Решение № 103 от 24.02.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 103 гр. Велико Търново, 24.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Димо Колев

АННА ДИМОВА при участието на секретаря Мария Й. Ранкова като разгледа докладваното от Димо Колев Въззивно гражданско дело № 20244100501008 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

Образувано е по въззивна жалба на Агенция за социално подпомагане гр.

София, подадена чрез изпълнителният й директор, срещу решение № 2/05.01.2023г. по гр.д. № 521/2022г. на РС – Павликени, допълнено по реда на чл. 250 ГПК с решение № 222/21.11.2023г., в частта му, с която на основание чл. 74 КТ е обявена за недействителна клаузата за срок за изпитване в трудов договор № ЧР-ТП-3/190 от 30.03.2022г. и с която на основание 344 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 КТ извършеното от жалбоподателя уволнение на ищеца с Заповед № ЧР-ТП-4/230 от 02.08.2022г. е признато за незаконно и същата е отменена, последният е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност – „социален работник“ в ОЗД в ДСП – Павликени и му е присъдено обезщетение по чл. 225 ал. 1 КТ в размер на 6600 лв. за оставане без работа поради незаконното уволнение за период от 4 месеца, ведно със законната лихва от 29.08.2022г. до окончателното изплащане на сумата.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, в атакуваната му част, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Оспорва се като неправилен решаваният извод 1 на районния съд, че процесното трудово правоотношение е възникнало от конкурс по реда на чл. 89 –чл. 97 КТ. Изтъква се, че източник на същото е сключен между страните трудов договор и че ищцата е назначена въз основа на външен подбор, чрез събеседване, по правила съдържащи се във вътрешноведомствен акт – Вътрешни правила за управление на човешките ресурси, а не чрез конкурс. Акцентира се, че извършения подбор преди сключването на трудовия договор е етап от подписването му, а не е основание за възникване на трудовото правоотношение. Сочи се, че в трудовия договор страните са уговорили клауза със срок на изпитване в полза на работодателя, която не е недействителна по см. на чл. 74 ал. 1 КТ. Излага се, че в срока за изпитване, който изтича на 04.10.2022г., жалбоподателят не е длъжен да мотивира волята си за прекратяване на трудовия договор. В тази връзка се счита, че между страните е възникнало трудово правоотношение въз основа на сключен помежду им трудов договор, в който се съдържа уговорка за срок за изпитване и че в рамките на същият работодателят с едностранно изявление надлежно е прекратил трудовото правоотношение с ищцата на 02.08.2022г., доколкото не се е справяла с възложената работа. По тези съображения се отправя искане до ВТОС да отмени обжалваното решение в атакуваните му части с отхвърляне на исковете и с присъждане на разноски.

В срока по чл. 263 ал.1 изр.1 ГПК ответната страна по жалбата е депозирала отговор, с който оспорва същата, като неоснователна и недоказана. Сочи се, че районният съд правило е приел, че в случая е обявен конкурс за заеманата от ищцата длъжност, доколкото свободното място е обявено в интернет страницата на АСП и в „Бюрото по труда“, назначена е комисия за допускане на кандидатите и за тяхното класиране. Изтъква се, че в съставени от самия жалбоподател документи във връзка с постъпването на работата на процесната длъжност е посочено, че се провежда „конкурс за подбор и класиране на кандидати …“. В тази връзка се подкрепя извода на районния съд, че работодателят не може да съвместява конкурса като източник на трудово правоотношение с трудов договор, съдържащ уговорка за срок за изпитване, поради което последната клауза правилно е обявена за недействителна. Сочи се, че недействителността на тази клауза лишава от законово основание извършеното уволнение, поради което иска за неговата отмяна и обусловените от него искове за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение за оставане без работа, поради същото, са напълно основателни и правилно уважени от районния съд. С тези доводи се иска от съда да потвърди обжалваното решение с присъждане на разноски за настоящата инстанция.

Решение № 2/05.01.2023г. по гр.д. № 521/2022г. на РС – Павликени, в частта му, с която е отхвърлен иска по чл. 225 ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за горницата над уважения размер от 6600 лв. до пълния предявен размер от 7392 лв., както и в частта му, с която е отхвърлен предявения от ищцата срещу ответника иск по чл. 128 КТ вр. чл. 12 НСОРЗ за 2 заплащане на сумата от 648, 24 лв. – представляваща неизплатено допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит за периода на действие на трудовия договор, поради необжалването в тези му части е влязло в сила /арг. чл. 296 т. 2 ГПК/ и не е предмет на въззивното производство.

Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК от легитимирана страна, с правен интерес да обжалва постановения първоинстанционен съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд следва служебно да провери валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваната част. В изпълнение на тази проверка съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК в предметните предели, очертани с въззивните жалби, въззивният съд приема за установено следното:

Първостепенният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 74 ал.4 КТ за обявяване недействителността на клаузата за срок за изпитване в сключения между страните трудов договор № ЧР-ТП-3/190/30.03.2022г. и с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 КТ за признаване на уволнението на ищеца извършено със Заповед № ЧП-ТП-4/02.08.2022г. на изп. директор на ответника за незаконно и за неговата отмяна, за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение по чл. 225 ал. 1 КТ за оставане без работа поради незаконното уволнение в размер на 7392 лв. за период от четири месеца. Ищецът е изложил твърдения, че между него и ответника е съществувало трудово правоотношение в периода 04.04.2022г. – 05.08.2022г. за длъжността „социален работник“ в отдел „Закрила на детето“ в ДСП – Павликени, което е възникнало по силата на проведен конкурс по см. на чл. 89 – 97 КТ. Ищецът изтъква, че конкурсът е обявен на 17.01.2022г., въз основа на заповед на работодателя за публичен подбор, разгласен е по подходящ начин, вкл. на интернет страницата на ответника и в обявлението за конкурса е посочено наименованието на предприятието, мястото и характера на работа, изискванията за длъжността, необходимите документи, място и срок за подаването им, начина на провеждане на публичния подбор. Допълва, 3 че работодателят назначил комисия, която да организира и проведе публичния подбор /конкурс/, както и че същата след проверка на представените документи и проведено събеседване го е класирала на първо място, за което бил уведомен с нарочно писмо.

Ищецът посочва, че на 30.03.2022г. е сключил с ответника трудов договор за постъпване на работа, считано от 04.04.2022г., в който бил уговорен срок за изпитване от 6 месеца в полза на работодателя. Изтъква, че трудовото му правоотношение е прекратено, считано от 05.08.2022г., на основание чл. 71 ал. 1 КТ, със заповед № ЧПТП-4/230/02.08.2022г. Счита, че доколкото трудовото му правоотношение е възникнало въз основа на конкурс, уговорката за срок за изпитване включена в трудовия договор е недействителна, тъй като тя е неприложима, когато основание за трудовоправната връзка е проведен конкурс по КТ. В тази връзка ищецът смята, че трудовото му правоотношение не може да бъде прекратено на основание чл. 71 КТ, доколкото и същото не попада в обхвата на препращащата норма на чл. 336 КТ. Ищецът уточнява, че основното му трудово възнаграждение за последния месец преди уволнение е в размер на 1650 лв. По тези съображения отправя искане до съда да уважи горепосочените претенции.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва трудовото правоотношение на ищеца да е възникнало въз основа на конкурс по см. на КТ, като възразява, че него източник в случая е подписания между страните трудов договор от 30.03.2022г.

Оспорва проведената от него процедура по външен подбор да съставлява конкурс по КТ, като уточнява, че същата не е основание, а само предшестващ етап за пораждане на трудовоправната връзка между страните. Възразява срещу доводите на ищеца за недействителност на клаузата за срок за изпитване, тъй като не е налице никое от уредените в закона основания, водещи до този резултат. Изтъква, че с трудовия договор страните са уговорили валидна клауза за срок за изпитване в полза на работодателя и доколкото правоотношението с ищцата е прекратено в този срок на основание чл. 71 ал. 1 КТ, то предявения иск за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна е неоснователен. Допълва се, че неоснователността на иска по чл. 344 ал. 1 т. 1 КТ води до неоснователност и на обусловените от него искове за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за оставане без работа, поради незаконното уволнение. С тези доводи ответникът моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни с присъждане на разноски.

При тези твърдени на страните и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, както и от заключението на допуснатата СИЕ се установява следното от фактическа страна:

Със заповед № РД01 0076/17.01.2022г. на основание чл. 5 ал. 1 т. 6 от Устройствения правилник на АСП във връзка с чл. 5 ал. 1 от Вътрешните правила за 4 управление на човешките ресурси изп. директор на АСП е обявил процедура за външен подбор за длъжността „социален работник“ в няколко дирекции, вкл. в ДСП гр. Павликени. В заповедта са посочените изискванията за заемане на длъжността, начина на провеждане на подбора: по документи и събеседване, необходимите документи за участие и начина на подаването им, като е наредено обявлението за външен подбор да се публикува в интернет страницата на АСП. На основание тази заповед изп. директор на Агенцията е утвърдил обявление за обявяване на процедура по външен подбор за избор на социален работник в отдел „Закрила на детето“ гр.

Павликени, както и за други позиции. В обявлението е посочено мястото на работа, дадено е описание на длъжността и са посочени минималните и допълнителните изисквания за заемането й. Описан е още реда за провеждане на подбора – необходими документи за кандидатстване и крайния срок за подаването им – 02.02.2022г., етапите на подбора /преглед на документи, събеседване и класиране от назначена от работодателя комисия/, както и че класирания на първо място кандидат ще бъде уведомен чрез писмено съобщение. В обявлението изрично е посочено, че длъжността „социален работник“ в отдел „Закрила на детето“ се заема чрез сключване на трудов договор по чл. 70 вр. чл. 67 ал. 1 т. 1 КТ на пълно работно време – 8 часа, при петдневна работна седмица. Обявлението е публикувано на сайта на Агенцията в директория „Конкурси по КТ“, поддиректория „Обявления за външен подбор“.

Няма спор по делото, че ищцата е участвала в обявения външен подбор, класирана е на първо място от назначената комисия, за което е уведомена с писмо от 21.02.2022г. и е направено предложение от 04.03.2022г. до изп. директор на Агенцията за назначаването й на длъжността „социален работник“ в отдел „Закрила на детето“ ДСП гр. Павликени, към което са приложени представените от нея документи за кандидатстване. На 30.03.2022г. страните са сключили трудов договор на основание чл.