Решение № 311 от 20.07.2023, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 311 гр. Кърджали, 20.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Деян Ст. Вътов при участието на секретаря Евгения Пинева като разгледа докладваното от Деян Ст. Вътов Гражданско дело № 20235140100182 по описа за 2023 година

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове на „***” ООД, ЕИК ****, с адрес: *** против „***“ ООД, ЕИК ***, с адрес: ***, с правна квалификация чл.

198о, ал. 1 Закона за водите и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 918,45 лева, представляваща главница по договор за доставка на битовокомунални услуги, за питейна вода и отвеждане на канална вода за периода от 28.01.2020 г. до 23.12.2022 г., за обект, с адрес: ***, гараж, район „ЖП гара“, както обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главното задължение, считано от падежа на всяка вноска в периода от 29.03.2020 г. до 14.02.2023г., в размер на 158,99 лв. (сто петдесет и осем лева и 99 ст.), ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране исковата молба 15.02.2023 г. до окончателното й заплащане.

Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно правоотношение по договор за доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода при Общи условия (ОУ) на основание чл.198о от Закона за водите, приети и влезли в сила по реда на ЗРВКУ. Ответникът не е заплатил в рамките на исковия период стойността на потребената питейна вода за процесния обект. Твърди се, че ответникът има качеството на потребител на *** услуги по смисъла на ЗРВКУ, като иска уважаване на предявените искове за вземанията по издадената заповед за изпълнение и присъждане на разноски.

Ответникът, чрез процесуалния си представител адв. И. М., оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани и иска тяхното отхвърляне. Твърди липса на облигационно правоотношение между него и ищеца, доколкото оспорва, че е собственик или ползвател на водоснабдения имот. Счита, че се налице предпоставки за постигане на споразумение с ищеца.

Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи, възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема исковата претенция за допустима, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните:

Възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните юридически факти: 1. наличието на действително правоотношение по договор за доставка 1 на вода за питейно-битови нужди при Общи условия, по силата на което доставчикът се е задължил да достави процесните стоки и услуги, а потребителят да заплати уговорената продажна цена и 2) установяване, че доставчикът фактически е доставил вода за питейнобитови нужди в твърдяното количество на потребителя.

За да е налице договор за доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода е необходимо да се докаже, че ответникът е собственик или вещен ползвател на водоснабдения имот, или пък че между него и ищеца е сключен договор. В разглежданата хипотеза ответникът е юридическо лице – търговец, като по делото не фигурират доказателства последният да е собственик на водоснабдения имот. Установява се обаче от приетата по делото ССчЕ на вещото лице Н., която съдът кредитира изцяло, че част от фактурите за процесния период, обективиращи вземания за *** услуги са осчетоводени от дружеството ответник. Съдът намира, че това обстоятелство е напълно достатъчно за установяване на факта, че между страните съществуват твърдените от ищеца облигационни отношения. Договорът за *** услуги е с периодично изпълнение, т.е. след като веднъж е сключен има продължително във времето действие. Следва да се отбележи и това, че не е необходимо договорът да бъде обективиран в отделен документ. Достатъчно е по делото да бъде доказано, че страните са направили две насрещни изявления, от който да следва съгласието им едната страна да доставя *** услуги, а другата да заплаща дължимата цена.

Ето защо обстоятелството, че ищецът, който е доставчик на *** услуги, е разкрил партида на ответника и е издавал фактури, които ответникът е осчетоводявал, несъмнено сочи на извод, че между страните несъмнено съществуват облигационни правоотношения.

Осчетоводяването на фактурите по своята правна природа, представлява писмено изявление от ответника, установяващо неизгоден за него факт, а именно, че е страна по процесния договор. Без правно значение е това, че една част от фактурите за процесния период не са осчетоводени, тъй като това не променя извода, че възникналите между страните договорни отношения. Няма данни сключеният между страните договор за *** услуги да е прекратен.

Оспорванията на ответника се свеждат до това, че подобен договор изобщо не е съществувал в правната действителност, което напълно се опровергава от доказателствата по делото.

Размерът на исковата претенция се установява от приета по делото ССчЕ. Ответникът нито твърди, нито доказва плащане на претендираните вземания. С оглед изложеното погоре, се налага извод за уважаване предявените искове на предявените искове.

Право на разноски, съобразно приложен списък по чл. 80 ГПК, в размер на 1 050 лева за държавна такса, разходи за експертиза и адв. възнаграждение.

Така мотивиран, РС-Кърджали

РЕШИ:

ОСЪЖДА „***“ ООД, ЕИК ***, с адрес: *** да заплати на „***” ООД, ЕИК ****, с адрес: ***, на основание чл. 198о, ал. 1 Закона за водите и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 918,45 ( деветстотин и осемнадесет лева и 45 ст.) лева, представляваща главница по договор за доставка на битово-комунални услуги, за питейна вода и отвеждане на канална вода за периода от 28.01.2020 г. до 23.12.2022 г., за обект, с адрес: ***, гараж, район „ЖП гара“, както обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главното задължение, считано от падежа на всяка вноска в периода от 29.03.2020 г. до 14.02.2023г., в размер на 158,99 лв. (сто петдесет и осем лева и 99 ст.), ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране исковата молба 15.02.2023 г. до окончателното й заплащане.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „***“ ООД, ЕИК ***, с адрес: *** да заплати на „***” ООД, ЕИК ****, с адрес: *** сумата от 1 050 ( хиляда и петдесет) лева – 2 разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ОСКърджали.

Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________

3