети и оспорени доказателства въззивният съд е следвало по свой почин да допусне изготвяне на техническа експертиза за изясняване на делото от фактическа и правна страна. Въззивното решение е очевидно неправилно и в частта за присъдените разноски, защото на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, представлявано от юрисконсулт, били присъдени разноски съгласно Наредба № 1 от 9 юли за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в противоречие с приетото изменение на ал. 8 на чл. 78 ГПК (ДВ, бр. 8 от 2017 г.). Освен това решението е немотивирано и противоречи на съдебната практика. Ответникът не е провел главно доказване, тъй като е представил констативен протокол и свидетелски показания, по отношение на които своевременно е направено възражение по чл. 172 ГПК, но то е останало необсъдено от въззивния съд.

Съдът е приел за доказани посочените обстоятелства в оспорения констативен протокол единствено въз основа на свидетелските показания. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят правни въпроси в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Поддържа се и че обжалваното решение е очевидно неправилно.

Ответникът „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр. София, представлявано от юрк. Филип Георгиев, в отговор на касационната жалба излага становище за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване и сочи доводи за неоснователност на жалбата по същество.

По делото е установено, че по безсрочен трудов договор А. Б. е заемала длъжността „ръководител на район/оперативен център – заместник 2

ОЦ: ЮГ-ЗАПАД“ в направление „Реализация, ремонти и нови присъединявания“, дирекция „Реализация на инвестициите“ в „ЧЕЗ Разпределение България“ АД. Трудовото правоотношение между страните е прекратено със заповед № 6020-1375/17.07.2020 г. на членове на Управителния съвет на ответното дружество чрез налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ. Дисциплинарното наказание е наложено поради извършено тежко нарушение на трудовата дисциплина, тъй като при извършена проверка на 17.02.2021 г. от екип от служители на отдел „Нетехнически загуби“ на „ЧЕЗ Разпределение България” АД било установено нерегламентирано използване на електрическа енергия в обект (къща) в гр. София, кв. „Враждебна“, регистриран в клиентската информационна система на дружеството с съответни уникален номер на точка на измерване и абонатен номер, с титуляр на партидата Ана Букарева.

Установено е нерегламентирано присъединение към електроразпределителната мрежа, в резултат на което консумираните количества електрическа енергия от клиента не се измерват от средство за търговско измерване/електромер. Направено било присъединение преди средството за търговско измерване/електромер, изпълнено с проводник тип „AL/R“ със сечение 4x16 кв.мм (три разнородни фази и неутрала), като захранващият усукан кабел за електрическото табло преминава първо през кухината на стълба, след което подземно влиза в ПВЦ тръба и чрез нея в имота на клиента, където е направено присъединението, след което излиза обратно през ПВЦ тръба и захранва електрическото таблото с електромерите в него.

Поради свързването преди средството за търговско измерване/електромер не се измерва и отчита цялата консумирана електроенергия, която влиза по незаконно присъединения кабел и захранва къщата на Букарева. С поведението си, изразяващо се в бездействие и неинформиране на своя работодател, Букарева му е причинила финансови загуби от неотчитането и незаплащане на реално консумираната електрическа енергия; дадените обяснения от нея не съдържат доказателства, оборващи установеното виновно неизпълнение на трудовите задължения.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните писмени и гласни доказателства, въззивният съд приема, че при налагането на дисциплинарното наказание работодателят е спазил формалните изисквания на чл. 193 и чл. 194 КТ; оспорената заповед за уволнение е постановена при спазване на императивната разпоредба на чл. 195, ал. 1 КТ. За неправилен е счетен извода на първоинстанционния съд, че по делото не е установен по категоричен начин фактът, че ищцата е извършила твърдяното от работодателя нарушение на трудовата дисциплина. Въз основа на свидетелските показания, ценени при условията на чл. 172 ГПК и кредитирани като дадени в резултат на преки впечатления при извършената проверка, съдът е стигнал до противоположния извод - в резултат от промяна в схемата на свързване на средството за търговско измерване/електромер не се измерва и не се заплаща цялото количество електрическа енергия, консумирано от клиента; свидетелските 3 показания се подкрепят от констатациите, обективирани в констативен протокол № 1026431/17.02.2021 г. за проверка на неточно измерване и/или неизмерване на електрическа енергия за процесната къща, който е подписан от служител на МВР и представлява официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК; неговото съдържание не е опровергано от Букарева в хода на съдебното производство, поради което има обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостоверените в него факти и обстоятелства.

При преценката на доказателствата съдът счита, че по делото е доказано освен извършеното нерегламентирано присъединение към електроразпределителната мрежа, също и фактът, че ищцата е знаела за промяната на схемата на свързване/присъединяване на проводник преди средството за търговско измерване/електромер в имота, защото според свидетелските показания направата на незаконното присъединение изисква достъп до вътрешните инсталации на обекта. Прието е, че поведението на Букарева съставлява неизпълнение на вмененото й задължение по чл. 1 от Етичния кодекс на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД; нарушила е и принципа за лоялност. С оглед на това поведението й е определено като нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в следното: злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на работодателя (нарушение по чл. 187, т. 8, предл. първо КТ); увреждане на имуществото на работодателя и разпиляване на материали, суровини, енергия и други средства (нарушение по чл. 187, т. 9 КТ); неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в приети от работодателя вътрешни правила – Етичен кодекс (нарушение по чл. 187, т. 10 КТ). Съдът приема, че са извършени тежки нарушения на трудовата дисциплина, тъй като в случая са отчетени негативните последици, които са повлияли или могат да повлияят върху дейността на работодателя; при избора на наказание работодателят се е ръководил от законовите критерии по чл. 189, ал. 1 КТ, а именно тежестта на нарушенията (определяща се от значимостта на неизпълнените задължения и формата на вината - в случая умисъл), както и обстоятелствата, при които са извършени, и поведението на Букарева, които обосновават наложеното наказание „уволнение”.

Касационният съд приема, че при тези мотиви на въззивния съд не са налице поддържаните основания за допускане на касационното обжалване, очертани в хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, предл. трето ГПК.

С първите два въпроса се пита частен или официален е документ, който е подписан от служител в изпълнение на вътрешнослужебна заповед и обективира изпълнение на служебните задължения като част от служебното правоотношение, и следва ли съдът да приеме за доказани фактите, обективирани в официалния документ, който е и свидетелстващ такъв, в случай че съдържанието на този документ е опровергано по предвидения за това ред в разпоредбата на чл. 193 ГПК и/или по общия ред за доказване по ГПК. Твърди се, че даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие с практиката на ВКС според решение № 270 по гр.д. № 7175/2013 г., ІV г.о., решение № 136 по гр.д. № 6554/2014 г., ІV г.о. и решение № 91 по гр.д. № 4

4243/2018 г., ІV г.о. Въпросите нямат претендираното от касаторката значение, тъй като не адресират решаващ извод на въззивния съд. Първият въпрос предполага теоретичен отговор относно това кои документи са официални и кои - частни, поради което не удовлетворява общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Вторият въпрос е поставен във връзка с възприетото от съда, че е доказано извършеното нерегламентирано присъединение към електроразпределителната мрежа, в резултат на което не се измерва и не се заплаща цялото количество потребена електрическа енергия в къщата на ищцата, както и че същата е знаела за промяната на схемата на свързване/присъединяване на проводник преди средството за търговско измерване/електромер в имота, защото направата на незаконното присъединение изисква достъп до вътрешните инсталации на обекта. За да стигне до този извод обаче съдът се е позовал на събраните гласни доказателства, като е отбелязал, че установените въз основа на свидетелските показания обстоятелства се подкрепят и от посоченото в констативен протокол № 1026431/17.02.2021 г. за проверка на неточно измерване и/или неизмерване на електрическа енергия за процесната къща, подписан от служител на МВР, който представлява официален документ.