Решение № 18 от 17.01.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. Варна, 17.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Магдалена Кр. Недева

Даниела Д. Томова при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско дело № 20243001000279 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството по делото е по реда на чл. 258 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, депозирана от „МИМИ-КАР 90“ ЕООД, ЕИК: 200771585, със седалище и адрес на управление гр. Балчик, ул.

„Варненска“ № 54А, чрез процесуалния си представител адв. Т. Г. срещу решение № 124/21.12.2023 г. по т. д. № 201/2022 г. на Окръжен съд – Добрич, с което са уважени обективно кумулативно съединените установителни искове, предявени от „АГРО НОМЕР ЕДНО" ООД, ЕИК 202014399, със седалище и адрес на управление гр. Добрич, ул. „Ген. Гурко" № 3, ет. 1, ап. 1, в качеството на процесуален субституент на „ЗЕМЕДЕЛИЕ БГ" ЕООД, ЕИК: 201089064, със седалище и адрес на управление област Добрич, община Балчик, с.

Дъбрава, ул. „Седма“ №13, представлявано от управителя Илко Димитров Илиев срещу „МИМИ-КАР 90" ЕООД, за прогласяване за нищожен като привиден Договор за покупко-продажба на земеделска техника с нотариална заверка на подписите с рег. № ХХХХ от 11.07.2019 г. на нотариус А Г с рег. № 194 на НК, с който „ЗЕМЕДЕЛИЕ БГ" ЕООД продало на „МИМИ-КАР 90" ЕООД Зърнокомбайн, марка „JOHN DEERE 9640WTS“ с рег.№ХХХХХХХ, рама №ХХХХХХХХХХХХХ, цвят - зелен/жълт, ведно с прикачен инвентар хедер „JOHN DEERE 620R“, рег. № ХХХХХХХХХ рама № ХХХХХХХХХХХХХ на осн. чл. 26, ал. 2, предл. 5 от ЗЗД, както и за установяване, на основание чл.124, ал.1 от ГПК, по отношение на „МИМИ1 КАР 90"ЕООД, че „ЗЕМЕДЕЛИЕ БГ" ЕООД е собственик на зърнокомбайн, марка „JOHN DEERE 9640WTS“ с рег. № ХХХХХХХ, рама №

ХХХХХХХХХХХХХ, цвят - зелен/жълт, ведно с прикачен инвентар - хедер „JOHN DEERE 620R“, рег. № ТХ 11460 А, рама № ХХХХХХХХХХХХХ. Със същото решение първоинстанционният съд е осъдил „МИМИ-КАР 90" ЕООД да заплати на „АГРО НОМЕР ЕДНО" ООД сторените по делото разноски в размер на 3 975,98 лв.

Въззивникът изразява становище за недопустимост на обжалвания съдебен акт, като постановен по недопустими искове, евентуално за неправилност и незаконосъобразност, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, нарушения на материалния закон и необоснованост. Според него съдът само бланкетно е преразказал предпоставките за валидно предявяване на иск по чл.134 ЗЗД от процесуален субституент без изобщо да изложи мотиви относно допустимостта на исковете по чл.26 ЗЗД, независимо в коя хипотеза – на ал.1 или на ал.2. Обявил е атакувания договор за нищожен като привиден без да е посочил дали е нищожен като абсолютно или относително симулативен. Произнасянето по иск за относителна симулация е всъщност произнасяне по непредявен иск, независимо от допуснатото изменение на същия в открито съдебно заседание, проведено на 05.10.2023 г. В тази връзка счита, че решението е постановено по непредявен иск. Навежда оплаквания за неясноти в доклада на делото. Счита, че искът е недопустим поради отсъствието на кумулативно предвидените в закона предпоставки за предявяване на същия, тъй като „МИМИ-КАР 90“ ЕООД не е длъжник на „ЗЕМЕДЕЛИЕ БГ“ ЕООД и не са наведени твърдения в този смисъл в исковата молба. Напротив, „МИМИ-КАР 90“ ЕООД е кредитор на „ЗЕМЕДЕЛИЕ БГ“ ЕООД по сключените договори за продажба на бъдеща земеделска продукция, тъй като въззивното дружество е изпълнило задължението си по тях да заплати продажната цена. На следващо място счита, че конкретният установителен иск зависи изцяло от преценката на „ЗЕМЕДЕЛИЕ БГ“ ЕООД и че при уважаване на иска не би се стигнало до запазване на имуществото на „ЗЕМЕДЕЛИЕ БГ“ ЕООД. Излага, че единствената възможност за защита на интереса на „АГРО НОМЕР ЕДНО“ ООД е да предяви иск с правно основание чл. 135 ЗЗД, което е и сторено, но с влязло в сила решение № 260062/07.07.2021 г. по гр. д. № 115/2020 г. по описа на РС – Балчик, потвърдено с решение на ОС – Добрич постановено по в. гр. д. № 818/2021 г. същият е отхвърлен. Тъй като делото е водено между същите страни със СПН се ползва извода на съда, че сделките за продажба на земеделска техника, в т.ч. и процесната, не увреждат ищеца. Ето защо целта на предявения иск не е запазване на наличното имущество на длъжника „Земеделие БГ“ ЕООД, а заобикаляне на обвързващата го СПН на влязлото в сила решение по иска по чл.135 ЗЗД. Липсва какъвто и да е правен интерес за ищеца от кумулативно предявения иск по чл.124 ГПК за приемане за установено спрямо ответника, че „Земеделие БГ“ ЕООД е собственик на вещите, предмет на атакуваната сделка. Още повече, че предвид влязлото в 2 сила решение на РС-Балчик по гр.д.115/2020г. е безспорно установено, че вещите, предмет на атакувания договор, са собственост на ответника. Налице е абсолютна процесуална пречка въпросът за собствеността на тези вещи да бъде преразглеждан. Счита за недопустимо и евентуалното съединяване на предявените искове. Навежда оплаквания за немотивираност на обжалваното решение, за липса на анализ на събраните по делото доказателства и изводи за тяхната достоверност. Неправилната преценка на заключението по депозираната допълнителна ССчЕ, назначена от първоинстанционния съд, е довела до неправилен правен извод за привидност на сделката, както и за доказаност на иска по чл. 124, ал. 1 ГПК. Моли за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени. Претендира разноски за двете инстанции.

Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да я остави без уважение, като потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен. Според нея първостепенният съд е достигнал до правилен извод за наличие на предпоставките, включително и правен интерес, за предявяване на иск по чл. 134 ЗЗД. Оспорват се оплакванията за произнасяне на съда по непредявен иск за относителна симулация, позовавайки се на допуснато изменение на иска, обективирано в протокол от о.с.з. от 05.10.2023 г. от делото на ДОС. Изложени са доводи по съществото на спора във връзка с установеното от фактическата му страна. Счетено е за неотносимо към спора обстоятелството дали „МИМИКАР 90“ ЕООД е длъжник на „ЗЕМЕДЕЛИЕ БГ“ ЕООД. По подробно изложени съображения оспорва довода на въззивника, че предявяването на установителните искове за нищожност зависят изцяло от преценката на „ЗЕМЕДЕЛИЕ БГ“ ЕООД, тъй като нямат строго личен характер. Изразява несъгласие със становището, че спорът е разрешен със сила на пресъдено нещо, тъй като исковете по чл. 134 и чл. 135 ЗЗД се различават съществено помежду си. Счита, че е налице правен интерес и за разглеждане на установителния иск по чл. 124, ал. 1 ГПК. Решението е мотивирано като съдът е обсъдил хронологично събраните и приети доказателства и е достигнал до обоснован извод досежно привидността на атакуваната сделка. Оспорва доводите на насрещната страна, че правото на собственост върху земеделската техника е прехвърлено с цел погасяване на задължението за връщане на сумата от 100 000 лева, представляваща авансирана цена по договор за покупко-продажба на земеделска продукция.

Изложени са съображения, че вземането на „МИМИ-КАР 90“ ЕООД към „ЗЕМЕДЕЛИЕ БГ“ ЕООД все още е било дължимо и е било впоследствие обезпечено.

Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

С обжалвания акт са били уважени обективно кумулативно съединени искове, както следва : 1. Иск с правно основание чл.134 ЗЗД вр.чл.26 ал.2 изр.1 пр.5 ЗЗД – за прогласяване на нищожността на договор за продажба на земеделска техника с нотариална заверка на подписите с рег. № ХХХХ от 3

11.07.2019 г. на нотариус А Г с рег. № 194, с който „ЗЕМЕДЕЛИЕ БГ“ ЕООД продава на „МИМИ-КАР 90“ ЕООД зърнокомбайн, марка „JOHN DEERE 9640 W T S ” с ДК № ХХ ХХХХХ, рама № ХХХХХХХХХХХХХХ, цвят – зелен/жълт, ведно с прикачен инвентар – хедер „JOHN DEERE 620R”, рег. № ХХХХХХХХ, рама № ХХХХХХХХХХХХХХ, като привиден, както и 2. Иск с правно основание чл.124 ГПК за признаване по отношение на „МИМИ-КАР 90“ ЕООД, че „ЗЕМЕДЕЛИЕ БГ“ ЕООД е собственик на зърнокомбайн, марка „JOHN DEERE 9640 WTS” с ДК № ХХ ХХХХХ, рама №

ХХХХХХХХХХХХХХ, цвят – зелен/жълт, ведно с прикачен инвентар – хедер „JOHN DEERE 620R”, рег. № ХХХХХХХХ, рама № ХХХХХХХХХХХХХХ.

Решението на ОС – Добрич е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК. Същото е постановено на 21.12.2023г., като устните състезания по делото са приключили на 22.11.2022г.

След приключване на устните състезания и преди постановяване на обжалвания съдебен акт с решение № 122/15.12.2023г. на Добричкия окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 23/2023г. на осн.чл.630 ал.1 ТЗ е открито производство по несъстоятелност на „Земеделие БГ“ ЕООД, с начална дата 01.01.2020г., назначен е временен синдик и е наложен запор и възбрана върху движими и недвижими вещи на несъстоятелния търговец.

Този нов факт, настъпил в хода на производството, следва да бъде съобразен от съда.

На първо място, следва да бъде преразгледан въпроса относно наличието на правен интерес на конкретния ищец да води установителен иск, основан на твърдения за абсолютна нищожност на сделка, в която не участва пряко, доколкото такъв се предполага само за страните по облигационна връзка и лицата, в чиято сфера договорът би могъл да породи пряко рефлексно действие (бенефициенти, съпрузи неучастващи в разпореждане със неделима съпружеска общност, съсобственици с малцинствени права, неучаствали в наемен договор и др. подобни). Ищецът твърди, че е засегнат от сделката като кредитор на търговеца, чиито права упражнява, но който вече е несъстоятелен и затова търси установяване на абсолютна недействителност, която да ползва като основание за удовлетворяване на собственото си притезание.

След откриване на производството по несъстоятелност обаче подобно установяване изисква специална легитимация, която законът предоставя изрично в полза на синдика като орган по управление на имуществото от масата, а не на индивидуалните кредитори. Това е така, защото именно синдикът като изразител на колективния интерес на всички заинтересовани от установяване на действителните права на длъжника върху всички известни активи, формиращи масата за удовлетворяване на кредиторите в универсалното производство е снабден с правомощия да опише вещи, държани от трети лица, върху които длъжникът не е загубил собственост (чл.

4

652 ТЗ) и да предяви искове срещу такива лица, които отказват да ги предадат в разпореждане на синдика, въпреки че са ги придобили на абсолютно нищожно основание (чл. 658 ал.1 т. 5 и т. 7 ТЗ). Тези свои правомощия синдикът следва да упражнява самостоятелно и независимо от индивидуалната воля на отделните кредитори, тъй като лично дължи специалната грижа за общия интерес, който изключва поемане на неоправдан риск от увеличаване на разходите в производството поради предявяване на неоснователни спорове с трети лица. Само в строго определените в чл. 649 ал.

5 вр. ал.1 ТЗ случаи, личната преценка на специализирания орган може да бъде преодоляна, като съответно е уредена специална лично тяхна легитимация като процесуални субституенти наред с органа, представляващ колективния интерес и само тогава решението по така предявен иск има универсално обвързващо действие за всички заинтересовани от несъстоятелността лица. Затова и в трайно наложилата се (вкл. след първото произнасяне на въззивния съд) съдебна практика на ВКС( определение № 60267/13.07.2021г. на ВКС по ч.т.д. № 639/21г., І т.о. и определение № 39 от 26.01.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 2600/2021 г., II т. о., ТК, Решение № 100 от 15.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 808/2008 г., II т. о., ТК ) се отрича правото на кредиторите на неплатежоспособния длъжник да заместват синдика в правомощията му по осъществяване на процесуални действия за защита на масата, извън случаите на специалната легитимация по чл.649 ТЗ.