Решение № 898 от 06.07.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Търговско дело 39/2026
- Вид
- Решение № 898
- Подписан
- 06.07.2026
- В сила
- 14.07.2026
- Състав
- Нели Маринова
Цитирани разпоредби
- чл. 608 · Търговски закон
- чл. 608, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 608, ал. 1, т. 2 · Търговски закон
- чл. 608, ал. 3 · Търговски закон
- чл. 625 и сл. · Търговски закон
- чл. 632, ал. 1 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 898 гр. София, 06.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-20, в заседание при закрити врати на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Нели Маринова при участието на секретаря Елеонора Анг. Г. като разгледа докладваното от Нели Маринова Търговско дело № 20261100900039 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.
Молителят „Ринг Технолъджи“ ЕООД твърди, че дружеството има задължения във високи размери, като те са с публичен характер и са свързани с търговската дейност на дружеството. Кредитор на дружеството е НАП, с текущи размери на задълженията: за главница - 12 286,72 евро и за лихва 35,84 евро. Основанието за задълженията са неплатени данъци и осигуровки.
Падежът на плащанията на задълженията е бил през 2025 г., като същите не са обезпечени. Дружеството има длъжници с вземания в размер на 75 470 евро, които вземания не са обезпечени и са несъбираеми. Сочи, че дружеството няма налични активи, а пасивите на дружеството са задължения към кредиторите. През периода на функциониране на дружеството същото не е придобивало дълготрайни активи, а пасивите на дружеството са под формата на данъчно – осигурителни задължения. Дружеството няма наети лица, като работниците са освободени към 11.12.2025 г. Поддържа, че началната дата на неплатежоспособността, респ. свръхзадължеността, е м. ноември 2025 г., когато са спрени плащанията към кредитори. Ето защо, се иска по отношение на молителя да бъде открито производство по несъстоятелност, тъй като 1 дружеството е неплатежоспособно, съответно свръхзадължено.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По отношение на състоянието на неплатежоспособност:
Молителят е търговско дружество, регистрирано на 14.07.2021 г., с предмет на дейност: компютърно програмиране, консултантска дейност по информационни технологии, управление и обслужване на компютърни средства и системи, други дейности в областта на информационните технологии, информационни услуги, обработка на данни, хостинг и подобни дейности; web – портали, обработка на данни, хостинг и подобни дейности, web – портали, други информационни услиги, консултантска дейност по връзки с обществеността, рекламна дейност, специализирани дейности в областта на дизайна, ремонт на компютри и периферни устройства за тях.
От заключението на съдебно – счетоводната експертиза (отговор на задача № 2) се установява, че към 29.05.2026 г. дружеството има изискуеми задължения от вида, посочен в чл. 608, ал. 1, т. 2 ТЗ, а именно – публичноправни задължения към НАП в общ размер от 18 366,29 евро (35 921,34 лв.), от които: 17 646,28 евро (34 513,12 лв.) – за главница и 720,01 евро (1 408,22 лв.) – за лихва. Задълженията на дружеството за главница са възникнали в периода от м. 10.2025 г. до м. 12.2025 г.
Освен това към датата на изготвяне на заключението дружеството има и следните задължения към кредитори – 69 000 лв. (35 279,16 евро) – задължение по получен заем от „Елпам Системз“ (Украйна), отразено по сметка 151 „Заеми“, подсметка 15101 „Дългосрочни заеми“; 82 340,44 лв.
(42 100,00 евро) – задължения към персонала (неизплатени задължения на освободените на 11.12.2025 г. работници); 478,47 лв. (244,64 евро) – задължения към доставчици.
На следващо място, следва да се обсъди дали неизпълнението на публичноправните и частноправните задължения от молителя се дължи на трайно влошеното му финансово състояние, т. е. на неплатежоспособността му.
Легалното определение на състоянието на неплатежоспособност се съдържа в чл. 608, ал. 1 ТЗ. Тя се изразява в невъзможността на търговеца да 2 изпълни посочените в чл. 608, ал. 1 ТЗ видове изискуеми парични задължения.
Съгласно презумпцията на чл. 608, ал. 3 ТЗ неплатежоспособността се предполага, когато търговецът е спрял плащанията на задължения от посочения в чл. 608 ТЗ вид. Тази презумпция не е оборена от служебно събраните по делото писмени доказателства и от заключението на съдебно – счетоводната експертиза.
От заключението на съдебно – счетоводната експертиза (отговор на задача № 1) се установява, че дружеството показва трайно влошаване на финансовите си показатели за целия изследван период (01.01.2022 31.05.2026 г.).
Дружеството извършва дейност с код по КИД 62.01 „Дейности в областта на информационните технологии (компютърно програмиране)“. За тази икономическа дейност в Република България няма официално публикувани от НСИ или БНБ специфични отраслови референтни стойности на коефициентите за ликвидност и задължнялост/автономност. Ето защо, в заключението са приложени общоприетите в практиката и специализираната литература препоръчителни стойности на показателите. Специфична характеристика на дейността в областта на информационните технологии е, че дружествата са с нисък дял на дълготрайни активи и висок дял на вземания по предоставени услуги, а приходите са с проектен характер – обстоятелство, което обяснява високия дял на вземанията в краткотрайните активи на молителя. Желателно е коефициентите за ликвидност да превишават единица, което означава, че предприятието разполага с повече краткотрайни активи от задълженията му към балансовата дата. Прието е, че препоръчителната норма на коефициента за обща ликвидност е нормална – в границата от 1,25 до 1,50; много добра – над 2, а за бърза ликвидност – 1. Коефициентът за абсолютна ликвидност характеризира платежоспособността на предприятието при положение, че падежите на текущите задължения са близки до балансовата дата. Препоръчителната стойност за коефициента за незабавна ликвидност е 0,50, а за коефициента за абсолютна ликвидност – 0,20 – 0,25.
От заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че дружеството притежава вземания от клиента “PROF IT DESIGN FZCO“ (Дубай, ОАЕ) в размер на 147 606,49 лв./75 470,00 евро по фактури № 160/05.12.2025 г. (34 150,00 евро) и № 161/08.12.2025 г. (41 320,00 евро), с 3 настъпили падежи съответно на 19.12.2025 г. и 22.12.2025 г. Вземането е осчетоводено по сметка 411 и според молбата е необезпечено и несъбираемо.
Към датата на изготвяне на заключението не са установени постъпили плащания по тези фактури. Тъй като вземанията съгласно междинния баланс към 09.01.2026 г. са в общ размер на 202 000 лв., в експертизата е посочено, че същата не разполага с достатъчно данни за извършване на корекция на счетоводния баланс чрез изключване на вземането от „РROF IT DESIGN FZCO”.
Ето защо, вещото лице по съдебно – счетоводната експертиза дава два варианта на коефициентите за ликвидност и автономност/задължнялост с включено вземане от „РROF IT DESIGN FZCO” и с отписани вземания към „РROF IT DESIGN FZCO”.
Според първия вариант, изготвен въз основа на данните от ГФО и междинния счетоводен баланс, коефициентът за обща ликвидност е под препоръчителните норми за периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2024 г., което се дължи на по – малкия размер на краткотрайните активи спрямо краткосрочните задължения. Към 31.12.2022 г., 31.12.2023 г. и 31.12.2024 г. коефициентът е съответно 0,5874, 0,3913 и 0,6523, което сочи недостатъчност на краткотрайните активи за покриване на текущите задължения. Към 31.12.2025 г. и към 31.12.2026 г. коефициентът е 1,0202 и формално е над единица, но остава под препоръчителните норми (1,25 – 1,50). Краткотрайните активи са формирани почти изцяло от вземания (включително обявеното за несъбираемо вземане от „РROF IT DESIGN FZCO”), а не – от парични средства.
Коефициентът за бърза ликвидност е под препоръчителната стойност за периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2024 г. (съответно 0,5874, 0,3913 и 0,6523), което показва недостатъчност на краткосрочните вземания и паричните средства за покриване на текущите задължения. Към 31.12.2025 г. и 31.12.2026 г. коефициентът е 1,0202, което е около препоръчителната стойност от 1, но е обусловен изцяло от вземания, а не – от парични средства.
Коефициентите за незабавна и абсолютна ликвидност са под препоръчителните норми през целия анализиран период. Към 31.12.2022 г., 31.12.2023 г. и 31.12.2024 г. те са съответно 0,1049, 01141 и 0,4297, като остават под препоръчителната стойност за коефициента за незабавна 4 ликвидност от 0,50 и показват недостатъчни налични парични средства за незабавно погасяване на краткосрочните задължения. Към 31.12.2025 г. и 31.05.2026 г. коефициентите са 0,000, тъй като към тези дати дружеството на практика не разполага с парични средства. Това показва, че дружеството не е в състояние да погаси незабавно дори малка част от текущите си задължения.
За анализиране на резултатите на дружеството в заключението на съдебно – счетоводната експертиза са обсъдени и показателите за финансова автономност.
Показателите за финансова автономност характеризират степента на финансова независимост на предприятието от кредиторите, т. е. степента на използване на привлечения капитал.
Коефициентът за финансова автономност представлява съотношение между собствения и привлечения капитал, като по – високата стойност показва, че компанията се финансира основно със собствени средства. В практиката е прието, че ако коефициентът е 0,45 – 0,50 и нагоре, то предприятието е платежоспособно и не изпитва никакви рискове от посрещане на задълженията си.
Коефициентът за задължнялост изразява степента на зависимост на предприятието от своите кредитори за уреждане на задълженията и показва колко пъти задълженията на дружеството са повече от собствения капитал.
Колкото коефициентът е по – голям от единица, толкова зависимостта на предприятието от външни източници на средства е по – голяма, а колкото е по – близо до нула, толкова по – малко са привлечените средства.
Коефициентът на финансова устойчивост характеризира дела на устойчивите пасиви на предприятието (собствен капитал и нетекущи, дългосрочни пасиви) в общата сума на актива. В практиката се приема, че е желателно диапазонът на коефициента да е 0,65 – 0,80, като падането под 0,60 се приема за критично.
Въз основа на данните от ГФО и междинния счетоводен отчет в таблица № 5 от заключението на съдебно – счетоводната експертиза са дадени изчислените показатели за автономност и задлъжнялост на дружеството за периода от 01.01.2022 г. до 31.05.2026 г.
Установява се, че през целия анализиран период коефициентът за 5 финансова автономност е под препоръчителната норма (0,45 – 0,50). Към 31.12.2022 г., 31.12.2023 г. и 31.12.2024 г. коефициентът е отрицателна величина, съответно – 0,2308, - 0,4348 и – 0,2891, което се дължи на отрицателния собствен капитал и представлява индикация за декапитализация и зависимост на дружеството от привлечен капитал. Към 31.12.2025 г. и 31.05.2026 г. коефициентът е 0,0505, като остава под препоръчителните стойности. Това показва, че въпреки възстановяването на положителния собствен капитал през 2025 г., дружеството продължава да е финансово зависимо от външни източници на финансиране и не разполага с достатъчна финансова самостоятелност.
Коефициентът за задлъжнялост е отрицателна величина през периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2024 г. (съответно – 4,3333, - 2,3000 и – 3,4595), което се дължи на отрицателния собствен капитал и е показател за декапитализация на дружеството. Към 31.12.2025 г. и към 31.05.2026 г. коефициентът е 19,8000, което означава, че на всеки 1 лев собствен капитал се падат близо 20 лева задължения. Стойността е многократно над единица и показва висока степен на зависимост на привлечен капитал и кредитори при финансиране на дейността на дружеството.
Коефициентът на финансова устойчивост е под препоръчителния диапазон (0,65 – 0,80) през целия анализиран период. Към 31.12.2022 г., 31.12.2023 г. и 31.12.2024 г. коефициентът е отрицателна величина, съответно – 0,3000, - 07692 и – 0,4066, поради отрицателния собствен капитал, което е признак за липса на финансова устойчивост и декапитализация на дружеството. Към 31.12.2025 г. и към 31.05.2026 г. коефициентът е 0,0481, като остава значително под минимално препоръчителната граница от 0,65.
Това показва недостатъчен дял на устойчивите източници на финансиране в общата стойност на активите и висока зависимост от краткосрочни задължения, което създава риск за краткосрочната финансова стабилност на дружеството.