Определение № 1507 от 05.06.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1507 гр. София, 05.06.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Боян Балевски

Членове:

Кристияна Генковска

Анжелина Христова като разгледа докладваното от Кристияна Генковска Касационно търговско дело № 20238002901938 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Подадена е касационна жалба от ЗК „Лев Инс“АД против решение № 94/10.07.2023 г. по в.гр.д.№ 40/2023 г. на Бургаски апелативен съд, с което след отмяна на решение № 462/17.05.2022 г. по гр. д. № 365/202 2 г. на Бургаски окръжен съд са отхвърлени исковете на касатора против Станислав И. С., на осн. чл. 500, ал. 1, т. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 193 387, 22 лв., представляваща сбор от 150 000 лв.– платено от ищецазастраховател на Е.К.Я. обезщетение за неимуществени вреди по гр.д. № 5238/2017 г. на СГС; 8754,70 лв. – заплатено от ищеца-застраховател в полза на Е.К.Я. обезщетение за имуществени вреди по гр.д. № 402/2018 г. на ЯРС;

34 632,52 лв. – сборно обезщетение за забава върху двете главници за периода 14.09.2016 г. - 28.03.2019 г., заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главница в размер от 158 754,70 лв. от подаването на исковата молба до окончателното изплащане на сумата , както и в частта за разноските.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, тъй като е поставено в нарушение на чл.300 ГПК, при допуснати съществени нарушения 1 на процесуалните правила и е необосновано. Счита, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 и ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

В постъпилия писмен отговор от ответника по касационната жалба С.

И. С. се оспорва основателността на касационната жалба. Правилно въззивният съд е разгледал факти и доказателства, които имат отношение към гражданскоправните последици от деянието. Счита, че водачът следва умишлено да е причинил настъпването на застрахователното събитие, а влязлата в сила присъда по наказателното дело е за деяние, извършено при условията на непредпазливост. Намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:

Кaсационната жалба е редовна - подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че е бил сезиран с иск на осн. чл. 500, ал. 1, т. 2 КЗ . За уважаването на същия е било необходимо кумулативното наличие на следните предпоставки: (1) причинени виновно вреди по повод притежанието или използването на МПС;

(2) изплатено обезщетение от застрахователя по задължителната застраховка “гражданска отговорност” на пострадалото лице и (3) виновният водач не е спрял и не е взел мерки за отстраняване на възникнала по време на движение повреда или неизправност в моторното превозно средство, която застрашава безопасността на движението, и ПТП е възникнало в резултат на това.

Недоказана според решаващия състав е останала последната предпоставка. В тази връзка е счел, че свързаните с нея факти не се обхващат от задължителната сила на присъдата, доколкото “извършеното деяние” по чл.

343, ал. 1, б. “в” вр. чл. 342, ал. 1 НК вр. чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП вр. чл. 58А, ал. 1 НК според влязлата в сила присъда е: причиняване по непредпазливост на смърт в резултат на нарушения на правилата за движение по чл. 20, ал. 1 ЗДвП (задължаващ водачите да контролират непрекъснато превозните средства, които управляват) и чл. 20, ал. 2 ЗДвП (задължаващ водачите да 2 избират скорост на движение, съобразена с пътните условия, и да спрат, когато възникне опасност за движението). Обвързващата сила на присъдата винаги предпоставя тъждество между деянието, предмет на същата, и деянието, което е предмет на доказване в исковия процес пред гражданския съд. Приел е, че за да е налице основание застрахователят да получи обратно от деликвента платеното на пострадалия обезщетение в хипотезата на чл. 500, ал. 1, т. 2 КЗ, не е достатъчно вредите да са настъпили в резултат на повреда или неизправност на автомобила, защото това би било в противоречие с разпоредбата на чл. 493, ал. 2, т. 5 КЗ. Необходимо е виновният водач да е знаел за повредата или неизправността и да е съзнавал, че повредата или неизправността застрашават безопасността на движението. Това условие БАС не е установил от събраните в гражданското производство доказателства – САТЕ.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите поставят следните правни въпроси: 1/При наличие на влязла в сила присъда, която разглежда деянието на дееца, неговата противоправност и виновност, нужно ли е гражданският съд да събира нови доказателства, касаещи факти и обстоятелства свързани с деянието и вината на ответника или те се приемат за доказани съобразно постановеното с присъдата?; 2 / При предявен на осн. чл.500, ал.1, т.2 КЗ регресен иск от застрахователя срещу виновния водач следва ли да се доказват факти и обстоятелства, установени с диспозитива на влязлата в сила присъда, в който е посочено, че при възникнала опасност за движението – повреда в двигателя на автомобила, водачът не е спрял управлявания автомобил и в резултат на това е допуснал пътно транспортно произшествие, причинило вреди?; 3/Подлежат ли на ново доказване в гражданското производство факти и обстоятелства, касаещи деянието и вината на дееца, залегнали в диспозититва на влязлата в сила присъда или следва да се определят за безспорни? По всички въпроси въвежда допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Позовава се и на хипотеза на „очевидна неправилност“ по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.

Настоящият състав на ВКС намира следното:

Поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт, а именно: когато е 3 налице нарушение на императивна материалноправна норма, прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Разгледано в контекста на оплакванията по касационната жалба и формулираните въпроси в изложението поддържаното основание касае прилагането на чл.300 ГПК.

Видно от мотивите на въззивното решение съдът е приел, че твърденията по исковата молба са за влязла в сила присъда по нохд № 1093/2017 г. на БОС, с която ответникът С. И. С. е бил признат за виновен в престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. 1 и 3, б. “б” вр. ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 342, ал. 1, б. “б” НК вр. чл. 342, ал. 1 НК вр. чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП вр. чл. 58а, ал. 1 НК. В диспозитива на присъдата е било посочено, че Славов е управлявал автомобила, без да го контролира непрекъснато, като при възникналата повреда в двигателя не е спрял автомобила, в резултат на което е допуснал ПТП и по непредпазливост е причинил смъртта на Димитър Янков Янев. Също така е изложил, че ответникът С. в отговора на исковата молба е навел доводи, че е осъзнал наличието на неизправност по време на движението, когато тя се е проявила внезапно и е предприел намаляване на скоростта и спиране. Същевременно БАС, за да се произнесе по въпроса има ли тъждество между „извършеното деяние“ по присъдата по наказателното дело и релевантното по чл.500, ал.1, т.2 КЗ /предмет на доказване в исковия процес/ е цитирал единствено текстовете на посочените в присъдата разпоредби, но не и конкретното поведение, като част от фактическия състав на престъплението, за което е било повдигнато обвинение и осъден деецът.

Горното налага извод за допускане на касационно обжалване на осн. чл.280, ал.2, предл. последно ГПК за проверка допусната ли е очевидна неправилност в обжалваното решение по отношение преценката доколко предмета на спор по образуваното гражданско дело съвпада с третираните и разрешени с присъдата въпроси в наказателното производство относно изпълнителното деяние.

Касаторът дължи заплащане на държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 3 868 лв., вносими по сметка на ВКС, на осн. чл. чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от 4 съдилищата по ГПК.

По изложените съображения Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 94/10.07.2023 г. по в.гр.д.№ 40/2023 г. на Бургаски апелативен съд.

УКАЗВА на касатор а ЗК „Лев Инс“АД, че следва в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 3868 лв., като при неизпълнение в срок производството ще бъде прекратено.

При изпълнение на указанията делото да се докладва на Председателя на Първо т.о. за насрочване.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5