Решение № 124 от 20.01.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 124 гр. Пловдив, 20.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елена Д. Герцова при участието на секретаря Славка Н. Иванова като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Административно наказателно дело № 20225330206048 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш Серия К № 5320243 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство на ОДМВР Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4, вр.чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП на Н.

А. А., ЕГН **********, от **, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100 лева за нарушение на чл.21, ал.2, вр.ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят Н. А. А. обжалва процесния електронен фиш и моли съда да го отмени като неправилен и незаконосъобразен, издаден в нарушение на материалния и процесуалния закони. Редовно призован, не се явява в съдебно заседание, не изпраща процесуален представител, а в писмено становище чрез процесуалния му представител моли за отмяна на електронния фиш с аргументи за неправилност и незаконосъобразност в насока допуснати съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Претендира присъждане на разноски.

Въззиваемата страна – ОД МВР - Пловдив, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание, а в писмено становище излага доводи по същество на делото и претендира разноски.

Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на 1 обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.

Атакуваният електронен фиш е издаден срещу Н. А. А., за това, че на 26.09.2021г. в 14:25 часа в Пловдив, Хисаря, с.Михилци, Път 642, км. посока Хисар-Михилци при ограничение на скоростта 40 км/ч. означено с пътен знак В-26, заснето с мобилна система за автоматично фиксиране TFR1-M № 529 и отчетен толеранс 3 км/ч в полза на водача, с МПС Тойота РАВ 4, вид лек автомобил с рег. № ** е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № TFR1-M 511, като при разрешена скорост 25 км/ч е установена скорост 55 км/ч и превишаване на разрешената скорост с 30 км/ч. Като собственик, на когото е регистрирано МПС-то бил вписан Н. А. А., и на същия била наложена глоба 100лв за нарушение по чл.21, ал.2, вр.ал.1 от ЗДвП.

Тези фактически положения отчасти се установяват в хода на съдебното производство по безспорен и несъмнен начин от събраната по делото доказателствена маса, писмените доказателства, които Съдът кредитира напълно като обективни, достоверни, взаимно подкрепящи се и неоспорени от страните. Не по този начин стои въпросът относно един от основните правнорелеватни факти, а именно разрешената скорост на движение, тъй като, на първо място, от приложената по делото снимка на Клип № 23387 от процесния Радар № 511, е видно, че ограничението на скоростта е било 40 км/ч., на второ място, от приложения по делото Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система от процесната дата се установява, че общото ограничение на скоростта в проверявания пътен участък е било 40 км/ч., а в електронния фиш се твърди водачът да е превишил разрешената скорост от 25 км/ч. Макар в процесния ЕФ да е посочено, че е било налично ограничение на скоростта от 40 км/ч., на жалбоподателя му е било повдигнато обвинение, че същият е превишил разрешена скорост от 25 км/ч., което фактическо положение бива оборено от доказателствата по делото и остава недоказано. Същевременно липсват по делото доказателство за ограничение на скоростта от 25 км/ч.

Прочее горните констатации относно твърдени различни стойности на ограничение на скоростта – веднъж от 40 км/ч и втори път от 25 км/ч, както 2 правилно възразява процесуалния представител на жалбоподателя, представляват съществен порок на атакувания електронен фиш, тъй като по съществото си се явяват неясно и неточно излагане на обстоятелствата, при които е извършено изследваното нарушение. Наред с последното, при преценка на ЕФ, се установява и друго процесуално нарушение, за което отново основателно възразява жалбоподателя, а именно досежно неясното посочване на мястото на нарушението. В електронния фиш същото е посочено по следния начин: „Пловдив, Хисаря, с.Михилци, Път 642, км. посока Хисар-Михилци“. От една страна, при тази формулировка не става ясно въобще в кое населено място е извършено нарушението и дали е в или извън населено място. От друга страна, не е посочено на кой км от път 642 е извършено нарушение, още повече, че видно от приложеното по делото писмо от ОПУ Пловдив целият участък на Републикански път III-642 /II-64/Хисаря-Калояново/ е с дължина от около шест километра. Така е създадена процесуална ситуация, в която е невъзможно да се прецени къде е мястото на извършване на нарушение, което на свой ред е порок на електронния фиш.

Касае се за нарушение на императивните разпоредби на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН изискващи ясно, точно и коректно посочване на мястото, където е извършено нарушението и обстоятелствата, при които е извършено то, което в настоящия казус не е сторено, и представляват съществени процесуални нарушения, допуснати при издаването на електронния фиш. Коментираните процесуални нарушение пряко рефлектира върху правото на защита на наказаното лице, тъй като както за него, така и за съда остава неясно какво нарушение му се вменява, при какви фактически обстоятелства е извършено същото, както и къде е извършено нарушението, като местоизвършването само по себе си е част от фактическата обстановка. Визираните процесуални нарушения са неотстраними от настоящата съдебна инстанция предвид въззивните й функции, което налага отмяната на електронния фиш.

Ето защо и с оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че атакуваният Електронен фиш Серия К № 5320243 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство на ОДМВР Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4, вр.чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП на Н. А. А., ЕГН **********, от **, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100 лева за нарушение на чл.21, ал.2, вр.ал.1 от ЗДвП, следва да бъде ОТМЕНЕН като неправилен и незаконосъобразен.

3

По отношение на разноските, на основание на чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН страните имат право на разноски. В тази връзка е направеното изрично искане от страна на жалбоподателя за присъждане на разноски в минимален размер - 300 лева, представляващи заплащане на адвокатско възнаграждение.

Предвид развоя на делото, а именно - отмяна на процесния електронен фиш, съдът счете, че такива разноски се дължат на жалбоподателя, като приема претенцията му за основателна, поради което и следва същите да му бъдат присъдени в пълен размер с оглед обема на осъществената защита и нейния интензитет, като бъде осъдена въззиваемата страна да ги заплати.

По горните мотиви съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К № 5320243 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство на ОДМВР Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4, вр.чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП на Н.

А. А., ЕГН **********, от **, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100 лева за нарушение на чл.21, ал.2, вр.ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив да заплати на Н. А. А., ЕГН **********, сумата в размер на 300 лева, представляваща сторени разноски за процесуално представителство в рамките на производството пред РС – Пловдив

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, по реда на Глава ХІІ от АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4