Решение № 4084 от 22.11.2021, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4084 гр. София, 22.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА като разгледа докладваното от СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ Гражданско дело № 20211110140559 по описа за 2021 година искове с пр. основание чл. 124, ал. 1 (съществуване на право), във вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 150 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД:

Ищецът -Фирма, моли да се признае за установено, по отношение на ответника, че дължи:

- 1 544,56 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.10.2017г. до 30.04.2020г.;

- 62,09 лева – мораторна лихва за периода от 15.09.2018г. до 18.03.2021г., ведно със законната лихва от 29.03.2021г. - датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумите.

Претендира съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – Д. ИВ. М., оспорва иска:

- прави възражение за давност; и

- петитумът бил неясен.

Третото лице-помагач на ищеца - Фирма, не се ангажира със становище.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното: от фактическа и правна страна:

Не се спори, че между страните е налице конклудентна облигация (представен е НА).

1

Съобразно ОУ на ищеца, потребителят заплаща цената на потребената енергия на 11 месечни вноски в 30 дневен срок след изтичане на периода (чл. 30 и чл. 32 от ОУ) - Решение № 142 от 30.09.2010г. по т.д. № 117/2009г., т.к., ІІ т.о. на ВКС: според чл. 143, ал. 3 ЗЕ консумираната топлинна енергия се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. потребителите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след отчитане на периода, за който се отнася.

Ищецът разделя, според съда, ненужно цените на ТЕ и дяловото разпределение, съответно – дължимите лихви. Това не означава, че петитумите са неясни.

Давността е 3 години, считано от 29.03.2018г., като не е покрит от давност, предвид падежа, и периодът от 01.02.2018г.

Депозирано е заключение на ССчЕ, неоспорено от страните и прието от съда, като компетентно изготвено. От него се установява, че:

- главницата възлиза на 1 333,22 лева + 11,88 лева (стойност за дялово разпределение) = 1 345,10 лева.

- лихвата е 141,94 лева + 1,28 лева = 143,22 лева. Искът следва да се уважи в претендирания размер.

Предмет на експертизата е счетоводството на ищеца (дали то е редовно или не), а освен това и разделянето на дълга – пълен размер и този, който не е погасен по давност.

Преценката на счетоводството се прави от експерта, тъй като той, за разлика от председателя на състава и страните (по правило) има специфични научни познания в тази област. Самото счетоводство не се прилага по делото, тъй като това е ненужно. При всички експертизи, които не се правят на базата на документи, представени по делото (например – графологична), документите, машините или какъвто и да е предметът на изследване не се представя в кориците на делото, а страната, ако желае, може да депозира искане да присъства при извършването на експертизата (или по-скоро огледа – фактическото събиране на информация).

Мащабът на отговора (разбиран като доводи за евентуална недължимост), ограничава и предмета на спора.

Искът е основателен за посочената по-горе главница и претендираната лихва.

Клаузата за половингодишната (а често и за по-дълъг период) изравнителна сметка е неравноправна, тъй като смисълът ѝ е само да „удължи давността“, с която се погасяват вземанията на ищеца. Нормата в ЗЗД е императивна (чл. 111) - Р. № 23 от 07.07.2016г. по т.д. № 3686/14 на ВКС ТК, I т.о. и ДИРЕКТИВА 93/13/ЕИО НА СЪВЕТА от 5 април 1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

Същото се отнася и до тази на чл. 32 от ОУ (Р. № 99 от 15.07.2015г. на ВКС, II т.о., т.д. № 617/2015г.

2 по разноските:

1. Настоящата инстанция дължи произнасяне и по разноските, сторени в заповедното производство (т. 12 от ТР по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС) – 69,37 лева, съобразно уважената част от иска.

2. Разноски, сторени пред настоящата инстанция от ищеца са в размер на 640,76 лева, съобразно уважената част от исковете и юрисконсултско възнаграждение (чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК).

На третото лице помагач не се присъждат разноски, но то дължи разноските, които е причинило със своите процесуални действия (чл. 78, ал. 10 от ГПК).

Воден от гореизложеното, СЪДЪТ

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 (съществуване на право), във вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 150 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, по исковете предявени от Фирма, ЕИК *****, представлявано от С.П.Ц., със седалище и адрес на управление гр.

София, р-н "К.с.", ул. ***********, e-mail: *******, срещу Д. ИВ. М., ЕГН **********, съд.адр.: гр. София, ул. **********, кант. ****, чрез адв. М., определен от САК, че ответникът, че дължи:

- сумата от 1 345,10 (хиляда триста четиридесет и пет лева и десет стотинка) лева главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 29.03.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва, считано от 18.01.2019г. до окончателното ù изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за горницата до пълния предявен размер от 1 544,56 (хиляда петстотин четиридесет и четири лева и петдесет и шест стотинки) лева, както и за периода от м.10.2017г. до 28.03.2018г., като ПОГАСЕНА ПО ДАВНСТ;

- сумата от 62,09 (шестдесет и два лева и девет стотинки) лева – мораторна лихва за периода от 15.09.2018г. до 18.03.2021г.;

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, ал. 8 и ал. 3 от ГПК, Д. ИВ. М., ЕГН **********, съд.адр.: гр. София, ул. *******, кант. ***, чрез адв. М., определен от САК, да заплати на Фирма ЕИК *******, представлявано от С.П.Ц., със седалище и адрес на управление гр.

София, р-н Кр.с., ул. *********, e-mail: *********, сумата от 69,37 (шестдесет и девет лева и тридесет и седем стотинки) лева, разноски, сторени в заповедното производство, съобразно уважената част от иска и направена компенсация.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, ал. 8 и ал. 3 от ГПК, Д. ИВ. М., ЕГН **********, съд.адр.: гр. София, ул.******, кант. *****, чрез адв. М., определен от САК, да заплати на 3

Фирма, ЕИК *******, представлявано от С.П.Ц., със седалище и адрес на управление гр.

София, р-н "Кр.с.", ул. **********, e-mail: ***********, сумата от 640,76 (шестстотин и четиридесет лева и седемдесет и шест стотинки) лева – сторени деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение, съобразно уважената част от иска.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на ищеца - Фирма, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. С. 1606, район р-н Кр.с., ул.******, тел.:

823 94 05, факс: 823 94 05, съд.адр.: гр. С., ул.**********, ниска сграда до бл. ***.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4