Определение № 32691 от 09.09.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 32691 гр. София, 09.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА

ПЕТКОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско дело № 20251110154423 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140, ал. 3, във вр. чл. 146 ГПК.

Съдът е сезиран с предявен от П. Е. К., чрез процесуалния представител адв. М. Б., срещу Държавата чрез министъра на регионалното развитие и благоустройство отрицателен установителен иск за признаване на установено, че ответникът не е собственик на поземлен имот с проектен идентификатор *** с проектна площ от 323 кв.м., трайно предназначение на територията урбанизирана, НТП: за друг обществен обект, комплекс, при съседи: поземлени имоти с идентификатори ***, *** и

***, представляващ част от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на район „Банкя“, одобрена със Заповед № РД-18-13/17.01.2012 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. Банкя, Столична община, с административен адрес в гр.

Банкя, ***, с площ на целия имот с идентификатор *** от 13 155 кв.м. като поземлен имот с проектен идентификатор *** попада в границите на УПИ III – „за балнеоложки комплекс“, кв. 80 по регулационния план на м. „Банкя – център“.

В исковата молба се твърди, че по силата на сключен договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 61, том LLXLIX, дело № 39796, вх. рег. № 59434/20.08.2007 г. ищцата закупува имот с пл. № 2000, находящ се в гр. Банкя, ул.

„Шейново“ № 4 с площ от 710 кв.м., кв. 80 по плана на гр. Банкя, при съседи УПИ III-943 – „за балнеоложки комплекс“, УПИ II-944 и улица, заедно с построените в имота сгради.

Впоследствие имотът е урегулиран и представлява УПИ ХХIII-2000. Ищцата твърди, че имотът, който й е продаден и по отношение, на който й е предадено владението фактически е с по-голяма площ от около 300 кв.м. Излага, че имотът е придобит през 1930 г. от Христо Стефанов Хинков и Сава Цанова Христова Хинкова, които купуват парцел II в кв. 39 по регулационния план на село Банкя, с площ на имота 996, 50 кв.м. През 1950 г. целият поземлен имот е отчужден по ЗОЕГПНС и е съставен Акт за държавна собственост от 15.11.1950 г., като се отчуждава и сградата без партерния етаж. По регулационния план на 1 гр. Банкя, одобрен през 1977 г., отчуждения бивш парцел II e включен в границите на УПИ III – „за балнеоложки комплекс“. През 1992 г по силата на ЗВСОНИ е възстановено правото на собственост върху част от отчуждения имот, с площ от около 710 кв.м. и е нанесен като имот с пл. № 729, кв. 80 в кадастралната основа на регулационния план от 1977 г. През същата година е издадена и Заповед за деактуване от Кмета на СО на наследниците на Христо Стефанов Хинков и Сава Цанова Христова Хинкова. Впоследствие имотът е одобрен като имот пл. № 2000 по регулационен план от 2001 г. Ищцата твърди, че невъзстановена остава част от имота с площ от около 300 кв.м., въпреки това, макар че не е възстановена, тази част винаги се е ползвала от живеещите в сградата, които са възприемали невъзстановената част като своя. В предварителния договор за покупко-продажба, сключен между Стефан Христов Хинков и П. Е. Велкова имотът е описан като дворно място, съставляващо поземлен имот с пл. № 2000, кв. 80, находящ се в гр. Банкя, ул. „Шейново“ № 4, с площ от 710 кв.м. по скица, а по документ за собственост 996, 50 кв.м. След закупуването на имот по действащата КККР същият представлявал поземлен имот с идентификатор ***. Ищцата твърди, че от закупуването на имота продължава да владее невъзстановената част от същия, която по регулационния план от 1977 г. и по действащия регулационен план попада в границите на УПИ III „за балнеоложки комплекс“.

Владението й е предадено от нейния праводател. Завладяната част от имота граничи с южната и източната регулационна граница на собствения на ищцата имот. Според ищцата завладяната част от имота понастоящем се намира в поземлен имот с идентификатор ***, който е собственост на Многопрофилна болница за активно лечение „Национална кардиологична болница“ ЕАД, като дружеството се е снабдило с констативен нотариален акт за собственост през 2023 г. Сочи, че поземленият имот с идентификатор *** попада в имот, за който е съставен Акт за публична държавна собственост № 00251/11.06.1997 г., одобрен от областния управител на област София, като в т. 10 е записано, че имотът се стопанисва от „Национален център по сърдечно – съдови заболявания и рехабилитация“ към Министерство на здравеопазването. Впоследствие със Заповед № РД-18-85/31.08.2000 г. на Министъра на здравеопазването „Национален център по сърдечно – съдови заболявания и рехабилитация“ е преобразувано в търговско дружество „Специализирана болница за активно лечение на съредечно-съдови заболявания“ ЕАД, като лечебното заведение поема активите и пасивите на преобразувания център, към момента името на дружеството е „Национална кардиологична болница“ ЕАД. Ищцата твърди, че през 2024 г. започнала процедура за снабдяване с констативен нотариален акт по отношение на завладения имот, осъществено е геодезическо заснемане и е издадена проектна скица, съгласно която имотът е с проектен идентификатор *** с проектна площ от 323 кв.м. В изпълнение на подадена молба Столична община е заверила декларация, като е удостоверено, че за имота няма съставен акт за държавна собственост преди 01.06.2996 г., както и няма съставен Акт за общинска собственост. Областната администрация обаче издава удостоверение с изх. № ОА23-593/27.01.2025 г., съгласно което имотът е с проектен идентификатор *** попада в имот, за който е съставен Акт за публична държавна собственост №00251/11.06.1997 г., на която ищцата възразила с писмена молба, че 2 имотът е включен в активите на търговско дружество, но така и Областната управа не издала удостоверение, от което да е видно, че имотът не представлява публична държавна собственост, което обуславя правния интерес на ищцата от предявяване на процесния отрицателен установителен иск. Моли за уважаване на предявения иск, претендира разноски.

Към исковата молба са приложени писмени документи, чието събиране като доказателства се иска. Иска се назначаване на съдебно-техническа експертиза по поставени въпроси, както и събиране на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от Държавата, представялвана от министъра на регионалното развитие и благоустройство, чрез юрисоконсулт Димитрова, в който се възразява срещу допустимостта и основателността на предявения иск. Според ответника ищецът няма правен интерес от предявяване на процесния отрицателен установителен иск, тъй като имотът е публична държавна собственост. Отделно поддържа, че спорът не е подведомествен на гражданския съд, тъй като процесът по деактуване на имот е административен. По същество оспорва твърдението на ищцата, че имотът не е държавна собственост. По повод твърденията, че имотът е собственост на „Национална кардиологична болница“ ЕАД сочи, че апортирането на имот публична държавна собственост е недопустимо съгласно чл. 7, ал. 1 ЗДС. Поддържа, че компетентен да преобразува държавна собственост от един вид в друг е единствено Министерски съвет. Моли за прекратяване на делото, а при евентуалност за отхвърляне на предявения иск.

Ответникът не възразява срещу приемането на приложените писмени документи, възразява срещу искането за назначаване на съдебна експертиза по поставените въпроси.

Моли на основание чл. 219, ал. 1 ГПК да бъдат привлечени като трети лица помагачи на ответника МБАЛ „Национална кардиологична болница“ ЕАД и Министерство на здравеопазването.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Исковата молба е редовна.

Исковата молба е и допустима. Съдът намира, че ищецът разполага с правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск. Съгласно дадените задължителни указания за тълкуване на закона, съдържащи се в т. 1 на Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по тълк.д. №8/2012 г. на ОСГК на ВКС правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответник. В случая ищецът твърди, че е прибодил право на собственост върху процесния имот въз основа на давностно владение и отричайки правата на ответника, ще реализира собственото си право, поради което и разполага с правен интерес от предявяването на иска. Още повече, че в отговора на 3 исковата молба ответникът навежда правоизключващо твърденията на ищеца възражение, а именно, че имотът е публична държавна собственост, на доводите срещу което почива исковата претенция. Ищецът твърди, че имотът е собственик на трето лице и поради това е допустимо придобиването по давност на имота, респективно дали имотът е публична държавна собственост или не е част от предмета на делото по същество.

Ето защо следва да бъде изготвен ПРОЕКТ НА ДОКЛАД:

Правна квалификация – предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

В тежест на ищеца е да установи наличие на правен интерес от предявяване на иска, а именно, че отричайки правата на ответника, ще придобие собствени права, което се установява от съдържанието на исковата молба, както и да проведе обратно доказване по отношение на твърдения придобивен способ от страна на ответника.

В тежест на ответника е да проведе проведе доказване на всички основания, въз основа на които твърдяното от него право на собственост върху процесния имот може да се породи, вкл. и като докаже конкретните факти, реализиращи предвидения в закона способ за придобиване на вещни права.

По доказателствените искания:

Исканията за събиране на писмени доказателства от страните са допустими.

Следва да бъде уважено искането за изслушване на СТЕ с оглед направените възражения и доводите за придобиване право на собственост от страна на ответника.

Искането за събиране на гласни доказателства от страна на ищеца следва да бъде оставено без уважение, доколкото предмет на делото е същестуването на вещно право в патримониума на ответника, а не съществуването на право на собственост в полза на ищеца въз основа на придобивното основание – придобивна давност.

Независимо че спорът попада в хипотезата на чл. 140а, ал. 1 ГПК, настоящият състав на съда, като съобрази процесуалното поведение на страните и изложеното от тях в исковата молба и отговора на исковата молба, и на основание чл. 140а, ал. 3, т. 7 ГПК намира, че не следва да ги задължава да участват в информационна среща за процедура по медиация поради наличието на обстоятелства, които насочват към обосновано предположение, че медиацията не би довела до положителен резултат.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 27.10.2026 г. от 15:40 часа, за когато да се призоват страните.

СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото, съобразно мотивната част на настоящото определение.

4

ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба документи като писмени доказателства по делото.

ДОПУСКА изслушването на съдебно-техническа експертиза по поставените в исковата молба въпроси.

НАЗНАЧАВА като вещо лице Р. С. К. - специалност: геодезия, инженер геодезист, фотограметрия и картография; оценител на недвижими имоти, на машини и съоръжения и на цели държавни и общински предприятия, преобразувани или непреобразувани в търговски дружества.

ОПРЕДЕЛЯ депозит за вещото лице в размер на 350 евро, вносим от ищеца в едноседмичен срок от връчване на определение с настоящото съобщение.

ОСТАВЯ без уважение искането на ищеца за събиране на гласни доказателства.

УКАЗВА на страните, че на основание чл.146, във връзка с чл.140, ал.3 ГПК, те могат да вземат становище по изготвения проекто–доклад и дадените със същия указания, найкъсно в първото по делото съдебно заседание.

НАПЪТВА страните към медиация или други способи за доброволно уреждане на спора. ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им указва, че постигнатото по общо съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е по - добро и от най – доброто съдебно решение, а и спестява на страните половината от разноските за държавна такса, тъй като половината от внесената ДТ се връща на ищеца.