Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 11 от 24.01.2024, Районен съд - Пирдоп

Съд
Районен съд - Пирдоп
Дело
Административно наказателно дело 237/2023
Вид
Решение № 11
Подписан
24.01.2024
В сила
23.02.2024
Състав
Донка Иванова Паралеева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. , 24.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Д.И.П. при участието на секретаря И.П.П. като разгледа докладваното от Д.И.П. Административно наказателно дело № 20231860200237 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на Н. В. К., ЕГН: **********, с адрес: с.*******, подадена чрез пълномощника адв.М. П. от АК-Пловдив срещу Наказателно постановление /НП/ № 192/14.07.2022 г., издадено от Директора на РДГ-София, с което на жалбоподателя са наложени две административни наказания, както следва:

1. „Глоба“ по чл. 266, ал. 1, пр. 4 (транспортира) от Закона за горите, в размер на 300.00 лв. /триста лева/ за извършено нарушение по смисъла на чл. 213, ал. 1, пр. 4 (транспортирането), т. 1 от Закона за горите (ЗГ) в приход на Изпълнителна агенция по горите, чрез транзитната сметка на РДГ София;

2. „Глоба“ по чл. 266, ал. 1, пр. 4 (транспортира) от Закона за горите, в размер на 300. 00 лв. /триста лева/ за извършено нарушение по смисъла на чл. 213, ал. 1, пр. 4 (транспортирането), т. 2 от Закона за горите (ЗГ) в приход на Изпълнителна агенция по горите, чрез транзитната сметка на РДГ София;

В НП, по пункт втори, са отнети вещите, предмет на нарушението: 8,0 пр. м. куб. дърва за огрев от габър с единично участие на цер, на основание чл. 273, ал. 1 от Закона за горите (ЗГ).

В жалбата се сочи, че обжалваното НП е незаконосъобразно, неправилно, необосновано и постановено при грубо нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила, за което се излагат подробни съображения. Сочи се, че не са спазени разпоредбите на чл.42, ал.1 ЗАНН и чл.57, ал.1 ЗАНН по отношение съдържанието на АУАН и НП. За място на извършване на нарушението било посочено само „в землището 1 на с.С.“, което е прекалено обширно като понятие, тъй като то се разпростира на площ от 41 кв.км. Предвид, че служителите на РДГ разполагали с Джи Пи Ес устройства, следвало да посочат точното място на нарушението, а ако се касае за горска територия, трябвало да посочат и в кой отдел и подотдел е установено нарушението, тъй като се презюмира, че познават горскостопанската карта. Не било посочено и каква собственост е територията, на която е установено нарушението. Сочи се, че освен това е недоказана по безспорен и категоричен начин вината на лицето, на което е издадено процесното НП, тъй като от страна на актосъставителя и наказващия орган не са приведени каквито и да било доказателства в подкрепа на твърдените от тях факти и обстоятелства. Не ставало ясно как в измерена кубатурата на дървесината, без да е била разтоварена от тежкотоварното превозно средство, което пък е препятствало и установяването дали контролната горска марка не е поставена на отрязък от дърво, насочен към вътрешната част на камиона. Не били посочени конкретен брой дървета от съответния дървесен вид, за който се твърди, че не са придружени от превозен билет и не са маркирани. Предвид, че дърветата били два вида, не било посочено дори количеството в кубични метри за всеки един от дървесните видове, което е недопустимо с оглед неблагоприятните последици за наказаното лице. Не било посочено с какъв диаметър са натоварените на тежкотоварния автомобил дървета, което не е без значение, тъй като ако техният диаметър е под 20 см, то вероятно те са били експедирани от гората от служителя на Горско стопанство-Пирдоп в изпълнение на разпоредбата на чл.63, ал.1, т.2 от Наредба 1 от 30.01.2012г. за контрол и опазване на горските територии. Сочи се, че процесният АУАН е съставен по неясен и объркващ начин, с множество на брой груби по характер пропуски, съществно ограничаващи правото на защита на жалбоподателя. Сочи се, че актосъставителят се е задоволил с абсолютния минимум от извършени действия по установяване на нарушението. Сочи се, че тежестта за установяване на конкретното деяние, съставляващо административно нарушение, извършителят и неговата вина е на административнонаказващия орган, а в случая не е проведено пълно и главно доказване на спорните и неясни обстоятелства. Непълна и в този смисъл- неправилна била и правната квалификация на деянието в АУАН, тъй като е посочено единствено, че Н. К. е нарушил нормата на чл.213, ал.1, т.1 и т.2 ЗГ, като с оглед факта, че в тази разпоредба се съдържат общо 8 на брой хипотези на забрана, актосъставителят е бил длъжен да посочи коя точно е нарушена. АНО бил направил опит да изправи този пропуск, посочвайки че е нарушена нормата на чл.213, ал.4, т.1 и т.2 ЗГ, но трайната съдебна практика приемала, че между АУАН и НП следва да има единство, поради което подобно саниране е недопустимо. Този пропуск не могъл да бъде саниран и чрез словесното описание на нарушението, тъй като и последното е непълно, неточно и неясно. Счита се, че липсата на описани съставомерни елементи от обективната страна на вмененото деяние, както и посочването на погрешна правна норма като нарушена в АУАН, го опорочава до степен, обосноваваща незаконосъобразност на издадения завършващ акт- НП. Твърди се, освен това, че в АУАН и НП липсва описание на действителната фактическа обстановка и обстоятелства, при които е установено нарушението. Сочи се, че „транспортиране“ изобщо не е било извършвано, тъй като по време на установяване на нарушението тежкотоварният автомобил, натоварен с 2 процесната дървесина, е бил паркиран на временен склад, посочен в технологичен план №2 от 01.11.2021г. за отдел 205, подотдел „а“, където е изчаквал работници да претоварят дървесината на паркиран на същия временен склад тежкотоварен автомобил с рег. № ********. Пристигайки на мястото актосъставителят и свидетелят по акта установяват, че камионът е без водач и позвъняват на Н. К., който по това време си е бил вкъщи и е заявил, че той е управлявал тежкотоварния автомобил и го е паркирал на временния склад, за да бъде претоварена дървесината на другия тежкотоварен автомобил с по-голяма товароносимост. Актосъставителят Б. помолил Н. К. да дойде на мястото, където бил паркиран тежкотоварният автомобил с рег. № ******** и след като пристигнал, в негово присъствие било установено, че натоварената дървесина не е маркирана с КГМ и не е придружена от превозен билет. Н. К. обяснил на С. Б. и на Т. Г., че дървесината не била транспортирана по смисъла на ЗГ, а била единствено подвозена до временния склад от сечището в отдел 205, подотдел „а“. Обяснил им, че дървесианата се маркира с КГМ от служители на съответното ДГС и се издаван превозен билет преди транспортирането й от временен склад, което все още не се било случило, тъй като дървесината не била натоварена на тежкотоварен автомобил с рег. № ********, който следвало да извърши транспортирането до крайния потребител. Основателността на тези твърдения на Н. К. имала опора в приложимата в случая разпоредба на чл.16, ал.5 НКОГТ, която по недвусмислен начин указва, че „в случаите, в които се претоварва или премества дървесина, придружена с редовни писмени документи, но за която до този момент не е било изискуемо маркиране с КГМ, същата преди транспортирането й се маркира с КГМ от лицето, издаващо новия превозен билет“. Това, че превозният билет се издава преди транспортирането на дървесината от временен склад се следвало от разпоредбата на чл.211, ал.1 ЗГ, според която „Дървесината се транспортира от временен склад, придружена с превозен билет“. Счита се още, че с издаване на НП наказващият орган е допуснал нарушение на чл.18 ЗАНН. Счита се, че е налице допуснато от АНО нарушение и с оглед на това, че не е изложил мотиви относно приложението на чл.28 ЗАНН, а се е ограничил с посочване на бланкетни такива, неотносими за процесния случай. Предвид всичко изложено, се иска от съда да отмени обжалваното НП като неправилно и незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

Настоящото разглеждане на делото е второ по ред, като в проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят Н. К. се явява лично, заедно с упълномощения адв.М. П. от АКПловдив, който го представлява и подържа жалбата. В хода по същество на делото жалбоподателят К. заявява пред съда твърдение, че този обект го работели от месеци и на тази претоварна станция си имали законен временен склад, който е отразен на технологичния план – там където се извършвало претоварването и било оставено ремаркето.

Казва, че служителите на РДГ нямало как да не знаят това, защото имат пряк достъп до документацията, която издава на фирмата им държавното горско стопанство. Твърди, че на това място месеци наред претоварвали дървесина на база технологичния план, който им е дало териториалното горско и затова не са им необходими превозни билети и марки, защото 3 те се издават тогава, когато се спедира дървесината, а не когато се извършва товароразтоварна дейност и подвоз от сечище до тир станция. Процесуалният представител адв.П. на свой ред заявява искане към съда да намери обжалваното НП за незаконосъобразно.

Заявява, че макар настоящият състав да не е обвързан от предходното съдебно решение на РС-Пирдоп, достигнатите в това съдебно решение правни изводи са напълно основателни и кореспондират с приобщения по делото доказателствен материал. Адв.П. коментира събраните свидетелски показания и заявява, че показанията на свидетеля П.М. са подробни и последователни, а с показанията си свидетелят С. Б. всячески се е опитал да отклони задаваните му въпроси, а отговорите му не кореспондирали с показанията на другия свидетел-негов колега - Т. Г.. Адв.П. отбелязва, че мястото, където е установено нарушението, в действителност е било временен склад и това е отразено на технологичен план №2. Адв.П. претендира и присъждане на сторените разноски.

Въззиваемата страна Регионална Дирекция по горите- София не изпраща представител в проведеното съдебно заседание при настоящото второ разглеждане на делото. Депозира се обаче писмена защита от зам.директора на РДГ-София, с която се иска от съда да потвърди процесното НП като правилно и законосъобразно във връзка с изложените в текста на съпроводителното писмо по чл.60, ал.2 ЗАНН и допълнителни доводи. Сочи се, че в АУАН и НП пълно и точно е описано нарушението, времето и мястото на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено и законовите разпоредби, които са нарушени.

Описаното деяние представлявало административно нарушение, установено от овластено длъжностно лице, а НП било издадено от упълномощено лице. Правилно бил приложен законът при определяне съставомерността на деянието и неговата правна квалификация.

Безспорно бил доказан фактът на извършеното нарушение и че то е извършено от лицето, посочено в АУАН и НП. Не били налице предпоставките на чл.28 ЗАНН, тъй като не се доказвала по-ниска степен на опасност в сравнение с предвидената от закона, а нарушението засягало важни обществени отношения. Размерът на санкцията бил правилно индивидуализиран. С оглед на тези доводи, въззиваемата страна моли съда да постанови решение, с което да потвърди процесното НП като правилно и законосъобразно. Изразява становище за прекомерност на адвокатския хонорар на процесуалния представител на жалбоподателя.

Районна прокуратура-Елин Пелин, ТО-Пирдоп не изпращат представител в съдебното заседание и не вземат становище по жалбата.

Съдът, след като подложи на преценка събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 192/22 г., сериен № ****** от 30.03.2022 г. и Констативен протокол /КП/ серия ***** от 30.03.2022 г., са съставени от С. С. Б. на длъжност „горски инспектор“ при РДГ-София, който е отразил, че при извършена проверка на 30.03.2022 г. от служители на РДГ София в землището на с. С., община Мирково, е установено, че на 30.03.2022 г. лицето Н. В. К., в землището на с. С.

(кариера за инертни материали), община Мирково, транспортира 8 пр. м. куб. широколистни 4 дърва от габър, на 1 м. дължина, без да има издаден ПБ или друг документ за законния им произход. В АУАН е посочено, че дървата за огрев не са маркирани с ГКМ, ОМ, ПМ. Н. К. е подписал съставения АУАН, като е отразил, че ще представи възражения в писмен вид по направените в АУАН констатации и е получил препис от същия.