Решение № 4242 от 05.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4242 гр. С., 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20251110141317 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК, вр. чл. 422 ГПК.

Образувано е по искова молба на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, срещу В. Л. С., ЕГН ********** и С. Г. С., ЕГН **********, с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, с искане за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца следните суми: сумата от 4842,13 лв. - главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 05.05.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 673,84 лв. - мораторна лихва за период от 15.09.2023 г. до 23.04.2025 г., сумата от 73,23 лв. - главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 05.05.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 17,62 лв. - мораторна лихва за период от 16.07.2022 г. до 23.04.2025 г. върху главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение, за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С., ул. „Л.“, бл. 6, вх. А, ет. 1, ап. 3, с абонатен № 277390, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 26378/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 125 състав. Сумите се претендират в условията на разделна отговорност – по 1/2 част от всеки ответник.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение с ответниците в качеството им на вещни ползватели на процесния имот, което правоотношение е възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при Общи условия (ОУ), чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период до 1 имота на ответниците топлинна енергия, като съответно те не са заплатили дължимата цена, формирана по системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи условия – чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ОУ, клиентите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните суми в 45-дневен срок след периода, за който се отнасят, а като не са сторили това, ответниците са изпаднали в забава, поради което дължат и обезщетение за забава върху главницата в посочения по-горе размер. Поддържа, че съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Сочи, че в настоящия случай услугата дялово разпределение на ТЕ в сградата се извършва от „ТС” ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, за което също се дължи възнаграждение в полза на ищеца. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответниците, в който оспорват наличието на договорно правоотношение, по силата на което ищецът да има вземане спрямо ответниците. Сочат, че е подадена декларация от собственика на имота Г. Г., като с нотариален акт от 03.11.2008 г. Г. Г. е учредил вещно право на ползване на родителите си ответници в производството. След учредяването на вещното право на ползване ответниците не са сключили договор с ищеца и не са приели ОУ на ищеца, съответно не следва да отговарят за стойността на доставената до имота топлинна енергия. Твърдят, че са нарушени разпоредбите на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ, както и на чл. 62 ЗЗП, поради което приложима е ал.

2, тъй като се касае за непоискана доставка. Молят за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски.

Третото лице – помагач „ТС“ ЕООД с молба от 03.12.2025 г. излага съображения за основателност на исковете.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока по чл.

415, ал. 4 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, срещу която длъжниците са подали възражения в срока по чл.

414, ал. 2 ГПК. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК.

По предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, вр. чл. 153 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между него и ответниците въз основа на твърдяното вещно право на ползване върху имота, че е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата за дялово 2 разпределение на топлинна енергия и че е възникнало задължение за плащане на възнаграждение в претендирания размер в полза на ищеца.

По предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на ответниците в забава, както и размера на обезщетението за забава.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат всички свои възражения или че са погасили претендираните вземания.

По делото не е спорно, а се установява и от приетите доказателства, че през исковия период процесният имот е бил топлоснабден и че сградата - етажна собственост, в която се намира той, е била присъединена към топлопреносната мрежа. Не е спорно, че за сградата се извършва услуга топлинно счетоводство от „ТС“ ЕООД. В тази връзка са приети протокол от общо събрание от 09.09.2002 г. на етажната собственост, находяща се на адрес: гр. С., ул.

„Л.“, бл. 6, на което е взето решение за сключване на договор с „ТС“ ЕООД за извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинната енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода и издаване на общи и индивидуални сметки, договор № 4799/24.10.2002 г., сключен между представител на етажната собственост на адрес: гр. С., ул. „Л.“, бл. 6, и „ТС“ ЕООД за извършване на услуга за дялово разпределение на топлинна енергия в сградата, както и договор № Д-0-67/03.06.2020 г. при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, по чл. 139в от Закона за енергетиката, сключен между „Т.С.“ ЕАД като възложител и „ТС“ ЕООД като изпълнител, с който изпълнителят е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия между клиентите в сградата етажна – собственост или в сграда с повече от един клиент в гр. С., при спазване на изискванията на Общите условия на договорите между „Т.С.“ АД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сграда – етажна собственост, одобрени от ДКЕВР с Разрешение № ОУ-024/10.08.2007 г. срещу заплащане на определена цена.

Спорно е обстоятелството дали ответниците имат качеството на клиенти на топлинна енергия за процесния имот и период, в която връзка съдът приема следното:

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т.

42 от ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., а именно: физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно разпоредбата на чл. 153 ЗЕ - в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“. След отмяната на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ и с влизане в сила измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“.

Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща 3 вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (редакция след 17.07.2012 г.) всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди са собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху имота. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.

Сключването на договора с третото лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК доказателствени средства, например с откриване на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество (ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС).

В мотивите на тълкувателното решение е прието, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от ДКЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. С оглед на изложеното, собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадената от сградната инсталация и от отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. Достатъчно е взето решение на общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.

Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда, намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен (при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора), така и презюмиран (сключен със самия факт на придобиване на собствеността или на вещното право на ползване), като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина (изричен или презюмиран), преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Ето защо за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, от значение е обстоятелството с кое лице последно по време е бил 4 сключен договор за доставка на топлинна енергия (изричен или презюмиран).