Определение № 831 от 20.11.2024, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 831 гр. Шумен, 19.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Петранка Б. Петрова като разгледа докладваното от Петранка Б. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20243600500483 по описа за 2024 година

Производството е по реда чл. 418, ал. 5 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. №11.10.2024 г. (товарителница от 10.10.2024 г.) на "Ти Би Ай Банк" ЕАД с ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.".... №52-54, представлявано от А.Ч.Д. и Н.Г.С. действащо чрез юрисконсулт С.С., против разпореждане №1978 от 03.10.2024 г. по ч. гр. д. №1240/2024 г. на PC – Нови Пазар в частта му, с която е отхвърлено подаденото от жалбоподателя заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист против длъжника В.Ф.М. с ЕГН ********** и с адрес: с. .... общ. Николо Козлево, ул. „.... №2, за сумата от 271,42 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 15.02.2024 г. до 11.09.2024 г. по договор за потребителски кредит от 12.12.2023 г.

Частният жалбоподател твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно, тъй като съдът не съобразил, че с процесния договор за кредит страните са уговорили предоставянето на сума в заем срещу задължение за връщането й в определен срок, ведно с възнаградителната лихва. Сочи се, че връщането на заетата сума става чрез анюитетни (равни) вноски, междинни плащания, определени в погасителен план, преди крайния падеж, с които вноски се погасява част от главницата и начислената към датата на междинния падеж лихва. Поддържа се, че потребителят е забавил плащания по анюитетните вноски, като е извършвал погашения няколко дни след падежа им, поради което размерът на дължимата договорна лихва не е същият като този предвиден в погасителния план. Твърди се, че допълнителните дни забавяне на плащането на вноската води до 1) начисляване на договорна лихва върху непогасената главница за срока на забавата и 2) начисляване на законна лихва за забавяне на плащането върху размера на погасителната вноска. Сочи се, че договорната лихва при банковите кредити не е мораторна (закъснителна) лихва, а по своята правна и икономическа природа е цена (възнаграждение), което се заплаща на кредитора за 1 ползването на предоставените от него парични средства. Предвиденият в погасителния план размер на договорната лихва се изчислява при презумиране на обстоятелството, че потребителят плаща в срок своите месечни вноски, при което размерът на непогасената главница намалява. В случая потребителят допуснал заплащане на вноските след падежа, т.е. договорната лихва се начислявала за по-дълъг период на ползване и върху по-голям размер непогесена главница, т.нар. договорна лихва върху просрочена главница. Твърди се, че по силата на чл. 9.4 и чл. 15.1 от договора при просрочие потребителят дължи и претендираното обезщетение за забавеното погасяване на главницата, което било съставено от договорения лихвен процент плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва.

Сочи се още, че при изпадане в забава, длъжникът продължава да ползва отпуснатите му средства като предварително определената и включена в съответната аниюитентна вноска възнаградителна лихва не покрива допълнителния период на ползване. Поддържа се, че след падежа на съответната вноска кредитополучателят продължава да дължи възнаградителна лихва, като с оглед просрочието следва да заплати и обезщетение за забава си, чийто размер е приравнен на законната лихва. Ето защо се поддържа, че начисляването на обезщетение за забава не противоречи на повелителни норми на закона. Сочи съдебна практика и моли за отмяна на атакуваното разпореждане в частта, с която заповедният съд е отхвърлил заявлението за издваване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за обещетение за забава върху просрочената главница в размер на 84,91 лв..

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

След като се запозна с доказателствата по делото, съдът намира частната жалба за неоснователна, поради следните съображения:

Ч.гр.д. №1240/2024 г. по описа на НПРС е образувано по заявление по чл. 417 от ГПК от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, против В. Ф. М., като се претендира издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата 13 830,96 лв., представляваща непогасена главница по договор за потребителски кредит №7053536337 от 12.12.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 26.09.2024 г. до окончателното й изплащане; сумата 2 354,18 лв., представляваща възнаградителна лихва върху главницата за периода 15.02.2024 г. - 14.08.2024 г. и сумата 271,42 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 15.02.2024 г. 11.09.2024 г. В заявлението е посочено, че вземането произтича от извлечене от счетоводните кники към 11.09.2024 г. по партидата на договор за потребителски кредит №7053536337 от 12.12.2023 г.

В приложеното извлечение от счетоводните книги на банката е отразен размера на предоставения кредит - 24 319,46 лв., начало на договора - 12.12.2023 г. и краен срок на договора - 15.12.2024 г., брой вноски по договора – 48, падеж на задълженията – 15-то число на месеца; просрочени вноски 15.02.2024 г., 15.03.2024 г., 15.04.2024 г. и общ размер на просрочената сума – 1 519,98 лв.; дата на предсрочна изискуемост – 14.08.2024 г. Посочено е, че размерът на задълженията към 11.09.2024 г. възлизат на 13 890,96 лв. – изискуема главница, 2 354,18 лв. – изискуема договорна лихва за периода 15.02.2024 г. - 14.08.2024 г. и 271,42 лв. - обезщетение за забава върху просрочената главница за периода 15.02.2024 г. 11.09.2024 г.. Представени са договор за потребителски кредит, заявление-декларация, уведомление за предсрочна изискуемост и известие - обратна разписка за доставянето й и 2 доказателства, че длъжникът е застраховано лице по застраховка „Bank пакет 3 кредит + сметка“ и по застраховка „Bank пакет 3 сметка“.

С разпореждане №1939 от 30.09.2024 г. НПРС е оставил без движение заявлението, като е указал на заявителя в 3-дневен срок от получаване на съобщението да наведе твърдения за чистата стойност на кредита, предоставен на длъжника и какви други суми, в какъв размер и с какво основание са отпуснати на длъжника; да отстрани противоречието между указаните суми по договора за потребителки креидт съгласно извлечението от счетоводните книги (24 319,46 лв.) и според чл. 7.1 на самия договор (13 983,50 лв.); да наведе твърдения за цифровия израз на уговорения между страните възнаградителен лихвен процент; да посочи договорът на коя дата е сключен, какъв е неговият срок, както и начина на сключване – присъствено или от разстояние; да наведе твърдения за размера на ГПР и начина му на формиране; да наведе твърдения за настъпила предсрочна изискуемост – от коя клауза от процесния договор за потебителски кредит произтича, как е обявена, при наличие на кои обективни предпоставки, как е доведена до знанието на длъжника и на коя дата е настъпила предсрочната изискуемост; да наведе твърдения за приложимия лихвен процент при формирането на обезщетението за забава върху главницата; да уточни претендиратата възнаградителна лихва дали е начислена върху размера на отпуснатата сума по кредита или и въху други вземания (застрахователни премии, такси, услуги и др.) – във втория случай следва да посочи размер на възнаградителната лихва върху всеки от компонентите поотделно; да уточни претендираното обезщетение за забава от 271,42 лв. дали е изчислено върху размера на отпуснатата сума по кредита или и върху други вземания (застрахователни премии, такси, услуги или др.) – във втория случай следва да посочи размер на мораторната лихва върху всеки от компонентите поотделно и да посочи електронен адрес за връчаване на съобщения и книжа по делото, съобразно изискването на чл. 50, ал. 5 от ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 ГПК. Със същото разпореждане е указано, че при неизпълнение на указанията, искането за издаване на заповед за изпълнение ще бъде изцяло или отчасти отхвърлено.

Съобщението за разпореждането е получено от заявителя на 30.09.2024 г. и на 02.10.2024 г. е депозрал молба, в която сочи, че процесният договор за потребителски кредит е бил сключен на 12.12.2023 г. в офис на банката и средствата по него в размер на 10 000 лв. били преведени по сметката на кредитополучателя. В случая потребителят пожелал да сключи засраховка „Bank пакет 3 кредит + сметка“ в размер на 3503,97 лв. и застраховка „Bank пакет 3 сметка“ в размер на 479,53 лв., които суми за застрахователни премии били отпуснати под формата на кредит от банката и по нареждане на кредитополучателя били заплатени на засрахователя. Така общото задължение било в размер на 13 983,50 лв. Съгласно чл. 10 от договора общото крайно задължение на потребителя възлизало на 24 319,46 лв., разрочено на 48 погасителни вноски. В чл. 9 от договора били посочени размера на приложимия лихвен процент и условията за прилагането му: чл. 9.1 посочвал размера на лихвения процент, с който се олихвява предоставения кредит – 30,39%, в чл. 9.2 - условията за прилагането му – лихвата се изчислява ежемесечно по метода на простата лихва върху остатъчния размер на главницата по кредита на база 30 дни в месеца и 360 дни в годината, а чл. 9.3 указвал размера на 3 лихвата за 1 ден – изчислена като 1/360 част от лихвения процент. Твърди, че за срока на забавата на длъжника банката е начислила „допълнително“ възнаграждение (извън погасителния план) в размера на договорната лихва върху просрочената главница и обезщетение за забавено плащане (лихва за просрочие) в размер на законната лихва, което представено като лихвен процент било 40,39% (30,39% договорна лихва + 10% законна лихва). Уточнява, че допълнителното възнаграждение и обезщетението за забавено плащане са представени сумарно в извлечението от счетоводните книги на банката в общ размер на 271,42 лв., което се състояло от: 194,10 лв. обезщетение за забава върху чистата стойност на отпуснатата сума, 68,01 лв. – обезщетение за забава върху застраховката „Bank пакет 3 кредит + сметка“ и 9,31 лв. – обезщетение за забава върху застраховката „Bank пакет 3 сметка“. Твърди, че предсрочната изискуемост била обявена съгласно чл. 16 от договора на 14.08.2024 г. с писмо, получено лично от кредитополучателя, тъй като пропуснал да плати три поредни месечни вноски с падежи 15.02.2024 г., 15.03.2024 г. и 15.04.2024 г. Посочил е елекронен адрес за връчване на съобщения и призовки.

С атакуваното разпореждане съдът е отхвърлил частично заявлението за заявените суми за претендираното обезщетение за забава в размер на 271,42 лв. За да го отхвърли в тази му част, заповедният съд е приел, че уговорената компенсаторна неустойка противоречи на императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, която предвижда, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а претендираната в случая лихва е формирана от договорения лихвен процент плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва. С оглед разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД заповедният съд е издал заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист само за сумата в размер на 13 830,96 лв. - претендирана като главница със заявлението, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 26.09.2024 г. до изплащане на вземането и за сумата в размер на 2 354,18 лв. – договорна възнаградителна лихва за периода 15.02.2024 г.- 14.08.2024 г..

С оглед така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до следните изводи: Разпоредбите на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК, задължават съда служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона или на добрите нрави или дали не се основава на неравноправна клауза. При анализа на изложеното в заявлението заемно правоотношение се установява, че с оглед качеството на кредитополучателя - физическо лице, по своята правна характеристика това правоотношение представлява договор за потребителски кредит, за който са приложими общите правила на Закона за задълженията и договорите, правилата на специалния Закон за потребителския кредит, както и предвид качеството на кредитополучателя на "потребител" - нормите на Закона за защита на потребителите.