Решение № 146 от 13.07.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 146 гр. Пловдив, 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова-Станчева Въззивно гражданско дело № 20265000500193 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството по делото е въззивно, образувано по въззивна жалба вх.

№ 6030/23.12.2025г. от Ю. М. Х. ,представляван от адв.С. против решение № 198 / 11.12.2025 г. ,постановено по гр.д.20 / 2025г. по описа на ОС-Кърджали, в частта ,в която А. М. К. е осъден да заплати на Ю. М. Х. сумата в размер на 37 500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат на причинени му увреждания – тежка телесна повреда и настъпило в следствие на нея рецидивиращо депресивно разстройство в умерено тежка степен, от извършено на 06.03.2020 г. престъпление по чл. 134, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 128, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК, ведно със законната лихва от 06.03.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски в размер на 166.14 лева, като е отхвърлен предявения иск за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 37 500 лева до пълния предявен размер от 150 000 лева, като неоснователен. Жалбоподателят развива съображения за неправилност ,незаконосъобразност и необоснованост на решението в неговата отхвърлителна част , която е предмет на обжалване ,и заявява искане същото 1 да бъде отменено като бъде постановено друго , с което предявените от него иск бъде уважен в пълен размер .Претендира присъждане на разноски.

Постъпила е и възивна жалба вх.№ 319/20.01.2026г. от А. М. К.

,представляван от адв.Т. против същото решение в частта, в която жалбоподателят е осъден да заплати на Ю. М. Х. сумата в размер на 37 500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат на причинени му увреждания – тежка телесна повреда и настъпило в следствие на нея рецидивиращо депресивно разстройство в умерено тежка степен, от извършено на 06.03.2020 г. престъпление по чл. 134, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 128, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК, ведно със законната лихва от 06.03.2020 г. до окончателното изплащане на сумата. Жалбоподателят ответник развива съображения за неправилност на решението в неговата обжалвана част ,поради което моли съда да го отмени и да постанови друго, с което искът на Х. бъде изцяло отхвърлен.Претендира за разноски.

От страните са постъпили отговори по въззивните жалби , с които всяка от тях счита жалбата на насрещната страна за неоснователна и заявяват искане те да бъдат оставени без уважение.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивните жалби са допустими ,постъпили с а в срок,изхождат от легитимирани страни,имащи интерес от обжалване и са против подлежащ на въззивно обжалване акт,а обжалваното решение е валидно ,същото е и допустимо като постановено по очертания от ищеца с обстоятелствената част и петитум допустим предмет на иска.

Предмет на въззивно разглеждане е иск ,предявени от Ю. М. Х. против А. М. К. за заплащане на сумата от 150 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от първия неимуществени вреди в следствие на причинената му от ответника тежка телесна повреда и настъпилото в следствие на нея Рецидивиращо депресивно разстройство в умерено тежка степен, , ведно със законната лихва, считано от 06.03.2020 г. – датата на причиненото увреждане до окончателното й изплащане.

С решението ,предмет на обжалване съдът е приел за установено авторството и виновността за осъщественото на 06.03.2020 г. причиняване от 2 ответника на тежка телесна повреда на ищеца, изразяваща се в тежка травма на десния крак, наложила ампутация на десния крак на ниво средна – горна трета на бедрото, довела до осакатяване на десния крак,в която връзка на основание чл.300 от ГПК е зачел влязлата в сила присъда № 2 / 10.03.2022 г.

,постатовено по НОХД 48 / 2021 г. по описа на РС- Ардино. Приел е за установено в резултат на настъпилото увреждане на ищеца да е определена 100% ТНР с чужда помощ, с дата на инвалидизация – 02.02.2021 г. и срок – пожизнен, както и вследствие на причиненото му увреждане същият да страда от Рецидивиращо депресивно разстройство. Сегашен епизод - Умерено тежък.Приел е също от събраните по делото доказателства – писмени и гласни, както и от назначената по делото комплексна съдебно – психиатрична и психологична експертиза д а се установява в резултат на причиненото му увреждане ищецът да е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания както по време на настъпване на увреждането, така и впоследствие, включително и към настоящия момент, които д а следва да бъдат възмездени. За определяне на обезщетението за неимуществените вреди съдът е съобразил на първо място причинена тежка телесна повреда, изразяваща се в тежка травма на десния крак, наложила ампутация на десния крак на ниво средна – горна трета на бедрото, довела до осакатяване на десния крак,както и протеклото болнично и оперативно лечение за периода от 06.03.2020 г. до 21.04.2020 г. Съобразил е развилото се в следствие на увредата постравматичното стресово разстройство, довело до Рецидивиращо депресивно разстройство, наложило провеждане на стационарно лечение в ДПБ-Кърджали,както и цялостното отражение на увредата върху социалното и личностното функциониране на ищеца. Взел е предвид и обстоятелството в резултат на полученото увреждане на ищеца д а е определена 100% ТНР с чужда помощ, със срок – пожизнен. Във връзка с направеното възражение за съпричиняване съдът е приел от доказателствата по делото да е установено в най -висока степен за вредоносния резултат да е допринесъл именно ищеца, който е напуснал работното си място пред окрайчващата машина и отишъл от другата страна зад машината като е седнал на подаващата рампа, при което задвижващия вал на машината е захванала дрехите и десния му крак,което поведение е в пряка причинно – следствена връзка с настъпилия резултат, тъй като при нормален собствен ход на работник не е възможно машината да захване крака му или неговото работно облекло, а за да бъде захванат човешки 3 крак или крачол от панталон от движещи се части под рампата, лицето трябва да е поставило крайника си под машината, което е възможно при сядане или облягане.

При тези мотиви съдът е приел за справедливо обезщетение за неимущестени вреди в размер на претендираните 150 000 лв. ,което е редуцира със 75 % съпричиняване от страна на ищеца и като краен разултат е приел искът да е основателен и доказан по размер на 37 500 лв.

Недоволни от този резултат са останали и двете страни като жалбоподателят ищец възразява по отношение приетия от съда процент на съпричиняване ,намирайки го за прекомерен ,без да отрича наличието му ,като от своя страна ,жалбоподателят ответник релевира оплакания по същия въпрос ,настоявайки съпрчиняването от страна на ищеца да е 100 %.Следователно и на основание чл.269 от ГПК това са параметрите на въззивното разглеждане.

Няма съмнение и спор ищецът да е претърпял тежка телесна повреда ,изразяваща се в тежка травма на десния крак, наложила ампутация на десния крак на ниво средна – горна трета на бедрото, довела до осакатяване на десния крак,както и в резултат на настъпилото увреждане на ищеца да е определена 100% ТНР с чужда помощ с дата на инвалидизация – 02.02.2021 г. и срок – пожизнен,а също и вследствие на причиненото му увреждане ищецът да страда от Рецидивиращо депресивно разстройство. Сегашен епизод - Умерено тежък.

Приетото от съда за адекватно обезщетение за неимуществените вреди в следствие на горната увреда и последиците от нея в размер на 150 000 лв. не е оспорено от жалбоподателя ответник ,спорен е само въпроса за приноса на ищеца в настъпване на вредоносния резултат.

В тази връзка по делото е изслушано заключение на СТЕ ,видно от която ищецът е работел в дървообработващ цех ,стопанисван от „Родопалет "ООД като съобразно неговата длъжностна характеристика основните му задължения са свързани с обработване ,сортиране и подреждане на трупи и клони на дърветата за обработка ,но не и работа с машини.Механизмът на злополуката се изразява в това ищецът да е седнал върху подаващата рампа ,при което задвижващия вал на машината е захванал дрехите и десния му крак .Посочил е експертът,че за да бъде захванат човешки крак или крачол от 4 панталон от движещите се части на рампата ,то лицето трябва да е поставило крайника си под машината ,което е възможно при сядане или облягане като при нормален собствен ход покрай машината не е възможно същата да захване крака или облеклото му.Обяснил е също ,че въртящият вал на рампата не е обезопА. ,но същият така е произведен, като от друга страна тази машина не нито за сядане ,нито за облягане .Посочил е и че след проверка на книгите ,документиращи видовете инструктаж ,ищецът е бил коректно инструктиран с начален ,периодичен и ежедневен такъв.

По делото са разпитани свидетели ,доведени от ответника във връзка с обстоятелства относно инцидента ,при който ищецът е пострадал.Така свидетелят М.Х. ,който работи в „Родопалет „ООД от 2017 г. и е колега на ищеца ,установява инцидентът да не е настъпи на работното място на Ю..Посочва на представената му снимка от мястото на инцидента ,същият да се е осъществил на машината на снимка № 3 ,посочва на същата снимка намиращия се въртящ вал,задвижващ рампата .Разказва Ю. да е напуснал работното си място,което е отпред ,пред друга машина, и да е отишъл до машината,където не му е работа,подпрял се на въртящи вал да пуши цигара ,който му е хванал работния панталон и машината захванала крака ,а самият той паднал на земята .Никой не е карал ищеца да ходи там ,той и друг път ходел ,даже са качвал при работеща машината върху веригите все едно карал ски.

Свидетелят М. М. също казва да е бил колега на ищеца ,установява аналогични обстоятелства – ищецът напуснал работното си място и отишъл до машината на снимка 3 ,където е мястото само за оператора ,ищецът ,работещ на окрайчващата машина ,нямал място там.Свидетелят видял ищеца как се подпира на машината ,точно на одебелената част на въртящия вал и пушел цигара ,свидетелят отминал на долу ,но като чул викове се върнал и видял крака на Ю. завит под машината .

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели ,които имат непосредствени впечатления от фактите ,които установяват като ги намира за обективни ,последователни и кореспондиращи помежду си.

При съвкупната преценка на изнесеното от свидетелите и установеното от заключението на СТЕ настоящата инстанция намира ищецът с поведението си да е допринесъл в значителна степен за инцидента- същият е нямал 5 задължения за работа на процесната машина , но напуснал работно си място и отишъл до нея ,подпрял се на въртящия вал ,който производствено не е обезопА. , и то когато машината е била в работен режим ,като същата не е предназначена нито за сядане върху нея ,нито за подпиране.В резултат на това поведение машината захванала десния му крак ,което е възможно само при сядане или подпиране на машината,но не и при преминаване покрай нея, и което поведение съдът приема да е в пряка причинна връзка с понесената тежка травма ,довела до ампутация на десния крайник.При това положение и макар вината на ответника да е несъмнена предвид влязлата в сила присъда ,с която е реализирана наказателната му отговорност за причинена тежка телесна повреда на ищеца ,то последният,с рискованото си и несъобразено с предназначението на машината поведение – подпиране на нея в работен режим, е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат и неговият принос настоящата инстанция намира да е 75 %.

Ето защо предявеният иск се явява основателен и доказан до размер от 35 700 лв. ,до който размер е и уважен от първостепенния съд ,поради което решението му в тази част като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.