Решение № 543 от 03.11.2023, Районен съд - Търговище

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 543 гр. Търговище, 03.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимира Ив. Колева при участието на секретаря Е. ИВ. Д. като разгледа докладваното от Красимира Ив. Колева Гражданско дело № 20233530100875 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание – чл.124 ал.1 от ГПК и във вр. чл.79 ЗС.

Ищците – Б. Д. Б., Р. Б. Й. и С. Б. С., твърдят в исковата си молба, че са наследници –първата е съпруга, а втората и третият са децата-дъщеря и син на Б. С. Б., поч. на 16.02.2020г.

Първата ищца и съпругът и - Б. С. Б. са придобили недвижим имот - земеделска земя в землището иа гр.Търговище, м.“Драка“, с площ от 500 кв.м., който имот ищцата и нейният съпруг са били получили по силата на договор за замяна през 1963 год. за отчужден техен имот, попадащ в чашката на язовир „Поляница“ , съгласно т.28 по Протокол от 13.03.1963 г. на комисията по ТПС - гр. Търговище. В подкрепа на това е и издаденото Удостоверение от Община Търговище, в което изрично е записано, че Об. Търговище, дирекция ЗТТСД, в своите регистри - том 3, страница 22, по партидата на Б. С. Б. е записала, че „лозе в местността Драка, с площ от 0,500 дка е придобито от същия, като замяна-договор.

От тази дата /13.03.1963 г./ ищците са го владеели явно и необезпокоявано, повече от 50 години, без някой да им оспорва правата. Процесният имот е бил частна собственост, поради което, същият не е заявяван за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, като при опит да се снабдят с документи са установили, че същият се води като земя по чл.19 от ЗСПЗЗ общинска собственост и в кадастралната карта на гр.Търговище е отразен като имот с идентификатор ***, с площ от 602 кв.м. В подкрепа на тезата си, ищците представят и кадастрална скица на ПИ с идентификатор ***, от която е видно, че процесният имот е нанесен в КККР, последно изменение на КККР, засягащо имота е от 1

21.02.2018г. адрес на ПИ: гр. Търговище, местност „Драка Б“, площ 602 кв.м., трайно предназначение на територията земеделска, начин на трайно ползване: друг вид трайно насаждение, категория на земята: 3, предишен идентификатор, няма, номер по предходен план: 156302, при съседи: конкретно посочените имоти с кадастрални номера.

Досежно приложимостта на давностното владение на ищците (лично от Б. Б. и на другите двама като наследници на Б. Б.), следва да се приложат разпоредбите на Решение № 3/24.02.2022г. на КС на РБ.

По силата на това решение, че предвиденият в § 1, ал. 1 ЗДЗС (обн., ДВ, бр. 46 от 2006 г., в сила от 1 юни 2006 г.) срок на действие на мораториума върху давността за придобиване на имоти частна държавна или общинска собственост - до 31 декември 2022 г., нарушава конституционния принцип на пропорционалност и съществено надхвърля необходимото за постигане на дефинираните цели - не е налице конституционно оправдание за наложителност на толкова дълъг период на спиране на давностния срок, който да е необходим на държавата и общините да предприемат съответните действия по защита на своята собственост. Конституционният съд констатира несъразмерност на оспорената уредба и с оглед законовите срокове за придобиване на собственост при давностно владение - периодът на спиране на давностния срок многократно надвишава най-дългия възможен срок на давностно владение, което законът изисква, за да се придобие право на собственост върху владения имот. В рамките на прекомерно дългия срок на предвидения в § 1, ал. 1 ЗДЗС мораториум, на владелците на имоти - частна държавна или общинска собственост е наложено да търпят безсрочно бездействието на държавата и общините, които не са стимулирани да предприемат необходимите действия за изпълнение на вменените им по закон задължения да стопанисват и управляват собствеността си с грижата на добър стопанин. С оглед изложеното Конституционният съд приема, че разпоредбата на § 1, ал.1 ЗДЗС следва да бъде обявена за противоконституционна, като противоречаща на чл.17, ал.1 и чл.4 от Конституцията. В своята практика Конституционният съд поддържа, че „когато със закон е предоставена възможност на гражданите да придобият по давност определена категория вещи [...] не може с последващ закон да се прогласи неприложимост на тази давност при установяването на правото на собственост върху тях. Подобен законодателен подход накърнява правната сигурност и предвидимостта на нормативната уредба като основни характеристики на правовата държава.“ (виж Решение № 7 от 2009 г. по к. д. № 11/2009 г.).

Ищците считат, че с обявяването за противоконституционни разпоредбите на § 1, ал.

1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 46 от 2006 г., поел. доп., ДВ, бр.18 от 2020 г.) и на § 2 от Заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 7 от 2018 г.), ищците са собственици на основание давностно владение на земеделска земя, с площ от 602 кв.м., находяща се в землището на гр.Търговище, м.”Драка-Б“, представляваща имот с идентификатор - ПИ № *** при определените граници.

Ищците молят съдът да признае за установено в отношенията им с Община

2

Търговище, че те са собственици по давностно владение и наследство на визирания имот в м. “Драка-Б” в землището на гр.- Търговище, а именно ПИ с идентификатор № *** с площ от 602 кв.м. при определените граници. Редовно призовани ищците в открито заседание се явиха лично и с упълномощен процесуален представител – адв. В. П. от АК-София, който поддържа иска така, както е предявен и по изложените в писмена защита подробни съображения. Молят да им се присъдят разноските по делото.

Ответникът – Община Търговище, редовно уведомен за исковата молба, подаде в срока и по реда на чл.131 от ГПК писмен отговор, съгласно който счита иска за допустим, но неоснователен.

Ответникът не спори за следните обстоятелства:

Процесният имот с идентификатор №*** по КК за землището на гр.

Търговище попада извън строителните граници на населеното място, определени с действащия ПУП - план за регулация, одобрен със Заповед № 336/09.07.1996г.

В кадастралният план за местността „Драка - В”, изработен през 1975 г., поземлен имот с идентификатор №*** представлява част от поземлен имот № 4250, записан в разписния лист към плана на Х. Б..

Видно от Удостоверението от 2012 г., издадено от Община Търговище, приложено по делото, Б. Б. е имал 0,500 дка. лозе в местността „Драка“, придобито с Договор чрез замяна.

Представеният Протокол от 13.03.1963 г. /приложен по делото/ показва, че на молителя му е предоставена земя за вечно ползване по Постановление /вероятно № 21 от 31.01.1963 г./.

В Протокола по чл. 19, имотът е в частта, в която са имоти, по отношение на кои го са допуснати непълноти и грешки при определянето им като земи по чл. 19 от 3CП33.

Не са подавани документи за придобиване на собственост по реда на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Няма съставен акт за общинска собственост.

ОСНОВНОТО ВЪЗРАЖЕНИЕ годишната придобивна давност! на ответника е, че не е изтекла изтекла 10-

Съгласно разпоредбата на чл.79, ал. 1 от ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, но със забраната по чл. 86 от ЗС /в ред. от 1951- 1996г./ посоченият придобивен способ е изключен по отношение на държавните и общинските имоти.

С действащата от 01.06.1996 г. законодателна промяна забраната е отпаднала по отношение на частната общинска собственост, но с разпоредбата на §1 от Закона за допълнение на ЗС (ДВ, бр. 105 от 2006 г. и бр. 113 от 2007 г.) придобивната давност е спряна, считано от 31.05.2006 г. до 31.12.2008 г. С оглед на това, в конкретния случай придобивна давност за ищеца е било възможно да тече от 01.06.1996 г. до 31.05.2006 г., но не е изтекъл 10 - годишния срок по чл. 79, ал. 1 от ЗС, тъй като неговият край настъпва на съответната дата от последната година, а именно - 01.06.2006 г., което условие не е осъществено. Предвид горното, ищецът не е могъл да придобие собствеността върху 3 посочения недвижим имот в резултат на давностно владение след отчуждаването му, поради което спрямо него не са налице предпоставките по чл.79, ал.1 от ЗС и предявеният установителен иск е неоснователен.

КС на РБ в свое Решение № 3 от 24 февруари 2022 г., обн. в ДВ бр. 18 от 4.03.2022 г. обявява за противоконституционни разпоредбите на § 1. ал. 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 46 от 2006 г., поел. доп., ДВ, бр. 18 от 2020 г.) и на § 2 от Заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 7 от 2018 г.).

„С обявяването на разпоредбата на § 1, ал.1 ЗДЗС за противоконституционна не се засяга нейния досегашен ефект. Съгласно чл. 151, ал. 2, изр. 3 от Конституцията последиците от преустановяване на мораториума ще настъпят от момента на влизане на настоящото решение в сила.“ /04.03.2022г./

Редовно призован ответникът в открито заседание се представлява от пълномощника – юрк. В. К., която след събиране на писмените, гласни доказателства и заключението на експертизата заяви, че поддържа писмения отговор и подробно изложените в него съображения за неоснователност на иска.

Едва в хода на устните състезания, след като са били събрани доказателствата по делото и е приключило съдебното дирене, представителят на ответника отбелязва, че това дело – между същите страни и за същия имот се води за трети път: първият път е било гр.дело № 2046/2007г. по описа на РС-Търговище, вторият път е било гр.дело № 1104/2019г. по описа на РС-Търговище, като и в хода на въззивното производството на мястото на ищеца Б. Б, който починал, са конституирани неговите наследници. Първият път, през 2008г. делото стигнало до ВКС и било оставено без уважение. По тези две дела исковете са били отхвърлени т.е. решенията са били в полза на общината. В подкрепа на казаното процесуалният представител на ответника не е представил никакви доказателства и няма никакво искане във връзка с изложеното.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Съгласно представеното удостоверение изх.№ 5417/07.04.2023г., изд. от Община Търговище, ищците Б. Д. Б., Р. Б. Й. и С. Б. С. са наследници –първата е съпруга, а втората и третият са дъщеря и син на Б. С. Б., поч. на 16.02.2020г.

Видно от удостоверение № УО-ЗГ-27/21.06.2017г., изд. от Община Търговище, дирекция „Земеделие, транспорт, търговия и социални дейности“ в регистрите, съхранявани в общината – том 3 стр.225, по партидата на Б. С. Б. е вписано: 1. Лозе в м. „Драка“ с площ 0.500 дка като е отбелязано, че имотът е придобит чрез: замяна-договор. Няма посочен бивш собственик.

От представения Протокол от 13.03.1963 г. на Комисията по Т.П.С. в гр. Търговище се установи, че на Б. С., посочен под пореден № 28. Е дадено от ДПФ лозе от 0.5 дка в м.

„Драка“ в землището на гр. Търговище за безвъзмездно ползване.

От представената скица на № 15-366920/04.04.2023г. , изд. от СГКК-Търговище е 4 видно, че Поземлен имот с идентификатор *** се намира в местност „Драка-Б“ в землището на гр. Търговище; има площ 602 кв.м.; по трайно предназначение на територията – земеделска; по начин на трайно ползване –друг вид трайно насаждение, като за собственици е посочено: земи по чл.19 от ЗСПЗЗ. Видно и от удостоверение за данъчна оценка по чл.264 ал.1 от ДОПК същият ПИ – трайни насаждения с идентификатор *** е с данъчна оценка 219.40 лв., като удостоверението се издава по данни на Община Търговище, актуални към 07.04.2023г.

Няма спор между страните по делото , че ПИ с идентификатор *** е включен в Протоколно решение № 2 от 30.07.2008 г. на комисия, назначена съгласно чл.19 ал.2 от ЗСПЗЗ, приложение № 1 към раздел ІІ. т.1, като попада в тази част от протокола за имотите, по отношение на които са допуснати непълноти и грешки при регистрирането им като “земи по чл.19 от ЗСПЗЗ”.

Няма спор, че за процесния имот не е съставян акт за общинска собственост. Не са подавани документи за придобиване на собствеността по реда на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

За изясняване на делото от фактическа страна, съдът разпита двама свидетели, посочени от ищците: 1. П. Й. М., ***г. бивши колежки с първата ищца Б. С.а; и 2. Д. А.