Определение № 17395 от 08.05.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17395 гр. София, 08.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОГДАН Р. РУСЕВ като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело № 20261110112498 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 122 ГПК.

С Искова молба, вх. № 91/13.01.2026г. на РС-Кнежа, ищецът А. Д. К. чрез адв. Й. Д. е предявил срещу ответника „Юробанк България“ АД иск за осъждане на ответника да му заплати сумата от 2105,01 лева / 1076,27 евро, представляващи по естеството си несеквестируема сума от застрахователно обезщетение, неправомерно преведени от банковата сметка на К. при ответника на ЧСИ № 814-Надежда Вангелова за погасяване на задълженията на ищеца по изпълнително дело № 20238140400359, ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че по силата на съдебно решение посочената сума била присъдена и преведена по негова сметка в банката, като била несеквестируема с оглед чл. 381, ал. 1 КЗ.

Въпреки това обаче банката превела сумата на съдебния изпълнител, тъй като по сметката бил наложен запор по посоченото изпълнително дело. Обосновава се, че „Юробанк България“ АД, въпреки че има задължение да следи правомерността на операциите, не е проверила характера и произхода на средствата, които били ясни и удостоверими, като въпреки това и вероятно без да уведоми съдебния изпълнител, че вземането не подлежи на принудително изпълнение, му превела неправомерно сумата. Исковата молба е връчена на ответника за отговор, който е подал Отговор, вх. № 674/24.02.2026г. на РС-Кнежа, в който е обосновал възражение за местна неподсъдност на спора, сочейки, че се касае за предявен иск с правно основание по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, който следва да се предяви по седалище на ответника пред компетентния Софийски районен съд. С Определение № 59/02.03.2026г. по гр.д. № 10/2026г. на РС-Кнежа съдебният състав е възприел възражението на ответника, посочил е, че се касае за ангажиране на деликтна, а не договорна отговорност, поради което уредената специална подсъдност за дела, заведени от потребители, била неприложима, с оглед на което делото е изпратено на районния съд по седалището на ответника, а именно Софийския районен съд, където е образувано като гр.д. № 12498/2026г. на СРС и разпределено за разглеждане на 173 състав от І ГО.

Настоящият съдебен състав намира, че са налице предпоставките за иницииране на производство по чл. 122 ГПК /спор за подсъдност/, доколкото не е местно компетентен да разгледа правния спор – предмет на делото.

За да приеме, че делото следва да се разгледа от Софийския районен съд, Районният съд в град Кнежа е изтъкнал, че, за да се ползва от подсъдността по чл. 113 ГПК, съответната страна следва да има качеството на потребител, каквото в случая не е налице, тъй като ищецът не търси правата си на потребител и не се касае за ангажиране на 1 договорна, а на деликтна отговорност, с оглед на което, както по общата норма на чл. 105 ГПК, така и по чл. 115, ал. 1 ГПК, местно компетентен е Софийският районен съд.

Преценката за това дали се касае за иск на или срещу потребител следва да се извърши при зачитане на общата легална дефиниция на понятието „потребител“ в § 13, т. 1 ЗЗПотр или въз основа на легални определения на същото понятие в други закони, когато са приложими по съответния правен спор – например § 1, т. 20 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители, в чл. 9, ал. 3 от Закона за потребителския кредит и др.

Посоченото общо определение на понятието „потребител“ отразява основните характеристики, дадени в транспонирано със ЗЗПотр вторично законодателство на Европейския съюз, установяващо правила за защита правата на потребителите в различни сфери на обществения и икономическия живот. Тези характеристики се свеждат до това, че, като страна по договор с търговец, потребителят е винаги физическо лице, целящо задоволяване на свой личен, а не търговски или професионален интерес. Дефинираното в ЗЗПотр понятие „потребител“ се припокрива с това, дадено в чл. 2, б. “б“ от Директива 93/13 ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Според него потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, както и всяко физическо лице, което, като страна по договор, действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Категоричен отговор на въпроса кога страна по сключен договор с търговец е потребител, е даден в редица решения на Съда на Европейския съюз.

Според него потребителят е винаги и само физическо лице, което при сключване на договор с търговец цели удовлетворяване на свои лични потребности. Преценката дали са налице тези отличителни качества на физическото лице – съконтрагент, се дължи от съда, сезиран с конкретен правен спор, произтичащ от/или свързан със сключен договор с търговец. За да установи дали се касае за потребителски договор, съдът трябва да прецени характера и целта на сключения договор, както и всички конкретни обстоятелства и доказателства. Тези обстоятелства не са съобразени от Районния съд в град Кнежа при положение, че ищецът изрично е посочил в исковата си молба, че се касае за операции при обслужване на банкова сметка при ответника, т.е. между страните има договор за банков влог в някоя от неговите разновидности. Съдържанието на исковата молба обосновава извод, че ищецът аргументира претенцията си не с непозволено увреждане, а с неизпълнение на задълженията на банката по съществуващото между страните облигационно отношение, основано на договор за банков влог. По делото липсват доказателства банковата сметка да е свързана с търговска или професионална дейност на ищеца, от което следва да се приеме, че се касае за потребителско правоотношение. Само основанието за възникване на вземането /потребителски договор/ е от значение за качеството на потребител на едно физическо лице /опр. 18/16.01.2020г.-ч.т.д.2502/2019г.-ВКС, ІІт.о./. Потребителският характер се запазва и при спорове относно твърдяно изпълнение или неизпълнение на задълженията на страните по него и последвалите от това вреди. Това виждане кореспондира в пълна мяра с принципа за защита на потребителите, като осигурява гаранции, че правата им няма да бъдат ощетени или осуетени поради необходимостта да ги защитават в съдебен район, извън който е адресът им.

Видно от извършената справка в НБД „Население“, към датата на подаване на исковата молба пред РС-Кнежа (13.01.2026г.), ищецът е с настоящ адрес: област Плевен, община Кнежа, град Кнежа, ул. „Назъм Хикмет“ № 15. Следователно местно компетентен да разгледа делото е именно съдът по настоящия адрес на ищеца – Районния съд в град Кнежа.

Настоящото производство пред Софийския районен съд следва да бъде прекратено.

Делото следва да се изпрати на Софийския градски съд за произнасяне по спора за подсъдност съгласно чл. 122 ГПК.

2

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 12498/2026г. на Софийския районен съд, І ГО, 173 състав.

ПОВДИГА пред Софийския градски съд спор за подсъдност с Районния съд в град Кнежа относно това кой съд е местно компетентен да разгледа делото.

ДЕЛОТО ДА СЕ ИЗПРАТИ на Софийския градски съд за произнасяне по така повдигнатия спор.

Определението не подлежи на обжалване.

Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/,поради което не носи саморъчен подпис на съдията.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3