Решение № 210 от 11.02.2021, Административен съд - Бургас

Р Е

Ш Е Н И Е

Номер

210 Година

11.02.2021 Град Бургас

В

ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД-БУРГАС, ХVІ-ти състав, на двадесет и осми януари две хиляди двадесет и първа година, в публично заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела ДРАГНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1.Веселин ЕНЧЕВ

2.Димитър ГАЛЬОВ

Секретаря

К. Л.

Прокурор

Андрей Червеняков

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 2640 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от „Алмеда” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Ал.Стамболийски“ №16, представлявано от управителя Т.Г.Д.срещу решение № 260473/18.11.2020г. постановено по н.а.х.д. № 4000/2020г. по описа на Районен съд Бургас. Счита решението за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Излага доводи за квалифициране на установеното нарушение като „маловажен случай“. Възразява за неправилна правна квалификация на деянието. Иска се отмяна на съдебния акт и на издаденото наказателното постановление.

Ответникът – Териториална дирекция на НАП Бургас, редовно уведомен, не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за оставяне в сила на първоинстанционното съдебно решение.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалване. Разгледана по същество е основателна.

С обжалваното решение Районен съд Бургас е потвърдил наказателно постановление № 534-F539921/15.05.2020г., издадено от заместник директора на ТД на НАП гр.Бургас, с което на основание чл.355, ал.1 от КСО на „Алмеда” АД е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева, за нарушение на чл.5, ал.4, т.2 от КСО, вр. чл.2, ал.2 и чл.4, ал.3, т.1 от Наредба № Н-13/17.12.2019г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. За да потвърди наказателното постановление съдът е приел, че при реализиране на отговорността на дружеството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като АУАН е съставен, а НП издадено при спазване изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, както и в сроковете по чл.34 от ЗАНН. По същество е прието, че констатациите на наказващия орган съответстват на установената фактическа обстановка и след като търговецът, в качеството си на осигурител по смисъла на чл.5, ал.1 КСО, е следвало да подаде декларация Образец 6 в ТД на НАП гр.Бургас до 31.12.2019г., но не е сторил това в указания срок, като декларация е подадена по интернет с КЕП на 08.01.2020г., е осъществил състава на вмененото му нарушение, поради което правилно е ангажирана отговорността му на основание разпоредбата на чл.355, ал.1 от КСО. Прието е, че не са налице предпоставките по чл.28 от ЗАНН за квалифициране на установеното нарушение като маловажен случай, а наложената санкция е правилно определена в предвидения от закона минимум, с оглед разпоредбата на чл.27 от ЗАНН.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалвано то решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Решението е неправилно.

При издаване на наказателното постановление са допуснати съществени процесуални нарушения, като е основателно възражението на касатора, че районният съд не е съобразил разпоредбата на чл.3, ал.1 от ЗАНН, съгласно която за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му.

С издаденото наказателно постановление, на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева, за нарушение на чл.5, ал.4, т.2 от КСО, вр. чл.2, ал.2 и чл.4, ал.3, т.1 от Наредба № Н-13/17.12.2019г. тъй като в качеството му на осигурител по смисъла на чл.5, ал.1 КСО, е следвало да подаде декларация Образец 6 в ТД на НАП гр.Бургас за месец ноември 2019г. до 31.12.2019г., но не е сторил това в указания срок, като декларация е подадена по интернет с КЕП на 08.01.2020г..

Касаторът не оспорва, че е извършил вмененото му административно нарушение, но счита, че неправилно е прието, че е нарушил изискванията на чл.2, ал.2 и чл.4, ал.3, т.1 от Наредба № Н-13/17.12.2019г., която е в сила от 03.01.2020г.

Не се спори по делото, че към м.ноември 2019г. „Алмеда” АД е било „работодател“ и „осигурител“ по смисъла на чл.5, ал.1, респ. ал.4 от КСО.

Съгласно чл.5, ал.4 от КСО осигурителите и работодателите периодично представят в НАП данните по т.1. и т.2, като към 31.12.2019г., съдържанието, сроковете, начинът и редът за подаване и съхраняване на декларациите по ал.4 от КСО са регламентирани от разпоредбите на Наредба № Н-8/29.12.2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица издадена на основание чл.5, ал.6 от КСО. Тази наредба е отменена с § 4 от ПЗР на Наредба № Н-13/17.12.2019г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, в сила от 03.01.2020г.

След като към 31.12.2019г. касаторът е бил задължен по силата на разпоредбите на чл.3, ал.3, т.1 от Наредба № Н-8/29.12.2005г., да подаде декларация образец № 6, с данни за м.ноември 2019г. в срока на подаване на декларация образец № 1 - 31.12.2019г., то с оглед разпоредбата на чл.3, ал.1 от ЗАНН, Наредба № Н-8/29.12.2005г. е нормативният акт, неизпълнението на чиито разпоредби обосновава налагането на имуществена санкция на основание чл. 355, ал. 1 от КСО.

Първоинстанционният съд не е отчел факта, че както към 31.12.2019г., така и до 03.01.2020г. Наредба № Н-13/17.12.2019г., не е била част от действащото право, тъй като макар и да е издадена на 17.12.2019г., е обнародвана в ДВ бр.1/03.01.2020г. и влиза в сила от 03.01.2020г., съгласно §8 от ПЗР от нея. Ето защо, към 01.01.2020г. дружество не е можело да извърши нарушение на чл.2, ал.2 и чл.4, ал. 3, т.1 от Наредба № Н-13/17.12.2019г.

Действително в чл.3, ал.2 от ЗАНН е предвидена възможност да се приложи нормативен акт, който не е бил действащ към момента на извършване на нарушението, но само и единствено ако новите разпоредби са по-благоприятни за нарушителя, която хипотеза в случая не е налице.

Извършената от наказващия орган неправилната правна квалификация на установеното административно нарушение е съществено процесуално нарушение, което е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление, без да е необходимо да се изследва въпроса за неговата материална законосъобразност.

Като е стигнал до изводи различни от изложените първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отмени издаденото наказателно постановление.

Мотивиран от изложеното Административен съд гр.Бургас, ХVІ-ти състав Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №

260473/18.11.2020г. постановено по н.а.х.д. № 4000/2020г. по описа на Районен съд Бургас и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 534-F539921/15.05.2020г. издадено от заместник директора на ТД на НАП гр.Бургас.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.