Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4612 от 01.08.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 8994/2022
Вид
Решение № 4612
Подписан
01.08.2024
В сила
01.11.2024
Състав
Рени Коджабашева, Цветина Костадинова, Мария Георгиева Шейтанова

Цитирани разпоредби

  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 60, ал. 2 · Закон за кредитните институции
  • чл. 305 · Търговски закон
  • чл. 430, ал. 1 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 4612 гр. София, 31.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Цветина Костадинова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Цветина Костадинова Въззивно гражданско дело № 20221100508994 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение № 20033577 от 03.05.2022 г., постановено по гр.д. № 58479/2020 г. по описа на СРС, 167-и състав, е признато за установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК пасивно субективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, че В. Н. Я., ЕГН **********, и Н. К. Я., ЕГН **********, дължат солидарно на „А.Б.Б.“ АД, ЕИК *******, сумата в размер на 12 611,74 евро, представляваща предсрочно изискуема главница, считано от 31.01.2020г. по Договор за кредит „Жилище“ № 25237 от 30.07.2007г. и Допълнителни споразумения № 1/25.03.2010г., № 2/22.11.2012г., № 3/30.12.2013г., № 4/25.02.2016г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 09.06.2020г. до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от 06.07.2020 г. по ч.гр.д. № 23068/2020г. по описа на СРС , ГО, 167-и състав.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответниците В. Н. Я. и Н. К. Я., в която се твърди, че първоинстанционното решение е неправилно, 1 като същото е постановено в противоречие със събраните по делото доказателства, в това число и с приетото по делото заключение на изготвената съдебно-счетоводно експертиза /„ССчЕ“/. Посочва се, че претенцията на ищеца обхваща просрочената главница за периода от 26.04.2017г.- 08.06.2020г. в размер на 12 611,74 евро, като се отбелязва, че съгласно допълнителното заключение по ССчЕ /стр.4, абзац втори/ към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение /09.06.2020г./ непогасените падежирали вноски за главница са в размер на 1 066 евро и то при начисляване на лихвен процент, прилаган от банката, без да се съобразяват първоначалните уговорки. Допълва се, че съгласно посоченото от вещото лице на стр.5 от заключението в случай че присъдената на ответниците сума по гр.д. № 49640/2018г. по описа на СРС, 40-ти състав, в размер на 9 057,94 евро бъде отнесена за погасяване на общите задължения по кредита в размер на 3 944,02 евро, към датата на обявяване на предсрочната изискуемост няма да е налице дължима сума, а ще е налице надплащане в размер на 5 113,92 евро. Доколкото обаче релевантен е моментът на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение /09.06.2020г./, както и предвид установения от вещото лице размер на непогасени падежирали вноски за главница от 1 066,69 евро, то надплащането всъщност е в размер на 7 991,25 евро. Посочва се също, че от изчисленията на вещото лице по поставената му задача №3 /стр.6, вариант 2/ се установява, че дори без отнасяне на сумата в размер на 9 057,94 евро за погасяване на кредита, то надплатената по него сума е в размер на 949,13 евро. Предвид изложеното се отправя молба първоинстанционният съдебен акт да бъде отменен, като вместо него бъде постановен друг, с който изцяло да бъде отхвърлен предявеният иск.

В рамките на законоустановения срок по делото е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна, с който се оспорва нейната основателност.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

На 30.07.2007г. между ищеца „А.Б.Б.“ АД и ответниците В. Н. Я. и Н. К.

Я. е сключен Договор за кредит „Жилище“ № 25237/30.07.2007г., по силата на който банката им предоставя кредит в размер на 113 000 евро срещу 2 задължението ответниците да върнат отпуснатата главница заедно с уговорената в чл. 5.1. договорна лихва в срок до 25.07.2019г. Видно от представения погасителен план, представляващ Приложение № 3 към договора, падежът на всяка погасителна вноска за издължаване на кредита, включваща част от отпуснатата с договора за кредит главница и дължимата възнаградителна лихва, е 25-то число на съответния месец.

Приложени по делото са и Допълнителни споразумения към договора за банков кредит „Жилище“ № 1/25.03.2010г., № 2/22.11.2012г., № 3/30.12.2013г., № 4/25.02.2016г., с които се изменят погасителният план и крайният срок за връщане на отпуснатия кредит. С т. 1 от последното допълнително споразумение към договора страните постигат съгласие след внасяне на сума в размер на 10 000 евро, която да бъде отнесена за погасяване на главницата, банката да преустанови начисляването на неустойки при просрочието в плащането на годишна лихва, както и да се преустанови начисляването на наказателна надбавка при просрочието в плащането на главницата по кредита.

С т. 2 от него се съгласяват след внасяне на сума в размер на 90 000 евро, но не по-късно от м. март 2016 г., погасяването на задълженията да бъде в следната последователност: неустойки, лихви и главница, като банката дава съгласие за сторниране на задбалансовите лихви в размер на 17 000 евро по договора. В изпълнение на т. 5 от Допълнително споразумение № 4/25.02.2016 г. е подписан и нов погасителен план, съгласно който за срока от 25.05.2016 г. до крайния срок за изплащане на отпуснатия кредит – 25.07.2034 г., месечната вноска дължима от кредитополучателите за плащане на отпуснатия им кредит е в размер на 119,39 евро месечно, дължима на 25-то число от съответния месец.

Представени са платежни документи за извършени от ответниците В. Н.

Я. и Н. К. Я. в периода 2007г.-2018г. плащания по Договора за кредит „Жилище“ № 25237/30.07.2007г. и анексите към него, като последното от тях е с дата 27.06.2018г.

Приложени са и нотариални покани, както и разписки за тяхното връчване, от които се установява, че на 17.01.2020г., чрез ЧСИ У.Д., на ответниците В. Н. Я. и Н. К. Я. са връчени съответно Покана с изх. № 92010143/17.12.2019г. и Покана с изх. № 9201-0142/17.12.2019г., изпратени от ищеца „А.Б.Б.“ АД, с които ответниците са уведомени, че към 16.12.2019г. са 3 налице просрочия в погасяване на задълженията им по Договора за кредит „Жилище“ № 25237/30.07.2007г. и анексите към него, поради което банката упражнява правото си да ги обяви за предсрочно изискуеми. Посочено е, че задълженията им към този момент са в общ размер на 17 355.59 евро, от които просрочена главница за периода от 26.04.2017г. до 16.12.2019г. в размер на 889,26 евро, 32 вноски, 965 дни просрочие от общо дължима главница в размер на 12 611,74 евро към същата дата.

По делото е представено и влязло в сила Решение № 284285/25.11.2019г. по гр.д. № 49640/2018г. по описа на СРС, 40-и състав, с което е прогласена нищожността на някои клаузи от Договора за кредит „Жилище“ № 25237/30.07.2007г., сред които чл. 5.1. и чл. 6, предоставящи право на банката едностранно да променя размера на лихвения процент по кредита, както и на чл. 7.1 т. (г) и т. (д), предвиждащи задължение за заплащане на такса за предсрочно погасяване на кредита. С постановения съдебен акт банката е осъдена да заплати на ответниците сумата от 9 057,94 евро, от които: 2 802,69 евро като недължимо платени от ответниците анюитетни вноски по кредита за периода от 27.07.2013г. до 27.07.2018г, както и сумата от 6 255,25 евро – недължимо платена неустойка за забавено плащане на възнаградителна лихва по договора за периода от 27.07.2013г. до 27.07.2018г.

В рамките на първоинстанционното производство е изслушана съдебносчетоводна експертиза /“ССчЕ“/ относно размера на вземанията на „А.Б.Б.“ АД по сключения между страните Договор за кредит „Жилище“ № 25237/30.07.2007г. към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение /09.06.2020г./, както и към датата на депозиране на исковата молба /25.11.2020г./, а също и относно извършваните плащания и броят дни на забава за всяка просрочена погасителна вноска.

Допуснато е изготвянето и на допълнителна съдебно-счетоводна експертиза /“ДССчЕ“/ относно размера на посочените вземания, в случай че са налице предпоставките за прихващането им с твърдяното от ответниците тяхно вземане срещу банката по Решение № 284285/25.11.2019г. по гр.д. № 49640/2018г. по описа на СРС, 40-и състав.

При така установената фактическа обстановка и след като съобрази възраженията на страните в настоящото производство, въззивният съд намира следното от правна страна:

4

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.

259, ал.1 от ГПК, отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По отношение на неговата законосъобразност, съдът е обвързан от посоченото в жалбата, като следи и без довод за нарушения на императивните материалноправни норми. След извършена проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не са допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.

По отношение на наведените от жалбоподателите доводи във връзка с правилността на първоинстанционния съдебен акт въззивният съд намира следното:

Предявени по реда на чл. 422 от ГПК са пасивно субективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 430, ал. 1 от ТЗ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за признаване за установено, че В. Н. Я. и Н. К. Я., дължат солидарно на „А.Б.Б.“ АД сума в размер на 12 611,74 евро, представляваща предсрочно изискуема главница, считано от 31.01.2020г. по Договор за кредит „Жилище“ №25237 от 30.07.2007г. и Допълнителни споразумения

№1/25.03.2010г.,

№2/22.11.2012г.,

№3/30.12.2013г.,

№4/25.02.2016г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 09.06.2020г. до окончателното изплащане на задължението. За да бъдат уважени същите следва да бъде установено по делото кумулативното наличие на следните факти: валидно сключен договор за кредит, въз основа на който за ответниците е възникнало задължение да върнат предоставената им в заем сума- главница; настъпване на падежа на задължението; уговарянето на възможност за обявяването на неговата предсрочна изискуемост, настъпването на предпоставките за това, както и нейното прогласяване, в това число довеждане до знанието на длъжниците на изявлението за обявяването .

От представените по делото писмени доказателства се установява, че между страните е сключен Договор за кредит „Жилище“ № 25237/30.07.2007г., последователно изменян от страните със сключени от тях Допълнителни 5 споразумения №

1/25.03.2010г.,

№2/22.11.2012г.,

№3/30.12.2013г.,

№4/25.02.2016г., въз основа на който банката е предоставила на ответниците кредит в размер на 113 000 евро срещу задължението им да върнат отпуснатата главница в срок до 25.07.2034г. Не е спорно обстоятелството, че посочената сума е усвоена от ответниците, поради което съдът приема, че за последните е възникнало задължение за нейното връщане.

В чл. 19.1, б. „е“ от договора страните са уговорили право на банката да обяви за изискуемо преди срока цялото кредитно задължение, когато кредитополучателите са просрочили над 30 дни една погасителна вноска или лихва.

Видно от приетото по делото и неоспорено от страните заключение по ССчЕ, което съдът кредитира като компетентно и обективно изготвено, падежът на първата частично просрочена погасителна вноска е 25.04.2017 г., като от този момент до датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист /09.06.2020г./ забавата е от 1 140 дни.

От представените по делото Покана с изх. № 9201-0143/17.12.2019г. и Покана с изх. № 9201-0142/17.12.2019г. се установява, че предвид неизпълнението на задълженията от страна на ответниците банката е упражнила правото си по чл. 19.1, б. „е“ от договора за кредит, като е обявила неговата предсрочна изискуемост. Съгласно чл. 60, ал. 2 от ЗКИ обявяването на предсрочната изискуемост предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от него за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, като предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване на изявлението от длъжника, ако към този момент са се осъществили обективните факти, обуславящи настъпването . Доколкото по делото се установява, че падежът на първата частично просрочена погасителна вноска е 25.04.2017 г., както и предвид обстоятелството, че последното постъпило плащане по договора е от 27.06.2018г., то към датата на получаване на изявлението на банката за обявяване за предсрочно изискуеми задълженията по договора за кредит17.01.2020г. в действителност е била налице забава на длъжниците. Съгласно заключението на вещото лице по ДССчЕ непогасените падежирали вноски за главница за периода от 25.04.2017г. до 25.01.2020г. са в размер на 937,09 евро, което видно от Приложение № 1 към заключението обхваща много повече от 6 една погасителна вноска, каквото е изискването на чл. 19.1, б. „е“ от договора за кредит. От изложеното следва, че ищецът „А.Б.Б.“ АД надлежно е упражнил правото си да обяви предсрочна изискуемост на вземанията си по договора за кредит, като от момента на получаване на изявлението му от длъжниците- 17.01.2020г., останалата непадежирала главница по договора е станала изискуема. Съгласно заключението на вещото лице към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнениеизискуемата главница, включваща падежиралите съгласно погасителния план вземания на банката и станалия изискуем въз основа на предсрочната изискуемост остатък от дължимата главница, е в размер на 12 611,74 евро, следователно претенцията на ищеца се явява основателна.