Решение № 196 от 30.11.2023, Районен съд - Сливница

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 196 гр. Сливница, 30.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариана М. Маркова при участието на секретаря Галина Д. Владимирова като разгледа докладваното от Мариана М. Маркова Гражданско дело № 20211890100523 по описа за 2021 година

Предявени са искове с правно основание чл.128, т.2 КТ от В. Н. С. чрез адв. Я. от САК срещу СУ „Св.св. Кирил и Методий“ – гр. Сливница, представлявано от директора Е.А., с които се иска ответното училище да бъде осъдено да й заплати сумата от общо 2530,90 лева, представляващи незаплатените части от трудовото възнаграждение на ищцата, от които сумата от 705,60 лева за периода м. юни – м. ноември 2018 г., сумата от 1421,28 лева за периода м. декември 2018 г. – м. ноември 2019 г., сумата от 119,28 лева за м. декември 2019 г., сумата от 259, 86 лева за периода м. януари 2020 г. – м. февруари 2020 г. и сумата от 24,88 лева за м. март 2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяването на иска до окончателното изплащане.

Ищцата твърди, че по силата на безсрочен трудов договор е изпълнявала длъжността „домакин“ в СУ „Св.св. Кирил и Методий“ – гр. Сливница. Със заповед № 65/05.03.2020 г. на Директора на СУ на основание чл. 328, ал.1, т. 10 от КТ било прекратено трудовото правоотношение на ищцата, считано от 09.03.2020 г., поради наличие на осигурителен стаж и възраст за пенсиониране. Въз основа на заповедта на ищцата били изплатени обезщетения по чл. 220, ал.1, от КТ за неспазено предизвестие за периода 09.03.2020 г. - 05.05.2020 г. в размер на 1689,09 лева, по чл. 222, ал.3 от КТ във връзка с чл. 33, ал. 1, т.3 от КТД в средното образование в размер на 8,5 брутни месечни заплати в общ размер на 7 362, 70 лева, и обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск в размер на 433,10 лева. Ищцата потвърждава, че е получила тези суми изцяло и в срок, но при извършена от нея проверка установила, че обезщетенията не са правилно изчислени, което я е ощетило със значителни суми.

Посочва, че по силата на допълнително споразумение към трудовия договор № 114 / 1

29.08.2017 г. от длъжност „касиер“ е била назначена на длъжност „домакин“, и й била определена допълнителна работа в библиотеката на училището срещу допълнително трудово възнаграждение в размер на 80,00 лева месечно. С това допълнително възнаграждение се е формирало брутно трудово възнаграждение в размер на 946,20 лева и брутният й осигурителен доход е възлизал на 94,620 лева.

Ищцата изтъква, че като член на синдикалната организация на училището към НУС в училището от постъпването й на работа през 2007 година се ползва от правилата, залегнали в КТД в образованието. Твърди, че съгласно чл. 33, ал.1 и 3 от КТД/11.06.2021 г. като лице, отговарящо на условия за пенсиониране, при прекратяване на трудовия договор е следвало да получи обезщетение по чл. 222, ал.3 от КТ в размер на 8,5 брутни работни заплати.

Заявява, че при определяне на размера на обезщетенията по чл. 220, ал. 1 и чл. 222, ал.3 КТ работодателят не е взел предвид допълнителната сума за работа в библиотеката от 80,00 лева и ищцата не е получила пълния дължим й се размер на обезщетенията.

Също така ищцата посочва, че през последните три години от трудовото й правоотношение, основната й работна заплата също не е определяна правилно и съответно на размера, който отговаря на длъжността по КТД. В чл. 30, ал. 1, т.4 от КТД за длъжността „домакин“ увеличението на заплатата следва да бъде не по-малко от 115 % от минималната работна заплата. При това положение ищцата счита, че разликите във възнаграждението, които й се дължат са, както следва: за периода м. юни до ноември 2018 г. - 705,60 лева; за периода м. декември 2018 г. – м. ноември 2019 г. включително - 1421, 28 лева; за периода м. декември 2019 г. - 119,28 лева; за периода м. януари - февруари 2020 г. включително - 259,86 лева и за периода м. март 2020 г. - 24,88 лева. Това поражда правния интерес от предявяване на иска за заплащане на дължимото трудово възнаграждение. Ищцата претендира и разноски.

В едномесечния срок от получаването на исковата молба ответникът СУ „Св.св.

Кирил и Методий“ – гр. Сливница, представлявано от директора Е.А., е депозирал писмен отговор по реда на чл. 131 ГПК, с който оспорва иска като неоснователен. В писмения отговор е изложено, че по силата на допълнителни споразумения № 114/ 29.08.2017г. и № 11/06.01.2020 г., сключени с ищцата, считано от 01.09.2017 г. същата е започнала да изпълнява длъжността „домакин“ вместо изпълняваната до този момент длъжност „касиер“ с основното месечно трудово възнаграждение в размер на 560 лева, а от 01.01.2020 г. - 610 лева и процент прослужено време – 39 %, възлизащи на сумата в размер на 218.40 лева, а от 01.01.2020 г. - 42 % или 256.20 лева; възложена й е допълнителна работа по вътрешно съвместителство в библиотеката на училището, за което й било определено допълнително трудово възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева. Ответното училище изтъква, че трудовият договор и допълнителните споразумения са сключени в съответствие с действащата нормативна уредба и разпоредбите на приложимите по отношение на училището КТД.

Ответникът не оспорва твърдението на ищцата, че като синдикален член, по отношение на нея се прилагат КТД, действащи в областта на просветата, училищното и предучилищното образование, както и сключеният със СУ „Св. Св. Кирил и Методий“ колективен трудов договор, с които действително е постигнато съгласие минималната месечна основна работна заплата на работниците и служителите от непедагогическия персонал, синдикални членове, заемащи длъжността „домакин“, да бъде не по-малко от 115 % от минималната работна заплата. Същевременно посочва, че в рамките на тристранното сътрудничество, като елемент на колективното трудово договаряне, е било отчетено, че не всички учебни заведения ще имат финансовата възможност да изпълнят тази разпоредба.

Поради това с чл. 21, ал. 2 от КТД за системата на училищното и предучилищното 2 образование е дадена възможност работодателите да увеличават работните заплати на заетите в образователните институции, в срок и размер, определени с условията и по реда на нормативната уредба, колективния трудов договор, но и съобразно бюджета на образователната институция.

Отразено е в писмения отговор, че СУ „Св. Св. Кирил и Методий“ е образователна институция, прилагаща системата на делегиран бюджет и не разполага със собствени средства и доходи. Посочено е, че размерът на бюджета се определя съобразно броя на обучаваните в училището ученици, като е налице трайна тенденция към намаляване броя на обучаващите се. При това положение за ответното училище е невъзможно да изплаща предвидените в КТД увеличения на работните заплати на работниците и служителите от непедагогическия персонал, за което своевременно са били информирани, както съответните работници и служители, така и синдикалните организации и посочените в КТД органи.

Ответното училище изтъква, че приоритет е изплащането на договорените увеличения на работната заплата на работещите лица от педагогическия състав, които притежават съответната професионална квалификация и опит и осъществяват обучението на учениците типичната и полезна дейност на всяка образователна институция. Ответното училище поддържа доводи, че като образователна институция, работеща с делегиран бюджет, липсата на финансова възможност за изплащане на предвидените увеличения на работните заплати на работниците и служителите от непедагогическия персонал, е непреодолимо състояние и ищцата е била наясно с този факт.

Ответният работодател изтъква, че при определяне размера на дължимите обезщетения при прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата, е взето предвид допълнителното възнаграждение в размер на 80 лева месечно за работата й в библиотеката в периода от 01.09.2017 г. до 06.03.2020 г. То е взето предвид и при изплащането на 8,5 брутни заплати при пенсионирането й.

При тези съображения ответното училище моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

По силата на трудов договор № 36/01.09.2009 г. ищцата е била назначена на длъжността „завеждащ административна служба“ в СУ „Св.св. Кирил и Методий“ – гр.

Сливница с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 410 лева, 127,10 лева възнаграждение за 31 % клас прослужено време и 80 лева за изпълняване длъжността домакин. Съобразно допълнителни споразумения № 114/29.08.2017 г. и № 11/06.01.2020 г. към ТД, размерът на основното месечно трудово възнаграждение на ищцата е бил променен съответно на 560 лева и 610 лева, възнаграждението за прослужено време - съответно на 218,40 лева и 256,20 лева.

Не се спори между страните, че със заповед № 65/05.03.2020 г. на Директора на ответното училище трудовият договор с ищцата е прекратен, считано от 09.03.2020 г., поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Не се спори между страните, че по отношение на ищцата, в качеството й на синдикален член, се прилагат колективните трудови договори, действащи в областта на просветата, училищното и предучилищното образование, както и сключеният при СУ „Св.

Св. Кирил и Методий“ – гр. Сливница колективен трудов договор. Не е спорно, също така, 3 че с тях е постигнато съгласие минималната месечна основна работна заплата на работниците и служителите от непедагогическия персонал, синдикални членове, заемащи длъжността „домакин“, да бъде не по-малко от 115 % от минималната работна заплата.

Ищцата В. С. фигурира под № 50 в представения списък на служители от СУ „Св.св.

Кирил и Методий“ – гр. Сливница, синдикални членове за периода юни 2018 г. – март 2020 г.

Видно от справка за начислените основни работни заплати на служителите от непедагогическия персонал в СУ „Св.св. Кирил и Методий“ – гр. Сливница за периода 20172020 г. е, че за този период на ищцата е начислявана ОРЗ в размер на МРЗ.

В показанията си свидетеля В. Г. С., която към онзи момент е била председател на синдикалното сдружение към НУС, твърди, че при изготвянето на КТД са водени преговори трудовите възнаграждения на непедагогическия персонал да бъдат в размер на 115 % от МРЗ за страната. Свидетелката С. заявява, че в хода на преговорите е станало ясно, че бюджетът на училището не разполага с достатъчно възможности за увеличение на заплатите на непедагогическия персонал. Поради това била постигната договорка, основното трудово възнаграждение на работниците и служителите от непедагогическия персонал да бъде в размер не по-малък от минималната работна заплата за страната и с така изготвения проект били запознати синдикалните членове на организацията.

Ищцата В. С. била уведомена лично чрез изпращане на проекта на КТД на електронната й поща. Свидетелката С. заявява, че ищцата е възразила срещу липсата на увеличение на нейното трудово възнаграждение. При проведените допълнителни разговори с нея, директора и счетоводителя, на ищцата било обяснено, че, поради намаляването на броя на децата в училище и ограничения делегиран бюджет, не може да бъде увеличено трудовото възнаграждение на непедагогически персонал. Свидетелката С. твърди, че в крайна сметка ищцата е подписала допълнително споразумение към трудовия договор.

Съдът възприема като достоверни показанията на свидетеля В. С., тъй като са непротиворечиви и се подкрепят от останалите, събрани по делото, доказателства.

От заключението на приетата по делото съдебно – счетоводна експертиза, се установява, че трудовото възнаграждение на ищцата в процесния период от м. юни 2018 г. до м. март 2020 г., при спазване на изискванията за определянето на работната заплата в сферата на образованието и при действащите КТД в сферата на образованието, са правилно начислени и изплатени, съобразно определения делегиран бюджет на училището. При положение, че ответното училище разполага с делегиран бюджет в по-големи размери и прилагайки разпоредбата на чл.30, ал.1, т.4 от КТД от 11.06.2018 г. и определяйки основната месечна заплата за длъжността „домакин“ в размер на 115% от МРЗ, то възнагражденията на ищцата за процесния период е следвало да са в размери, както следва: от м. юни 2018 г. до м. декември 2018 г. – ОРЗ в размер на 586,50 лева; от м. януари 2019 г. до м. декември 2019 г. – ОРЗ в размер на 644,00 лева; от м. януари 2020 г. до м. март 2020 г. - ОРЗ в размер на 701,50 лева.