Решение № 2240 от 18.06.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 4904/2025
- Вид
- Решение № 2240
- Подписан
- 18.06.2025
- В сила
- 22.07.2025
- Състав
- ВЕСЕЛИНА ИВАНОВА НЯГОЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл.144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.123, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.175, ал.1, т.5 · Закон за движението по пътищата
- чл.179 ал.1 т.5 · Закон за движението по пътищата
- чл.179 ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.188 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.12 · Закон за движението по пътищата
- чл.25, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.25, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- §6, т.30 · Закон за движението по пътищата
- чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 2240 гр. София, 18.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
Административно наказателно дело № 20251110204904 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление (НП) № 25-4332-002257 от 13.02.2025 година началник група в ОПП- СДВР е наложил на Й. Р. Ч., с ЕГН ********** наказание глоба в размер на 200/двеста/ лева на осн. чл.179 ал.2 вр.чл.179 ал.1 т.5 от ЗДвП за извършено нарушение на чл.25, ал.1 ЗДвП, както и наказание глоба в размер на 100/сто/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец, на основание чл.175, ал.1, т.5 ЗДвП за извършено нарушение на чл.123, ал.1, т.1 ЗДвП.
Недоволно от издаденото наказателното постановление е останало санкционираното лице, което в срочно подадена жалба го атакува с искане за отмяна поради нарушения на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. На първо място, жалбоподателят излага подробни съображения за неспазване на установения в чл.34, ал.1 ЗАНН тримесечен срок за съставяне на АУАН, като се изтъква, че още в деня на инцидента 09.04.2024г. на наказващата администрация е бил известен регистрационния номер на автомобила, респективно неговият собственик- "БЛУБЕЪР" ЕООД, адреса на управление на дружеството, който съвпада и с постоянния адрес на жалбоподателя. Предвид на това нарушителят се явява открит и още от тази дата е започнал да тече тримесечният срок за съставяне на акта, който в настоящия случай не е спазен, доколкото АУАН е съставен едва на 22.01.2025г. т.е. след изтичане на абсолютния давностен срок. На следващо място се излагат доводи за допуснато при съставяне на наказателното постановление процесуално нарушение, а именно несъответствие между описанието на нарушението и неговата правна квалификация, що се отнася до деянието, свързано с изпълнението на задълженията на нарушителя като участник в ПТП. В заключение се изтъква, че не от страна на наказващия орган не е обсъден въпросът за маловажност на случая, както и в текста на наказателното постановление не е указана възможността на нарушителя по чл.79б ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява, представлява се 1 от адвокат Ф., който поддържа искането за отмяна на НП по съображения, идентични с изложените в жалбата. Претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание въззиваемата страна- Началник група при ОПП-СДВР, редовно призована, не изпраща представител. По делото са депозирани писмени бележки в подкрепа на законосъобразността и правилността на наказателното постановление.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство, намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят Й. Р. Ч., с ЕГН *****, с постоянен адрес- гр.София, *****, правоспособен водач на МПС.
На 09.04.2024 година, около …часа гр. София, лек автомобил марка “*****” с рег. № *****, управляван от свидетелката К. Д. се движел по бул. „Г.М.Димитров“ с посока на движение от бул.„Цариградско шосе“ към бул. „Никола Габровски“. На кръстовището на бул.
„Г.М.Димитров“ и бул. „Драган Цанков“, преминаването, през което било регулирано с трисекционна светофарна уредба, автомобилът на свидетелката, където свидетелката спряло.
В лентата от нейна дясна страна, се движел товарен автомобил марка „*****“ модел „*****“, с рег.№ *****, управляван от жалбоподателя Й. Ч..
При светване на зелен сигнал на светофарната уредба, свидетелката продължила движението си напред по бул. „Г.М.Димитров“ в посока бул. „Н.Габровски“, с намерение, след кръстовището да продължи движението си в най-лявата лента на булеварда. От своя страна управлявания от жалбоподателя Ч. товарен автомобил, след кръстовището, също продължил движението си направо по бул.“Г.М.Димитров“, като се движел отдясно на управлявания от свидетелката автомобил. При това в момента на преминаване през кръстовището настъпило съприкосновение между товарния автомобил, управляван от жалбоподателя Ч., при което най-напред се сгънало навътре дясното странично огледало на лекия автомобил марка "*****", управляван от свидетелката, а след това настъпил контакт и между буса марка "*****" и странична дясна част на лекия автомобил, в резултат, на което имало повреда о задна дясна врата и калник.
След настъпилото пътно-транспортно произшествие, жалбоподателя продължил движението си, без да спре, като свидетелката последвала товарния автомобил, подавайки звуков сигнал в опит да го накара да спре, с цел съставяне на двустранен протокол за настъпилото ПТП, като междувременно успяла да снима задната част на автомобила, включително табелата с регистрационния номер. След като управлявания от жалбоподателя товарен автомобил не спрял, свидетелката се върнала на местопроизшествието и потърсила съдействието на органите на МВР. На място бил изпратен патрул на ОПП-СДВР в състав включващ свидетеля И. И.. На място бил съставен Протокол за ПТП № 949565, с приложена към същия скица, а свидетелката К. Д. попълнила съморъчна декларация относно обстоятелствата по настъпването му, като същата съобщила и регистрационния номер на товарния автомобил марка „*****“ , а именно рег. № *****.
След изготвяне на справка за регистрация и собственост на моторното превозно средство се установило, че същото е собственост на търговско дружество „БЛУБЕЪР“ ЕООД. На адреса на управление на дружеството, чрез 05 РУ-СДВР била изпратена призовка, адресирана до управителя на дружеството за явяване в служебно помещение на ОПП-СДВР, но с Докладна записка от 09.05.2024г. същата била върната на контролната администрация.
При това след неустановен период от време била изпратена втора призовка до управителя на дружеството за явяване в ОПП-СДВР на 22.01.2025г. На същата се отзовал жалбоподателят Й. Ч., който в саморъчно попълнена декларация заявил, че на процесната дата- 09.04.2024г., около 13.50 часа именно той е управлявал товарен автомобил марка "*****", модел "*****" с рег. № *****, като на свой ред изложил обстоятелства относно настъпилото произшествие.
2
На 22.01.2025 година бил съставен акт за установяване на административно нарушение серия АД, бланков номер 703620 от страна на младши автоконтрольор Ц.Ц., с който срещу Й. Р. Ч. било повдигнато административнонаказателно обвинение за това, че на 09.04.2024г., в град София, по бул. “Г.М.Димитров” при управление на МПС – товарен автомобил марка “*****”, с рег. № *****, при извършване на маневра- отклонение на ляво, реализирал ПТП с попътно движещ се лек автомобил "*****" с рег. № *****, квалифицирано като нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП, както и за това, че не спира да установи нанесените щети и не уведомява компетентните органи на МВР, квалифицирано като нарушение на чл.123, ал.1, т.1 ЗДвП.
На база така съставения АУАН било издадено процесното наказателно постановление (НП) № 25-4332-002257 от 13.02.2025 година началник група в ОПП- СДВР е наложил на Й.
Р. Ч., с ЕГН ********** наказание глоба в размер на 200/двеста/ лева на осн. чл.179 ал.2 вр.чл.179 ал.1 т.5 от ЗДвП за извършено нарушение на чл.25, ал.1 ЗДвП, както и наказание глоба в размер на 100/сто/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец, на основание чл.175, ал.1, т.5 ЗДвП за извършено нарушение на чл.123, ал.1, т.1 ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите И. И. и К. Д., дадени в хода на съдебното следствие, приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства - АУАН серия АД № 703620/22.01.2025 година, Наказателно постановление (НП) № 25-4332-002257 от 13.02.2025 година, заповед за компетентност на актосъставителя и административнонаказващия орган, Констативен протокол за ПТП № 949565, с приложена към същия скица, Декларация на участник в ПТП- 2бр. Справка –картон на водача Й. Р. Ч., справка за регистрация и собственост на МПС, призовки и докладни записки относно връчването им.
Настоящият съдебен състав кредитира показанията на свидетеля К. Д. очевидец на деянието, но същевременно и участник в ПТП. От същите по несъмнен начин установяват факти, включени в предмета на доказване по делото- времето, мястото на произшествието, вида и регистрационния номер на участващите ППС, посоката им на движение, по отношение на които въпроси изложеното от нея кореспондира с други доказателствени източници. Свидетелката подробно разказва за времето, мястото, разположението на превозните средства, механизма на произшествието, поведението след него, като изложеното от него се подкрепя от обективните находки, свързани със щетите по управляваното от нея МПС. Поради това съдът приема показанията й за обективни и достоверни, независимо от обстоятелството, че същият е участник в пътно-транспортното произшествие, като изложеното от свидетеля се подкрепя и от писмените доказателствапротокол за ПТП, в който именно са отразени щетите по управлявания от нея автомобил.
При това обаче следва изрично да се акцентира върху заявеното от нея, че при инициалния контакт с другото превозно средство е сгънато дясното огледало за задно виждане, което предполага, че при същият управляваното от нея МПС се е намирало зад товарния автомобил и е навлязло в траекторията му на движение, като съприкосновението със същия е упражнило натиск върху задната част на огледалото предизвикала сгъването му към автомобила. И това е така доколкото в противен случай, а именно ако товарният автомобил при движение в същата посока бе застигнал другия автомобил, то при съприкосновение със страничното огледало същото би се извило по посока на движението т.е. на обратно и би се счупило, а не затворило. Този детайл от показанията на свидетелката внася известно съмнение в съобщения от нея механизъм на настъпване на произшествието, в частност относно взаимното местоположение на двете превозни средства.
На следващо място съдът, кредитира показанията на свидетел И. И.- служител на ОПП-СДВР, посетил, местопроизшествието, като отдава тяхната фрагментарност, както и липсата на спомен на естеството на работата на свидетеля, поради което по реда на чл.284 НПК на същия са предявени Протокол за ПТП и скица към същия, в хода, на което 3 процесуално действие, същият потвърждава автентичността и достоверността на отразеното в посочените документи. Следва да се изтъкне, че свидетелят не е очевидец на местопроизшествието, като е посетил същото няколко часа по-късно.
Съдът възприема в цялост приобщените по делото писмени доказателства, тъй като същите са логични, последователни съответни и не се опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие.
Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт и в рамките на преклузивния срок, с оглед, на което е допустима, а разгледана по същество налага отмяна на атакуваното наказателно постановление, макар и не по изложените в нея съображения.
Административнонаказателното производство е образувано и срещу нарушителя е повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН серия АД, бланков № 703620/22.01.2025 година, който е съставен от компетентен орган- младши автоконтрольор при СДВР, в рамките на материалната и териториална компетентност на последния, съгласно чл.189, ал.1 от ЗДвП. Въз основа на обсъдения акт за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното НП, което е издадено от териториално и материално компетентен орган, съгласно чл.189, ал.12 от ЗДвП и т.3.10. от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи и приложената заповед за преназначаване на Г.Б. на съответната длъжност.
Следва изрично да се отбележи, че актът и наказателното постановление са съставени в рамките на установените в чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН, давностни срокове, като съдът не споделя възражението на жалбоподателя в тази насока. Съгласно отразеното в текста на разпоредбата, както и в константната съдебна практика,тримесечният срок за съставяне на АУАН, регламентиран в чл.34, ал.1 ЗАНН, тече от откриването на нарушителя т.е. от неговото идентифициране. В случаите на нарушение на правилата за движение по ЗДвП, то това е винаги физическо лице, като разпоредбата на чл.188 ЗДвП предвижда отговорност на собственика на ППС, която обаче е субсидиарна, доколкото процедурата е насочена към установяване на водача на моторното превозно средство по време на извършване на нарушението. В настоящия случай, действително първата призовка, изпратена до собственика на товарния автомобил- търговско дружество „БЛУБЕЪР“ ЕООД не е била надлежно връчена, като е изминал значителен период от време до връчване на втората призовка. Едва обаче при явяването на жалбоподателя Ч. и депозиране на саморъчна декларация от негова страна на дата 22.01.2025г., нарушителят може да се счита открит, респективно това е момента, от който се поставя началото на тримесечния срок по чл.34, ал.1 ЗАНН. Макар продължителното бездействие на наказващата администрация между връчване на двете призовки да е укоримо, то не води до изтичане на давността за съставяне на АУАН, доколкото както бе посочено по-горе, началото на срока е фактическото откриване на нарушителя, а не потенциалната възможност на наказващата администрация да стори това. Предвид на изложеното, съдът намира, че не е налице нарушение на чл.34, ал.1 ЗАНН, респективно не е изтекъл давностния срок за започване на административно-наказателното производство.