Решение № 6 от 06.01.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№6 гр. Велико Търново, 03.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Драгостинов

Членове:

ДИАНА РАДЕВА

Ангелина Богданова като разгледа докладваното от Ангелина Богданова Въззивно частно гражданско дело № 20244100501086 по описа за 2024 година За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 463, ал. 1 и сл. ГПК.

Делото е образувано по жалба с вх. № 61549/29.10.2024 г. по описа на ДСИ при Районен съд – Велико Търново, подадена от С. Д. Д. със съгласието на своята майка Т. М. К., чрез адв. Л. Д. против Протокол за разпределение на суми от 25.10.2024 г. по изп. дело № 20244110400368 по описа на Съдебноизпълнителна служба при Районен съд - Велико Търново, предявено на 25.10.2024 г.

Наведени са доводи, че разпределението е изготвено неправилно поради наличието на съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. В тази връзка в жалбата е посочено и правилното според жалбоподателя разпределение на постъпилата по изпълнителното дело парична сума. Моли за отмяна на разпределението и постановяване на съдебен акт, с който да се извърши ново разпределение.

Препис от жалбата е връчен на насрещните страни, които в законоустановения срок не са взели становище.

Съдебният изпълнител поддържа съображения за допустимост, но 1 неоснователност на жалбата. Излага съображения относно извършеното разпределение.

Настоящият съдебен състав на Окръжен съд - Велико Търново, като взе предвид данните по делото, приема от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна – взискател, в законния тридневен срок по чл. 462, ал. 2 ГПК, срещу подлежащо на обжалване действие на съдия изпълнител - разпределение по чл. 460 ГПК, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Изпълнителното производство е образувано по молба на С. Д. Д. със съгласието на своята майка Т. М. К., чрез адв. Л. Д. с приложен Изпълнителен лист № 130 от 01.04.2024 г., издаден по гр. дело № 2811/2023 г. по описа на ВТРС, с който Д. Х. Д. е осъден да заплати на детето си С. Д. Д. месечна издръжка в размер на 250 лв., считано от 25.09.2023 г. до настъпването на законни последици за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното изплащане.

На длъжника Д. Д. е връчена покана за доброволно изпълнение на 12.07.2024 г.

С Разпореждане от 02.07.2024 г. на основание чл. 458 ГПК държавата е присъединен взискател по изпълнителното дело за сумата от 250 лв. – публични задължения на длъжника.

На 02.07.2024 г. със запорно съобщение е наложен запор на банковите сметки на длъжника в Банка ДСК. От наложения запор по делото е постъпила сума в размер на 954,64 лв.

С разпореждане от 27.09.2024 г. е насрочено предявяване на разпределението на 25.10.2024 г. от 14 часа, на основание чл. 462 ГПК, за което страните и присъединеният по право взискател НАП чрез ТД на НАП Велико Търново, са редовно призовани.

С протокол от 25.10.2024 г. е извършено разпределение на постъпилата сума от 954,64 лв. от наложения запор на банковите сметки на длъжника. На насрочения ден и час длъжникът и взискателите не се явяват.

Против така постановеното разпределение е подадена жалба от С. Д. Д. със съгласието на своята майка Т. М. К. на 28.10.2024 г., която е инициирала 2 настоящото производство.

Предвид установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

При проверка по реда на чл. 463 ГПК на законосъобразността на оспорваното разпределение съдът е ограничен от оплакванията в жалбата и може да отмени разпределението, само доколкото това е необходимо за уважаване на жалбата. Съдът служебно проверява дали в обжалваното разпределение са включени присъединените по право взискатели.

Съдът приема, че разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който се определя кои вземания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума се полага за пълното или частично изплащане на всяко едно от тях. Жалбата срещу разпределението може да се основава само на довод за погрешна преценка на съдебния изпълнител относно кръга на взискателите, размера на предявените от тях вземания и съответните им привилегии. Други оплаквания за допуснати нарушения в принудителното изпълнение са извън предмета на контрола на съда по повод извършено разпределение.

При постъпила жалба срещу разпределението съдът трябва да извърши проверка досежно спазването на правилата за разпределение на постъпилите суми, недостатъчни за удовлетворяване на всички взискатели, установени в ЗЗД и ГПК. Редът на привилегиите е установен от чл. 136, ал. 1 и, ал. 3 ЗЗД.

Най-напред се удовлетворяват кредиторите с особена привилегия, в определената от закона поредност - т. 1 - т. 4 на ал. 1 на чл. 136 ЗЗД, след това се удовлетворяват кредиторите с обща привилегия в посочената от т. 5 и 6 на чл. 136, ал. 1 ЗЗД последователност, а накрая хирографарните кредитори.

Съгласно разпоредбата на чл. 136, ал. 1 ЗЗД, ползват се с право на предпочтително удовлетворение в реда, по който са изброени, следните вземания: 1. вземанията за разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение, както и за исковете по чл. 134 и 135 - от стойността на имота, за който са направени, спрямо кредиторите, които се ползуват от тези разноски;

2. /Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г., доп. - ДВ, бр. 36 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г., изм. - ДВ, бр. 96 от 2017 г., в сила от 02.01.2018 г. / вземанията на държавата за данъци върху определен имот или за моторно превозно средство - от стойността на този имот или на моторното превозно 3 средство, както и вземания, произтичащи от концесионни възнаграждения, лихви и неустойки по концесионни договори; 3. вземанията, обезпечени със залог или ипотека - от стойността на заложените или ипотекирани имоти; 4. вземанията, заради които се упражнява право на задържане - от стойността на задържаните имоти; ако това вземане произтича от разноски за запазване или подобрение на задържания имот, то се удовлетворява преди вземанията по т. 3;

5. вземанията на работници и служащи, произтичащи от трудови отношения и вземанията за издръжка; 6. вземанията на държавата, освен тия за глоби.

Съгласно разпоредбата на чл. 460 ГПК, ако събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, съдебният изпълнител извършва разпределение, като най-напред отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение, а остатъкът се разпределя между другите вземания по съразмерност. От това следва, че разпределението предпоставя няколко взискатели по същото изпълнителното производство и недостатъчност на сумата, постъпила от изпълнението, за цялостното удовлетворяване на всички взискатели /Решение № 74 от 23.06.2021 г., постановено по гр. дело № 4150/20 г., по описа на Г. К., ІV г. о. на ВКС/.

В процесния случай очевидно се касае до извършено на основание чл.

460 ГПК и обжалвано разпределение на сума, постъпила по изпълнителното дело в резултат на наложен запор на банковите сметки на длъжника. Очевидно в процесния случай сумата от 954,64 лв., която е постъпила по изпълнителното дело е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, поради което съдебният изпълнител правилно е извършил разпределение по реда на чл. 460 ГПК. От друга страна, с оглед характера на обжалваното разпределение и допустимите доводи, на които може да сe основава оспорването на същото, настоящият въззивен състав намира, че разпределението е незаконосъобразно извършено.

В разпределението участват взискателите, предявили вземанията си в рамките на съответното изпълнително дело, преди изготвяне на разпределението. Взискател по изпълнителното дело е кредитор, който се е снабдил с изпълнителен лист и който е образувал изпълнителното дело или се е присъединил впоследствие по реда на чл. 456 ГПК. Взискател е и този кредитор, за когото е предвидено, че е присъединен по право - чл. 458 и чл.

4

459 ГПК. Разпределението се извършва между взискателите по реда на привилегиите по чл. 136 ЗЗД и особените закони. От сумата, подлежаща за разпределение, се удовлетворява притезанието, което е първо по реда на привилегиите и ако остане свободна сума от нея се удовлетворява следващото по реда на привилегиите и така до изчерпване на сумата. При няколко вземания от един и същи ред, общият размер, на които надхвърля оставащата за този ред сума за разпределение, се удовлетворяват съразмерно, т. е. пропорционално на размера на вземанията.

В настоящия случай, от първи ред на основание чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД се ползва вземането за разноски, което включва адвокатското възнаграждение в размер на 600 лв. Това е така, тъй като без значение е видът на имуществото, за което са понесени разноските. Привилегировани са вземанията, които произтичат от съдебни разноски по обезпечителни и изпълнителни действия върху имотите на длъжника /напр. разноски по налагане на обезпечителен или изпълнителен запор, или възбрана, като държавни такси, такси по вписване на мерките, адвокатски възнаграждения и др./. Вземането следва да бъде удовлетворено в пълен размер, а не по съразмерност, защото законът говори за съразмерност само на едно място – за вземания от еднакъв ред /чл. 136, ал. 3 ЗЗД/, както и когато има недостиг на събраната сума по изпълнителното дело.

На следващо място, вземането за издръжка се ползва с привилегията на предпочтително удовлетворение, съгласно разпоредбата на чл. 136, ал. 1, т. 5 ЗЗД. Освен това, всяко вземане включва и лихвите, които са присъдени.

Следователно, месечната издръжка е 250 лв. с натрупаните до момента лихви – 218,30 лв., прави общ размер 468,30 лв. След като обаче бъде удовлетворено вземането от първи ред, остава разполагаемата сума от 354,64 лв. Доколкото обаче остатъкът от сумата, която се разпределя не може да удовлетвори в пълен размер вземанията на взискателя за издръжка и лихва, то те следва да се удовлетворят съразмерно на основание чл. 136, ал. 3 ЗЗД – за всяко по 177,32 лв., тъй като са от един и същи ред.

За допълнение следва да бъде посочено, че вземанията относно държавните такси и разноски, които длъжникът дължи на основание чл. 79 ГПК и съдебният изпълнител е разпределил като такива от първи ред, същите представляват публични вземания. Като такива следва да бъдат удовлетворени по реда на чл. 136, т. 6 ЗЗД.

5

Доколкото съдът констатира неправилност на извършеното от съдебния изпълнител разпределение, а именно съдебният изпълнител не е определил правилно размера на вземанията, то съгласно Тълкувателно решение № 2 от 22.11.2022 г. по тълк. д. № 2/2021 г., ОСГТК на ВКС окръжният съд, след отмяна на обжалваното пред него разпределение, изготвено от съдебен изпълнител, решава въпроса по същество, като сам извършва ново разпределение.

Предвид изложеното, следва да бъде отменено изготвеното от съдебния изпълнител разпределение, като се извърши ново разпределение.

По искането за разноски в настоящото производство:

Предвид изхода на спора такива следва да се присъдят в полза на жалбоподателя в размер на 600 лева съгласно представения списък по чл. 80 ГПК и доказателства за извършването им.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Разпределение, предявено на 25.10.2024 г., извършено по изпълнително дело № 20244110400368 по описа на Съдебно-изпълнителна служба при Районен съд - Велико Търново, на сумата от 954,64 лв., постъпила от наложения запор на банковите сметки на длъжника Д. Х. Д. при БАНКА ДСК АД, и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

I. Първи ред, с привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД за вземанията на взискателя С. Д. Д. за направени разноски за платено адвокатско възнаграждение, се разпределя сумата в размер на 600 лв.

II. В следващ ред, са поставени вземанията на взискателя С. Д. Д. по чл.

136, ал. 1, т. 5 ЗЗД, както следва:

- за дължими издръжки за 25.07.2024 г., се разпределя сумата от 177,32 лв.

- за законна лихва се разпределя сумата от 177,32 лв.

ОСЪЖДА Д. Х. Д., ЕГН ********** от с. Д.., общ. Л.., ул. „Л..“ № .. ДА ЗАПЛАТИ на С. Д. Д., ЕГН ********** с адрес: с. М.., общ. В. Т., ул. „Д.“ № .. сумата от 600 /шестстотин/ лева, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.