Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 249 от 05.04.2023, Софийски окръжен съд

Съд
Софийски окръжен съд
Дело
Въззивно гражданско дело 210/2023
Вид
Решение № 249
Подписан
05.04.2023
В сила
05.04.2023
Състав
Евгения Тодорова Генева, Лилия Маркова Руневска, Георги Стоянов Мулешков

Цитирани разпоредби

  • чл.437 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.444,т.7 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.4, ал.2 · Закон за местните данъци и такси

РЕШЕНИЕ

№ 249 гр. С., 05.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгения Т. Генева

Членове:

Г. Ст. Мулешков

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Евгения Т. Генева Въззивно гражданско дело № 20231800500210 по описа за 2023 година

Производството е по чл.437 ГПК.

Образувано е по частна жалба на В. Б. Т. с ЕГН **********,длъжник по изп.д.№ 20229250400351 на ЧСИ Радост Горанова-Чолакова с район на действие СОС ,рег.№ 925,против извършен опис на 24.02.2023г.,на дворно място в землището на с.В.Т.,махала К.,с площ 720 кв.м,съставляващо парцел първи пл.№ 432 в кв.24,вилна зона“ К. Г.-П.“,ведно с построената в него едноетажна вила с площ 40 кв.м.Релевира оплакване за нарушение на чл.435,ал.2,т.2

ГПК-ответният

ЧСИ насочил изпълнението към несеквестируем имот,представляващ единствено жилище на длъжника.без значение било,че не живеел в имота,тъй като той и семейството му не притежавали друго жилище.Иска се отмяна на действието –опис и присъждане на разноски 400 лв. адвокатски хонорар на особения представител.

Ответната ЧСИ е депозирала мотиви,в които оспорва жалбата като неоснователна.Аргументира се с извършената проверка,според която длъжникът живее в Германия на неустановен адрес, а така също на констатираното при описа състояние на вилната сграда-полуразрушена и негодна за обитаване.

След преценка на данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност,съдът намира жалбата процесуално допустима, но неоснователна.

Изпълнителното производство е инициирано от Кмета на Община С. на осн.чл.4, ал.2 от ЗМДТ за събиране на суми от 23 лица,измежду които В. Б.

Т..Безспорно е,че процесният имот е единственият недвижим имот на 1 длъжника на територията на страната,което констатира и заявява самата ЧСИ.Длъжникът има постоянен адрес по регистрация в С.,където не е намерен, и ЧСИ служебно установява по данни в ГРАО,че живее в Германия,където ,въпреки извършените справки,не успява да установи местоживеенето му.Ето защо назначава особен представител адв.Г. К..ЧСИ не установява наличие на суми по банкови сметки и вземания, върху които да наложи запор,което е предпочитаният изпълнителен способ от взискателя.Във възлагателното писмо от Кмета изрично е поискано в случай,че не е възможен запор,ЧСИ да определи друг подходящ способ.ЧСИ е наложила възрбана върху процесния имот и е извършен опис като имотът еоценен от в.л.Юлиян Пальов.Според доклада на вещото лице имотът е неподдържан,частично ограден,силно обрасъл,вилата е с паднал покрив и по смисъла на ЗКИР не е сграда,подлежаща на отразяване в КК.При оценката сградата е определена като остатъчна стойност,въпреки,че обектът е негоден за обитаване.Предложената от вещото лице цена на имота заедно с полуразрушената сграда е 35 600 лв.Задължението на собственика за местни данъци и такси възлиза на 439.55 лв.ЧСИ е приел,че може да преодолее забраната за принудително изпълнение върху несеквестируем имот,мотивирайки се,че фактически длъжникът не живее в него и имотът не е годен за обитаване.

Настоящият състав намира атакуваното действие на ЧСИ правилно като резултат по следните съображения:

Самият длъжник при подаване на данъчната декларация през 1998г. е декларирал свой адрес в Германия.декларирал е,че имотът не е негово основно жилище.Следователно всички доказателства сочат еднозначно,че недвижимият имот,предмет на принудителното изпълнение,не е жилище по смисъла на чл.444,т.7 ГПК,т.е. той не е несеквестируем.Ето защо обжалваното действие следва да бъде потвърдено и ответникът по жалбата да бъде осъден да заплати 25 лв. държавна такса за въззивното производство.

Водим от горното, Софийски окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА действието на ЧСИ Радост Горанова-Чолакова рег.

№ 925 с район на действие СОС по изп.д.№ 20229250400351-извършен на 24.02.2023г. опис на имот длъжника по изпълнението В. Б. Т. с ЕГН **********,представляващ дворно място в землището на с.В.Т.,вилна зона „К. Г.-П.“,съставляващо парцел Първи,пл.№ 432 от кв.24 по плана на с.В.Т. с площ 720 кв.м,ведно с построената в него едноетажна вила с площ 40 кв.м,при граници на имота: улица,парцел Втори-433, общинско място.

ОСЪЖДА В. Б. Т. с ЕГН **********,живущ в Германия,да заплати по сметка на Софийски окръжен съд държавна такса в размер на 25 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3