Решение № 519 от 27.09.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 519 гр. Велико Търново, 27.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Любка Милкова при участието на секретаря Силвия М. Т. като разгледа докладваното от Любка Милкова Гражданско дело № 20214100100749 по описа за 2021 година

Предявен срещу застрахователя - предпочитан ответник главен осъдителен пряк иск на увредено лице с правно основание чл.432 ал.1 вр. чл.493а ал.4 от КЗ вр. чл.45 ал.1 от ЗЗД за обезщетение за неимуществени вреди, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на деянието - 26.11.2016г. до окончателното изплащане, и съединен с него в условията на евентуалност, предявен против евентуалния ответник Г. гр.С., осъдителен иск с правно основание чл.557 ал.1 т.2 б.“а“ КЗ от увреденото лице за обезщетение за неимуществени вреди вследствие на смърт, за незастраховано МПС, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата по евентуалния иск, считано от датата на деянието - 26.11.2016г. до окончателното изплащане.

Ищцата М. Т. К. от гр.Г.О., чрез пълномощника си адв.С. И. – ВТАК, излага твърдения в ИМ, че на 26.11.2016г. е реализирано ПТП на път V T R ***, км. *** на територията на област В. Т., гр.Л. – гр.Д. О., между л.а. „Форд“, модел „Мондео“ с поставена на същия табела за временна регистрация с №*** и рама №***, управляван от виновния водач Б. А. А., с ЕГН **********, и автомобил „ВАЗ“, модел „2121“, по описания в нейна уточняваща ИМ молба вх.№6857/2810.2021г. механизъм на ПТП. Твърди, че от деянието е настъпила смъртта на трима души, сред които бил и Н. Т. П., брат на ищцата, на когото в резултат на ПТП са причинени несъвместими с живота увреждания – тежка гръдна травма с разкъсване на аортата и счупване на множество ребра на двете гръдни половини, счупване на гръбначен стълб, тазови кости, дясна лакътна и мишнична кост, довели до настъпване на неговата смърт. Сочи, че по случая било образувано ДП №***/2016г. по описа на РУ- Г. О., 1 от събраните доказателства по което станало ясно, че виновен за ПТП е Б. А., който с влязла в сила присъда по НОХД №***/2017г. на ВТОС бил признат за виновен за посоченото погоре ПТП. Твърди, че вследствие на настъпилата загуба на брат си, ищцата е претърпяла и продължава да търпи пряко и непосредствено неимуществени вреди – значителни по степен морални болки и страдания от загубата на брат си, с когото е имала трайна и дълбока емоционална връзка, покойния П. бил нейна опора, след смъртта му ищцата се затворила в себе си, изживявайки нестихваща мъка, което се отразило на социалният й живот, от преживения шок от смъртта му започнали безсънни нощи, които довели до емоционален срив и несъсредоточеност и нефункционалност на работното място, като ищцата преживява стрес, съкрушеност и безсилие и към настоящият момент и не може да приеме загубата на брат си. Твърди, че застраховател по застраховка „ГО“ на автомобилистите на л.а. „Форд“, модел „Мондео“ с рег.№***, управляван от Б. А. А., е първия ответник в процеса – ЗК „***“ АД – по застрахователна полица с №BG/22/***, което е видно от КП за ПТП с пострадали лица №***/26.11.2016г. на РУ – Г.О., което обстоятелство се извежда и от електронна справка на официалната интернет страница на Г.. Твърди, че същевременно обаче, при извършена справка, идентична с горепосочената за л.а. „Форд Мондео“, но само по номер на рама, се получава резултат, че към датата 26.11.2016г. МПС с № на рама : *** няма активна гражданска отговорност, което обосновава правния интерес на ищцата да предяви своята претенция срещу ЗК „Лев Инс“ АД, като била образувана застрахователна преписка №0001000-61-17-***, по която първият ответник отказал да изплати претендираната от ищцата сума. Сочи, че ищцата отправила застрахователна претенция и към „Г.“, като била образувана преписка №***/16.07.2020г., по която ГФ отговорил, че не били налице условията по КЗ, с които да се ангажира отговорността на ГФ, поради наличие на активна застраховка към първия ответник. Ищцата моли да бъде разгледан първо и уважен изцяло искът й срещу първия ответник ЗК „Лев Инс“ АД, а в случай, че бъде прието, че ЗК „Лев Инс“ АД не носи отговорност по застраховка „ГО“, поради липса на валидно застрахователно правоотношение, да бъде разгледан и уважен в пълен размер предявения иск срещу втория ответник. Моли съда, да постанови решение, с което да осъди ответника ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД гр.С. да й заплати сумата от 30 000лв. – обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди в резултат от настъпилата смърт на брат й Н. Т. П. при ПТП, реализирано на 26.11.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на деянието – 26.11.2016г. до окончателното изплащане, и в условията на евентуалност, в случай, че не бъде уважен главният иск срещу първият предпочитан ответник, моли да бъде осъден евентуалният ответник Г. гр.С. да й заплати сумата от 30 000лв. - обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди в резултат от настъпилата смърт на брат й Н. Т. П. при ПТП, реализирано на 26.11.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на деянието – 26.11.2016г. до окончателното изплащане.

В ИМ е инкорпорирано искане по чл.38 ал.2 ЗА от адв.С. И. – ВТАК за присъждане на адвокатско възнаграждение за производството в хипотеза по чл.38 ал.1 т.2 ЗА.

2

В срока по чл.131 ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на ИМ от първият предпочитан ответник „ЛЕВ ИНС“ АД със седалище гр.С., с който оспорва изцяло предявеният срещу него иск – по основание и размер. Оспорва всички твърдения в ИМ, заявени по основанието на предявената претенция за неимуществени вреди. Оспорва за ищцата да е възникнало материално притезание – право на обезвреда за неимуществени вреди в резултат от загуба на близък, съответно, че не е лице, отговарящо на критериите по ТР №1/21.06.2018г. по тълк. д.№1/2016г., ОСНГТК на ВКС за получаване на претендираното обезщетение. Твърди, че ищцата не е сред най - близкия кръг на пострадалия, както и че не сочи конкретни житейски обстоятелства, поради които привързаността им да е станала толкова силна, че смъртта на пострадалия да е довела у ищцата до неимуществени вреди, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за родствената връзка и характерните за съдържанието й отношения. Оспорва ищцовото твърдение, че към датата на ПТП л.а. „Форд Мондео“ с рама №*** да е бил обект на застраховане по задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите при ответника по полица № BG22***, която е била издадена на „М. – Й.“ ЕООД – гр.Л. във връзка с дейността на това дружество – *** и с оглед тестване и придвижване на превозните средства по смисъла на чл.30 от Наредба №I- 45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС, съгласно който на лица – търговци по смисъла на ТЗ, извършващи внос и продажба на превозни средства, се предоставят временни табели с регистрационен номер със срок до една година. Твърди, че полица № BG22*** е била сключена за временен регистрационен №***, предоставена на търговец на автомобили във връзка с осъществяване на търговската му дейност, и не е бил изпробван, не е бил тестван, не е бил използван за придвижване до съответните органи на държавната администрация, до сервиз, от един търговски обект до друг или до официално обявено изложение и във връзка с търговската дейност на „М. – Й.“ ЕООД – гр.Л., съответно оспорва към датата на процесното ПТП ПС да е било управлявано чрез използване на валидно основание на посочения временен регистрационен номер и съгласно предназначението на регистрационните табели, съответно оспорва твърдението водача на ПС да има качеството на застрахован по посочения застрахователен договор. Оспорва твърденията за механизъм на ПТП от 26.11.2016г. Твърди наличие на съизвършителство между водачите на МПС, в частност и от страна на водача на л.а. марка „ВАЗ 2121“ с рег.

№*** – М. К. Н. относно настъпване на транспортния инцидент, на основанията, чрез които го обосновава за допуснати нарушения на правилата за движение по пътищата, изложени в писмения отговор, вкл. че не е бил ясно видим обект и не е представлявал предвидимо препятствие на пътното платно за водача на л.а. „Форд“. Твърди, че заявените вреди са от самоувреждане от страна на пострадалия Н. П., който като пешеходец и под влияние на алкохол с концентрация от 3,04 промила, намиращ се върху пътното платно до паркирания и необозначен светлинно л.а. „ВАЗ 2121“, не е предприел действия за обозначаване собственото си присъствие на пътното платно, поради което не е бил ясно видим на пътя и предвидимо препятствие за движението, като пешеходец се е намирал на пътното платно в нарушение на чл.108, чл.111 и чл.113 от ЗДвП, което обстоятелство е причина за настъпване 3 на твърдяните вреди. В условията на евентуалност, поддържа заявените с писмения отговор на ИМ възражения относно принос на пострадалия и като такива за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия в изключителна степен. Оспорва твърденията за естество и за съществуването на описаните в ИМ отношения между ищцата и пострадалото лице. Оспорва всички твърдения за търпене от ищцата на неимуществени вреди в пряка причинно – следствена връзка с настъпилата в резултат на процесното ПТП смърт на брат й, относно тяхното естество, проявление и период на търпене, както и за възникване на такива извън нормалната реакция на скръб. Оспорва иска за неимуществени вреди и по размер с довод за недължимост, както и за прекомерност в заявения размер и в противоречие както с чл.45 ЗЗД, така и с принципа за справедливост, прогласен в чл.52 ЗЗД.

Оспорва изцяло иска за присъждане на законна лихва върху главницата за неимуществени вреди – като неоснователен, поради неоснователност на главния иск. На самостоятелно основание релевира възражение и за изтекла погасителна давност по смисъла на чл.111 б.“в“ ЗЗД по отношение на претенцията за законна лихва, заявена от датата на настъпване на ПТП до датата на окончателното изплащане на сумата. Претендира направените по делото съдебни разноски, вкл. ЮК възнаграждение.

В срока по чл.131 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на ИМ от евентуалният ответник Г. гр.С., с който оспорва изцяло предявеният срещу него иск за обезщетение за неимуществени вреди по основание и размер. Твърди, че спрямо ищеца не е налице основанието на чл.557 ал.1 т.2 б.“а“ от КЗ – липса на задължителна застраховка „ГО“ за увреждащото МПС към датата на ПТП. Твърди, че за увреждащия л.а. Форд Мондео , рег.

№*** има сключен договор за ЗЗ „ГО“ на автомобилистите, полица №BG/22/*** със ЗК „Лев Инс“ за периода 07.10.2016г. до 06.10.2017г., за която към ГФ не е подава информация за прекратяване или анулиране, т.е. произвежда действие към датата на ПТП – 26.11.2016г.

Твърди, че същата е вписана в издадения КП за ПТП, както и че информацията, която застрахователя ЗК „Лев Инс“ АД е подал към Информационния център на ГФ за увреждащия лек автомобил съдържа само неговия рег.№, но не и номера на рамата му, като в тази връзка е пропуснал да изпълни своето задължение да подаде пълни установъчни данни на застрахования автомобил Форд Мондео. Сочи, че това, че застрахователят не е изпълнил задълженията си, регламентирани в чл.7 от Наредба №54/30.12.2016г. за регистрите на ГФ за обмена и защитата на информацията и за издаването и отчитането на задължителните застраховки по чл.461 т.1 и 2 от КЗ, да предостави пълни установъчни данни на застрахованото МПС, не прави процесната полица невалидна. Оспорва иска по размер като изключително завишен, тъй като не отговаря на съществуващите в страната икономически условия, стандарт на живот и съдебна практика към датата на ПТП – 26.11.2016г., както и не кореспондира с принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД. Оспорва искът в предявеният му размер, позовавайки се и на §96 ал.1 от ПЗР на ЗИД на КЗ. Оспорва материално – правната легитимация на ищцата да претендира обезщетение за неимуществени вреди по чл.493а ал.4 КЗ с довод, че не отговаря на критериите по ТР №1/21.06.2018г. по тълк. д.№1/2016г., ОСНГТК на ВКС. Твърди, че отношения между ищцата и починалият й брат не е имало, а дори да е имало, те не се различават от 4 нормалните между брат и сестра и че дори и да се приеме, че ищцата е претърпяла морални болки и страдания, то същите не надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за тази родствена връзка. Оспорва началният момент на претенцията за законна лихва с твърдение, че Г. следва да се счита в забава от датата на завеждане на ИМ в съда.