Решение № 6261 от 14.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6261 гр. София, 14.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Георги Кацаров при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20231100510636 по описа за 2023 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 ГПК и чл.248, ал.3 ГПК.

С решение №7181 от 09.05.2023г., постановено по гр.дело №61/2023г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 179-ти състав, е признато за незаконно и отменено на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ уволнението на Г. С. П., с ЕГН **********, извършено с акт за прекратяване на трудовото правоотношение - заповед №З-353/02.11.2022г., издадена от изпълнителния директор на Университетска многопрофилна болница за активно лечение "АЛЕКСАНДРОВСКА" ЕАД, с Е И К *******, на основание чл.328, ал.2 КТ във вр. с договор №РД-16-251/13.10.2022г.; възстановена е Г. С. П., с ЕГН **********, на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ на заеманата преди уволнението длъжност "Ръководител отдел Човешки ресурси и ТРЗ" в Университетска многопрофилна болница за активно лечение "АЛЕКСАНДРОВСКА" ЕАД, с ЕИК *******; осъдена е Университетска многопрофилна болница за активно лечение "АЛЕКСАНДРОВСКА" ЕАД, с ЕИК *******, да заплати на Г. С. П., с ЕГН **********, на основание чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 КТ сумата о т сумата 8688.18 лв., обезщетение за времето, през което е останала без работа за периода от 03.11.2022г. до 26.01.2023г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда - 03.01.2023г. до окончателното плащане на вземането; осъдена е Университетска многопрофилна болница за активно лечение "АЛЕКСАНДРОВСКА" ЕАД, с ЕИК *******, да заплати на адв.Е. Е. С. сумата от 1200 лв., адвокатски хонорар за 1 осъществена безплатна правна помощ на основание чл.38 ЗАдв.; както и е осъдена Университетска многопрофилна болница за активно лечение "АЛЕКСАНДРОВСКА" ЕАД, с ЕИК *******, да заплати на основание чл.78, ал.6 ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски районен съд сумата от 714.72 лв., дължима държавна такса по предявените искове.

С определение №21758 от 20.06.2023г. е изменено решение №7181 от 09.05.2023г., постановено по гр.дело №61/2023г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 179-ти състав, на основание чл.248, ал.1 от ГПК в частта за разноските, като е осъдена Университетска многопрофилна болница за активно лечение "АЛЕКСАНДРОВСКА" ЕАД, с ЕИК *******, да заплати на адв.Е. Е. С. допълнително сумата от 1138.56 лв., представляваща адвокатски хонорар за осъществена безплатна правна помощ на ищцата на основание чл.38 ЗАдв..

Постъпила е въззивна жалба вх.№139450/18.05.2023г. от ответника Университетска многопрофилна болница за активно лечение /УМБАЛ/ "АЛЕКСАНДРОВСКА" ЕАД, с Е И К *******, чрез процесуален представител юрисконсулт И.А., с надлежно учредена представителна власт, с която се обжалва изцяло решение №7181 от 09.05.2023г., постановено по гр.дело №61/2023г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 179-ти състав, с което са уважени предявените от Г. С. П., с ЕГН **********, при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във вр. с чл.225, ал.1 КТ за сумата о т 8688.18 лв., обезщетение за времето, през което е останала без работа за периода от 03.11.2022г. до 26.01.2023г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда - 03.01.2023г. до окончателното плащане на вземането, както и в частта на възложените в тежест разноски. Наведени са оплаквания за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение на СРС като постановено при неправилно тълкуване на материалния закон и при неправилен анализ на събраните по делото доказателства. Излагат се доводи, че обоснованият краен извод на СРС, че не са налице предпоставките за прилагане на посоченото в оспорената заповед прекратително основание – чл.328, ал.2 от КТ, е в противоречие на събраните по делото доказателства. На първо място се твърди, че неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че не е бил сключен нов договор за управление и не е налице ново ръководство на УМБАЛ "АЛЕКСАНДРОВСКА" ЕАД, тъй като управлението на болницата се осъществява от Съвет на директорите /СД/ като колективен орган, съгласно договор №РД-16-557/09.09.2021г. за възлагане на управлението, а проф.д-р А.Й. е заменил само един от членовете на СД, съгласно сключения между него и министъра на здравеопазването договор №РД-16251/13.10.2022г.. Поддържа се още, че с правото по чл.328, ал.2 КТ разполага само изпълнителния директор, с който е сключен договор за възлагане на управлението на дружеството, с който договор предприятието му възлага управлението, а той се задължава срещу възнаграждение да постигне на свой риск в договорен срок определен стопански резултат. В случая в оспорената заповед като основание за уволнение на ищцата е посочен договор №РД-16-251/13.10.2022г., който е бил сключен между министъра на здравеопазването, упражняващ правата на държавата като принципал, и проф.д-р А.Й. като член на СД /избран за изпълнителен директор с протокол от 13.10.2022г. на СД на УМБАЛ "АЛЕКСАНДРОВСКА" ЕАД/, с който на последния е възложено управлението на УМБАЛ "АЛЕКСАНДРОВСКА" ЕАД. Сочи се още, че в сключения договор са определени правата и задълженията на страните, като в чл.9 са предвидени правата и задълженията на член на СД, избран за 2 изпълнителен директор, между които са: да управлява и представлява лечебното заведение /т.1/; да организира и контролира изпълнението на бизнес програмата на лечебното заведение и ежегодното й актуализиране, както и достигането на конкретни икономически показатели, заложени в нея /т.2/; да извършва всички действия в качеството си на работодател, в т.ч. да сключва, изменя и прекратява трудови договори /т.3/; да отговаря за финансовото управление на лечебното заведение /т.4/. По тези аргументи се твърди, че проф.д-р А.Й. след като е бил избран за изпълнителен директор на УМБАЛ "АЛЕКСАНДРОВСКА" ЕАД законосъобразно е упражнил правомощието си по чл.328, ал.2 КТ в предвидения в закона 9-месечен срок. На следващо място се твърди се, че заеманата от ищцата длъжност – "Ръководител отдел Човешки ресурси и ТРЗ", е ръководна по смисъла на §1, т.3 от ДР на КТ, тъй като съгласно длъжностната характеристика има вменени трудови функции да ръководи, организира, контролира цялостната дейност на отдела, да разпределя текущи задачи и да контролира изпълнението им, да отговаря за спазването на трудовото законодателство в болницата, както и да се грижи за здравето и безопасността на другите лица, пряко засегнати от неговата дейност. Поддържа се, че с оглед трудовите задължения на ищцата, вменени й съгласно длъжностната й характеристика, се налага извода, че трудовите й функции включват организирането, планирането и контрола на трудовия процес в отдел "Човешки ресурси и ТРЗ", което определя изпълняваната от нея длъжност като ръководна по смисъла на §1, т.3 от ДР на КТ. В тази връзка се поддържа, че спрямо ищцата е приложимо основанието по чл.328, ал.2 КТ за прекратяване на трудовото й правоотношение и оспорената заповед за уволнение е издадена при спазване на всички нормативни изисквания и като такава е законосъобразна. По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното първоинстанционно решение и постанови друго, с което да отхвърли като неоснователни предявените при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във вр. с чл.225, ал.1 КТ.

Претендира присъждане на направени по делото разноски пред двете съдебни инстанции, както и юрисконсултско възнаграждение в размер, определен по преценка на съда.

Въззиваемата страна - Г. С. П., с ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.Е. С., депозира писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на постъпилата въззивна жалба. Излагат се доводи, че обжалваното решението на СРС е законосъобразно, постановено в съответствие с разпоредбите на закона и при правилна преценка на релевантните за спора факти и обстоятелства.

Поддържа се, че правилно първостепенният съд е приел, че като еднолично акционерно дружество с едностепенна система управлението на ответника се осъществява от колективен орган – СД, в чийто състав с протокол №РД250/13.10.2022г., съставен от министъра на здравеопазването, упражняващ правата на държавата като принципал, временно е бил включен проф.д-р А.Й. със срок до провеждане на конкурс, но включването му в състава на СД като орган на управление не води до сключване на нов договор за възлагане на управлението по смисъла на чл.328, ал.2 КТ. Поддържа се, че в случая действащият към момента на прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата договор за възлагане на управлението е този, който е бил сключен със СД с №РД-16-557/09.09.2021г. и същият е бил вписан в Търговския регистър, поради което заповедта за уволнение се явява издадена след предвидения в закона 9-месечен срок. Сочи се още, че проф.д-р А.Й., който е избран на длъжността изпълнителен директор на УМБАЛ "АЛЕКСАНДРОВСКА" ЕАД по сключения договор за възлагане на управление е за срок до провеждане на конкурс, 3 поради което временно изпълняващият длъжността изпълнителен директор не разполага с възможността да прилага чл.328, ал.2 КТ по отношение ръководния състав н а болницата независимо, че му е делегирана дисциплинарна власт по отношение персонала и възможност да сключва, изменя и прекратява трудови договори, тъй като това е във връзка с организацията на текущата работа, но не и възможност да подбере свой управленски екип. На следващо място се излага още, че при доказателствена тежест за въззивника - работодател не са представени доказателства, че заеманата от ищцата длъжност "Ръководител отдел Човешки ресурси и ТРЗ" е от ръководството на предприятието по смисъла на чл.328, ал.2 КТ във вр. с §1, т.3 от ДР на КТ, което е основание да се приеме, че оспорената заповед за уволнение е незаконосъобразна и правилно са уважени предявените при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във вр. с чл.225, ал.1 КТ. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното първоинстанционно решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски, направени пред въззивната инстанция, както и присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство пред въззивната инстанция по реда на чл.38, ал.1, т.3, пр.2 ЗАдв. Прилага списък по чл.80 ГПК.

Постъпила е частна жалба вх.№193513/06.07.2023г. от ответника - УМБАЛ "АЛЕКСАНДРОВСКА" ЕАД, с Е И К *******, чрез процесуален представител юрисконсулт И.А., срещу определение №21758 от 20.06.2023г., с което е изменено решение №7181 от 09.05.2023г., постановено по гр.дело №61/2023г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 179-ти състав, на основание чл.248, ал.1 от ГПК в частта за разноските, като е осъдена УМБАЛ "АЛЕКСАНДРОВСКА" ЕАД да заплати на адв.Е. Е. С. допълнително сумата от 1138.56 лв., представляваща адвокатски хонорар за осъществена безплатна правна помощ на основание чл.38 ЗАдв.. Релевирани са доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение, като постановено в нарушение на материалния закон. Твърди се, че неправилно СРС е приел, че за всеки от предявените искове се дължи отделно адвокатско възнаграждение. Поддържа се, че съгласно задължителното разяснение, дадено в т.16 от ТР №6/2012г. на ОСГТК на ВКС, по всички трудови дела при изчисляване на размера на адвокатското възнаграждение намира приложение нормата на чл.7, ал.1, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като дължимият адвокатски хонорар се определя в минимален размер на една минимална месечна работна заплата за страната, определена към момента на сключване на договора за правна помощ и съдействие. В тази връзка се твърди, че не следва да се начислява отделен адвокатски хонорар по предявения иск с правно основание чл. чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 КТ, съгласно предвиденото в чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, по която норма се определят възнагражденията по дела за защита на имуществени права, които не са породени от трудови правоотношения. По тези аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното определение.