Решение № 159 от 26.02.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 159 гр. Перник, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Ив. Тодорова при участието на секретаря АДРИАНА В. КОЧАРКОВА като разгледа докладваното от Татяна Ив. Тодорова Гражданско дело № 20251720104791 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове по реда на чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, e предявен иск с правно основание: чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.9 от ЗПК, вр. чл.99 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Производството по делото е образувано по искова молба от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище/адрес на управление: гр.

София, район Триадица, бул. „България” № 81В чрез ю.к. Т., срещу В. М. В., ЕГН **********, с адрес: гр. Перник, ул. „********“ № **, с която по реда на чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, e предявен иск с правно основание: чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.9 от ЗПК, вр. чл.99 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, с който се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца, в качеството му на цесионер по Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 21.07.2023 г., сключен със „Сити Кеш“ ООД, сумата в общ размер на 274,56 лева, равняваща се съгласно ЗВЕРБ на 140,38 евро, от които: сумата в размер на 200,00 лева, равняваща се съгласно ЗВЕРБ на 102,26 евро – главница по Договор за потребителски кредит № ******от 22.03.2020 г., сключен между ответника и „Сити Кеш“ ООД от разстояние по реда на ЗПФУР, сумата от 10,01 лева, 1 равняваща се съгласно ЗВЕРБ на 5,12 евро - договорна - възнаградителна лихва за периода от 22.03.2020 г до 06.05.2020 г., сумата от 64,55 лева, равняваща се съгласно ЗВЕРБ на 33,00 евро - законна лихва за забава за периода от 06.05.2020 г. до 26.03.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 10.04.2025 г. до окончателно изплащане на вземанията, за които суми е издадена заповед № 853 от 02.05.2025 г. по ч.гр.д. № 1421/2025 г. на ПРС. Моли да им бъдат присъдени сторените в заповедното и исковото производства.

В срока за отговор по чл.131 ГПК, ответникът В. М. В. чрез назначения и особен представител – адв. К. е подала отговор на исковата молба, с който е оспорила предявения иск по основание и размер. В отговора се твърди, че процесния договор за кредит е нищожен, тъй като не е подписан от ответницата. Оспорено е и уведомление за цесия, като се твърди, че от него не се установява какъв точно е размера на прехвърленото вземане, а също така към него не е представен процесния договор за кредит. В отговора е оспорен и Договора за цесия, като се твърди, че Приложение № 1 към същия, не може да се приеме за такова, тъй като в него индивидуализирано вземане според ЗЗД, което да е предмет на договора за цесия. Оспорени са и приложените към исковата молба писмени доказателства. По изложените в отговора доводи аргументи моли съда да отхвърли предявените искове.

В съдебно заседание ищецът не се представлява. В депозирана писмена молба чрез ю.к. Т. поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи, като им се присъдят сторените по делото разноски.

Ответникът В. М. В. в съдебно заседание се представлява от назначения и особен представител – адв. К., която оспорва иска и моли съда да го отхвърли..

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Съдът намира, че така предявените искове са допустими доколкото за сумите предмет на иска в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, като заповедният съд е дал указания на заявителя по реда 2 на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК за предявяване на иск.

По основателността:

Предявения иск е с правна квалификация чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.9 от ЗПК, вр. чл.99 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Към настоящото дело е приложено ч.гр.д. № 01421/2025 г. по описа на ПРС, от което се установява, че по заявление на „АПС Бета България“ ЕООД, е издадена заповед № 853 от 02.05.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника В. М. В. от гр. Перник за вземане, предмет на предявения иск. Тъй като издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение е била връчена на ответницата по реда на чл.47, ал.5 от ГПК и връчителят е събрал данни, че лицето не живее на адреса, с разпореждане от 09.10.2023 г. заповедния съд е дал указания на ищеца съгласно чл.415, ал.1, т.2 от ГПК за възможността да предяви установителни искове за съществуване на вземанията.

Исковете са предявени в срока по чл.415, ал.4 от ГПК, поради което са и процесуално допустими.

За да бъде основателен искът, ищецът с оглед разпределената от съда доказателствена тежест, следва да докаже наличието на облигационно правоотношение между „Сити Кеш“ ООД и ответника по Договор за паричен заем, както и реално изпълнение по същия; наличието на облигационно правоотношение по Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 21.07.2023 г., по силата на който вземането по сочения договор за паричен заем е прехвърлено на ищцовото дружество, както и надлежно уведомяване на ответника за извършената цесия; съдържанието на съглашенията (размер на кредита, договорената лихва, падеж на вземането), получаване на сумата по договора за потребителски кредит от ответника, и изпадането му в забава по отношение на задължението за плащане на дължимите месечни вноски.

С доклада по делото съдът е указал на ищеца, че не сочи доказателства за размера на иска, както и не сочи доказателства подписалото уведомлението за цесия лице да е упълномощено да подписва същото.

От представения Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 21.07.2023 г., и Приложение № 1 към същия се установява, че „Сити Кеш“ ООД е прехвърлило на ищцовото дружество вземанията си към В. М. В., 3 произтичащи от процесния Договор за кредит. Приложено е пълномощно от което се установява, че „Сити Кеш“ ООД е упълномощило ищцовото дружество да извърши всички действия по уведомяване на длъжниците за сключения договор за цесия. Към исковата молба е приложено уведомление за цесия, подписано от ю.к. Т., но въпреки дадените от съда указания, не се представиха доказателства ищцовото дружество да го е упълномощавало да подписва същото, поради което и следва да се приеме, че ответницата не е уведомена за извършената цесия.

Няма законова пречка първоначалният кредитор по договора да упълномощи цесионера да уведомява длъжници, както и да преупълномощава трети лица за изпращане на уведомления за извършената цесия на вземания по договори, в който смисъл е и съдебната практика – решение № 137/02.06.2015 г. по дело № 5759/2014 г. на ВКС и много други. Договорът за цесия е произвел действието си и към датата на подаване на заявлението от ищеца за снабдяване със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника, тъй като за прехвърлянето на вземането на цедента на цесионера /ищецът по делото/ не е необходимо съгласие или уведомяване на длъжника. Доколкото длъжникът не е страна по договора за цесия, за да произведе действие същият (т.е. вземанията на цедента да преминат в патримониума на цесионера) не е необходимо уведомяването на длъжника. Разпоредбата на чл.99, ал.4 от ЗЗД е в смисъл, че длъжникът не отговаря спрямо цесионера, в случай, че не е бил уведомен от цедента за прехвърлянето на вземането (включително чрез пълномощник), но само ако е платил на цедента, вместо на цесионера (т.е. освобождава се от отговорността по чл.75 от ЗЗД), в който смисъл е решение № 319/27.04.2010 г. по гр. д. № 4025/2008 г. на ВКС и др./. С оглед на приложено уведомление за цесия подписано от лице, за което не са представени доказателства, че е упълномощено да подписва същото, в която насока съдът изрично е дал указания на ищеца за несочене на доказателства с доклада по делото, то и следва че цесията не е противопоставима на длъжника – ответник в настоящото производство. От тук и следва извода, че цесията не може да произведе действие спрямо ответника. По същите съображения, исковата молба, която също е подписана от процесуалния представител на ищеца, а не от неговия законен представител, не може да замести изискването на чл.99, ал.4 от ЗЗД, поради което се налага и изводът, че ищецът е материално легитимиран кредитор на ответницата по процесния договор за 4 потребителски кредит.

На следващо място, с оглед разпределената от съда доказателствена тежест, ищецът при условията на пълно и главно доказване следваше да установи наличие на облигационно правоотношение между „Сити Кеш“ ООД и ответника по Договор за паричен заем, както и реално изпълнение по същия.

Фактическият състав, от който възниква задължението на потребителя за връщане на заема, включва кумулативното наличие на следните елементи: действителен договор за потребителски кредит, предоставяне на договорения заем и настъпила изискуемост на задължението за неговото връщане и за заплащане на договорната лихва. В тежест на ищеца е да установи тези обстоятелства, в която връзка е и разпределената от съда доказателствена тежест.

Съдът намира, че приложените към исковата молба писмени доказателства са негодни да установят спазването на писмената форма на договора за кредит, предвид изискванията на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ, тъй като от същите не може да се направи извод нито дали потребителят-ответник е приел предложението на кредитната институция за сключване на договор за кредит, нито дали са му били предоставени в срока по чл.10, ал.1 от ЗПФУР всички условия по договора и информацията по чл.8 и чл.9 от ЗПФУР, респ. не може да се установи, че ответницата е дала съгласие именно след получаване на достъп до тази информация, нито дали такова съгласие изобщо е било дадено в изискуемата форма.

От друга страна, съгласно чл.18, ал.1 от ЗПФУР, при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя; че е спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2; че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор. Алинея втора на същата разпоредба урежда приложимото право при доказване на изявленията при сключване на кредита – за електронни изявления (каквито се твърди да са извършени в настоящия случай), поради което и в случая намират приложение разпоредбите на Законът за електронния документ и електронния подпис.

Съгласно чл.13, ал.1 от ЗЕДЕУУ електронният подпис е електронен 5 подпис по смисъла на чл.3, т.10 от Регламент (ЕС) № 910/2014, т. е. данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва. В този смисъл под „електронен подпис" се разбира определени данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които позволяват да бъде извършена „електронна идентификация" на субекта.

Изпращането и/или получаването на съобщение по електронната поща не представлява „електронен подпис" по смисъла на посочената разпоредба от ЗЕДЕУУ. Представената разпечатка от „лог файл“ също не може да замести изискването на чл.13 от ЗЕДЕУУ.

Предвид горното, от представения Договор за потребителски кредит № ******от 22.03.2020 г., не може да се направи извод, че същият е подписан от страните по правилата за предоставяне на кредити от разстояние, респ. да са подписани с електронен подпис. В тази връзка от представените Общи условия, приложими към процесния Договор за потребителски кредит, в чл.18 и чл.20 от същите, е предвидено едностранното изпращане от кредитора на договора за кредит на посочен от потребителя електронен адрес, с което да се счита, че договорът е приет от потребителя, и че е подписан от последния, с които клаузи се нарушава принципа на равнопоставеност на страните при сключване на сделки, респ. последната да се счита за приета и подписана с факта на изпращането и от едната страна на електронен адрес посочен от другата страна. Поради това и следва да се приеме, че тези клаузи от Общите условия въвеждащи такова правило по своята същност от една страна са форма на неравноправно договаряне, а от друга нарушение на чл.13 от ЗЕДЕУУ, независимо, че посочената разпоредба придава правна сила на електронния подпис, с равностойност на саморъчния подпис, когато това е уговорено между страните, но както вече бе посочено, изпращането на документ по електронна поща на съставлява електронен подпис.