Решение № 16611 от 25.08.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 50317/2025
- Вид
- Решение № 16611
- Подписан
- 25.08.2026
- Състав
- ЯНА ЕМИЛОВА ВЛАДИМИРОВА ПАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 139, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 139, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 139а · Закон за енергетиката
- чл. 139б · Закон за енергетиката
- чл. 139б, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл.144, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 36, ал. 3 · Закон за енергетиката
- § 1, т. 38 · Закон за енергетиката
- чл.103, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 114, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116, б. "б" · Закон за задълженията и договорите
- чл.62 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.62 · Закон за защита на потребителите
- параграф 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 52, ал. 7 · Наредба № Е-РД-04-1 от 12 март 2020 г. за топлоснабдяването
- чл. 61 и сл. · Наредба за топлоснабдяването
- чл. 69, ал. 2 · Наредба за топлоснабдяването
- чл. 71 · Наредба за топлоснабдяването
РЕШЕНИЕ
№ 16611 гр. *****, 25.08.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА
ПАНОВА при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА ПАНОВА Гражданско дело № 20251110150317 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 422, във вр. с чл. 124 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
Образувано е по искова молба от „Т. С.“ ЕАД срещу Б. Б. П. за признаване за установено, е ответникът дължи на ищеца следните суми:
666,91 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 1.05.2023г. до 30.04.2024г., ведно със законната лихва от 29.08.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, 57,03 лв. лихва за периода 15.02.2024г. до 25.08.2025г., а за дялово разпределение 20,87 лв. главница за периода 01.05.2023 – 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 29.08.2025 г. до окончателното изплащане на вземането и 4,74 лева - лихва за периода 16.07.2023 г. до 25.08.2025 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 4173/2025 г. по описа на РС - Перник, както и направените по делото съдебни разноски.
Ищецът твърди, че вземанията му са възникнали по повод консумирана и незаплатена от ответника топлинна енергия и услуга дялово разпределение за топлоснабден имот: гр. *****, ж.к. „******“, бл. 117, вх. Ж, ет. 7, ап. 131, абонатен № ******* за посочения по-горе период. Сочи се, че ответницата е собственик на топлоснабдения имот и клиент на топлинна енергия за битови нужди. Твърди се, че за сградата - етажна собственост, в която се намира имотът на ответника, е сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Н.“ АД.
Ответницата е подала писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК. Твърди, че не е потребител на енергия. Твърди, че представената договорна ипотека, не може да се приема за доказателство за притежанието на вещно право на имота. Сочи, че практиката приема, че договорната ипотека единствено показва, че имота е ипотекиран, но не доказва кей е вещен ползвател на имота.
Сочи, че страни по договора за доставка на топлинна енергия са 1 топлопреносното предприятие и собственикът или титулярят на вещното право на ползване. Изтъква, че в настоящата хипотеза независимо от притежанието на собствеността и вещното право на ползване е видно, че подадена Молба-Декларация представлява такъв договор между подалото я лице и топлопреносното предприятие и то дължи сумата за доставената енергия. Сочи, че при разглеждане на делото трябва да се има предвид, че ЗЗП е специален по отношение на ЗЕ, поради факта, че параграф 1 от закона е категоричен, че при противоречие на ЗЗП и друг закон, предимство има Закона за защита на потребителите. Твърди, че по смисъла на константната съдебна практика, както и на законодателството в Закона за Енергетиката и Закона за защита на потребителите, потребител е собственик или носител на вещно право на имота, поръчал топлинна енергия от търговеца/чл.62 от ЗЗП/.
Изтъква, че съгласно чл.62 от ЗЗП, дори и да се достави топлинна енергия на потребителя, то той не дължи нейното заплащане ако не я е поръчал. В параграф 1 от ЗЗП в Заключителните разпоредби недвусмислено се разпорежда, че при противоречие на този закон с други, предимство има Закона за Защита на потребителите. В този смисъл счита, че ищецът трябва да докаже дали ответника е поръчал съответно енергията и съответно да дължи нейното заплащане. Счита, че безспорно в случая се стига до въпроса, дали има противоречие между чл.62 от ЗЗП и ЗЕ, който се тълкува, че потребителя е задължено лице само по условието, че е собственик или носител на вещно право на имота. Сочи, че самото доказване, че потребителят е в облигационни отношения с ищеца по смисъла на ЗЕ, не доказва, че потребителят е поръчвал топлинна енергия. Изтъква, че дори и да се приеме, че между двата закона има противоречие, то очевидно в ЗЗП, допълнителните и заключителни разпоредби, параграф 1 е категоричен, че при противоречие на ЗЗП и друг закон, предимство има Закона за защита на потребителите. В тази връзка сочи, че ако се приеме по някаква причина от съда, че чл.62 от ЗЗД, трябва да се пренебрегне и не касае отделния потребител, въпреки, че ясно в ЗЗД се говори за потребител на топлинна енергия, то тогава възниква въпроса, дали искът трябва да бъде насочен срещу отделния потребител или срещу Етажната собственост. Счита, че съдът трябва да разпореди да се представи доказателство, дали е поръчвана топлинна енергия по чл.62 от ЗЗП. Ищецът изрично основава претенцията си на твърденията за извършен реален отчет на действително потребена енергия. Сочи, че общите условия на ищеца нямат характера на общ или индивидуален административен акт и не променяли характера на правилата като договорни. Сочи, че ищецът изцяло основавал претенцията си на извършен реален отчет, като в тази връзка изтъква, че нормативната уредба /ЗЕ и Наредба 16-334/ ясно разграничават двете хипотези- реален отчет и служебно начисляване на топлинна енергия, като на практика урежда различни по вид вземания, произтичащи от различни правопораждащи юридически факти. Вземането при служебно начислена енергия поради неосигурен достъп има и известен характер на неустойка, доколкото потребителят има договорно задължение да осигурява достъп за реален отчет. Счита, че уважаването на иска на различни от твърдените от ищеца факти и признаването на различно от претендираното от ищеца вземане е недопустимо, тъй като би било нарушение на диспозитивното начало в процеса./чл.6 ГПК/. В тази връзка счита, че суми, начислени служебно, трябва да бъдат обявени за недължими. Сочи, че ищецът трябва да ангажира доказателства за изправността на уредите, чрез които се извършва измерването на топлинната енергия за процесния период. Ищецът не бил 2 ангажирал доказателства относно изправността на уредите, поради което трябвало да се приложи последицата от недоказване този определен релевантен факт. Поради липсата на представени в тази насока доказателства е очевидно, че ищецът не е изпълнил свое законово и договорно задължение да подържа в изправност измервателните уреди на топлинна енергия. Така се възпрепятствала възможността да бъдат точно измерени доставените количества топлинна енергия и съответно заплатена стойност от страна на ответника. Липсата на тези доказателства са основание за отхвърляне изцяло на исковата молба. Сочи, че от страна на ищеца не са ангажирани доказателства за извършено отчитане на индивидуалните разпределители или за пречки в абоната, поради които е било възпрепятствано такова отчитане, като основание за служебно начисляване на задълженията. Съгласно чл.144, ал. 1 от ЗЕ, топлинната енергия за отопление на имотите се разпределя между отделните имоти въз основа на дяловите единици, определени по индивидуални разпределители, монтирани на отоплителните тела в имот, като съгласно ал.4 топлинна енергия, отдадена от едно отоплително тяло е произведено от дяловите единици, определени по показания на индивидуалния разпределител на отплителното тяло, и топлинната енергия за една дялова единица. Третото лице помагач не представи отчетните документи. При липсата на отчетни документи и с оглед изричното оспорване от нейна страна, приетите по делото експертизи е безпредметно да бъдат обсъждани, защото без отчетни документи, положителен извод за наличие на основание за начисляване на задължения за плащане в претендирания размер и за сочения от ищеца обем потребление не може да бъде направен. Съгласно законовите разпоредби, приспадане и добавяне на суми от изравнителни сметки към други фактури, може да става само с изричното съгласие на потребителя на топлинна енергия. В тази връзка счита, че ищецът трябва да представи документ за съгласие от нейна страна за приспадане или добавяне на суми от изравнителни сметки към други фактури. Навежда твърдения, че със суми за връщане от ищеца са били прихванати стари задължения/извън процесния период. Не се установява безспорност на тези вземания, както и че ответникът е изразил съгласие с прихващането. Съгласно чл.31, ал 4 от Общите условия от 2002г. и чл.ЗО, ал.6 от Общите условия от 2006г. от волята на потребителя зависи дали сумата да бъде приспадана или върната.
Същевременно оспорването на насрещните задължения на ответника/липсата на ликвидност/ препятства извършването на извънсъдебно прихващане и такова също не може да бъде възприето. Същия смисъл е и при действието на Общите условия от 2008г., и макар там изрично да е вписана че сумата в повече се приспада, или по желание на купувача се въстановява/чл.32, ал.З/.
Уговорката не изключва приложението на чл.103, ал.1 от ЗЗД-приспаднатите задължения трябва да са установени като безспорни. Сочи, че с Решение № 7276/03.07.2023г. по адм.д. № 746/2021г. на ВАС II отд., потвърдено с решение № 1037/10.02.2025г. по адм.д. № 85/2024г. на ВАС, 5-членен състав, II колегия е отменена т. 6.1.1. от Методиката, приложение към чл.61, ал.1 от Наредба № Е-РД-04-1 от на Министъра на енергетиката, която урежда формулата за определяне на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. При това положение и предвид липсата на валидно действаща формула за изчисление на потребената ТЕ и с оглед цитираните решения на ВАС по реда на чл.185 от АПК, счита, че следва исковата претенция да е недоказана и неоснователна.
Също така счита, че няма основание и за претендираните суми за лихва, след като ищецът не е ангажирал доказателства относно датата на публикуване на 3 сумите в сайта на дружеството или по друг начин, респективно не е установил изпадането в забава на ответниците за този период, с оглед на което акцесорната претенция в тази част се явява неоснователна. Оспорва и дължимите суми за дялово разпределение след като самият ищец признава, че същото се води от фирма за дялово разпределение и не е доказано ищецът да има основание да изисква сумите. Сочи, че за да бъдат уважени исковете по чл.422,ал.1 ГПК, вр.с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и по чл.422,ал.1 ГПК, вр.с чл.86,ал.1 ЗЗД за дялово разпределение е в тежест на ищцовото дружество да докаже при условията на пълно доказване, че задължение на ответниците е да заплащат в полза на дружеството възнаграждение за услугата дялово разпределение.
Трябвало да се докаже, че задължението е в рамките на процесния период.
Също така трябва да се докаже датата на която възнаграждението е следвало да бъде платено. С тези съображения прави искане предявените искове да бъдат отхвърлени.
С възражението по чл. 414 ГПК, депозирано в заповедното производство, ответницата е направила и възражение за изтекла погасителна давност.
Третото лице – помагач „Н.“ АД поддържа, че в имота липсват отоплителни тела, присъединени към разклоненията на общата отоплителна инсталация, и са монтирани два индивидуални водомера за топла вода, които не отговарят на законовите изисквания. Поради това, е изпратено уведомително писмо за изтекла метрологична годност на водомерите за топла вода, но до 31.03.2024 г. не са предприети действия по проверка на водомера в лаборатория или подмяната му, и разходът за топла вода за месеците март и април 2024 г. е изчислен на база един потребител, съгласно чл. 69, ал. 2 от Наредба за топлоснабдяването. При изготвянето на месечното дялово разпределение дела за топла вода е определен по показания на водомерите, снети в края на всеки месец за периода от декември 2023 г. до февруари 2024 г. включително, а разходът за топла вода за месеците март и април 2024 г. е изчислен съгласно чл. 69, ал. 2 от Наредбата за топлоснабдяването. Поради изложеното, „Н.“ АД поддържа, че при определяне на разхода за топлинна енергия в процесния имот са спазени относимите нормативни изисквания, регламентирани в ЗЕ и Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира от фактическа страна следното:
По делото е представен Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 057, том II, рег. № ****, дело № ****/2006 г. по описа на нотариус Д. Т., с район на действие – Районен съд – *****, вписана под № 264 в Регистъра на Нотариалната камара (л.11-13) , от който се установява, че на 16.05.2006 г. ответницата Б. Б. П. е придобила правото на собственост върху апартамент № 131, находящ се в гр. *****, ж.к. „*****“, бл. 117, стар блок 9, вх. Ж, ет. 7 със застроена площ от 98,11 кв.м.