Решение № 351 от 23.08.2021, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 351 гр. Велико Търново , 30.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на втори март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Ивелина Солакова

Евгений Пачиков

Йордан Воденичаров при участието на секретаря Красимира Г. Илиева като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20214100500018 по описа за 2021 година

Производство по реда на чл.258 и сл. ГПК

Предмет на подадената от името на ищеца Р. СТ. Р. чрез пълномощника му – адвокат Н.И. от ВТАК , въззивна жалба е решение № ../20.11.2020 г.. по гр.д. № 1782/2020 г. на ВТРС, с което е отхвърлен предявения срещу „Е.С.“ АД установителен иск , имащ за предмет отрицание на претендирано от дружеството вземане за сумата 4897,16 лева по фактура ..../16.04.2020 г. и вземане за сумата 779,35 лева по фактура № 0106211910/14.05.2020 г. представляващи допълнително начислена стойност на потребена електрическа енергия за обект в с.Р. , ул. С.К. № ... , с абонатен № ... е отхвърлен като неоснователен , с молба за отмяната му и уважаване на иска в неговата цялост, с присъждане на направените по производството разноски.

Оплакванията в жалбата за неправилност и необоснованост на решението се свеждат до погрешна преценка и пренебрегване на установените от събраните доказателства обстоятелства , налагащи обратен на приетия от съда главен извод: случаите не осъществяват / не е доказано да осъществяват/ хипотезата на нормата на чл. 55, ал.1 ПИКЕЕ и не е породено спорното субективно право на корекции на сметките на ищеца за минал период , поради недоказаност на обстоятелството, че записите на цифрови показания в невизуализирания за отчет регистър Т 4 на двете средства за търговско измерване отразяват реално преминала през тях и потребена електрическа енергия.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответната страна чрез пълномощника си адвокат А.М. от ВТАК е подала писмен отговор, съдържащ становище за пълно съответствие на решението с материалния закон и доказателствата по делото и

1 неоснователност на жалбата- осъществен е нормативния фактически състав/ процедурен и материално правен/ на притезателното облигационно право на корекция, изведен от нормите на чл. 55, ал.1 , чл.49, ал.1, ал.5 ПИКЕЕ.

В с.з. всеки от пълномощниците на страните съответно поддържа и оспорва жалбата с доводи, изложени устно и развити в писмени защити.

Претендират присъждане на разноските по производството и навеждат възражение за прекомерност на заплатеното от другата страна адвокатско възнаграждение.

Съдът след като разгледа жалбата, обсъди доводите на страните по реда на чл.271 от ГПК и прецени по реда на чл.235 от ГПК събраните по делото доказателства , приема за установено и обосновава следните правни изводи:

По реда на чл.124 ГПК е предявен установителен иск, имащ за предмет отрицание на претендирани на основание 55, ал.1 ПИКЕЕ парични вземания за стойност на потребена електрическа енергия за битови нужди/ по същество е налице обективно съединяване на два иска/ .

Ищецът твърди , че поради качеството си на наследник по закон на Р.Р. К. , починал на 24.08.2011 г. е придобил качеството на потребител на електрическа енергия за битови нужди/ краен клиент/ за присъединен към електроразпределителната мрежа недвижим имот в с.Р. , ул. С.К. № .., за който е открита партида с абонатен номер № .. е в договорно правоотношение с „Е.П.П.“ АД-В. за доставка / продажба/ на това благо.

Вменено му е задължение по издадени от ответното дружество „Е.-С.“ АД-В., фактура ..../16.04.2020 г. на стойност 4897,16 лева с ДДС и фактура № .../14.05.2020 г. на стойност 779,35 лева да заплати тези стойности, представени като цена на потребена в обекта електрическа енергия за периода от 19.10.2018 г. – 05.12.2019 г. в обем на 24 678 квт/ч./ по първата фактура / и за периода от 06.12.2019 г. до 07.04.2020 г. в обем на 3903 квт/ч./ по втората фактура/. Отрича да дължи плащане на тези суми, тъй-като липсват обстоятелства в доказана годна връзка с правно основание да се начислява корективно за минал период стойност на допълнителна електрическа енергия , нито е потребявал такава в посоченото количество.

Предвид горетвърдяното , моли съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на „Е.С.“ АД В. , че не дължи сумите , както и да му присъди направените по производството разноски.

Ответникът в срока по чл.131 от ГПК и на устните състезания чрез посочения пълномощник, отстоява становището , че вземанията за сумите произтичат от обстоятелствата на извършенr на 05.12.2019 г. и 07.04.2020 г. г. от негови служители в осъществяване на едно право / чл. 45, чл.46 ПИКЕЕ- обн.ДВ. бр.35/30.04.2019 г. / и по надлежния ред – чл.49, ал.1 и ал.3 ПИКЕЕ, контролни проверка на средствата за търговско измерване за обекта на ищеца , чийто резултат е предмет на надлежно съставени констативни протоколи/ подписани от ищеца / в който са записани констатации за показанията им по тарифи, след което са подменени с други по причина, че и в двата случая е установено неправомерно натрупване на електрическа енергия в невизуализиран и ненастроен за отчет регистър на тарифа 4 ; изготвена метрологична експертиза на подменените средства за търговско измерване № 1114171463593345 и № 1127031900367075, за което са съставени протокол № .../25.03.2020 г. и протокол № ../05.05.2020 г.. на ГД"МИУ"-РО-Русе, установяващи при софтуерно четене / при съответствие на метрологичните характеристики и несъответствие на техническите и без видима външна 2 намеса / - наличие на регистрирана енергия на тарифа 4: 24678.9 kWh / на първото / и 3903.692 / на второто/ , която не е визуализирана на дисплея ; въз основа на записаните данни в тази тарифа / факт на отклонение от нормалното функциониране на СТИ/ е преизчислено реално потребеното количество електричество енергия / натрупано и невидимо при редовното отчитане, но измерено / , чрез завишаването му с въпросните количества , остойностено е и вменено на клиента като задължение за плащане в посочените размери и за периоди на основание чл. 55, ал.1 ПИКЕЕ по двете фактури като стойност на потребена електрическа енергия.

Моли да бъде отхвърлен като неоснователен предявения иск с присъждане на направените по производството разноски.

Доказателствено установени по смисъла на чл.154 ГПК пред/ от първоинстанционния съд чрез събраните нарочни писмени документи / констативни протоколи, фактура, справки/ и свидетелски показания на служители на електроразпределителното дружество, са значимите за спорното вземане , факти, изложени по-горе / извършените проверки на средствата за търговско измерване на въпросните дати , констатациите , подмяната им, проведени метрологични проверки и основените им резултати , потвърдени от заключението на приетата съдебно. електротехническа експертиза и приети за годно основание за преизчисляването на сметките за потребена електроенергия за минал период .

Тъй-като въззивният съд изцяло споделя всички приети от първоинстанционния фактически констатации, изложени в мотивите на обжалваното решение, то препраща към тях и е ненужно/ практически нецелесъобразно/ да ги преповтаря - чл.272 ГПК.

Безспорно / и признато/ е правното качество „битов клиент” по смисъла на пар.1, т.2а от ДР на ЗЕ, потребител на енергийни услуги по смисъла на пар. 1, т. 41Б от ДР на ЗЕ и краен клиент по смисъла на пар.1, т.27 г от ДР на ЗЕ принадлежащо на ищеца , т.е. същият е носител на право да закупува електрическа енергия и да му бъде доставяна срещу заплащане на стойността й , и заедно с това- на ползвател на преносната мрежа по смисъла на пар.1, т.41а от ДР на ЗЕ.

Към момента на извършване на разглежданата проверка на средството за търговско измерване / основна съставна част на всяка измервателна система/ и вменяването на задължението за плащане са действали нормите, съдържащи се в текстовете на новите Правила за измерване на количеството електрическа енергия , издадени от председателя на КЕВР (Обн., ДВ, бр. 35/30.04.2019 г.), приети от Комисията с решение по т.1 от протокол № 67/24.04.2019 г. на основание чл.21, ал.1, т.9, във връзка с делегираното на този административен орган с разпоредбата на чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ нормотворческо правомощие. С тълкуването на разпоредбата на чл. 98а, ал.2, т.6, в неделима връзка с чл.

83, ал.1, т.6 от ЗЕ / изм. ДВ. бр. 54/2012 г. – в сила от 17.07.2012 г. / се вижда, че законодателят е показал / въпреки оскъдните и непрецизни текстове/ положителната си воля все пак да съществуват в обективния правопорядък правила за корекции на сметки за минало време, т.е. допуска спорното особено субективно преобразуващо материално право в полза на електроразпределителното дружество- чл.56, ал.1 ПИКЕЕ.

Вероятно най- точното му определение е вид самостоятелен нормативно установен способ за определяне на обема на задължението на потребителя чрез необоримо предположение за количество потребена електрическа енергия като съдържателна негова предпоставка, или иначе казано: средство за компенсиране на неполучената стойност на неизмерената електроенергия, без неговото основание за пораждане и упражняване да се интересува от обстоятелствата/ те са правно 3 безразлични/ дали нежелателната неправомерна промяна произхожда винаги от поведението на потребителя- ползвател/ краен клиент/ т.е.нему не се дири имуществена отговорност за вреди на принципа на вината/, дали допълнителното количество електрическа енергия – предмет на преизчисляването съответства на реалното неизмерено потребление, щом то не може да се установи.

Уредбата/съществуването му е в съответствие с принципа за удовлетворяване на една обществена необходимост за въвличане на потребителите/ крайните клиенти и ползвателите в отговорностите по опазване и предотвратяване на неправомерни манипулации върху средствата за търговско измерване и разпределителната мрежа от недобросъвестни лица, водещ логически до постигане в крайна сметка до една справедливост и ликвидиране на последиците на икономическото явление, наречено неоснователно обогатяване. Без значение е , че миналия период е преди деня на влизане в сила на ПИКЕЕ. Въобще не може да се говори за някакво неуредено „обратно“ действие на нормативния акт , защото пораждането на правото на корекция е о т момента на откриването на факта на наличие на измерено/ но неотчетено/ количество електрическа енергия в невизуализирания регистър , щом този момент е след началото на действието му / на акта/. Да се мисли противното е против всякаква правна логика и практически ще обезсмисли за дълго време прилагането му за подобни случаи.

Двата случая изцяло осъществяват хипотезата на чл.55, ал.1 ПИКЕЕ , уреждаща субективното преобразуващо право на енергийното предприятие/ оператор на мрежата/ да извърши корекция на сметките на клиента- ищец като начисли допълнителното количество електрическа енергия , измерено

/ съществуващо като запис/ в невизуализирания за отчет регистър Т4 след монтажа на средствата за търговско измерване . Независимо от привидната „несправедливост“ / връщане назад във времето до датата на монтажа/ нормата държи сметка за идеята на правото / обяснена по горе/, в която подразбираемо се включва невъзможността да се установи откога е началото на събитието на неправомерната софтуерна манипулация, тъй-като иначе тя би се обезсмислила , ако трябва да се доказва практически невъзможното- откога е реалното „скрито“ потребление и точния му размер/ нали затова е манипулацията , за да не се видят данните !?/. За извършването на преизчисляването по ал.1 е необходимо откриването/ установяването на факта на запис на показания на електрическа енергия в невизуализирания за отчет регистър да е в резултат на метрологична проверка / каквато тук е факт / и констативен протокол, съставен по реда на чл.49 ПИКЕЕ / какъвто също е факт/, схващан като първичен „процедурен“ начален елемент от нормативния фактически състав на правото - чл.55, ал.2 ПИКЕЕ/ спор по него не е повдигнат с жалбата/

Този факт на запис на цифрови данни в невизуализирания за отчет регистър се счита за показател за измерване на количеството електрическа енергия, следващо като прочит на тези данни по смисъла на понятието в текста на чл.55, ал.1 ПИКЕЕ , тъй-като измерването означава регистриране на произведената или потребената активна и реактивна електрическа енергия- пар.1, т.1 на ДР на ПИКЕЕ. Доколкото цифровите данни на записа са типични по вид , т.е. такива каквито се виждат и на настроените за отчет регистри, то явлението им не може да бъде друго освен регистрация и да се откаже приложението на нормата на чл.55, ал.1 ПИКЕЕ , само защото невизуализирания за отчет регистър 1.8.4 не бил изследван в БИМ, дали измервал точно и не се знаело дали към момента на монтажа на СТИ е имал и той нулеви показания, би било проява на крайно и дребнаво правосъдно задълбаване до формализъм , поставящ ответника в положение да доказва недоказуемото или много трудно доказуемото и предубедено разрешаване на спора в негов ущърб.