Решение № 772 от 22.12.2023, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 772 гр. Разград, 22.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА Гражданско дело № 20233330101177 по описа за 2023 година

Предявени са насрещни искове по чл.26 ал.1 ЗЗД във вр. с чл.134 ал.1 и чл.16 ал.1 ЗЗП вр. с чл.21 ал.1 ЗПК и насрещни искове по чл.240 във вр. с чл.79 и чл.86 ЗЗД.

Н. Д. И. е депозирал искова молба, в която твърди, че с ответника ЮтеКредит България ЕООД са сключили Договор за кредит № : L301438 /29.06.2022г. за сумата от 1500лв., който следвало да върне за срок от 24 месеца, при ГПР 50 % и ГЛП 20 % общата дължима сума е 1815.92лв. По договора ищецът следвало да заплати и такса за разглеждане в размер на 371,98 лева, Ищецът счита,че договорната клауза предвиждаща заплащането на такса за разглеждане в размер на 371.98лв е нищожна на основание чл. 26, ал.1 ЗЗД и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.10а, чл.21 ал.1 и чл.ЗЗ от ЗПК, както и по чл.

143, ал.1 и чл.146 от ЗЗП. Възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, е регламентирана в разпоредбата на чл.10а ал.1 ЗПК,като законът не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Допълнителната услуга договора предвиждаща заплащането на еднократна такса в размер на 371.98 лева, като чрез същата се води до заобикаляне на ограничението на чл. 19, ал.4 от ЗПК е в явно противоречие с чл.10а ЗПК. Накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. Такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Поради накърняването на 1 принципа на „добри нрави" по смисъла на чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД се достига до значителна не еквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищеца с цел извличане на собствена изгода на кредитора. В допълнение, клаузата за такса за разглеждане от договора е нищожна като противоречаща на добрите нрави и принципа на съразмерността, тъй като сумата която се претендира чрез нея се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост. Принципът на добросъвестността е застъпен в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Предвидената клауза от Договор за кредит №: L301438 /29.06.2022г. предвиждаща заплащането на еднократна такса в размер на 371.98 лева е неравноправна по смисъла на чл.143 т.5 ЗЗП, тъй като същата е необосновано висока. В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора, преди сключване на договор за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В този смисъл е съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредити. По посочения начин се заобикаля чл. 33, ал, 1 от ЗПК.

С пропесната клауза предвиждаща заплащането на еднократна такса, в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително възнаграждение в размер на над размера на отпуснатия кредит. По този начин, клаузата предвиждаща заплащането на допълнителна услуга е неравноправни по смисъла на чл.143,т.5 от ЗЗП, тъй като същита е необосновано висока.

Основната цел на така уговорената клауза е да доведе до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително с още % от предоставената главница. Претендираната неустойка е нищожна на основание чл.146 ал.1 ЗЗП, тъй като не е уговорена индивидуално. Не се счита за индивидуално уговорена клауза, която е съставена предварително и следователно потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание. Моли съда да постанови решение, с което приеме за установено, че клаузата от Договор за кредит №:

L301438 /29.06.2022г. сключен между него и ЮтеКредит България ЕООД, предвиждаща заплащането на такса за разглеждане в размер на 371.98 лева е нищожна.Претендира разноски.

Ответникът „ЮтеКредит България“ ЕООД счита иска за недопустим и неоснователен.

Счита,че е налице злоупотреба с права от страна на ищеца. Същият е получил кредит и използвал същия, не е упражнил правото си на отказ, не е имал възражения, относно договорните отношения, вкл. и изплащането на дълга. Счита,че е недопустимо при наличието на предоставена правна защита на потребителя право на отказ в срок от 14 дни и получена преддоговорна информация, в която са посочени параметрите на кредита, същия да бъде поощряван за бездействието си, от което биха произтекли имуществени вреди за ответника.Счита,че това е основание за недопустимост на иска. Страните са сключили Договор кредит №: L301438 от разстояние на 29.06.2022г., при спазване изискванията на 2

ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и съгласно представената процедура.Ищецът е кандидатствал за отпускане на потребителски паричен кредит чрез заявка онлайн на интернет страницата на кредитора www.iutecredit.bg. При кандидатстването, заявителят е предоставил лични данни, посочил е желания размер на кредита, срока на кредита, наименованието на кредитния продукт, условията при които желае да ползва кредита. Тъй като заявката е направена от разстояние, клиентът е потвърдил електронно и се е съгласил с Декларация за обработка на личните данни, получил е и се е запознал с преддоговорната информация по чл. 8 от ЗПФУР, запознал се е и е приел ОУ на кредитора за предоставяне на парични потребитеслки кредити чрез мобилното приложение. След одобрение на искането за кредит и след като Клиентът се е запознал, и съгласил с предоставената му преддоговорна информация, приел е ОУ за предоставяне на парични потребитеслки кредити и текста на Договора е пристъпено към подписването му, при спазване изискванията на ЗПФУР, като договорът за кредит е подписан ” номер на транзакция *** на 29.06.2022 в 13:17:51, с 6480, въведен от +**”.

Преддоговорната информация, ОУ са подписани електронно, написани са на ясен и разбираем език, при шрифт отговарящ на изискуемия по ЗПК. ГПР от 50% е посочен предоставения Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити. При изчисляването му са взети предвид следните допускания: договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислявани допълнителни разходи, предизвикани от забава в плащанията. При този ГПР общата дължима сума е 2187,90лв. и включва главница от 1500лв, лихва от 315,92лв; такса за разглеждане от 371.98лв /платима на месечни вноски, съгласно погасителния план/. Съгласно чл.19 ал.4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по- висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС на Република България, което в процесния случая е спазено при подписване на договора за кредит и неговото действие. Таксата за разглеждане не е такса за усвояване. Това са различни термини, с различно значение и никъде в договора за кредит не е предвидена такса за усвояване. В приетата от клиента преддоговорна информация, с която изрично се е съгласил, по ясен и недвусмислен начин е посочена информация за включена еднократна такса за разглеждане. ЗПК ясно дефинира какво се включва в "Обща сума, дължима от потребителя", същата представлява сбор от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя, където кредитора е включил и таксата за разглеждане на кредита. С оглед размера на предоставения кредит, срока за връщане на сумата, липсата на предоставени обезпечения и при съпоставка с размера на законната лихва, възражението за нищожност на тази клауза е неоснователно. Потребителят има правото да се откаже от договора и това негово право може да бъде упражнено в срок 14 календарни дни, считано от датата на сключване на договора за кредит или от датата, на която потребителят получи условията на договора, ако тази дата е след датата на сключване на договора. В законно регламентирания срок потребителят не е упражнил правото си на отказ. При наличието на две възможности, които ЗПК е уредил, действията на потребителя показават, че същия е бил съгласен с условията по кредита. Клаузата, уреждаща такса за разглеждане е индивидуално 3 уговорена.Таксата за разглеждане се дължи в деня на подписване на индивидуалния договор за кредит, като същата бива възстановена от Клиента с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план.

Дружеството извършва внимателен анализ относно кредитоспособността на всеки един клиент в процеса на разглеждане на искането за кредит, който анализ е обвързан с изразходени време и разходи. Размера на таксата за разглеждане влиза в изчисленията на ГПР. На сайта на дружеството : https://iutecredit.bg/about, Въпроси и Отговори | IuteCredit Bulgaria е дадена информация какво представлява таксата за разглеждане, като всеки потребител е наясно с тази информация. При подаване на заявката за кредит, клиентът има правото да избере сумата на кредита и срокът за погасяване. Видно от кредитния калкулатор на сайта www.iutecredit.bg, таксата за разглеждане се променя при промяна на срока за погасяване на кредита, съобразена е индивидуално с искания и избран от клиента срок за погасяване на кредита, не е фиксирана сума и по отношение на същата клиентът може да влияе чрез своя избор на сума и срок за погасяване. Таксата за разглеждане е за предварително разглеждане на документи на кандидат кредитополучателя, като между страните все още няма сключен договор за кредит, налице е преддоговорно взаимотношение между тях, поради което кандидат - кредитополучателя / макар и физическо лице/, все още няма качеството потребител , за да се ползва от изричната законова закрила по смисъла на чл.411, ал.2, т.2 от ГПК във връзка с чл.10а, ал.1 и ал.2 от ЗПК. Считат,че таксата не е необосновано висока тъй като не съставлява 1/3 от главницата /1500 лева/, както практиката приема, с което категорично не може да се приеме за допълнително възнаграждение в полза на кредитора, нито да се приеме за неравноправна, съответно нищожна клауза и в никакъв случай не би могло да се приеме, че дължимостта на тази такса може да се тълкува като неоснователно обогатяване. Ответникът прави възражение за прекомерност на адв.възнаграждение на ищеца. Също претендира за разноски.Не изключва възможността за доброволно уреждане на отношенията. Ответникът е предявил насрещни осъдителни искове против Н. Д. И. за сумата 932.94лв. изискуема главница, ведно със занонната липва от предявяването на насрещния иск до окончателното й изплащане; сумата 38.95лв. изискуема възнаградителна лихва в размер на 38,95 лева за периода 15.05.2023 г. до 04.07.2023г., сумата 215,94 лв. обезщетение за забава за периода от 15.05.2023 г. до 11.09.2023 г.; Моли съда да признае за безспорни следните факти и обстоятелства, а именно че на 29.06.2022 г. е сключен Договор за кредит №: L301438 между страните за сума в размер на 1500 лева, фиксиран годишен лихвен процент 20%, период на кредита 24 месеца. Договорът е подписан на 29.06.22г. в 13:17:51 от разстояние, при спазване изискванията на ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и съгласно представената процедура с ”номер на транзакция *** с код 6480, въведен от +***”. В насрещната искова молба ответникът отново излага същите факти, които твърди в отговора ,че ГПР е законоводопустимият размер,че в договора са описани всички задължителни клаузи,че договорът е уговорен индивидуално,тъй като длъжникът сам е попълнил кредитният калкулатор на сайта www.iutecredit.bg,. Не е необосновано висока. Същата е за предварително разглеждане на документи, като между страните все още няма сключен договор за кредит, налице е преддоговорно взаимотношение между тях, поради което кандидат - кредитополучателя, все 4 още няма качеството потребител, за да се ползва от изричната законова закрила. Ищецът не е извършил плащане на месечни погасителни вноски с падежни дати 15.05.2023 г. до 04.07.2023 г. вкл. Налице е просрочие повече от 50 дни, обосноваващо предсрочната изискуемост. В случай, че съдът приеме че не е настъпила предсрочна изискуемост на основание гореизложеното, то с настоящата искова молба упражняват правото си да обявят вземането за предсрочно и незабавно изискуемо. Представят: Договор за кредит №: L301438 от 29.06.2022 г. и Погасителен план към него;Общи условия на „ЮтеКредит България“ ЕООД за предоствяне на парични потребителски кредити;Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити;Калкулатор ГПР - приложен в съдържанието на отговора на исковата молба;Лог файл - приложен в съдържанието на отговора на исковата молба. Освен присъждането на горепосочените договорни суми претендира и съдебни разноски в размер на 450лв. Ищецът счита насрещните искове за неоснователни, като вече твърди недействителност на целия договор за кредит, а не само на таксата за разглеждане. Счита,че съдът следва да служебно и при незаявено от него основание за нищожност на договора, когато е нарушена норма предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства, когато е относимо до формата /външната страна на представения правопораждащ спорното право документ/, когато е налице противоречие с добрите нрави. Счита Договора за кредит №:L301438 /29.06.2022г. за недействителен и на специалните основания по чл.22 ЗПК. В случая договора е посочен ГПР-50%., както и годишен лихвен процент 20%. Липсват обаче каквито и да е било условия за прилагането му. Липсва изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок за кредита, или е променлив. Съгласно чл.22 ЗПК, във връзка с чл.11,ал.1,т.10 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен ГПР и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл. 19,ал.1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Въпреки,че е посочен ГПР- 50 % липсва уточнение, какви точно разходи се включват в посочения процент. Посоченият ГЛП 20%, не е ясно как точно се съдържа и как се изчислява по отношение на общия ГПР. По този начин ищцата е поставена в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от нея финансов продукт. Поставянето на кредитополучателя в положение, за да разбере действителния размер на ГПР, да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по потребителския договор, невключена в ГПР противоречи на изискването за яснота, въведено в чл. 11 ,ал. 1 ,т. 10 от ЗПК. В чл.11 ал.1 т.11 от ЗПК е предвидено, че в договора трябва да се съдържат условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В случая има погасителен план, но той изцяло не отговаря на горепосочената норма. Това създава невъзможност за подзащитния ми да разбере заплащаните от него вноски по погасителния план, какви компоненти включват, как са изчислени и на каква база. Посоченото се явява 5 още едно самостоятелно основание за нищожност на договора. Наред с това в Договор за кредит №: L301438 /29.06.2022г. е уговорена такса разглеждане, въпреки че същата не се претендира от ищеца, поради явната и нищожност, счита че фактически се дължи не за такса разглеждане, а договорна лихва, представляваща допълнителна печалба на кредитора.