Решение № 2249 от 14.05.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2249 гр. София, 14.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ М. УРУМОВ като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Частно наказателно дело № 20221110216603 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 24а от ЗБППМН.

Образувано е по изпратено от МК за БППМН в район „Люлин“ - СО решение по възпитателно дело № 64/74/22, имащо характер на предложение по смисъла на чл. 21, ал. 1, т. 2 от ЗБППМН, с което е направено предложение спрямо малолетния А. В. В. да бъде наложена възпитателна мярка „настаняване във възпитателно училище – интернат“ на основание чл. 13, ал.

1, т. 13 от ЗБППМН.

Съдът, след като се запозна с материалите по преписката и изслуша непълнолетния и майка му, както и заключението на назначената по делото съдебна психиатрична и психологична експертиза, намира следното:

Малолетният А. В. В., с ЕГН **********, е роден на **** г. в гр. София, живущ в гр. София, ******* по произход българин, с българско гражданство.

Същият е осиновен от родителите си, като последните са грамотни, образовани граждани, с работа в държавните институции, на средна възраст и с добро финансово и битово положение. В следствие на настъпилите промени в поведението на А., след като е разбрал, че е осиновен, както и многобройните проблеми, които е започнал да създава в семейството и обкръжението си, родителите му са се разделили, като той живее заедно с майка си и баба си по майчина линия.

1

След разкриване на тайната на осиновяването, поведението на В. явно се е променило към по-лошо, като същият е започнал да не признава никакви авторитети, започнал е да посяга физически на майка си, на баба си, непрекъснато принуждавал майка му да му дава пари под всякакъв предлог, включително с насилие, събирал се с неподходяща компания, пуши активно цигари, употребява наркотични вещества (марихуана), райски газ, излиза вечер късно от дома си, прибира се когато пожелае, занемарил е личната си хигиена, започнал е да краде автомобила на баща си, и да го управлява сам из София в късните вечерни часове. Освен това, има данни по делото, че с него са правени опити да се работи от психолози, социални работници, детска педагогическа стая, като нито един от проведените методи не е дал никакъв резултат за промяна на поведението му, а то продължава да деградира към полошо.

На следващо място, той не посещава училище, където е създавал непрестанни проблеми в часовете, буквално до степен да не могат да се провеждат учебни занятия поради неговото безцеремонно поведение.

Следва да се има предвид, че той е осъществил и няколко кражби, като са образувани и няколко дела по реда на ЗБППМН, по които са взети мерки по чл. 13, ал. 1, т. 1, 3, 4 и т.н., но нито една от тях не е довела до положително въздействие в поведението на лицето.

От друга страна, майката и бащата на детето не могат да упражняват ефективен родителски контрол върху неговото поведение и да му въздействат чрез възпитателни мерки, като майката е обект на насилие от негова страна, което е както физическо, така и психическо, а поведението на баща му е изцяло вредящо на неговото възпитание, тъй като той получава от него пари, телефони, както и всякакви други блага, които майката отказва да предостави, под предлог, че поведението му е причина да бъде лишаван от тях.

При изслушването му в съда, същият демонстрира поведение на смиреност в началото, като бързо започва да проявява арогантното си поведение и не зачита къде се намира, не съобразява държането си в съдебната зала с общоприетите норми на поведение и т.н.

Взетите решения по предходните му възпитателни дела на МКБППМН – Район „Люлин“ СО и наложените до този момент възпитателни мерки не са дали никакъв положителен резултат, защото непълнолетният извършва 2 многобройни противообществени прояви.

Настоящият състав приема, че са спазени разпоредбите на ЗБППМН по разглеждане на възпитателните дела: производствата са образувани по сигнал, по който е извършена проверка и изготвен доклад от член на МКБППМН; в разглеждането на това предложение са взели участие непълнолетния, доверен представител и майка му; присъствалите лица са били изслушани, видно от отразеното в протоколите, които са били съставени в съответствие с изискванията на закона. В решенията са изложени мотивите, поради които е предложена възпитателната мярка.

Малолетният В. е извършил противообществени прояви по смисъла на чл. 49а, т.1 от ЗБППНМ като е осъществил кражби. Тези деяния осъществяват обективните признаци на престъпления по чл. 194, ал. 1 НК.

Проявите на М. сочат на отклонение от правилното развитие и възпитание, поради което подлежат на разглеждане от МКБППМН съгласно чл. 12, т. 1 от ЗБППНМ. Той се характеризира с добро физическо развитие за възрастта си, но негативното влияние на приятелската му среда и липсата на ефективен родителски контрол върху поведението му го поставят във висок риск от неправилно личностово и социално развитие. Взетите мерки за възпитателно въздействие не постигат целения ефект, като честотата на извършваните противообществени прояви и тяхната тежест ескалират.

В. е сериозно застрашен от отпадане от образователната система, като същият не посещава училище и е почти безвъзвратно откъснат от него.

Същевременно майката и бабата, с които живее, не могат да се справят с поведението и приятелската му среда, не могат да упражняват достатъчен родителски контрол, не са в състояние да го възпрат от всякакви действия.

По време на съдебното производство съдът назначи и СППЕ, от чието заключение се установява, че лицето няма никакъв ресурс за работа, поведението му е изцяло манипулативно, не зачита никакви авторитети, а с него е невъзможно да се работи от психолози и други специалисти, защото той не желае това. Освен това, според вещите лица не само разкриването на тайната на осиновяването е причина за неговото поведение, защото каквато и психотравма да е настъпила, то тя не е достатъчна за такава промяна в поведението, а съществено значение е оказал и дисфункционалния модел на възпитателните действия на семейството.

3

При В. е констатирано разстройство на поведението с диссоциално, агресивно или предизвикателно поведение, което в своите крайности е в сериозен разрез със съответните за възрастта социални норми.

Следва да се отчете и обстоятелството, че на лицето е изписвана медикаментозна терапия от психиатър, от която обаче е нямало никакъв отговор. Вещите лица са заключили, че той вече е девиантно развиваща се личност, с вече трайно затвърден модел на десадаптивно поведение, неподлежащ на корекция и контрол, както от семейството, така и от институциите, оказващи помощ до момента със съответните възпитателни действия и мерки.

При преценка законосъобразността на предложената възпитателна мярка следва да се вземат предвид предпоставките на чл. 28, ал. 1 ЗБППМН.

В случая формалните предпоставки са налице – В. е на 11 години и е осъществил множество противообществени прояви, като последните от тях, извършени след налагане на възпитателните мерки от МКБПП, са със завишена обществена опасност. Цялостното му поведение предполага изключително висок риск за живота и здравето на детето. В. не съдейства за провеждане на предприетото възпитателно въздействие и психологическо укрепване на непълнолетния. Настоящият състав приема, че предложената мярката по чл. 13, ал. 1, т. 13 от ЗБППНМ – „настаняване във възпитателно училище-интернат“ е единствената подходяща, тъй като по отношение на него са изчерпани по-леките възможни мерки за въздействие, като поради липса на съдействие от негова страна същите не дават резултат. Тази мярка е необходима и поради липсата на семейна или подходяща социална среда, която да подпомогне психическото развитие и възпитание на непълнолетния.

Майката не е в състояние да респектира детето нито с лични усилия, нито чрез компетентните органи за борба с противообществените прояви и закрила на детето. Бащата се е дезинтересирал от социалните си задължения, няма необходимата отговорност за отглеждане на детето и справяне с асоциалното му поведение. В тази връзка съдът приема, че е необходимо отделянето на А.

В. от заобикалящата го среда с цел преустановяване на противообществените прояви и необходимостта от повишаване на образователното му равнище.

С оглед на изложеното съдът намира, че са налице законовите предпоставки за постановяване спрямо малолетния А. В. на възпитателна 4 мярка „настаняване във възпитателно училище-интернат“. Не следва да се определя срок за престоя в интерната по аргумент от чл. 31, ал. 5 ЗБППМН, тъй като възпитателната мярка се прекратява от съда по предложение на местната комисия, ако оценката на поведението на ученика е положителна в края на учебната година, т.е следва да действа до настъпване на основание за нейната отмяна или прекратяване.

Така мотивиран и на основание чл. 24а, ал. 4, т. 1 от ЗБППМН, Софийски районен съд, 112-и състав

РЕШИ:

НАЛАГА спрямо А. В. В., с ЕГН **********, роден на **** г. в гр.

София, живущ в гр. София, ******* по произход българин, с българско гражданство, възпитателна мярка „настаняване във възпитателно училищеинтернат“ до настъпване на основание за нейната отмяна или прекратяване.

Решението подлежи на обжалване и протестиране в четиринадесетдневен срок от съобщаването му пред Софийски градски съд.

Препис от решението да се изпрати на МКБППМН „Люлин“, на малолетния В. и майка му А. С..

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5