Определение № 546 от 16.08.2022, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 546 гр. София, 12.08.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на дванадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Женя Димитрова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело № 20221001000155 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248, ал.1 ГПК и се развива по молба с вх.№ 14103/24.06.2022 г. на адв.С. К. – В., в качеството й на процесуален представител на С. К.

М. – въззиваем по делото, с която е поискано изменение на постановеното по делото решение в частта му относно разноските, чрез присъждане в полза на молителя и на сторените от него пред първоинстанционния съд разноски в размер на 1 180 лв. за заплатени ДТ, депозит за вещо лице и възнаграждение на процесуалния представител на ищеца по делото.

В отговора по молбата насрещната страна е оспорила развитите в нея доводи и поддържа неоснователност на същата.

Софийският апелативен съд в решаващия състав, като съобрази доводите на молителя в настоящето производство и прецени данните по делото, намира следното:

Молбата на адв.В. е процесуално допустима, като депозирана в срока по чл.248, ал.1 ГПК - постъпила в срока за обжалване на постановеното по делото въззивно решение, от надлежно материално легитимирана страна – нарочно упълномощен процесуален представител на въззиваемата страна в производството.

Разгледана по същество молбата се явява неоснователна, по следните съображения.

С постановеното решение настоящият състав на въззивната инстанция в изпълнение на задължението си по чл.81 ГПК се е произнесла по отношение на дължимите и сторени по делото от страна на въззиваемия М. разноски, като е изложил подробни мотиви и съображения защо приема, че на същия се дължат такива за производството пред АС София, вкл. е посочил и техния размер.

При съобразявайки доводите в молбата на частния жалбоподател същият състав не намира, че са налице основания да ревизира този си краен извод.

Това е така, защото по отношение на сторените от него разноски пред първоинстанционния съд по негово изрично искане СГС се е произнесъл с крайния си съдебен акт – Решение № 261527/22.11.2021 г., постановено по т.д. № 1862/2019 г. по описа на СГС, ТО.

В посочената му част /произнасянето относно дължимите разноски/ 1 първоинстанционното решение има характера на определение, което обаче, за разлика от решението по съществото на спора – прекратяването на „В-05“ЕООД, не е било отменено от въззивната инстанция и горното процесуално действие не се дължи на нейн пропуск.

Доколкото мотиви за последното действително не са изложени във въззивното решение следва да се поясни, че то е извършено от въззивния съд при съобразяване на константната практика на касационната инстанция при разрешаването на въпроса относно дължимостта на разноските по делото в хипотезата на отказ или оттегляне на исковата молба, т.е. в хода на висящ исков процес.

Според същата /Определение № 238/27.05.2021 г. по ч.т.д. № 854/2021 г. по описа на ВКС, ТК, II т.о./, в такава хипотеза, когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и оттеглянето/отказът са извършени поради новонастъпили обстоятелства след подаване на исковата молба /напр. извършено плащане на претендираната сума/, ищецът има право на разноски. В подобна хипотеза е допустимо при прекратяване на производството съдът да установи относими към спора факти, свързани с причината за прекратяването на производството и да изследва дали с поведението си ответникът е дал повод за предявяването на иска, с оглед определяне на отговорността за разноските, извършени от страните.

Според решаващият състав, аналогично разрешение следва да получи и настоящия случай, в който първоинстанционното решение е отменено и предявеният иск отхвърлен, но не поради други причина, а именно поради установяването на новонастъпили факти в хода на въззивното производство – извършено плащане от страна на ответното дружество на равностойността на ликвидационния дял на напусналия съдружник /ищец-въззиваем/.

Последното е станало и причина сторените от въззиваемата страна разноски в хода на производството пред АС София също да бъдат възложени на въззивника, като вкл. и в тази му част постановеното решение е влязло в законна сила.

Предвид изложеното по същество искането в частната жалба се явява неоснователно, но не по съображенията, развити от ответника по тази жалба, а поради обстоятелството, че в частта му относно присъдените разноски за производството пред СГС първоинстанционното решение, имащо характера на определение, не е отменено от въззивната инстанция, респ. – въпросът с разноските, сторени пред СГС, не се нуждае от ново разрешение.

Така мотивиран на посочените основания, Софийският апелативен съд, ТО, 5- и състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с вх.№ 14103/24.06.2022 г. на адв.С. К. – В., в качеството й на процусуален представител на С. К. М. – въззиваем по в.т.д. № 155/2022 г. по описа на АС София, с която е поискано изменение на постановеното по делото решение в частта му относно разноските, чрез присъждане в полза на молителя и на сторените от него пред първоинстанционния съд разноски в размер на 1 180 лв. за заплатени ДТ, депозит за вещо лице и възнаграждение на процесуалния представител на ищеца по делото.

Определението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБългария.

Председател: _______________________

Членове:

2

1. _______________________

2. _______________________

3