Решение № 4085 от 15.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4085 гр. София, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-17 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стилияна Григорова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Стилияна Григорова Гражданско дело № 20251100105071 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на „ДИТ Хотели“ ООД, с която срещу „Джерамис Интернешънъл“ ЕООД и „Органик Сълюшънс“ ЕООД е предявен иск за солидарно осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата от 32 058.72 лева - обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на законната лихва върху сумата от 35 814.85 лева за периода 27.02.2017 г. – 17.04.2025 г., която ищецът не могъл да ползва поради наложен запор.

Ищецът твърди в подадената от него искова молба, че ответниците, като членове на дружество по ЗЗД, се снабдили с обезпечителна заповед по ч.гр.д.

№ 7570/2017 г. по описа на СРС, с която бил наложен запор върху банкови сметки на „ДИТ Хотели“ ООД в 29 банки в страната до размера на сумата от 35 814.85 лева. По образуваното изп.д. № 20178460400102 по описа на ЧСИ, рег. № 846 на Камарата на ЧСИ банковата сметка на ищеца била запорирана до размера на сумата от 35 814.85 лева.

С решение от 09.07.2024 г. по в.гр.д. № 2190/2020 г. по описа на СГС искът бил уважен, а сумата – събрана изцяло по изп.д. № 20247900401454 по описа на ЧСИ, рег. № 790 на Камарата на ЧСИ от банкова сметка на ищеца в „Банка ДСК“ ЕАД.

Независимо от пълното удовлетворяване на ответниците, запорът върху 1 банковата сметка в „Юробанк България“ ЕАД останал да тежи и бил отменен по искане на ищеца с определение от 07.02.2025 г. по ч.гр.д. № 7570/2017 г.

Ответниците злоупотребели със свои процесуални права, като осъществили процесуална принуда, без да са били застрашени техни права и при отсъствие на обезпечителна нужда.

В уточнителна молба от 21.08.2025 г. ищецът твърди, че реализираният по изпълнителното дело способ – запор по банкова сметка в „Банка ДСК“ ЕАД, с който вземането на ответниците било изцяло удовлетворено, не съвпадал с изпълнителния способ, по който било допуснато обезпечение – запор на банкова сметка в „Юробанк България“ ЕАД. Заявява, че в случая нереализираният изпълнителен способ се приравнявал на прекратяване на изпълнителното дело, явяващо се продължение на исковото производство и осигуряващо защита на правото.

Заявява интерес от осъдителен иск за вреди, произтичащи от лишаването му да се ползва от запорираната по сметка в „Юробанк България“ ЕАД сума на стойност 35 814.85 лева за периода 27.02.2017 г. – 17.04.2025 г., ведно със законната лихва от датата на завеждането на исковата молба до окончателното изплащане.

Ответниците са подали отговор на исковата молба, в която възразяват, че носят солидарна отговорност. Считат иска за неоснователен, тъй като не е налице хипотеза, при която ответниците да отговарят, липса на претърпени от ищеца вреди и на причинно-следствена връзка между вредите и допуснатото обезпечение.

При образуване на изпълнителното дело през 2024 г. при ЧСИ, рег. № 790 на Камарата на ЧСИ ответниците изрично поискали усвояване на запорираните през 2017 г. суми. В писмо на „Юробанк България“ от 16.03.2017 г. се сочело, че в полза на банката е учреден залог, а това не е попречило на „ДИТ Хотели“ ООД да борави с банковите си сметки от 27.02.2017 г. до неговото вдигане.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Ищецът извлича правото си да получи обезщетение за претърпените от него имуществени вреди от неоснователно наложена обезпечителна мярка – 2 запор на вземане по банкова сметка в „Юробанк България“ АД в размер на 35 814.85 лева, в периода 27.02.2017 г. – 17.04.2025 г. До този размер бил наложен обезпечителен запор, който не послужил за удовлетворяване на вземането на ответниците, установено с подлежащо на изпълнение съдебно решение.

Отговорността за вреди, причинени от допуснато обезпечение – чл. 403 от ГПК, е основана на общата гражданска отговорност за непозволено увреждане - чл. 45 от ЗЗД. Ответникът в обезпечителното производство може да претендира вреди от наложена обезпечителна мярка в три изчерпателно изброени от законодателя хипотези: 1) обезпеченият иск не бъде предявен в определения на молителя срок; 2) прекратяване на исковото производство по обезпечения иск; 3) отхвърляне на обезпечения иск. Доколкото ищецът не твърди да е налице някоя от горепосочените три хипотези, искът намира правното си основание в нарушена от ответниците забрана за причиняване на вреди. Изложените в исковата молба твърдения покриват състава на непозволеното увреждане, доколкото се твърди противоправното деяние да се изразява в наличие на формално изпълнително основание – обезпечителна заповед, въз основа на която е наложен обезпечителен запор върху вземане по сметка на „ДИТ Хотели“ ООД в „Юробанк България“ АД до размера на сумата от 35 814.85 лева и събиране на обезпеченото вземане въз основа на изпълнителен лист чрез друг изпълнителен способ – запор върху вземане на „ДИТ Хотели“ ООД по банкова сметка в „Банка ДСК“ АД.

Не се спори между страните, че по искане на „Джерамис Интеренешънъл“ ООД и „Ралекс Спорт“ ЕООД (преименувано на „Органик Сълюшънс“ ЕООД) е допуснато обезпечение на осъдителен бъдещ иск срещу „ДИТ Хотели“ ООД за заплащане на сумата от 35 814.85 лева, чрез налагане на запор върху вземания на бъдещия ответник по банкови сметки последователно, до достигане на общия размер на обезпечения иск. След издадената на 15.02.2017 г. по ч.гр.д. № 7570/2017 г. по описа на СРС обезпечителна заповед е образувано изп.д. № 20178460400102 при ЧСИ О.М..

Изпратени са запорни съобщения до посочените в обезпечителната заповед банки.

Установено е, че „ДИТ Хотели“ ООД има банкова сметка в „Банка ДСК“ ЕАД и запорът е наложен, като са описани и учредени от дружеството 3 особени залози в полза на банката по сключени договори за кредити, което й придава качеството на обезпечен кредитор и присъединен взискател по право в изпълнителния процес.

„ДИТ Хотели“ ООД имал разплащателна сметка и в „Юробанк България“ АД, като върху вземанията по сметката имало учреден залог.

През август 2020 г. „ДИТ Хотели“ ООД е подал молба до ЧСИ О.М. за вдигане на запора по сметки в „Банка ДСК“ АД, тъй като същата сума е запорирана по сметка в „Юробанк България“ АД. На 25.08.2020 г. до „Банка ДСК“ АД е било изпратено съобщение за вдигане на запора.

Предявеният от молителите в обезпечителното производство осъдителен иск е бил уважен и въз основа на два изпълнителни листа от 22.07.2024 г. по в.гр.д. № 2190/2020 г. по описа на СГС – по един за „Джерамис Интеренешънъл“ ООД и „Органик Сълюшънс“ ЕООД, е образувано изп.д. № 2024900401454 на ЧСИ Р.М.. В молбата взискателите „Джерамис Интеренешънъл“ ЕООД и „Органик Сълюшънс“ ЕООД изрично са посочили номера на изпълнителното дело, образувано при ЧСИ О.М. въз основа на обезпечителната заповед, поискали са усвояване на запорираните суми по това дело в „Юробанк България“ АД, евентуално – при налагане на друг запор и събиране на дълга, да им бъде издаден документ за вдигане на запора по делото при ЧСИ О.М..

В поканата за доброволно изпълнение от 25.07.2024 г. до „ДИТ Хотели“ ООД е посочена общата стойност на дълга – 91 128.54 лева.

По изп.д. № 20247900401454 по описа на ЧСИ Р.М. са наложени запори по сметки на „ДИТ Хотели“ ООД в „Банка ДСК“ АД, „Юробанк България“ АД и „Изипей“ АД до размера на сумата от 55 313.69 лева. В запорните съобщения е посочено изрично, че остатъкът от сумата – 35 814.85 лева (91 128.54 – 55 313.69) е обезпечен в друга банка.

В отговор от „Банка ДСК“ от 30.07.2024 г. се сочи, че „ДИТ Хотели“ ООД има открита разплащателна сметка, че няма други претенции и че запорът е изпълнен. Извлечение от превода на сумата от 55 313.69 лева е налично на л. 20 от изп.д. № 20247900401454 на ЧСИ Р.М.. На 30.07.2024 г. от „Изипей“ АД е постъпила сумата от 683.85 лева.

Междувременно, ЧСИ О.М. е изпратил запорно съобщение на 4

25.07.2024 г. до „Юробанк България“ АД и от отговор от 31.07.2024 г. банката е уведомила частния съдебен изпълнител, че върху вземанията по сметки на „ДИТ Хотели“ ООД има претенции на банката по учреден в нейна полза залог по ЗОЗ.

На 31.07.2024 г. от ЧСИ Р.М. е изпратено ново запорно съобщение до „Банка ДСК“ ЕАД за остатъка от дълга, изчислен към 14.08.2024 г. – 35 221.48 лева. На 06.08.2024 г. „Банка ДСК“ ЕАД е превела по сметка на ЧСИ Р.М. сумата от 35 221.48 лева. На същата дата до „Изипей“ АД е изпратено съобщение за вдигане на запора, а на 07.08.2024 г. – и до „Банка ДСК“ АД и „Юробанк България“ АД.

На 12.08.2024 г. ЧСИ Р.М. е изплатила на взискателите дължимите им суми и е приключила производството по изп.д. № 20247900401454.

Установява се от заключението на съдебно-счетоводната експертиза на Д. Т., че по сметка в „Юробанк България“ АД с IBAN BG94BPBI**** е бил наложен обезпечителен запор, като по сметката не е имало съществени наличности. При проследяване на движението и наличностите по тази банкова сметка вещото лице е достигнало до заключението, че времевият период, през който ефективно е била блокирана сумата от 35 814.85 лева въз основа на обезпечителния запор е от 30.07.2020 г. (когато е усвоена сумата по договор за овръдрафт в размер на 1 500 000 лева) до 25.07.2024 г., когато е получено запорно съобщение от ЧСИ Р.М. за сумата от 35 814.85 лева. Тук следва да се отбележи, че запорното съобщение за тази сума е от 31.07.2024 г., а от 25.07.2024 г. е запорното съобщение за необезпечения размер от 55 313.69 лева.

Целта на обезпечителната мярка е да запази имуществото в патримониума на длъжника и то да послужи за удовлетворяване на кредитора, чийто осъдителен иск е уважен. За разлика от изпълнителния запор, при който третото задължено лице внася сумата по сметка на съдебния изпълнител, обезпечителният запор „блокира“ сумата, до която е наложен, до снабдяване на кредитора с изпълнителен титул. Само в случай, че с такъв молителят в обезпечителното производство не успее да се снабди, наложените на длъжника ограничения за разпореждане с обекта на обезпечението се явяват увреждащи за него и пораждат правото му на обезщетение за вреди. С други думи, дали наложените обезпечителни мерки са причинили вреди на мнимия 5 длъжник се преценява към момента на приключване на исковото производство по обезпечения иск. Съдът не споделя доводите на ищеца, изложени в писмените бележки, че наличието на обезпеченото материално право се установява след приключване на принудителното изпълнение. Влязлото в сила решение се полза с установително действие, като признава или отрича съществуването на вземането. Това означава, че към момента на влизане на решението в сила, а при защита на притезателно право – постановяването на въззивното решение, което се ползва и с изпълнителна сила (чл. 404, т. 1 от ГПК), се преценява основателно ли е била наложена обезпечителната мярка.

Не е неоснователно наложена обезпечителната мярка, когато искът е уважен.

Дори и да не се пристъпи към принудително изпълнение, защото длъжникът доброволно е изпълнил задължението си по влязлото в сила съдебно решение, било е налице валидно основание обезпечителната мярка да тежи за периода от налагането й до получаване на плащане от длъжника.

Докато обезпечението осигурява парично оценим актив, от който да се събере вземането, целта на принудителното изпълнение е осребряване на имущество на длъжника. Законът не забранява принудителното изпълнение да се насочи към обект, различен от обекта на обезпечението. Това се налага особено в хипотезата, при която вземането на взискателя е хирографарно.

Наличните по банкова сметка суми не гарантират възможността кредиторът да получи плащане, ако преди него има други кредитори с вземания, ползващи се с привилегия. Установи се по безспорен начин, че вземанията на „ДИТ Хотели“ ООД по банкова сметка в „Юробанк България“ АД са заложени в полза на банката. Това й дава правото на привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД и я прави присъединен взискател при насочване на изпълнението върху заложеното имущество (чл. 459, ал. 2 вр. ал. 1 от ГПК).