Решение № 277 от 11.12.2024, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 277 гр. Габрово, 11.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Кремена Големанова

Велемира Д. Димитрова при участието на секретаря Даниела Бл. Платиканова като разгледа докладваното от Велемира Д. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20244200500195 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на М. Г. Ш. от гр. Варна против Решение № 49/09.02.2024г. по гр. д. № 188/32023г. по описа на Габровски РС, с което са отхвърлени исковете му против Т. Н. Д. от гр. Габрово за връщане на лек автомобил марка ***, модел *** с рег. № **, за заплащане на обезщетение за ползване на автомобила за времето от 01.02.2019г. до 01.02.2022г. в размер на 4 500 лева, за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 2 500 лева и за заплащане на сумата от 900 лева, от които 250 лева данъци на МПС и 650 лева разноски пред ЧСИ, като жалбоподателят е осъден да заплати на ответника Д. разноски в размер на 1 100 лева на осн. чл. 78 ал.3 т ГПК.

Твърди се, че обжалваното решение е неправилно. Жалбоподателят счита, че ответникът не е доказал възражението си за придобИ.е на автомобила по давност, а обстоятелството, че не може да се установи какъв е размерът на наема за автомобил произведен през 1970 година не може да бъде аргумент за отхвърляне на иска за заплащане на обезщетение за ползването му. Оспорва се и изводът на съда, че не може да се установи категорично дали отношенията между страните са се отразили на здравословното състояние на жалбоподателя. С оглед на това се прави искане обжалваното решение да бъде отменено като вместо него бъде постановено ново, с което предявените искове да бъдат уважени.

В законния срок е постъпил писмен отговор от ответника по жалбата, с който последната се оспорва и се излагат аргументи относно нейната неоснователност. Прави се 1 искане за потвърждаване на решението и за присъждане на разноски за въззивната инстанция .

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената проверка на обжалваното решение, въззивният съд намира, че същото е валидно и допустимо.

Въззивната жаба срещу решението е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искане да бъде осъден ответникът Т. Н. Д. да върне на ищеца М. Г. Ш. лек автомобил марка ***, модел ***, с peг.№ *** /стар *** до 26.06.2002г./; да му заплати сумата от 4 500 лева, представляваща обезщетение за ползване на автомобила през периода от 01.02.2019 г. до 01.02.2022г.; да му заплати сумата от 2500 лв.

– обезщетение за причинени неимуществени вреди и сумата от 900 лв., която включва данъци за МПС в размер на 250 лв. и разноски за ЧСИ в размер на 650 лв. Ищецът е претендирал и присъждане на направените разноски по делото.

В исковата молба се твърди, че ищецът М. Г. Ш. е собственик на л. а. *** модел ** /джип/ от 1998 година като след регистрация, извършена през 2000 година автомобилът е с peг. № **. Автомобилът бил закупен на търг от склад на военно поделение. При закупуването му автомобилът имал пробег от 10 000 км. След закупуването му и извършването на ремонт ищецът го ползвал за лов и риболов.

През 2012 година здравословното състояние на ищеца се влошило и той оставил автомобила си в с. **, Община **, Варненска област при негов приятел - ** К.. С К. се свързал В. Т., който изявил желание да закупи автомобила за сумата от 1500 лв. Ищецът обяснил, че не може да прехвърли автомобила, тъй като е съсобствен с двете му дъщери, едната от които живее в чужбина, но разрешил на К. да го предостави на Т., като сумата от 1500 лв. да остане при К. като гаранция за възмездяване на амортизацията на автомобила.

Условието, което поставил за ползването на автомобила за водене на туристи, било той да се поддържа с грижата на добър стопанин, както и да се заплащат дължимите данъци, застраховки и консумативи. След една-две години ищецът бил уведомен от Дирекция „МДТ" на Община Варна, че данъкът за МПС не е заплащан. По това време и Гаранционният фонд - София му изпратил съобщение, че не са заплащани застраховките за автомобила. Ищецът се обадил на К., за да разбере защо не се изпълняват уговорките за ползването на автомобила, като предупредил, че ако не се заплатят задълженията, същият следва да му бъде върнат.

След около седмица К. му се обадил и му казал, че процесният автомобил е предаден на лице от гр. Габрово. През 2015 год. с ищеца се свързал ответникът Т. Н. Д. от гр. Габрово и му съобщил, че автомобила се намира при него. Ш. го уведомил, че може да ползва автомобила при условие, че заплаща редовно дължимите данъци и полага за него грижата на 2 добър стопанин. Предупредил го, че ако не плаща данъците и не полага грижи за автомобила следва да му го върне обратно. Междувременно срещу ищеца било заведено изпълнително дело за неплатените за автомобила данъци. Тези задължения ищецът изплатил на ЧСИ и уведомил за това ответника Д.. През пролетта на 2019г. ответникът дошъл във Варна и представил на ищеца платежно нареждане за платени данъци за година и половина до 2016г. Ищецът заявил на Т. Д., че може да продължи да ползва автомобила при условие, че плаща дължимите данъци и да се грижи добре за него. В процеса на разговора им ответникът заявил желание да закупи автомобила. Двамата посетили нотариус, но не извършили продажбата, тъй като ищецът нямал декларация от дъщеря си за липса на задължения по ДОПК. Уточнили се, когато дъщерята на Ш. се върне в страната и той се снабди с нужните документи за сделката, за да извършат прехвърлянето. Ответникът обещал да му възстанови направените разходи за автомобила, както и разноските за ЧСИ. Ищецът, след като се сдобил с необходимите документи за извършване на продажбата започнал да търси Д., но той не му отговарял и продължил да не плаща данъка и застраховката на автомобила.

Според М. Ш., с действията си ответникът Т. Д. през горепосочения период му причинил притеснения, неудобства, тревоги и негативни емоционални преживявания, тъй като е с TEЛK и 89 % нетрудоспособност.

Поради изложеното се прави искане да бъде осъден ответникът Т. Н. Д. да върне на ищеца М. Г. Ш. лек автомобил марка ***, модел ***, с peг.№ *** /стар *** до 26.06.2002г./; да му заплати сумата от 4500 лева, представляваща обезщетение за ползване на автомобила през периода от 01.02.2019 г. до 01.02.2022г.; да му заплати сумата от 2500 лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди и сумата от 900 лв. за имуществени вреди, която включва - данъци за МПС в размер на 250 лв. и разноски за ЧСИ в размер на 650 лв. Ищецът претендира да му бъдат заплатени направените разноски по делото.

В депозирания в срок отговор на исковата молба ответникът е оспорил изцяло предявените искове. Твърди, че процесният автомобил е негова собственост, тъй като го е придобил на основание давностно владение съгласно чл.80, ал.1 от ЗС с непрекъснато владение в продължение на 5 години. Владението било явно, непрекъснато и несмущавано в продължение на повече от 5 години, а именно за периода от 2013 г. до настоящия момент.

Заявява, че го е закупил през 2013г. и оттогава упражнява фактическа власт върху него.

Твърди, че през 2013г. в град Бяла, обл. Варна решил да закупи от лицето В. Т. процесния лек автомобил ***, модел А69. Т. му обяснил, че по талон колата се води на М. Ш. и му дал телефона му, за да се разбере с него как да направи прехвърлянето. Колата се намирала при Т., който я бил закупил от ** К. - приятел на Ш.. До този момент собствеността не била прехвърлена нотариално на Т. поради непълен набор документи и по талон все още се водела на М. Ш..

Ответникът веднага се обадил на Ш. и му казал, че желае да купи автомобила от Т. и го попитал кога ще може да му го прехвърли нотариално. Ищецът му обяснил, че автомобилът е съсобствен с двете му дъщери, и е трудно да се набавят необходимите 3 документи. Разбрали се Д. да плати автомобила на В. Т. и да го вземе от него заедно с талона като впоследствие, когато дъщерята на ищеца се върне в България да направят прехвърлянето. Ответникът платил на В. Т. 2000 лв., натоварил автомобила на ремарке и си тръгнал за Габрово. По отношение на дължимите данъци ответникът твърди, че е платил около 70лв. данък за 2014г. и 2015г. в клона на ЦКБ Габрово. В началото на 2019г., ищецът отново го потърсил, за да му каже, че вече се е снабдил с нужните документи за нотариалното прехвърляне на автомобила. През пролетта на 2019г. ответникът отишъл във Варна, за да прехвърлят колата. Взел Ш. от уговореното място и отишли при нотариус, но се оказало, че липсва декларация по чл.264 ал.2 от ДОПК от дъщерята на ищеца, която също е собственик и отново не успели да извършат сделката. Според ответника автомобилът отдавна бил заплатен от него, като парите са предадени на В. Т.. След като станало ясно, че автомобила не може да бъде да прехвърлен пред нотариус, двамата с ищеца се разбрали Д. да му даде парите за платените от него данъци за 2016г., 2017г. и 2018г. и за твърдените разноски към ЧСИ. Платил му сумата от 107.90 лв. За разноските към ЧСИ, ищецът не успял да представи документи. Според ответника с поведението си М. Ш. също показва, че не счита автомобила за свой, спрял е да плаща данъците за него и да сключва застраховка гражданска отговорност, а самият автомобил и регистрационният му талон се намират при ответника. По тези съображения прави искане да бъдат отхвърлени всички предявени искове.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установява следната фактическа обстановка :

Видно от Удостоверение УРИ № 819000-11524 по УРИ № 819000- 17058/31.03.2021 год. издадено от ОД на МВР - сектор Пътна полиция- Варна, ЕТ „М. Ш.- **” и М. Г. Ш. са вписани в сектор „ПП при ОД на МВР – Варна като собственици на превозно средство – лек автомобил „*** **” с регистрационен номер **/, с дата на първа регистрация 1962г.

Съгласно Удостоверение за наследници изх. № АУ 1186450Д от 30.11.2022 год. от Район Одесос Община Варна, на 24.04.2001г. е починала **, като е оставила за свои наследници М. Г. Ш. – съпруг, ** - дъщеря, последната починала на 10.10.2018г. и оставила за свой наследник М. Г. Ш. – баща, съгласно Удостоверение за наследници изх. № АУ 1186410Д от 30.1 1.2022 год. от Район Одесос Община Варна.

По делото са представени Уведомление по чл. 574 ал. 10 от КЗ изх. № 110853/16.10.2017 год. от Гаранционен фонд - София, Покана за доброволно изпълнение от Дирекция „МД" на Община Варна, Съобщение за задължения към 19.02.2021 год. от Община Варна. От доказателствата е видно, че към датата на тяхното издаване за лек автомобил „*** **” с регистрационен номер ** няма сключени застраховка „ГО” и не са заплатени данъчни задължения за периода 2008 – 2017г. и за 2018г. Съгласно приходна квитанция серия ББ18 от 12.12.2018 г. издадена от Община Варна, на същата дата са заплатени 107.50 лева данъци и лихви за МПС марка „***” модел „ **”, дължими за периода 2016 – 2018г., а съгласно преводно нареждане от 18.08.2016г. на ЦКБ, клон Габрово по сметка на Община Варна са заплатени от Т. Н. Д. 42.44 лева данък МПС, рег. № ** за 4 периода 01.01.2014г. - 31.12.2015г. и 19.58 лева данък МПС, рег. № ** за периода 01.01.2016г – 31.12.2016г.

От приобщената Преписка по ДП № 384 от 2021 г. на Първо РУ на ОД МВР Варна, № 16476 от 2020 г. на РП – Варна и от показанията на свид. В. Лъчезаров Т. в първоинстанционното производство се установява, че последният познава ответника Т. Д. по повод продажбата на процесния автомобил. Автомобилът бил при свид.Т.. Той го обявил за продажба като Т. Д. се свързал с него по обявата. Свид. Т. бил купил автомобила от лице със име ** през 2012г. без договор. Платил му 1500 лв. ** му предоставил автомобила, талона, регистрационните номера и ключа. Автомобилът бил на името на фирмата на М. Ш. – съдружник на **. Свид. Т. го взел с пътна помощ, тъй като бил в окаяно състояние. Закарал го в дома си. Разбрал се с **, да му даде телефона на Ш., за да се чуят и да прехвърлят автомобила. Обадил се на Ш. и той му заявил, че в момента не може да му прехвърли джипа, но и не знае кога. Това било в началото на 2013г. Тъй като данъците за автомобила не били платени, свидетелят не можел да мине на технически преглед с автомобила и да го управлява. Затова след като изчакал 3-4 месеца, отново се свързал със собственика с настояване да го прехвърлят нотариално. Ш. пак заявил, че има пречки и това не може да стане. Тогава свид.Т. пуснал обява за продажба на автомобила. Когато Т. Д. заявил желание да го закупи, свидетелят го свързал с Ш. да се уговорят. Д. платил автомобила на свид.Т..