Решение № 263 от 28.06.2021, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 263 гр. Велико Търново , 19.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на петнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Теодорина Димитрова

Йордан Воденичаров

Светослав Иванов като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20214100500054 по описа за 2021 година

Производство по реда на чл.258 и сл. ГПК

Предмет на подадената от М. ИВ. Й. чрез пълномощника му - адвокат М.С. от ВТАК, въззивна жалба е решение № 424/14.12.2020 г. по гр.д. № 572/2020 г. на ГОРС, с което са отхвърлени предявените от него срещу „ПТП“ гр.Г искове по чл.344, ал.1, т.2, т. 3, чл.225, ал.1 КТ, чийто целен резултат е признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарното му уволнение, извършено на основание чл.330, ал.2, т.6, вр. с чл. 188, т.3, чл.187, ал.1, т.1, пр.2-ро КТ със заповед №ЛС-27/04.05.2020 г. на директора на предприятието – работодател , възстановяване на предишната му работа на длъжността „ПМЛ“ и за заплащане на сумата 5200 лева , представляваща обезщетение за това , че е останал без работа вследствие на уволнението за периода от 12.05.2020 г. до 25.08.2020 г. заедно със законната лихва , както и иск за отмяна на наложено му със Заповед № ЛС 25/27.04.2020 г. дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“ , с молба да бъде отменено и исковете уважени в своята цялост, с присъждане на направените по производството разноски.

Наведени са оплаквания/ доводи/ за неправилност и необоснованост на обжалваното решение в частта му за дисциплинарното уволнение , чието градиво почива на несъобразени и погрешно преценени от първоинстанционния съд и установени от доказателствата, обстоятелства , годни да бъде направен краен правен извод за незаконността му със съответните последици , тъй-като деянието, което му е вменено не съставлява виновно неизпълнение на трудовите задължения, поради възникнала обективна невъзможност за изпълнението им.

Ищецът не е декларирал с подписа си в инструктажната книга на 23.04.2020 1 г. в 01.40 часа своята годност да изпълнява трудовите си задължения за предстоящата смяна/ както погрешно е приел районния съд/, а щом не е декларирал не би следвало да бъде допуснат на работа съгласно чл.28, ал.1 от Наредба № 54/02.06.2003 г. на МТС за медицинските и психологическите изисквания на персонала; да се явява бодър и отпочинал на работа помощник локомотивния машинист не е дължим на работодателя резултат, а това му състояние е предпоставка за упражняване на трудовите му функции; годността на членовете на локомотивната бригада да изпълняват трудовите си задължения се установява с медицински преглед по реда на чл. 24 и чл.39 на горната наредба и е факт, подлежащ на доказване от работодателя , което не е сторил; ищецът е имал готовност да изпълнява трудовите си задължения , което личи от факта, че се е явил на разпределителната гара откъдето е трябвало да започне изпълнението , но ненормално дългия му престой от 5 часа при неподходящи условия в изчакване на товарния влак е отнел неговата бодрост , причинил му е умора/ за което състояние е допринесло и обстоятелството , че работодателят не е спазил правото му на ежеседмична почивка в регламентираните с разпоредбата на чл.153, ал.2 КТ размери/ и силно намалена физическа работоспособност до изчерпването й . Освен това е налице несъответствие между тежестта на нарушението и тежестта на наказанието , дори и да би се приело , че ищецът е извършил виновно нарушение на трудовата дисциплина.

По отношение на решението в частта му , с която е отхвърлен иска за отмяна на дисциплинарното наказание „Предупреждение за уволнение“, жалбата не съдържа конкретни оплаквания.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е подаден писмен отговор на жалбата, съдържащ подробни доводи за съответствие на решението с доказателствата и материалния закон. Моли да бъде потвърдено решението с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В с.з. всеки от представителите на страните съответно поддържа и оспорва жалбата.

Съдът след като разгледа жалбата , обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства приема за установено и обосновава следните правни изводи:

Ищецът твърди , че е работил при ответното поделение на „БТП“ ЕООД на длъжност помощник- машинист, локомотивен“. На 13 април 2020 г. след като се запознал с предстоящата му по график нова смяна за 14.04.2020 г. е разговарял с дежурния депомайстор 7 часа преди началото й и го е уведомил , че поради натоварването , което е имал при обслужването на специалния влак на 11 април и извънредния влак на 09 април, не се чувства бодър и отпочинал да поеме тази смяна и няма да се яви . Макар и работодателят да е имал достатъчно време , в което да осигури друг помощник- машинист за поемане на смяната , не го е направил , вместо което заради неявяването на работа му е наложил със Заповед № ЛС -25/27.04.2020 г./ връчена му на 30.04.2020 г./ дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“. На 23.04.2020 г. за да поеме поредна смяна с начало 1.40 часа се явил, заедно с локомотивния машинист Лъчезар Лалов на гара Синделразпределителна , където двамата чакали три часа при ниски температури на пейките в чакалнята на гарата до посочения час, но се оказало че трябвало да чакат още два часа при същите неблагоприятни условия/ не ползвал предвидената стая за почивка и изчакване за смяна на локомотивните бригади , понеже нямала необходимата битова уредност / до началото на изпълнението на трудовите си задължения , тъй-като нямало свободни локомотивни машини . Поради недобрата организация на работния процес, разкриваща очевидната неспособност на работодателя да организира смените така , че да бъде 2 предпазен човешкия му ресурс от преумора и лоши условия , отказал да чака още два часа , за да започне евентуално изпълнение на трудовите си задължения. Заради този случай му е наложено със Заповед № 16-27/04.05.2020 г./ връчена му на 12.05.2020 г./ на директора на поделението дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл. 187, ал.1, т.1 пр.2-ро и т.3 пр.1-во КТ и е прекратено на основание чл. 330, ал.2 , т.6 КТ трудовото му правоотношение . Работодателят е мотивирал налагането на най- тежкото дисциплинарно наказание и с факта на предходно наложеното му наказание“предупреждение за уволнение“, без да съобрази , че заповедта за него е издадена след извършване на второто деяние и няма как по тази причина да се счита, че то е оправдано да се санкционира по- строго именно заради първото. Оспорва законността на наложеното му дисциплинарно уволнение поради обстоятелствата, че работодателят не е осигурил възможност изпълнението на трудовите му задължения да започне своевременно, не е осигурил регламентираните от трудовото законодателство почивки, за да се почувства отпочинал и не е осигурил подходящи и здравословни битови условия в стаята за почивка на локомотивния личен състав , защото ако бе сторил всичко това , не би се стигнало до деянието , което дори и да се разглежда като виновно дисциплинарно нарушение, по тежест не съответства на тежестта на наказанието. Оспорва законността на наложеното му дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ с довод, че деянието му не съставлява дисциплинарно нарушение поради обстоятелствата , че предварително е уведомил работодателя, че не се чувства отпочинал и във физическо състояние позволяващо му адекватно да изпълнява трудовите си задължения , който въпреки че е разполагал с достатъчно време да осигури друг помощник – машинист за осъществяването на дейността , не го е направил. Предвид горетвърдяното, моли съдът да постанови решение , с което да признае за незаконно уволнението му , да го възстанови на предишната работа, както и да осъди ответника да му заплати обезщетение в размер на 7000 лева за времето през което е останал без работа вследствие на уволнението/12.05.2020 г. – 12.11.2020 г./, а в условие на евентуалност/ така е поискано/- ако бъде уважен иска за възстановяване на работа , да отмени и дисциплинарното наказание „предупреждение за уволнение“, с присъждане на направените по производството разноски.

Ответникът е оспорил исковете с възражения на следните основания:

Неявяването на Й. на 14.04.2020 г. на гара Синдел- разпределителна в 1,40 часа , за да изпълни възложената му по сменен график работа , свързана с обслужване на два товарни влака е факт на дисциплинарно нарушение , тъй-като за периода 09.04.-14.04.2020 г. му е осигурена почивка между смените надхвърляща 12 часа , а от освобождаването му от последната негова смяна на 12.04.2020 г. в 14.00 часа, до 14.04.2020 г. в 1,40 часа е разполагал с почивка от 35 часа и 40 минути. Поради обстоятелствата, че му е осигурено достатъчно време за възстановяване на силите и трудовите му функции не включват управление на машините , неявяването му на работа не може да се оправдае с натрупана умора, още повече , че в обясненията си не я е посочил като причина, а е посочил неосигурен от работодателя транспорт и стая за почивка, какъвто вторият не му дължи, а ищецът е имал възможност да ползва подходящ безплатен железопътен транспорт и стая за почивка с добри битови условия. За подобни случаи вътрешните правила на „БТП“ ЕООД не предвиждат освобождаване от изпълнение на трудовите задължения на локомотивния машинист и помощника му .

Отказът на ищеца да изпълни на 23.04.2020 г. възложената му по сменен график / съгласно Ежедневен план за служба на машинистите от 22.04.2020 г./ работа- обслужване на влак № 30642 от Синдел- разпределителна до гара Карнобат и влак № 30651 по обратното направление , след като се е явил на първата гара , е факт на тежко дисциплинарно нарушение, санкционирано с издадената Заповед № 16-27/04.05.2020 г./ 3 връчена му на 12.05.2020 г./ на директора на поделението.

Тежестта му се определя от настъпилата неблагоприятна за работодателя последица: поради отпадане от движение на двата влака не са извозени по предвиденото им местодоставяне 18 празни вагон – цистерни от гара Синдел до гара Дружба и 14 пълни с дизелово гориво вагон- цистерни от гара Карнобат до гара Варна- товарен парк.

Неизпълнението го е обяснил не с натрупана умора , а с неудобства свързани с пътуването. Неговите твърдения, представени като основа на оплаквания от работодателя за неосигуряване на необходимите условия за изпълнение на трудовите му задължения се оборват от обстоятелствата , че помещението за почивка на локомотивните бригади представлявало наето жилище със санитарен възел и отоплителни тела , в което е направен ремонт през 2019 г. и е било напълно битово пригодно по предназначение ; по разписание товарен влак № 30642, който ищецът е трябвало да обслужи, потегля в 03.10 часа, а не в 01.40 часа; подписал се е в 01.40 часа в книгата за инструктаж , при което писмено е декларирал, че се чувства бодър и отпочинал ; разполагал е с достатъчно време за почивка между отработените от него смени преди да се яви на работа на 23.04.2020 г. , като от последната му отработена на 21.04.2020 г. смяна до въпросната неотработена е имал на разположение 31 часа и 20 минути. За налагането на най тежкото дисциплинарно наказание не е било необходимо да бъде уведомяван , че предходното му поведение също съставлява нарушение на трудовата дисциплина , защото работодателят е могъл да му наложи и едно наказание за двете нарушения.

Моли да бъдат отхвърлени като неоснователни , с присъждане на направените по производството разноски

Съществените по делото факти / обстоятелства от обективно естество / изложени в исковата молба – в преобладаващата им част, и в писмения отговор- изцяло/ са установени / и преобладаващо безспорни/ по смисъла на чл.154, ал.1 ГПК от събраните множество писмени и гласни доказателства , поради което е ненужно тяхното преповтаряне от въззивния съд , тъй-като ги възприема напълно , така както подробно са описани в мотивната част на обжалваното решение и упражнявайки правомощието си по чл.272 ГПК препраща към констатациите им, направени от първоинстанционния съд.

Спорно е правното им значение за незаконността / законността на двете дисциплинарни наказания с оглед противоположната им/ отрицателна – на ищеца и положителна – на ответника / преценка на всяка от страните.