Решение № 7683 от 16.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7683 гр. София, 16.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Ив. Минчев

Членове:

Цветомир М. Минчев

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря ПОЛИНА В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от Йоана Кр. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20251100500553 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 21479 от 26.11.2024 г., постановено по гр. д. № 59008/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 49-и състав, е отхвърлен предявеният от „С.Г.Груп“ АД срещу К. И. Б. иск с правно основание чл.45 от ЗЗД във вр. с чл.3 ГПК за сумата от 1 103.96 лева, като частичен от сумата от 1153.96 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от ответника при изпълнение на дейността й като адвокат и процесуален представител по гр.дело №12055/2020, СГС, ведно със законната лихва от 17.12.2021 до окончателно изплащане на сумите.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ищеца „С.Г.Груп“ АД, в която са изложени оплаквания за неправилност на постановеното решение поради нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Въззивникът намира за неправилен извода на първоинстанционния съд за липса на злоупотреба с право поради това, че ищцата не е знаела за извършеното плащане, тъй като същата е имала достъп до гр. д. № 12055/2020 г. на СГС и нямало как да не знаела, че дължимите й суми, както и дължимите на С.В. суми са били платени доброволно. Акцентира върху обстоятелството, че уведомленията за цесия на вземанията на Б. и В. в полза на „Сървис Уинър“ и „Фърст Сърв Мастър“ са връчени на ищеца на 09.11.2021 г., т.е. месеци след като въззивникът е платил валидно на старите си кредитори. Намира за неправилен и извода на СРС, че вземанията на К. Б. и С.В. били прехвърлени с договори за цесия от 07.01.2021 г., доколкото представените по делото документи били частни свидетелстващи и нямали достоверна дата. Ето защо, счита, че ищецът е уведомен за извършената цесия на 09.11.2021 г., т.е. десет месеца след твърдяната дата на цесиите. Счита, че макар и на адвокат К. Б. да й е връчена молба с искане за посочване на банкови сметки, същата не е предоставила такива с цел да се образуват изпълнителни дела. Намира, че цялостното поведение на ищцата представлява злоупотреба с права. С оглед изложените съображения моли съда да отмени обжалваното решение и претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на 1 въззивната жалба, в който е изложено становище за нейната неоснователност. Моли съда да потвърди обжалваното решение и претендира разноски.

Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, от ищеца, чрез адвокат В. В., с пълномощно по делото, като е заплатена дължимата държавна такса за въззивно обжалване, поради което въззивната жалба е допустима.

Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По доводите за неправилност настоящият съдебен състав намира следното:

Софийският районен съд е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД вр. чл. 3 ГПК за осъждане на ответницата да заплати сумата от 1 103.96 лева, предявена като частичен иск от сумата от 1153.96 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от ответника при изпълнение на дейността й като адвокат и процесуален представител по гр.дело №12055/2020, СГС, ведно със законната лихва от 17.12.2021 до окончателно изплащане на сумите.

По така предявените искове в доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване следното: 1) че ответницата е упражнила свои процесуални права в нарушение на изискването за добросъвестност на страните при упражняване на процесуалните им права, а именно, че се е снабдила с изпълнителни листове за присъдените в нейна полза суми по посочените граждански дела, въз основа на които са били образувани описаните изпълнителни производства, без ответницата да е посочила пред съдилищата своя банкова сметка за доброволно изпълнение на вземанията, въпреки направено от ищеца предложение за доброволно плащане и въпреки направени от ищеца опити за доброволно изпълнение; 2) че ищецът е реализирал загуби в посочените в исковата молба размери на посочените дати, изразяващи се в платени такси и разноски по изпълнителните дела; 3) наличието на пряка причинно-следствена връзка между деянието на ответницата и претърпените от ищеца имуществени вреди. При доказване на горното, вината на ответницата се предполага до доказване на противното.

В доказателствена тежест на ответника е да установи следните обстоятелства: 1) да докаже твърденията си за изминал период от време считано от датите на влизане в сила на съдебните актове до датите на прехвърляне на вземанията, респ. образуване на изпълнителните дела с оглед възражението й за липса на причинно-следствена връзка; 2) да опровергае законовата презумпция за вина.

По делото е приет изпълнителен лист от 29.03.2021 г., издаден по ч. гр. д. № 12055/2020 г. по описа на СГС, II-Е въззивен състав в полза на С.Д.В. за сумата от 25 лева, представляващи сторени по делото разноски, дължима от „С.Г.Груп“ ЕАД. Представен е и изпълнителен лист от 29.03.2021 г., издаден по ч. гр. д. № 12055/2020 г., в полза на адвокат К. И. Б. за сумата от 200 лева, дължима от „С.Г.Груп“ ЕАД и представляваща възнаграждение за оказана безплатна помощ в производството.

По делото е представена разписка от 10.09.2021 г., от която е видно, че В. А. В. е наредил чрез платежна система „Изи Пей“ в полза на К. И. Б. сумата от 200 лева.

Представена е и разписка от 10.09.2021 г., видно от която В. А. В. е наредил чрез платежна система „Изи Пей“ в полза на С.Д. В. сумата от 25 лева.

С молба от 10.09.2021 г., депозирана до Софийски градски съд, ищецът е уведомил съда за извършените плащания, като е приложил и цитираните по-горе разписки. Видно от приложеното на л. 73 от делото на СРС съобщение молбата с приложенията към нея са връчени на С.В., чрез адвокат К. Б. на 10.11.2021 г.

По силата на договор за цесия от 07.01.2021 К. И. Б. в качеството на цедент е прехвърлила на „Сървис Уинър“ЕООД в качеството на цесионер цялото вземане, което има 2 спрямо „СГ Груп“ЕАД по ч.гр.дело №12055/2020, СГС. От приетото по делото писмо, връчено по телепоща, се установява, че на 09.11.2021 г. К. Б. и „Сървис Уинър“ ЕООД уведомяват „С.Г.Груп“ ЕАД, че К. И. Б. е прехвърлила посредством договор за цесия на „Сървис Уинър“ ЕООД вземане за присъдена в нейна полза сума по ч. гр. д. № 12055/2020 г. по описа на СГС.

По силата на договор за цесия от 07.01.2021 С.Д. В. в качеството на цедент е прехвърлил на „Фърст Сърв Мастър“ЕООД в качеството на цесионер цялото вземане, което има спрямо „СГ Груп“ЕАД по ч.гр.дело №12055/2020, СГС. От приетото по делото писмо, връчено по телепоща, се установява, че на 09.11.2021 г. Стоян Връгов и „Фърст Сърв Мастър“ ЕООД уведомяват „С.Г.Груп“ ЕАД, че С.Д. В. е прехвърлил посредством договор за цесия на „Фърст Сърв Мастър“ ЕООД вземане за присъдена в негова полза сума по ч. гр. д.

№ 12055/2020 г. по описа на СГС.

С покана за доброволно изпълнение по изп. дело № 20217850400762 от 26.11.2021 г., образувано въз основа на изпълнителен лист от 29.03.2021 г., издаден по ч. гр. д. № 12055/2020 г. по описа на СГС, ищецът е поканен да заплати на „Фърст Сърв Мастър“ ЕООД сумата от 405, 98 лева, от която 25 лева –разноски, 200 лева – разноски по изпълнителното дело, 5.91 лева – държавна такса за издаване на изпълнителен лист и 3 лева – банкови такси, 172.07 лева – такси по ЗЧСИ.

С покана за доброволно изпълнение по изп. дело № 20217850400811 от 09.12.2021 г., образувано въз основа на изпълнителен лист от 29.03.2021 г., издаден по ч. гр. д. № 12055/2020 г. по описа на СГС, ищецът е поканен да заплати на „Сървис Уинър“ ЕООД сумата от 601, 98 лева, от която 200 лева – разноски, 200 лева –разноски по изпълнителното дело, 5.91 лева –държавна такса за издаване на изпълнителен лист и 3 лева – банкови такси, 193.07 лева – такси по тарифата на ЗЧСИ.

Видно от представено нареждане за кредитен превод „С.Г. Груп“ ЕАД на 01.12.2021 г.е заплатило по сметка на ЧСИ М. сумата от 405,98 лева с основание за плащане 20217850400762. Видно от представено нареждане за кредитен превод „С.Г. Груп“ ЕАД на 01.12.2021 г.е заплатило по сметка на ЧСИ М. сумата от 601,98 лева с основание за плащане 20217850400811.

С Решение №1644 от 29.06.2022 по гр.дело №2589/2022, СГС, ЧЖ, III В състав е оставена без уважение като неоснователна жалбата на „С.Г.Г“АД срещу постановление от 06.12.2021 с изх.№5332/06.12.2021, с което е оставено без уважение възражение с вх.

№3643/30.11.2021.

С Решение №701 от 31.03.2022 по гр.дело №885/2022, СГС, ЧЖ, IV Б състав е оставена без уважение като неоснователна жалбата на „С.Г.Г“АД срещу постановление от 21.12.2021 по изп. дело №811 по описа на ЧСИ Л.М в частта, в която е отказано прекратяване на изпълнителното производство.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

Съгласно нормата на чл. 3 ГПК, упражняването на процесуално право от представителите на участващите в съдебните производства лица води до отговорност за нанесените на насрещната страна вреди само тогава, когато са упражнени в нарушение на изискването за добросъвестност и спазване на добрите нрави. Следователно за възникване на виновната деликтна отговорност на това основание е необходимо процесуалното право да е било упражнено превратно на неговото предназначение – с цел да се достигне до увреждане на насрещната страна. В настоящата хипотеза ищецът изтъква, че ответницата като адвокат на С.В., с право на разноски на основание чл. 38 ЗАдв, е упражнила правото си на принудително изпълнение на вземанията за разноски, като се е снабдила с изпълнителни листове, въпреки че не е посочила своя банкова сметка, по която ищецът да плати доброволно вземанията и въпреки направените от ищеца опити за доброволно изпълнение на вземанията за разноски.

В тази насока на първо място следва да се уточни, че непосочването на банкова сметка от страна на ответницата като пълномощник на С.В. не се явява в нарушение на конкретна правна норма. Това е така, защото разпоредбата на чл. 127, ал. 4 ГПК предвижда, че ищецът е длъжен да посочи своя банкова сметка или друг начин за плащане само в 3 хипотезата на предявен осъдителен иск за парично вземане. Видно от законовия текст, адресат на нормата е самата страна /ищеца/ и то само по определена категория искове – осъдителни искове за парични вземания. Нормата не предвижда задължения за посочване на банкова сметка или друг начин на плащане при предявени установителни искове, нито предвижда такова задължение по отношение на плащането на разноските в производството, нито задължението касае пълномощниците на страните. В конкретния случай ответницата е била пълномощник на взискателя по образувано пред Софийски градски съд производство по чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК, в което е обжалван отказ за прекратяване на изпълнителното дело, поради което нормата на чл. 127, ал. 4 ГПК е неприложима.

От факта, че отказът на ответницата да посочи своя банкова сметка не съставлява нарушение на процесуалните правила, обаче, не следва извода, че той не съставлява злоупотреба с право. Напротив, злоупотреба с право е налице именно тогава, когато лицето упражнява едно свое законоустановено право противно на неговото предназначение с цел да навреди другиму, а не тогава, когато поведението му пряко нарушава императивна правна норма. По своята дефиниция правото на принудително изпълнение представлява заместител на доброволното изпълнение на присъденото вземане, чиято цел е кредиторът да бъде удовлетворен въпреки бездействието на длъжника. Уреждайки правото на принудително изпълнение /включващо правото на издаване на изпълнителен титул, на образуване на изпълнително дело и правата на взискател по него/ законодателят изхожда от разбирането, че кредиторът цели да удовлетвори по най-бързия и ефективен начин един свой законен интерес, а не да увреди интереса на длъжника. Именно поради тази причина чл. 433, ал. 1, т.