Определение № 4853 от 12.10.2026, Административен съд - Стара Загора
- Съд
- Административен съд - Стара Загора
- Дело
- Административно дело 1276/2026
- Вид
- Определение № 4853
- Подписан
- 12.10.2026
- Състав
- Райна Тодорова
Други актове по делото
- Определение № 4778 от 08.10.2026 · Галина Динкова
- Разпореждане № 4793 от 08.10.2026 · Райна Тодорова
- Разпореждане № 4855 от 12.10.2026 · Райна Тодорова
Цитирани разпоредби
- чл.166, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.166, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.166, ал.4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.172, ал.5 и ал.6 · Закон за движението по пътищата
- чл.172, ал.6 · Закон за движението по пътищата
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4853
Стара Загора, 12.10.2026 г.
Административният съд - Стара Загора - V състав, в закрито заседание в състав:
СЪДИЯ:
РАЙНА ТОДОРОВА като разгледа докладваното от съдията Райна Тодорова административно дело № 1276/2026 г. на Административен съд - Стара Загора, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.166, ал.4 във вр. с ал.2 и ал.3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.172, ал.5 и ал.6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Производството по административно дело № 1276/ 2026г. по описа на Административен съд – Стара Загора е образувано по жалба на С. Д. И. [ЕГН], с постоянен адрес гр. Раднево, [улица], ет.2, ап.4, подадена чрез пълномощника му адв. М. З. от АК – Стара Загора, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0327-000072 от 30.09.2026г., издадена от Началника на Районно управление – Раднево към ОД на МВР – Стара Загора. В жалбата е направено особено искане за спиране изпълнението на оспорената заповед.
С оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 26-0327-000072 от 30.09.2026г., издадена от Началника на РУ – Раднево към ОД на МВР – Стара Загора, на основание чл.171, т.1, б. „з“ (дд) от ЗДвП, на С. Д. И. е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 12 месеца. Заповедта е от категорията индивидуални административни актове, по отношение на които е налице законово установено изключение от регламентирания в чл.166, ал.1 от АПК принцип за суспензивния ефект на подадената жалба. Заповедта и приложената с нея принудителна административна мярка са постановени на основание чл.171, т.1, б. „з“ (дд) от ЗДвП, като съгласно специалната норма на чл.172, ал.6 от ЗДвП, обжалването на заповедта не спира изпълнението на приложената административна мярка. Приложимият процесуален ред за разглеждане и произнасяне по подаденото искане за спиране изпълнението на оспорената заповед, е този по чл.166, ал.3 във вр. с ал.4 от АПК.
След преценка на материалите по делото съдът намира, че искането за спиране изпълнението на ЗППАМ № 26-0327-000072/ 30.09.2026г., е неоснователно, по следните съображения:
В Закона за движението по пътищата не са посочени основанията и условията, при които съдът може да спре допуснатото по силата на закона изпълнение на обжалвания акт. При липса на регламентирани в ЗДвП материалноправни предпоставки, следва да се приложи разрешението, дадено в общата разпоредба на чл.166, ал.4 от АПК. Посочената норма предвижда, че допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон може да бъде спряно от съда по искане на оспорващия при условията на чл.166, ал.2 от АПК – а именно когато предварителното изпълнение може да причини на жалбоподателя значителна или трудно поправима вреда, която да релевира осезателно застрашаване на частния интерес.
За да бъде уважено искане за спиране на допуснато по силата на закона предварително изпълнение на административен акт, не е достатъчно само посочване на правата и интересите, които биха били увредени. В тежест на молителя е да посочи вредите и да представи доказателства за вида им и за вероятността те да настъпят, ако обжалваният административен акт бъде изпълнен, преди съдът да се произнесе по неговата законосъобразност. По своята правна същност спирането на допуснато по силата на закона изпълнение на административния акт представлява вид обезпечителна мярка в административния процес, целяща да се предотврати осъществяването на разпоредените с обжалвания акт правни последици до приключване на спора относно неговата законосъобразност. Прилагането на тази обезпечителна мярка изисква адресатът на акта да докаже необходимост да бъде дадена временна защита по отношение фактическото и правно положение в обема на неговите права и законни интереси до издаването на административния акт, с цел да се предотврати евентуалното настъпване на значителни или трудно поправими вреди.
В случая, възможността за настъпването на значителни или трудно поправими вреди е обоснована с твърдения, че изпълнението на задълженията по упражняваната от С. И. трудова дейност, налагат ежедневно пътуване от гр. Раднево до работното му място в с. Трояново, Сочи се, че предвид липсата на редовен и удобен обществен междуградски транспорт, притежаването на СУМПС и ползването на личен транспорт било абсолютно необходимо условие за явяването на работа, представляваща източник на доходи за издръжка. Жалбоподателят твърди, че отнемането на СУМПС го поставя в обективна невъзможност да посещава работното си място, създава пряк риск от дисциплинарно уволнение поради неявяване и го лишава от единствения източник на препитание. Сочените обстоятелства обаче са недоказани и съотв. не могат обусловят извод за наличието на законово регламентираните условия и предпоставки по чл.166, ал.2 от АПК. Действително, от приложеното към жалбата Допълнително споразумение № 3840/ 02.12.2025г. към Трудов договор № 50/ 22.10.2025г., се установява, че работното място на С. И. е Рудник „Трояново 1“, с. Трояново, общ. Раднево. Но общоизвестен е фактът, че превозът на работещите във всички поделения на „Мини Марица-Изток“ ЕАД, в т.ч в Рудник „Трояново 1“, с. Трояново, от местоживеене до мястото на работа и обратно, вкл. по направление гр. Раднево - Рудник „Трояново 1“ – гр. Раднево, се извършва с осигурен от работодателя транспорт при осъществяване на специализиран превоз на работниците, включително на работещите на смени. В този смисъл придвижването на С. И. до работното му място при управление на МПС, е въпрос на личен избор, а не на необходимост. С оглед на което очевидно нито приложената ПАМ по чл.171, т.1, б. „з“ (дд) от ЗДвП, нито нейното предварително изпълнение, биха довели до твърдяната обективна невъзможност за жалбоподателя да пътува до работното си място и съотв. до възпрепятстване изпълнението на трудова дейност – източник на доходи. Съответно твърденията на оспорващия, за възможното настъпване от предварителното изпълнение на наложената ПАМ на сочените в жалбата фактически и правни последици, от гл.т на съществуващ пряк риск от дисциплинарно уволнение поради неявяване на работа; пряка заплаха за трудовата му заетост и лишаването му от доходи като основен източник на препитание, са абсолютно несъстоятелни. Евентуалните неудобства в работата и в ежедневието, които биха настъпили от предварителното изпълнение на приложената с обжалваната заповед ПАМ за С. И., не сочи на възможно настъпване на „значителни и/или трудно поправими вреди”, още по-малко твърдените като вреди негативни последици биха могли да бъдат разглеждани като съизмерими на охраняваните с допуснатото по силата на закона предварително изпълнение интереси. Ето защо и при липсата на обоснована от фактическа страна и надлежно доказана вероятност за жалбоподателя да настъпят значителни или трудно поправими вреди или такива, които не могат да бъдат ревизирани, и доколкото вредите не се презумират от закона, не може да се приеме съществуването на материалноправно основание за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорения административен акт. Съответно не може да се обоснове извод, че по отношение на жалбоподателя е налице защитен от закона интерес, противопоставим и по-важен от обществения такъв, охраняван с допуснатото по силата на закона предварително изпълнение.
С оглед липсата на представени доказателства, сочещи наличието на материалноправни основания съобразно законовите критерии по чл.166, ал.2 от АПК и необходимост от спиране изпълнението на оспорения акт и след преценка на баланса между охраняваните с допуснатото по силата на закона предварително изпълнение интереси и правата и интересите, които евентуално ще бъдат накърнени от това изпълнение, съдът намира, че направеното от С. И. искане за спиране изпълнението на обжалваната ЗППАМ № 26-0327-000072 от 30.09.2026г., се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горните мотиви и на основание чл.166, ал.3 във вр. с ал.4 и ал.2 от АПК във вр. с чл.172, ал.6 от ЗДвП, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С. Д. И. [ЕГН], с постоянен адрес гр. Раднево, [улица], ет.2, ап.4, за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б. „з“ (дд) от ЗДвП № 26-0327-000072 от 30.09.2026г., издадена от Началника на Районно управление – Раднево към ОД на МВР – Стара Загора, като неоснователно.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:
†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�