Решение № 669 от 03.06.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 669 гр. Пазарджик, 03.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитър Чардаков при участието на секретаря Десислава Буюклиева като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело № 20245220104114 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното: Предявен е установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.4 ЗПК за нищожност на договор за потребителски кредит.

Ищецът С. И. Д., ЕГН: **********, настоящ адрес: ** твърди, че е сключил с ответника „**“ АД, ЕИК: **, седалище и адрес на управление: г** договор за потребителски кредит от разС.ие №132140 от 08.06.2021г. Твърди, че по този договор е получила от ответника потребителски кредит в размер на 900 лв. за срок от 24 месеца, срещу фиксирана годишна лихва в размер на 41% и годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 49,65%. Твърди, че на основание чл.20, ал.1 от договора ответникът е начислил неустойка, тъй като не е представил обещаното обезпечение на кредита, която е в размер на 0.219 % дневно върху усвоената главница за всеки ден, през който обезпечението не е представено. Твърди още, че за целия срок на договора неустойката възлиза на 1419.12 лв. Счита договора за нищожен. Нищожността се претендира на основание чл.22 ЗПК поради нарушаването на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК, които задължават кредитора да посочи в договора лихвения процент и условията за неговото прилагане, както и начина за формиране на годишния процент на разходите по кредита. Поддържа, че нарушението е довело до липса на яснота 1 за потребителя кои разходи са включени в ГПР по конкретния кредит и како е оскъпяването на кредита. Поддържа, че ГПР трябва да включва и задължението за неустойка, която в действителност представлява „скрито“ оскъпяване на кредита. Начислена е не за да покрива вреди, а за да покрива разходи във връзка с изпълнението на договора за кредит и следователно е елемент на ГПР, съгласно чл.19, ал.1 вр. §1, т.1 ЗПК. Твърди, че ако неустойката беше включена, размерът на ГПР би надхвърлил прага по чл.19, ал.4 ЗПК. Счита, че клаузата противоречи на императивната разпоредба чл.33 ЗПК, съгласно която при забава на потребителя кредиторът има право на обезщетение само в размер на законната лихва върху просрочената сума, но не и на неустойка. Иска от съда да обяви договора за нищожен. Сочи доказателства и претендира съдебни разноски.

Ответникът „**“ АД е признал иска.

В срока по чл.212 ГПК ответникът е предявил насрещен иск по чл.23 ЗПК за осъждане на ищеца С. И. Д. да му заплати сумата от 700 лв., представляваща непогасената част от главница на кредита, ведно със законната лихва за забава от подаването на насрещната искова молба в съда на 12.12.2024 г. до плащането. Твърди, че във връзка с недействителния договор за потребителски кредит от разС.ие №132140 от 08.06.2021 г. е предал на ищеца сумата от 900 лв., която подлежи на връщане. Поддържа, че ищецът е върнал част от чистата стойност на кредита в размер на 200 лв. Претендира останалата част в размер на 700 лв.

Ответникът по насрещния иск не оспорва, че е получил от ищеца сумата по недействителния договор за кредит в размер на 900 лв. Оспорва иска при твърдение, че кредитът не е обявен за предсрочно изискуем. Оспорва и размера на иска.

Съдът въз основа на събраните по делото доказателства и закона достигна до следните правни и фактически изводи:

По иска за недействителност на сключения между страните договор за кредит:

Искът е допустим, тъй като са предявени между страните по договорно правоотношение и при наличие на правен интерес за ищеца от търсената защита, доколкото при положително съдебно решение неговите правни последици ще рефлектират благоприятно върху патримониума на ищеца.

2

С оглед твърденията на страните и на основание чл.146, ал.1, т.4 ГПК, съдът е обявил за безспорни и неподлежащи на доказване обстоятелствата, че страните са сключили договор за потребителски кредит от разС.ие №132140 от 08.06.2021 г., въз връзка който ответникът „**“ АД е предоставил на ищеца С. И. Д. кредит в размер на 900 лв., която сума е получена от ищеца, както и че договорът е недействителен поради посочените в исковата молба пороци.

Предвид така обявените за безспорни обстоятелства и признанието на главния иск от страна на ответника съдът счита, че са налице посочените в исковата молба пороци, водещи до нищожността на договора за потребителски кредит. Ето защо искът е основателен и следва да се уважи.

По насрещния иск:

За основателността на насрещния иск ответникът „**“ АД следва да установи, че във връзка с недействителния договор за потребителски кредит е предоставил на ищеца сумата, чието връщане претендира /което не се оспорва от ищеца/.

При установяване на горното ответникът по насрещния иск С. И. Д. следва да докаже положителния факт, че е върнал чистата стойност на кредита.

Съдът формира извод, че в изпълнение на недействителен договор за потребителски кредит ответникът „**“ АД е предоставил на ищеца С. И. Д. кредит в размер на 900 лв. На основание чл.23 ЗПК потребителят дължи само чистата стойност на кредита. На основание чл.142, ал.2 ГПК съдът е указал на ответника по насрещния иск С. И. Д., че не е посочил и не е представил доказателства каква част от получената сума по кредита е върнал.

Възражението, че кредитът не е обявен за предсрочно изискуем няма отношение към претенцията на кредитора, тъй като тя не се основава на договора, а на правилата за недопускане на неоснователно обогатяване. Затова насрещният иск следва да се уважи в предявения размер от 700 лв.

По разноските: При този изход на делото ответникът „**“ АД следва да заплати на ищеца съдебните разноски, направени във връзка с установителния иск за недействителност на договора. Признание на иска не е достатъчно за освобождаването на ответника от отговорността за разноски на основание чл.78, ал.2 ГПК, тъй като той е дал повод за завеждане на делото, доколкото липсват доказателства за негово извънсъдебно изявление, че договорът е 3 нищожен. Разноските на ищеца с оглед представените писмени доказателства и списъка по чл.80 ГПК са в размер на 659.14 лв., от които 109.14 лв. – внесена държавна такса и 550 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение. Във връзка с насрещния иск ищецът С. И. Д. следва да заплати на ответника съдебни разноски в размер на 450 лв., от които 50 лв. – внесена държавна такса и 400 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ПО ИСКА на С. И. Д., ЕГН: **********, настоящ адрес: ** против „**“ АД, ЕИК: **, седалище и адрес на управление: г** ОБЯВЯВА за нищожен, на основание чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.4 ЗПК, сключения между страните договор за потребителски кредит от разС.ие №132140 от 08.06.2021г.

ОСЪЖДА С. И. Д., ЕГН: **********, настоящ адрес: ** на заплати на „**“ АД, ЕИК: **, седалище и адрес на управление: г** на основание чл.23 ЗПК, сумата от 700 лв., представляваща невърнатата част от чистата стойност на кредита, предмет на недействителния договор за потребителски кредит от разС.ие №132140 от 08.06.2021г.

ОСЪЖДА „**“ АД да заплатят на С. И. Д. съдебни разноски в размер на 659.14 лв.

ОСЪЖДА С. И. Д. да заплати на „**“ АД съдебни разноски в размер на 450 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в 2-седмичен срок от неговото връчване на страните.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 4