Решение № 262 от 06.03.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 262 гр. Варна, 06.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димо Цолов при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно дело № 20253110201833 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от „*** * ***“ ЕООД гр. Варна, ЕИК *********, срещу НП №821613-F813055 от 02.04.2025 г., издадено от *** ** *** "***" при ТД НАП Варна, с което за нарушение по чл.125, ал.5 от Закон за данък добавена стойност (ЗДДС), на въззивника е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер 500.00 лв.

Въззивинкът не оспорва фактическите констатации по АУАН и НП. Твърди, че е подал изискуемата декларация в деня след изтичане на установения срок, поради което счита, че е приложим института „маловажен случай“.

Въззиваемата страна моли съда, да потвърди процесното НП като правилно и законосъобразно издадено. Претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.

След преценка на приобщените доказателства, поотделно и в съвкупност, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 15.01.2025 г. при извършена служебно справка в информационния масив на НАП, било установено, че въззивното дружество не е представило в законоустановения срок до 14.01.2025 г. справка-декларация по ДДС за периода от 01.12.2024 г. до 31.12.2024 г., при което до въззивника била изпратена с пощенска пратка Покана изх.№18-79 от 15.01.2025 г. за явяване в ТП НАП Варна за съставяне на АУАН във връзка с неподадена в срок декларация по ЗДДС за за отчетен период м. декември 2024 г. На 27.01.2025 г. въззивникът представил пред ТД НАП Варна изискуемата декларация за м. декември 2024 г.

На 06.03.2025 г. в отсъствие на представляващ дружеството или упълномощено лице, в присъствие на Т. Д. – *** на ТД НАП Варна, Д. К. – *** ** *** в ТД НАП Варна, съставила спрямо въззивника процесния АУАН №F813055 за нарушение по чл.125, ал.5 ЗДДС.

1

За връчване на акта до въззивника била изпратена покана изх.№18-79 от 06.03.2025 г. и на 14.03.2025 г. акта бил връчен на упълномощено лице. На 21.03.2025 г. въззивникът депозирал възражение срещу АУАН с доводи, аналогични на възраженията по процесната жалба. Наказващият орган не възприел отправените възражения и въз основа на съставения АУАН, издал оспореното НП, с което наложил на въззивника административно наказание „имуществена санкция“ в размер 500.00 лв за нарушение на чл.125, ал.5 ЗДДС.

Визираната фактическа обстановка не се оспорва от страните и се установява по категоричен начин от приобщените документи по процесната административнонаказателна преписка – НП №821613-F813055 от 02.04.2025 г., пълномощно рег.№4217 от 10.12.2018 г., АУАН №F813055 от 06.03.2025 г., покана изх.№18-79 от 06.03.2025 г., покана изх.№18-79 от 15.01.2025 г., справка за подавани декларации от фирма с ЕИК *********, справка за регистрация по ЗДДС на „*** * ***“ ЕООД, справка от търговския регистър за „*** * ***“ ЕООД към 06.03.2025 г., заповед №ЗЦУ-384 от 27.02.2024 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане като допустима.

Относно компетентният орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – *** ** *** "***" при ТД НАП Варна, в кръга на предоставените му правомощия съгласно Заповед №ЗЦУ-384 от 27.02.2024 г. на ИД на НАП.

Относно процесуалната законосъобразност на оспорения акт:

В хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл.57 ЗАНН.

Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере, в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочена е нарушената материално-правна норма, като наказанието за нарушението е ясно индивидуализирано.

Процесният АУАН действително неоснователно е съставен в отсъствие на въззивника, доколкото не е установена нито една от двете хипотези – невъзможност нарушителят да бъде намерен или неявяване на нарушителя след отправена покана (предвид липсата на доказателства за получаване на отправената такава). Но, въпреки това, настоящият съдебен състав намира, че това нарушение не е довело до ограничаване правото на защита на въззивника, защото все пак е спазено изискването актът за установяване на административно нарушение да е предявен и получен от въззивника, чрез надлежно упълномощено лице и с това е обезпечена възможността същият да се защити по фактическите основания и правната квалификация на нарушението, като изложи възраженията си срещу констатациите в него, което въззивникът е сторил чрез подадено в електронна форма възражение от 21.03.2025 г.

Въпреки това, именно във връзка с отправеното от въззивника възражение срещу процесния АУАН, съдът намира, че оспореното НП следва да бъде отменено, тъй като наказващият орган не е изпълнил задължението да се произнесе по направените възражения и при това е приел непълно неправилно, че такива не са подадени.

Представения с жалбата документ – извлечение от система за сигурно електронно връчване, удостоверява, че възражения срещу процесния АУАН са били подадени на 21.03.2025 г. в законоустановения 7-дневен срок от датата на връчване – 14.03.2025 г. Въпреки това, в НП липсва произнасяне по възраженията, което е в нарушение на задължението по чл.52 ал.4 ЗАНН. По този начин за въззивника остава неясна волята и 2 становището на наказващия орган по направените възражения. В конкретния случай не само няма произнасяне, но дори е отразено, че възражение не е отправено. Само по себе си това нарушение е съществено, доколкото е свързано с правото на защита на въззивното дружество и същото е неотстранимо във фазата на съдебното производство, поради което представлява самостоятелно отменително основание.

Относно материално-правната законосъобразност на оспорения акт:

Приобщените документи удостоверяват категорично, че към крайната дата на законоустановения срок – 14.01.2025 г., въззивникът не е изпълнил вмененото му задължение за представяне на справка-декларация по ДДС за периода от 01.12.2024 г. до 31.12.2024 г., както и че съответна декларация не била представена и към момента на извършване на проверката, с което в първия работен ден след изтичане на съответния срок – 15.01.2025 г., е осъществил съответното нарушение по чл.125, ал.5 ЗДДС.

Въпреки това, предвид факта, че нарушението е отстранено от въззивника в сравнително кратък период след изтичане установения срок – на 27.01.2025 г. и дори преди същото да е надлежно констатирано с процесния АУАН, както и поради обстоятелството, че към датата на процесното нарушение въззвникът не е бил санкциониран за предходно нарушение от същия вид и несъщественото забавяне за изпълнение на задължението не е довело до ощетяване на фиска, съдът намира за приложим института маловажен случай, доколкото, съобразно изтъкнатите констатации, степента на обществена опасност на конкретното нарушение се явява по-ниска спрямо обикновените случаи от същия вид.

Констатацията за маловажност на нарушението би следвало да има за последица отмяна на оспореното НП с отправяне на предупреждение за санкционираното лице, че при последващо извършване на нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на предупреждението, за това друго нарушение на въззивника ще бъде наложено административно нарушение. Но тъй като, наред констатираната материално-правна незаконосъобразност е налице и съществено процесуално нарушение, оспореното НП следва да бъде отменено на това основание.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №821613-F813055 от 02.04.2025 г., издадено от *** ** *** "***" при ТД НАП Варна, с което, за нарушение по чл.125, ал.5 ЗДДС, на „*** * ***“ ЕООД гр. Варна, ЕИК *********, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер 500.00 лв, на основание чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.2 ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Варна в 14-дневен срок от уведомяване на страните по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3