Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 77 от 30.01.2026, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно търговско дело 36/2026
Вид
Определение № 77
Подписан
30.01.2026
В сила
15.07.2026
Състав
Даниела Дончева, Михаил Малчев, Димитър Мирчев

Цитирани разпоредби

  • чл. 274 ал. 1 т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 365,т. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 29 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 29 ал. 1 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 30 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 30, ал. 1 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • Чл. 8 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 77 гр. София, 30.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Димитър Мирчев

Михаил Малчев като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно частно търговско дело № 20261001000036 по описа за 2026 година

ГПК.

Съдебното производство е по реда на чл. 274 ал. 1 т. 2 ГПК вр. с чл. 130 Образувано е по частна жалба на Г. С. Г., действащ чрез процесуалния си представител, срещу определение №4506/10.11.2025г., постановено по т. д.

№ 1763/2024 г. по описа на Софийски градски съд, с което е прекратено като недопустимо производството по т. д. № 1763/2024 г. на СГС, образувано по предявени от Г. С. Г. срещу „Г.мот“ ЕООД искове по чл. 29 ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ за установяване, че са несъществуващи вписаните обстотелства по заявление № 20101006132957, по заявление № 20141210181958, вписване под № 20150305163359 и по заявление № 20161012143434.

В жалбата се излагат съображения, че така постановеното определение е незаконосъобразно поради нарушение на процесуалния и материалния закон.

Изтъква се, че доводите на СГС за липсата на правен интерес за ищеца от предявените искове, изложени в обжалвания съдебен акт са необосновани, тъй като ищецът в качеството на трето лице има правен интерес съобразно чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ. Посочва се, че правният интерес на ищеца в конкретния случай произтича от обстоятелството, че след уважаване на исковете и установяването за несъществуващи на оспорените с исковата молба вписани обстоятелства, ще се възстанови положението, при което ищецът ще фигурира в ТР като управител и като едноличен собственик на капитала на ответното дружество и съответно ще замести Л. Б.. Именно като такъв ищецът е бил вписан в ТР преди да се извърши на 27.10.2010 г. първото от веригата вписвания, атакувани с иска по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ - вписването по заявление № 20101006132957. Изтъква се, че извършеното в хода на процеса вписване на нови обстоятелства по партидата на ответника под № 20250319102524 не променя правния интерес на Г. С. Г.. Поддържа се, че няма възможност от страна на ищеца да спре всички порочни действия на Л. Б. по 1 заявяване на вписвания в Търговския регистър, като не е предвидено няма оповестително действие на вписване на исковата молба по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ. Иска се отмяната на определението и постановяване на другото такова, с което делото бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Настоящият съдебен състав, като взе предвид постъпилата частна жалба и материалите по делото, намира следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от заинтересована страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:

Софийски градски съд е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ, вр. с чл. 30 от ЗТРРЮЛНЦ.

Ищецът Г. С. Г. е предявил искове против „Г.мот“ ЕООД, с които претендира установяване, че вписани с № 20101006132957 в ТРРЮЛНЦ обстоятелства по партидата на „Г.МОТ“ ЕООД, ЕИК 175304744, са несъществуващи, както и всички последващи обстоятелства относно промени по партидата на дружеството, относими към промяната на седалището и адреса на управление на дружеството, капитала на дружеството, промяна на управителя на дружеството, приемане на нов учредителен акт на дружеството, придобиване на дружествени дялове по наследство и вписване на наследник като едноличен собственик и управител на дружеството, вписани с вх. № 20141210181958, № 2015025170641 и № 20161012143434. Изложени са многобройни фактически твърдения, свързани с това, че с вписване №20101006132957 в ТРРЮЛНЦ са вписани несъществуващи обстоятелства прехвърляне на дружествените дялове от Г. С. Г. на майката на Л. Д. Б. - Н. В.

Й. ЕГН ***, вписване на нов едноличен собственик на капитала на „Г.мот“ ЕООД, вписване на промяна на управителя на дружеството от Г. С. Г. за нов управител е вписана Н. В. Й., вписване на нов учредителен акт на „Г.мот“ ЕООД. Претендира се също така, че са вписани обстоятелства с вписване № 20141210181958 по описа на ТРРЮЛНЦ - извършено вписване на несъществуващо обстоятелство, а именно промяна на седалището и адреса на кореспонденция на дружеството от лице без представителна власт и вписване на нов учредителен акт. По отношение обстоятелства, свързани с вписване № 20150305163359 по описа на ТРРЮЛНЦ се твърди също така вписване на 2 несъществуващо обстоятелство, а именно, че Л. Д. Б., ЕГН **********, вписан като едноличен собственик на капитала, в качеството му на наследник след смъртта на Н. В. Й. на 07.02.2015 г, тъй като Г. С. Г. не е продал своите дялове на наследодателя - Н. В. Й., съответно Л. Д. Б., не може да наследи нещо, което не е било собственост на покойната му майка. Претендира се несъществуване на вписване на Л. Д. Б. като управител на дружеството и вписване на нов учредителен акт на дружеството. Твърди се, че са несъществуващи и други вписани обстоятелства с последващо вписване № 2

20161012143434 по описа на ТРРЮЛНЦ, а промяна на седалището и адреса за кореспонденция на дружеството от лице без представителна власт и вписване на нов учредителен акт. Фактическите основания за исковите претенции по чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ ищецът извеждат от твърденията си, че дружествените му дялове са прехвърлени на трето лице въз основа на неавтентични документи с участието на лицето Л. Д. Б., вписан по партидата на дружеството към настоящия момент като едноличен собственик на капитала.

Пълномощното, с което Л. Б. е действал в качеството си на пълномощник на Г.

Г. и е продал собствените му дружествени дялове от „Г.мот“ ЕООД на майка си Н. Й., е неавтентично, с невярно съдържание и технически пренесени подписи от друг документ. Поради това и вписването на всички последващи обстоятелства по партидата на дружеството съответно са несъществуващи обстоятелства, заявени от лица без представителна власт.

Безспорно е, че в хода на развитието на първоинстанционното производство на 19.03.2025 г. е извършено под № 20250319102524 вписване в ТР по партидата на „Г.мот“ ЕООД на следните обстоятелства: 1. Н. В. И. за управител на ответника; 2. промяна в правноорганизационната форма на ответното дружество в ООД; 3. увеличаване на капитала, както и 4. вписване на Л. Д. Б. и на Н. В. И. за съдружници.

Първата инстанция, за да прекрати като недопустимо съдебното производство, е приела, че извършеното в хода на процеса вписване на нови обстоятелства по партидата на ответника под № 20250319102524 - 1. Н. В. И. за управител, 2. промяна в правноорганизационната форма на дружеството в ООД, 3. увеличаване на капитала, както и 4. вписване на Л. Д. Б. и Н. В. И. за съдружници, представлява факт, който води до отпадане на правния интерес на ищеца. Това е така, защото дори и да се установи, че са несъщестуващи атакуваните с иска вписани обстоятелства, уважаването на исковете по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ не би довело до благоприятна промяна в правната сфера на ищеца. Вписването под № 20250319102524, което не е предмет на иска, е пречка за възстановяване на правното положение отпреди извършване на първото от атакуваните вписвания.

Относно естеството на правен интерес като абсолютна процесуална предпоставка за исковете по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ, е налице трайно установена практиката на ВКС (обективирана в ТР №1 от 06.12.2002 г. по т.д.№1/2002 г. на ОСГК на ВКС, решение №234 от 23.12.2016 г. по т.д.№54/2016 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, определение №481 от 11.09.2017 г. по ч.т.д.№214/2017 г., на ВКС, ТК, Второ отделение, определение №161 от 27.02.2019 г. по ч.т.д.

№2195/2018 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, решенията по т.д.№2278/2019 г., ВКС, ТК, Първо отделение и по т.д.№2970/2018 г., ВКС, ТК, Първо отделение и мн. др.). Съгласно съдържащите се в посочените съдебни актове и споделяни от настоящия състав разяснения, наличието на правен интерес е положителна процесуална предпоставка на иска по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ, като с цитираната разпоредба се урежда активната легитимация по исковете за защита срещу порочните вписвания в Търговския регистър и се овластява всяко трето лице с правен интерес, да предяви иск за защита срещу незаконосъобразните 3

(извършени при отсъствие на законовите предпоставки) вписвания. Активно легитимирано да предяви установителните искове по чл. 29 е това трето лице, чието правно положение е засегнато от вписаното обстоятелство и би се променило вследствие на заличаването, като преценката за наличие на правен интерес от предявения иск е винаги конкретна, обусловена от твърденията за засегнати негови съществуващи реални права и вида на търсената защита, и кумулативно - от възможността като последица при успешно провеждане на иска, да се постигне целеното изменение в съществуващото правно положение на ищеца. В процесната хипотеза първоинстанционният съд, в съответствие с практиката на ВКС, е извършил преценка на конкретните твърдения, с които ищецът обосновават правния си интерес и е направил извод, че дори да се постанови евентуално положително решение, не би се постигнало желаното благоприятно изменение в съществуващото правно положение на ищцовата страна.

Предявените искове по чл. 29 ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ имат за цел да се заличат вписаните обстоятелства (чл. 30 ЗТРРЮЛНЦ), а това заличаване ще породи действие занапред. Чл. 8 ЗТРРЮЛНЦ изрично урежда правното действие на заличаването, каквото действие имаше и преди приемането на ЗТРРЮЛНЦ (изрично разяснено в мотивите по т. 3 на ТР № 1/2002г. на ОСГК на ВКС, което запазва действието си и при действието на ЗТРРЮЛНЦ, с отчитане на спецификата от извършване на регистрацията от административния орган) - то преустановява занапред правните последици на вписването. Заличаването, предвидено в чл. 30, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, като императивна последица от уважаването на иска по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, произвежда своите същински правни последици, само ако няма последващи вписвания относно същото обстоятелство, извършени след подлежащото заличаване в следствие на уважаване на иска. Ако са извършени последващи вписвания, какъвто е разглежданият случаи, подлежащото на заличаване вписване вече е прекратило своето правно действие. Именно поради това активната легитимация на ищеца по иска по чл. 365,т. 3 ГПК във вр. с чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ е предпоставена от възможността вследствие на уважаване на иска, заличаването на вписаното обстоятелство да доведе до промяна в правното му положение като бъде възстановен статутът отпреди порочното вписване. В този смисъл е и даденото разрешение в трайно установената практика на ВКС (решение № 234 от 23.12.2016 г. по т.д. № 54/2016 г., ТК., І т. о., решение № 21 от 07.07.2016 г. по т.д. № 3010/2014 г., ТК, І т. о., решение № 174 от 05.02.2021 г. по т. д. № 1748/2019 г., ТК, ІІ т. о., определение № 52 от 21.01.2021 г. по ч. т. д. № 2388/2020 г., ТК, ІІ т. о. и мн. др.) - целта на установителния иск е да се постигне заличаване в регистъра на вписаното несъществуващо обстоятелство; задължителна предпоставка за допустимостта на иска на третото лице, е наличието на правен интерес. А той не е налице, заличаването не води до благоприятни за третото лице правни последици. В разглеждания случай с е извършеното на 19.03.2025 г. под № 20250319102524 вписване в ТР по партидата на „Г.мот“ ЕООД на посочените обстоятелства от една страна се заличат атакуваните с процесните искове по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ предходни вписани обстоятелства. От друга страна за ищеца 4 престава да съществува правен интерес да поддържа исковите си претенции, тъй като дори и предявените искове да бъдат уважени, това няма да доведе до благоприятни правни последици за ищеца. Същият разполага с правна възможност да атакува вписаните обстоятелства на 19.03.2025 г. с предявяването на искове по реда на чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, поради което пътят му на защита не е изключен, както се твърди в частната жалба.

По горните мотиви на съда и предвид съвпадението в изводите на двете съдебни инстанции обжалваният съдебен акт, като правилен, следва да бъде потвърден.