Решение № 196 от 18.03.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 196 гр. Бургас, 18.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТОДОР Д. МИТЕВ при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно наказателно дело № 20242120205226 по описа за 2024 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.72, ал.4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) и е образувано по жалба на М. М. К., ЕГН: **********, чрез пълномощник – адв. Н.

Б.-А. – БАК, против заповед за задържане на лице № УРИ 346 ЗЗ-38/16.05.2024 г., издадена от Д. С. Т.- полицейски инспектор в група „ОП“ при РУ гр. Созопол при ОДМВР-Бургас.

Делото е върнато за ново разглеждане с Решение № 10414/18.12.2024 г. по АД № 2020/2024 г. по описа на Административен съд-Бургас, с което е отменено Решение № 671/31.07.2024 г. по описа на РС-Бургас.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваната заповед за задържане.

В открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и се представлява от пълномощник – адв. Б.-А. – БАК, която поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата, редовно уведомен, се явява лично, като посочва, че задържането е законосъобразно.

Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните, приема, че жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Същата е изготвена в предвидената форма и е придружена от необходимите приложения. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Видно от приложените официални справки и длъжностна характеристика оспореният акт е издаден от полицейски орган по смисъла на чл. 53 от ЗМВР в границите на предоставената му съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР компетентност.

1

Спазена е предвидената от закона форма, така както предвижда нормата на чл. 74, ал.

1 от ЗМВР - издадена е писмена заповед за задържане, връчена на адресата й. Заповедта съдържа задължителните реквизити, посочени в специалната норма на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, а именно: вписани са името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, както и данните индивидуализиращи задържаното лице – трите имена, ЕГН и адресна регистрация, датата и часът на задържането. Разяснени са правата на задържаното лице по чл. 63, ал. 3 и 4 и чл. 64 от ЗМВР и му е предоставено копие от заповедта.

Заповедта е издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като е посочено, че има данни за извършено престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК на 15.05.2024 г. в района на с.

Габър.

Нормата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР овластява полицейските органи да задържат лица в случаи, определени от закон, а именно за които има данни, че са извършили престъпление, като процедурата е регламентирана в следващите правни норми от закона. По правна си същност задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 73 ЗМВР представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 ЗАНН – административно разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на адресата, която има за цел чрез задържането да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие.

Предпоставка за прилагането е наличието на достатъчно данни, от които може да се направи обосновано предположение, че задържаното лице е извършило противоправно деяние.

Целта на закона е задържането като превантивна мярка да предотврати възможността задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено предварително разследване. Поради това, възможността на органите на МВР да приложат принудителната административна мярка "задържане за срок до 24 часа" е дейност, свързана с разкриването на престъпление, а не с наличието на вече доказано такова. За прилагането на мярката е необходимо данните, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастен към него, да са установени преди извършване на задържането. Задържането, като принудителна административна мярка, се предприема от полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност. За прилагането на тази принудителна административна мярка законодателят не е предвидил необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението, което дава право на административния орган, при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката дори без да се поставя условие за точна квалификация на деянието, а още по-малко е задължително престъплението да е безспорно и окончателно установено. Въпросът дали задържаното лице е извършител на конкретно деяние и дали то е извършено от него виновно, подлежат на пълно, всестранно и обективно разследване в рамките на наказателното производство. За целите на задържането по реда на чл. 72 от ЗМВР наличието на такива категорични данни, които да обвързват жалбоподателя със соченото нарушение не са задължителни, като задържането се извършва не поради несъмненост на фактите, а с оглед тяхното изясняване.

По мнение на съда тези обстоятелства в случая не са налице. С определението си за насрочване съдът е изискал всички доказателства, които са послужили за издаване на заповедта. В изпълнение на това указание в съда са депозирани писмени доказателства.

На 15.05.2024 г. , в 17:30 часа, жалбоподателят бил задържан, за което от страна на ответника била издадена оспорваната заповед. В същата било записано, че се издава на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за това, че по отношение на лицето има данни, че на 15.05.2024 г., около 12:00 часа в района на с. Габър, общ. Созопол, е отнел чужди движими вещи от владението на другиго с намерение противозаконно да ги присвои, като за това е 2 употребил сила и заплахи- престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК. Записано е, че заповедта е издадена във връзка с ДП № 89/2024 г. по описа на РУ-Созопол. Лицето било освободено на следващия ден.

Така изложената фактология се установява от приложените по делото писмени доказателства, показанията на св. К. М., както и приложените по делото писмени доказателства.

По мнение на настоящия състав, фактите, които се установяват в преписката не подкрепят извода на административния орган, че задържаният е евентуален извършител или съпричастен към престъплението, описано в заповедта. Изводът за евентуална съпричастност се извежда от наличните по делото материали. С оглед указанията, дадени от Административен съд-Бургас, настоящият състав е изискал от ОП-Бургас да бъдат представени всички документи, имащи отношение към задържането на лицето. По делото са постъпили писмени сведения и докладна записка. От същите обаче не може да се изведе дори и предположение, че жалбоподателят е съпричастен към деянието, описано в обжалваната заповед.

На първо място, в докладната записка на л. 14 от 10.05.2024 г. полицейски служител описва сигнал, подаден за случай от 10.05.2024 г. Също така, в приложените три боря сведения на л. 15-17 от 15.05.2024 г. се описват обстоятелства от „преди няколко дни“. Видно е, че това изцяло противоречи на сочената дата на твърдяното престъпление в обжалваната заповед- 15.05.2024 г.

Н второ място, в гореспоменатите сигнали изобщо не се описват признаци на престъплението грабеж или на каквото и да е противозаконно отнемане на вещи.

Единствено е описано, че две лица са изгонили от гората с викове М.М., приятеля й и сина й, като едното лице ударило с ръка в главата М..

Същевременно, по делото е представено постановление за образуване на ДП № 89/2024 г. по описа на РУ-Созопол, в което е отразено, че същото е започнато на основание чл. 212, ал. 2 от НПК с първо действие по разследването- разпит на свидетел, извършен на 15.05.2024 г. в 19:00 часа. Без значение е, че този разпит не е приложен, тъй като е видно, че той е проведен след сочения в заповедта час на задържане на жалбоподателя- 17:30 часа на 15.05.2024 г.

При съвкупната преценка на всичко гореописано следва изводът, че към момента на задържането на жалбоподателя са липсвали каквито и да е данни същият да е бил съпричастен към извършването на грабеж на 15.05.2024 г., каквото престъпление е описано в обжалваната заповед.

Съгласно чл. 142, ал.1 от АПК - съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Това съответствие е неразривно свързано с установяването на фактическите основания за издаване на акта. Към момента на издаване на оспорената заповед за задържане, по мнение на настоящия състав, не са били налице достатъчно данни, че К. е евентуален извършител на престъпление, каквото е твърдението в мотивите за издаване на оспорената заповед.

С оглед горното настоящият състав намира, че в конкретния случай издадената заповед за задържане е незаконосъобразна, поради което и същата следва да бъде отменена.

Съгласно 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени оспорвания акт, държавните такси, разноските по делото и възнаграждението за един адвокат, ако жалбоподателят е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал акта. По делото е била заплатена държавна такса общо в размер на 80 лв., а също така на л. 32 от АД № 2102/2024 г. на БРС и л. 13 от КНАХД № 2020/2024 г. на Административен съд-Бургас са налице договори за правна защита, в които е посочено, че е уговорено и заплатено възнаграждение в общ размер на 1200 лв. С оглед на това, доколкото полицейският орган, издал отменената заповед, е част от 3 структурата на ОДМВР-Бургас, което е самостоятелно юридическо лице, именно последният субект следва да заплати на жалбоподателя сторените по делото разноски в общ размер на 1280 лв.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, Бургаският районен съд РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице № УРИ 346 ЗЗ-38/16.05.2024 г., издадена от Д.

С. Т.- полицейски инспектор в група „ОП“ при РУ гр. Созопол при ОДМВР-Бургас, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е постановено задържането за срок от 24 часа на М.

М. К., ЕГН: **********.

ОСЪЖДА ОДМВР-Бургас да заплати на М. М. К., ЕГН: **********, сумата от 1280 (хиляда двеста и осемдесет) лева, представляваща разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4