Присъда № 14 от 07.03.2025, Окръжен съд - Бургас

Мотиви към присъда № 14/07.03.2025 г., постановена по ВНОХД № 137/2025 г. по описа на БОС.

С Присъда № 41/18.12.2024 г., постановена по НОХД № 483/2024 г., Районен съд - Несебър е признал подсъдимия Н. Р. С., ЕГН ********** за виновен в това, че на 13.07.2022 г., в к.к. „Слънчев бряг“, общ. Несебър, срещу хотел „Рио Хелиос“, в търговски обект, стопанисван от „К.“ ООД, ЕИК ********, със седалище: **************, без съгласието на притежателя на изключително право по чл. 13, ал. 1, т. 2 от Закона за марките и географските означения /ЗМГО/ - „Правото върху марка включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската дейност всеки знак за стоки и/или услуги, който е: 2. Идентичен или сходен на марката и е използван за стоки или услуги, идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана, ако съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката“, дадено съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗМГО – „Притежателят на право върху марка може да разреши използването й за всички или за част от стоките или услугите, за които е регистрирана, за част или за цялата територия на Република България с лицензионен договор в писмена форма“, използвал в търговската си дейност /по смисъла на чл. 13, ал.

2, т. 2, вр. ал. 1 от ЗМГО – „Предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара, съхраняването или държането им с тези цели, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак“ като предлагал за продажба и съхранявал с тази цел, без правно основание стоки /чанти/ с изобразени значи – словни, фигуративни и комбинирани, с отличителен характер сходни на регистрираните търговски марки: „MICHAEL KORS“, „PRADA“, „CHANEL“, „GUESS“, „LOUIS VUITTON“, без правно основание, както следва:

-14/четиринадесет/ броя дамски чанти, с изобразени словни елементи, които са фонетично идентични на търговската марка „Louis Vuitton“ /“Люис Витон“/, с единична стойност като оригинал 4 230,00 лева, а като имитация 70,00 лева на обща стойност 59 220 лева като оригинал и 980,00 лева като имитация;

-4 /четири/ броя дамски чанти с изобразени словни елементи, които са фонетично идентични на търговската марка „MICHAEL KORS “ /“Майкъл Корс“/, с единична стойност като оригинал 625,50 лева, а като имитация 70,00 лева, на обща стойност 2 500,00 лева като оригинал и 280,00 лева като имитация;

-4 /четири/ броя дамски чанти, с изобразени словни елементи, които са фонетично идентични и визуално сходни на търговската марка „CHANEL“ /“Шанел“/, с единична стойност като оригинал 16 350,00 лева, а имитация 70,00 лева, на обща стойност 65 400,00 лева като оригинал и 280,00 лева като 1 имитация;

-2 /два/ броя дамски чанти, с изобразени словни елементи, които са фонетично идентични на търговската марка „PRADA“ /“Прада“/ с единична стойност като оригинал 6 400,00 лева, а като имитация 70,00 лева, на обща стойност 12 800,00 лева като оригинал и 140,00 лева като имитация;

-9 /девет/ броя дамски чанти, с изобразени словни и графични елементи, които са фонетично идентични и визуално сходни на търговската марка „GUESS“ /“Гес“/, с единична стойност като оригинал 310,00 лева, а като имитация 70,00 лева, на обща стойност 2 790,00 лева като оригинал и 630,00 лева като имитация,

Всички изброени стоки на обща стойност 142 710,00 лева като оригинал и 2 310,00 лева като имитация /реплика/ – престъпление по чл. 172б, ал. 1 от НК, като на основание чл. 172б, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 го е осъдил на три месеца „лишаване от свобода“, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложена за изпитателен срок от три години и „глоба“ в размер на 1000 лева.

С оглед осъдителната присъда, съдът е възложил в тежест на подсъдимия направените по делото разноски, като го е осъдил да заплати по сметка на ОД на МВР – Бургас сумата от 666.30 лева, представляващи направените разноски в хода на досъдебното производство, както и по сметка на Районен съд – Несебър сумата от 40,00 лева, представляваща направените в хода на съдебното следствие разноски.

На основание чл.172б, ал.3 от НК решаващият съд е отнел в полза на Държавата иззетите веществени доказателства.

Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимия, който с подадена пред настоящата инстанция въззивна жалба чрез защитника си – адв.

Станко Кралев от АК - Бургас, моли същата да бъде отменена и да бъде признат за невиновен по повдигнатото обвинение, като на Н. С. му бъде наложено административно наказание „глоба“ в пределите, предвидени в чл.

172б, ал. 1 /вероятно чл. 127, ал. 1/ от ЗМГО.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция жалбоподателят – подсъдим се явява лично, като лично и чрез упълномощения си защитник – адв. Станко Кралев, поддържа подадената въззивна жалба, като моли първоинстанционната присъда да бъде отменена и да бъде постановена нова, с която подсъдимият да бъде оправдан и на основание чл. 336, ал. 1, т. 4 от НПК да му бъде наложено административно наказание за нарушение на разпоредбата на чл. 127, ал. 1 от ЗМГО. Намира, че ТР № 1 от 2013 г. на ОСНК има задължителна сила, съобразно чл. 130, ал. 2 от ЗСВ, но по скоро задава един от възможните критерии, за да се направи отликата между престъпление и административно нарушение. Счита, че за разграничаване на престъплението от административното нарушение от значение не е само и единствено имущественият показател, а следва да бъде извършена комплексна преценка на всички обстоятелства, които касаят степента на обществена опасност на деянието и дееца. В случая става въпрос за 3,2 2 минимални работни заплати, т.е. стойността е на границата. Също така в магазина са продавани голямо количество български кожени изделия, като предлаганата стока като имитация е много малка част от стоката. С оглед на това би могло да се направи извод за ниска степен на обществена опасност на деянието, като такива изводи, според защитата, могат да се направят и за личността на подсъдимия – неосъждан, трудово ангажиран, с изключително положителни характеристични данни.

В дадената последна дума, подсъдимият моли да му бъде наложено административно наказание.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас намира жалбата за неоснователна, като счита, че присъдата на Районен съд – Несебър е правилна и законосъобразна. С оглед на високата стойност на процесните вещи като номинал, а и не малката им такава като имитация, която към датата на деянието е над три минимални работни заплати, счита че в случая не се касае за административно нарушение, а за престъпление.

Моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.

Окръжен съд – Бургас, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание и след като в съответствие с чл. 313 и чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намира за установено следното:

Делото пред Районен съд – Несебър е било проведено по реда на гл. 27 от НПК - съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 1 от НПК, като подсъдимия и защитникът му са дали съгласие по делото да не се разпитват всички свидетели и вещото лице М.П.А., като бъде разпитано само вещото лице М.Д.А.. Така заявеното от страните е било уважено от съда, като на основание чл.372, ал.1 от НПК съдът разяснил правата на подсъдимия, като го уведомил, че ще се ползва от съответните доказателства, изготвени в хода на ДП - протоколите от изготвената на ДП експертиза на вещото лице А., както и от протоколите за разпит на посочените свидетели.

Подсъдимият Н. Р. С. е роден на ****** г. в с. Т., с постоянен адрес:

**************. Той е *****, ****** гражданин, ******, със ******* образование, *********, ЕГН **********. Видно от приложената по делото справка за съдимост, С. е **********.

Към 13.07.2022 г. подсъдимият Н. С. е бил съдружник и управител на търговско дружество „К.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление **************.

По линия противодействие на престъпления против интелектуалната собственост, на 13.07.2022 г. св. Т.С. – полицейски служител от ИП при ОД МВР – Бургас, заедно със свои колеги, провели специализирана полицейска операция. При извършената проверка на търговски обект – магазин срещу хотел „Рио Хелиос“ в к.к. „Слънчев бряг“, общ. Несебър, проверяващите установили, че посочения обект работи и в същия са изложени за продажба чанти на марките „MICHAEL KORS “, „PRADA“, „CHANEL“, „GUESS“, 3

„LOUIS VUITTON“. На място полицейските служители установили самоличността на лицето, което в момента на проверката продавало в проверявания магазин, а именно Н. Р. С., с ЕГН **********. Касовият апарат бил в работно положение, като от издадения касов бон се установило, че магазина се стопанисва от „К.“ ООД, ЕИК ********, с управител – подсъдимия Н. Р. С., ЕГН **********, със седалище и адрес на управление на дружеството – **************. При проверката на място било установено, че са изложени за продажба по рафтове и стелажи с единични цени за продажба, и се предлагат стоките, носещи защитени лицензирани търговски марки по смисъла на ЗМГО – чанти, носещи знаците на различни марки „MICHAEL KORS“, „PRADA“, „CHANEL“, „GUESS“, „LOUIS VUITTON“. Подсъдимият С. заявил, че не притежава документи и фактури във връзка с придобиването на процесните стоки.

С протокол за доброволно предаване, подсъдимият предал 33 броя артикули от защитените търговски марки – 4 броя дамски чанти „MICHAEL KORS“, 2 броя дамски чанти „PRADA“, 4 броя дамски чанти „CHANEL“, 9 броя дамски чанти „GUESS“ и 14 броя дамски чанти „LOUIS VUITTON“.

В присъствието на поемни лица, на 25.08.2022 г. е бил извършен оглед на веществени доказателства, за което бил съставен протокол ведно с фотоалбум към него.

От допуснатата и изготвена на ДП маркова експертиза се установява, че върху предоставените и изследвани стоки с надписи „MICHAEL KORS “, „PRADA“, „CHANEL“, „GUESS“, „LOUIS VUITTON“ съществува идентичност/сходство между самите веществени доказателства и стоките, за които регистрираните марки „MICHAEL KORS “, „PRADA“, „CHANEL“, „GUESS“,

„LOUIS

VUITTON“ са получили закрила.

Идентичността/сходството между сравняваните знаци се дължи на идентични основни и доминиращи словни и фигуративни елементи включени в съставите им, на сходно общо впечатление, създавано от общи похвати на представяне на знаците. Сходството спрямо изследваните търговски марки било до степен да предизвика объркване на потребителите, което включвало възможността за свързване на изобразените върху веществените доказателства знаци с регистрираните търговски марки.

От назначената и изготвена на досъдебното производство оценъчна експертиза се установява, че пазарната стойност на иззетите като веществени доказателства стоки е в размер на 2 310,00 лева като реплика на оригиналите и 142 710,00 лева – като оригинал.

В мотивите към обжалваната присъда, възприети и от настоящия съдебен състав, НРС се е позовал на събраните на съдебно следствие доказателства – приета и прочетена съдебно – оценителна експертиза, включително на доказателствата, събрани на досъдебното производство и прочетени по реда на чл. 283 от НПК – протоколи за разпит на свидетелите, от писмените доказателства – писмо от Патентното ведомство на Република България, 4 ведно с библиографска справка на марките, протокол за доброволно предаване, протокол за оглед на веществени доказателства, ведно с фотоалбум към него, справка за съдимост на подсъдимия, изготвените и приети експертизи, както и от останалите, приложени по делото писмени доказателства.

По така възприетата фактическа обстановка по делото няма спор.

Възражението на подсъдимия касае неправилното приложение на материалния закон. Настоящият въззивен състав намира същото за основателно.

Предмет на престъплението по чл. 172б, ал. 1 от НК е не самата вещ, а марката по смисъла на чл. 9 от ЗМГО – „знак, който е способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен графично“. В случая – за словните марки „MICHAEL KORS “, „PRADA“, „CHANEL“, „GUESS“, „LOUIS VUITTON“, вещото лице по изготвената маркова експертиза е посочило, че знаците, поставени върху процесните вещи са идентични по смисъла на ЗМГО с действащите и регистрирани в България марки, както и че са сходни до степен на объркване на потребителя.