Определение № 3778 от 28.11.2023, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3778 гр. София, 28.11.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове:

Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева като разгледа докладваното от Наталия Неделчева Касационно гражданско дело № 20238002102047 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. №283105 от 27.04.2022г. на Б. Л. О. с ЕГН [ЕГН] и Б.

Д. Г. с ЕГН [ЕГН], чрез процесуалния им представител адв. Вл. А. срещу Решение №260995/17.03.2022г., постановено по гр.д.№ 5009/2021г. на СГС, с което е потвърдено решение от 16.12.2020 г. по гр. д. № 74867/18 г. на СРС, І ГО, 35 с-в. Жалбоподателите молят обжалваното решение да бъде отменено, тъй като крайно неправомерно съдът не е взел предвид реалната фактическа обстановка и не е отчел всички доказателства, установяващи добросъвестното им владение, довело до придобиване на имота по давност в режим на СИО. Считат за неправомерно становището на съда относно заплащането на сумата от 5000 лв., на собственика на имота както и омаловажаването на полаганите от тях грижи за имота. По изложените съображения молят обжалваното решение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

Постъпила е и касационна жалба вх. № 271673/06.04.2023г., от същите касатори, чрез назначения им от съда на осн. Чл. 26, ал 2 ЗПП процесуален представител – адв. А.- САК.

Според изложеното в тази касационна жалба, при постановяване на обжалвания акт, въззивният съд по примера на първоинстанционния необосновано е игнорирал доказателствата на ищците, като е направил едностранчива интерпретация на събраните гласни доказателства, без да се мотивира относно представените писмени доказателства от ответницата. Жалбоподателите считат, че съдът неправилно е игнорирал показанията на техните свидетели, от които се установява, че ищците открито са манифестирали притежанието на имота, установили са своя фактическа власт върху него, държали са го като свой непрекъснато, необезпокоявано и несмущаващо повече от 10 години. Твърдят, че вместо да бъдат кредитирани като достоверни и обективни, съдът неправилно е игнорирал 1 тези показания, предвид което е достиган до погрешен извод за неоснователност и необоснованост на исковата претенция. Твърдят, че именно защото са владели имота като свой, са направили и подобренията в него и са изградили нова постройка. Оспорват и извода, че упражняването на фактическата власт е било смущавано и неспокойно. Твърдят, че ответницата, в качеството си на собственик се е дезинтересирала от имота на баща си повече от 10 години, поради което е загубила правото си. Излагат също, че представеното и приложено нотариално дело № 841 от 2015 г. на нотариус с per. № 274 - Р. Д., е в непълен обем и със сериозни процесуални нарушения, касаещи охранителното производство, съгласно чл. 587, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, във връзка с чл. 79 ЗС. Въпреки оспорването на автентичността и верността на удостоверителните изявления, послужили като основание за издаването на нотариален акт за извършените от нотариуса и пред нотариуса действия, това не е било съобразено от съда като не са били дадени никакви указания на страните в тази връзка. С игнорирането на писмените и кредитирането единствено на гласните доказателства, още първоинстанционният съд е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а въззивната инстанция изцяло е възприела изводите на първата, като по този начин е санирала този допуснат порок, опорочаващ крайния съдебен акт до необоснованост. Твърди се, че съдът неправилно е кредитирал писмените доказателства на ответницата, които не удостоверяват с категоричност нейната собственост въз основа на придобивната давност и наследство. Зачел е легитимиращия ефект на издадения по обстоятелствена проверка нотариален акт за собственост на ответницата без да го провери служебно по своя инициатива. По изложените съображения, касаторите молят решението да бъде допуснато до касационно обжалване, като бъде отменено изцяло като неправилно, необосновано, постановено при възприемане и едностранно обсъждане на събраните доказателствата и при непълнота на същите, или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда с указания процесът да се развие при събиране на всички доказателства в пълен обем. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК, касаторите посочват, че въззивното решение следва да бъде допуснато до обжалване по реда на чл.280, ал.1, т. 3 ГПК, тъй като с него въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото /чл.280 ал.1 т.З от ГПК/. Конкретни въпроси не са формулирани. Твърди се, че като не е разгледал подробно и детайлно по същество представените гласни и писмени доказателства, пропускайки съществени и важни елементи както от събраните гласни доказателства, така и игнорирайки изцяло и напълно предоставените писмени такива от ответните страна, съдът е достигнал до неточни правни изводи, въз основа на които неправилно и необосновано е потвърдил първоинстанционното съдебно решение. Твърдят също, че решението е постановено при неправилно отчитане и анализиране на събрания доказателствен материал и същото е необосновано.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационна жалба -Д. Н., чрез процесуалния си представител адв. Г. Г. изразява становище за липсата на сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, поради което моли жалбата да не бъде допускана до касационно разглеждане. Развити са и подробни съображения по 2 съществото на спора с оглед неоснователността на жалбата. В заключение се моли в случай, че същата бъде допусната до касационно разглеждане, да бъде отхвърлена, а въззивният акт –потвърден. Моли се за присъждане на разноски за адв. възнаграждение в размер на 1700 лв.

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните:

Ищците Б. Л. О. с ЕГН [ЕГН] и Б. Д. Г. с ЕГН [ЕГН] предявяват срещу Д. Н. иск за признаване за установено, че са собственици на поземлен имот с идентификатор *** по КККР, с адрес: [населено място], Столична община, район "Искър",[жк] А, целият с площ от 1070 кв. м., заедно с находящата се в него жилищна сграда с идентификатор ***. 312. 1, със застроена площ от 51 кв. м., на осн. чл. 124, ал.1 ГПК. Ищците твърдят, че са придобили собствеността на основание давностно владение, продължило повече от 10 години в периода от началото на 2007 г. до подаване на исковата молба - 23.11.2018 г. Излагат, че между тях и наследодателя на ответника била постигната уговорка последният да им прехвърли гореописаните имоти, след тяхното узаконяване по надлежния ред, срещу сумата от 5000 лв., която те му били заплатили в началото на 2007г. С цел узаконяване на имотите и привеждане на сградата в годно за живеене състояние, ищците извършили цялостен ремонт чрез смяната на покрива, поставяне на врати и прозорци, изграждане на водна и електро-инсталация. Твърдят, че са владели имотите трайно, непрекъснато и необезпокоявано до лятото на 2018г., когато ответникът за първи път ги посетил.

Ответникът Д. Н. в писмения си отговор и в о.с.з. чрез пълномощника си оспорва иска като неоснователен и недоказан. Оспорва твърдяното от ищците право на собственост, противопоставяйки свои собственически права, придобити по наследствено правоприемство и придобивна давност, присъединена към тази на наследодателите му, съгласно нотариален акт № 70, том VI, per. № 40171, дело № 841/2015 г. на помощник-нотариус М. И., действаща по заместване на нотариус Р. Д. с per. № 274 на НК. Излага, че имотите /ползвани като вилни/ първоначално са били владяни от нейния наследодател, а след неговата смърт в края на 2011г.- и лично от нея. Твърди, че ищците са се настанили самоволно в процесните имоти в началото на април 2018г., на което тя се противопоставила, изпращайки нотариална покана за предаване на владението, а в последствие предприела и действия по разрушаване на постройката. Посочва, че имотите са били предмет на последваща прехвърлителна сделка, сключена между ответника и трето за спора лице – Е. В. Д., обективирана в НА №108 от 27.12.2018г.

От фактическа страна въззивният съд е приел следното:

С НА №70/2015г., ответникът Д. Н. е била призната за собственик на процесния недвижим имот на основание давност и наследство. Приета по делото е нотариалната преписка във връзка с издаването на нотариален акт № 70/2015 г. на нотариус И. и пр. пр. № 33750/2018 г. на СРП.

Представена е покана, отправена от нея до ищците да освободят имота, уведомление по чл.

3

197 ЗУТ, изходящо от ответницата, както и договор, сключен между "С. В." ЕООД и Н. за разрушаване на жилищната сграда.

От приложения по делото нотариален акт № 103/2018 г., се установява, че на 27.12.2018г. Н. е продала процесния имот Е. В. Д..

Представени са разписки за плащане на дължимите суми за ел. енергия за обект в кв. А.

№187 на името на Л. В. за 2011 г. и 2014 г.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът е приел за установено, че в периода 2007г. до датата на подаване на исковата молба-23.11.2018 г, имотът се е владял от ответника.

Съобразил е показанията на свидетелката К., която е посещавала процесния имот с ответницата и родителите й в периода преди 2011г. и докато бащата на ответницата бил жив. Свидетелката е посещавала имота до 2016 г. – 2017, а последно преди 3 години. Едва тогава - преди 2-3 години, Д. ѝ споделила, че в имота се нанесли хора. Свидетелката М. -К. също е ходила често в имота от 1987 г. и до 2011 г.- докато бащата на ответницата бил жив.

След това свидетелката е посещавала имота- по-често до 2015 г., а в периода 2015 г. до 2017 г.- сравнително рядко. Последно е ходила в имота 2016 г. - 2017 г., като при всичките й посещения в него нямало друг освен Д. и семейството й. Свидетелят Влашки споделя, че бащата на ответницата идвал всяка събота и неделя в имота до 2011г., като Д. също идвала в имота -с него и без него. След смъртта на П., ответницата продължила да идва в имота в събота и неделя, някой път веднъж в месеца, някой път всяка събота и неделя Допреди 3-4 години в имота идвали само Д. и семейството й, но преди 3-4 години там се "нанесли" други хора.

Въззивният съд не е кредитирал показанията на свидетелите, водени от ищците, поради обстоятелството, че техните показания са в противоречие с тези на ответните, а от друга страна е съобразил, че свидетелят Д. Д. е баща на ищцата Г., поради което е заинтересован от изхода на спора. Констатирани са противоречия и в самите показания на този свидетел, както и с изложеното от самите ищци в обясненията им, дадени по пр. пр. № 33750/2018 г. на СРП, в които Г. е заявила, че със съпруга й живеят в имота от 2009 г. Б. О. също е заявил, че живеят в процесния имот от 2009 г. Въззивният съд е развил подробни съображения, че обясненията на страната, дадени в хода на досъдебното производство, могат да се ползват в гражданския процес, тъй като представляват документ, подписан от страната и удостоверяващ неизгодни за него обстоятелства, чиято доказателствена сила, съобразно константната съдебна практика, се преценява от съда по вътрешно убеждение с оглед на всички обстоятелства по делото.

Въззивният съд е изложил мотиви по приетата по делото нотариална преписка във връзка с издаването на КНА №70/2015г., с който ответникът Д. Н. е била призната за собственик на основание давност и наследство на процесния недвижим имот във връзка с несвоевременното оспорване от пълномощника на ищците на автентичността и верността на удостоверителните изявления, съдържащи се в преписката.

От правна страна, въззивният съд е счел предявеният иск по чл. 124 ГПК за неоснователен и недоказан, тъй като ищците не са установили, че в периода от 2007г., както се твърди в исковата молба, до датата на предявяване на иска- 23.11.2018 г. имотът се е владял 4 единствено от тях с всички признаците на давностно владение, възприети в практиката на ВКС.