Определение № 1968 от 19.06.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1968 гр. Пловдив, 19.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Иван Ал. Анастасов като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно частно гражданско дело № 20255300501666 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274 във вр. с чл.410 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от ЕАД ***, БУЛСТАТ ***, в качеството на пълномощник на З. А. З., ЕГН – **********, против Определение № 6383/15.05.2025г., постановено по гр.д.№ 19530/2024г. по описа на Районен съд - Пловдив, XVIII гр.с., с което е върната подадената искова молба с вх. № 116440/ 13.11.2024 г., уточнена на 19.11.2024 г., против „Сити кеш“ ООД, ЕИК:

202531869, като недопустима, и е прекратено производството. Моли да бъде отменено и вместо това да се постанови друго, с което да бъде постановено връщане на делото на Районен съд - Пловдив за продължаване на процесуалните действия по делото.

Въззиваемата страна „Сити кеш“ ООД, ЕИК – 202531869, чрез АД „***.“, БУЛСТАТ ***, чрез адв.Х. М., САК, депозира писмен отговор, че частната жалба е неоснователна.

Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че частната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения едноседмичен срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и затова следва да бъде разгледана.

Пред Районен съд - Пловдив от З. А. З. против „Сити кеш“ ООД е предявен установителен иск с правна квалификация по чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, с искане да се прогласи нищожността на договор за кредит № 1

760869 от 05.11.2022 г. След уточнението на исковата молба от 19.11.2024 г., се твърди наличие на правоотношение по договор за кредит, който бил нищожен, поради нарушения на ЗПК и ЗЗД, при което се иска прогласяването му за такъв.

Въпреки указанията при без движение на исковата молба дали сумите по договора са платени – с уточнението на исковата молба от 19.11.2024 г. – ищецът поддържа, че по договора са извършени частични плащания.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал отговор на искова молба, в който излага съображения за недопустимост на предявения иск, тъй като договорът за кредит е предсрочно погасен, като дори е платена и сума над главницата. Представил е доказателства - справка за извършените плащания по кредита, от която действително се установява плащане на главницата и суми над нея.

Във връзка с отговора на исковата молба и представените доказателства от ответника за извършените плащания по кредита, съдът, с разпореждане от 16.04.2025 г. е оставил исковата молба без движение, като е указал на ищеца да мотивира правен интерес от предявения иск, предвид погасяване на сумите по договора, което изрично се посочва от ответника, като се представят и доказателства.

Районният съд, за да постанови обжалваното определение, излага основни съображения, че наличието на правен интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск, за която съдът следи служебно, както при подаването на исковата молба, така и в хода на процеса до неговото приключване. Установителният иск съществува като правна възможност за всеки, който има интерес от него.

Поддържа, че правният интерес винаги е конкретен и се преценява за всеки отделен случай от съда, с оглед твърденията на страните и обстоятелствата по спора. Позовава се на т. 1 от ТР № 8/27.11.2013 г. на ВКС по тълк.д. № 8/2012 г., ОСГТК, затова че - въпросът за евентуалното наличие, респективно липсата на самостоятелно право на ищеца, е свързан с преценката на съда за правния интерес от установяването, т.е. за допустимостта на иска като абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането му, но не е част от предмета на претенцията, като наличието на интерес се преценява конкретно. Съдът е длъжен да провери допустимостта на иска още с предявяването му и да следи 2 за правния интерес при всяко положение на делото, като, когато констатира, че ищецът няма правен интерес, прекратява производството, без да се произнася по основателността на претенцията.

Районният съд е описал също, че в конкретния случай, предмет на иска е валидността на договора за паричен заем спрямо ответника, поради което ищецът по принцип има защитим интерес от претенцията. Ответникът е твърдял и е представил доказателства, че задължението по главницата е изцяло погасено, като и са надплатени суми над главницата. Предвид на това, Районният съд е наложил правен извод, че ищецът няма интерес единствено от установителен иск за признаване нищожността на договора, тъй като е изпълнил изцяло задълженията си по кредита и го е погасил. Аргументира, че неговите права могат да бъдат правно защитими, чрез претенции за връщане на дадено поради липса на основание, но не и чрез самостоятелно предявяване на установителен иск за нищожност на договора. Затова, по иск по чл. 55 ЗЗД тези твърдения и обстоятелства подлежат на преценка и изследване, във връзка с основателността им – подлежат ли на връщане или не определени суми, като именно с осъдителния иск се постига най-пълна защита на правата на страната. Противното би означавало да се водят отделни дела: първо- за прогласяване нищожност на договор за потребителски кредит и второ - за връщане на недължимо платени суми по същия този договор, като и в двата процеса ще се изследват едни и същи обстоятелства, свързани с твърдения за нарушаване на специалния ЗПК, а разликата ще е, че при последвалия осъдителен иск вече ще е налице формирана СПН по въпроса за нищожността на договора. Районният съд е пояснил изрично, че е наясно със сочената от ищеца практика на СЕС, но счита, че същата не следва да се абсолютизира, а да се прилага разумно и тълкува съобразно съответната фактическа обстановка. В случая, ищецът не е посочил конкретни обстоятелства, които обуславят правният му интерес от предявяването на иска, които могат да бъдат напр. предстоящо, започнало и висящо принудително изпълнение, покана от страна на ответника да заплати сумите и др. действия или изявления на ответника. Ищецът не само, че не твърдял подобни обстоятелства, но от изявленията на ответника с депозирания отговор става ясно, че същият не претендира каквито и да е суми от ищеца по процесния договор, тъй като задълженията му по него са били доброволно и предсрочно погасени от него.

3

Районният съд се позовава на съдебна практика при идентични хипотези е налице практика на Окръжен съд – Пловдив – в.гр.д. № 1947/2023 г. по описа на ОС- Пловдив и в.гр.д. № 2824/2023 г. по описа на ОС - Пловдив.

С подадената частна жалба на ЕАД ***, в качеството на пълномощник на З. А. З., са направени възражения, че съгласно чл. 633 от ГПК, Решението на Съда на Европейските общности е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България. Позовава се отново на Решение на СЕС от 23.11.2023г., постановено по дело С – 321/2022г. Досежно цитираната съдебна практика от Районния съд посочва, че вече е налице промяна в съдебната практика. Прилага копие от Определение № 534/24.02.2025г., постановено по възз.ч.гр.д.№ 154/2025г. на Окръжен съд – Пловдив, IX гр.с.

Окръжен съд – Пловдив, в настоящия съдебен състав, намира, че частната жалба е основателна, тъй като действително е налице промяна в съдебната практика на Окръжен съд – Пловдив, Въззивно отделение, с оглед приложението на осн. чл.633 от ГПК на Решение на СЕС от 23.11.2023г., постановено по дело С – 321/2022г. С това решение е поставен въпросът да бъде установено дали член 7, параграф 1 от Директива 93/13, разглеждан във връзка с принципа на ефективност, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредби от националното право, съгласно тълкуването им в съдебната практика, изискващи доказването на правен интерес, за да може да се уважи съдебен иск на потребител за установяване на непротивопоставимостта на неравноправна клауза,съдържаща се в сключен с продавач или доставчик договор, тъй като се счита, че такъв интерес липсва, когато потребителят разполага с друг иск, защитаващ повече правата му, поспециално иск за връщане на недължима престация.

СЕС е посочил, че отхвърлянето на иска на потребителя за установяване на неравноправността на договорните клаузи поради липса на годен правен интерес, като бъде пренасочен към по-благоприятно средство за защита, означава в процедурите, с които се цели на потребителите да се предостави исканата от Директива 93/13 защита, да се въведе източник на ненужни сложност, утежняване, разходи и правна несигурност, който може да ги разубеди да предявят правата си, които черпят от тази директива, в нарушение на принципа на ефективност. Отхвърлянето на установителния иск на потребителя и задължаването му да предяви иск, защитаващ в по-голяма 4 степен правата му, би било в противоречие с общия интерес от добро правораздаване, по-специално с изискването за процесуална икономия.

Накрая е направен и извод, че член 7, параграф 1 от Директива 93/13, разглеждан във връзка с принципа на ефективност, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредби от националното право, съгласно тълкуването им в съдебната практика,изискващи доказването на правен интерес, за да може да се уважи съдебен иск на потребител за установяване на непротивопоставимостта на неравноправна клауза, съдържаща се в сключен с продавач или доставчик договор, тъй като се счита, че такъв интерес липсва, когато потребителят разполага с иск за връщане на недължима престация.

По конкретното делото е безспорно, че ищецът З. А. З., в качеството му на кредитополучател, е заплатил всички дължими по договора суми. Същият разполага с възможността да предяви претенция за връщане на платените по договора суми, основана на принципа за неоснователно обогатяване. Но това не означава, че ищецът, който има качеството на потребител, не разполага и с възможността да предяви установителен иск, с който да поиска да бъде прогласена нищожността на договора, въпреки че е платил сумите по съглашението. С оглед на цитираното решение на СЕС, следва да се наложи извод, че няма пречка да се иска прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит, по който е извършено плащане, тъй като ищецътдлъжник във всички положения има интерес да се освободи от договорната си обвързаност, което от своя страна ще му даде яснота в договорните отношения. Това, че е извършено определено плащане не гарантира на длъжника по кредита сигурност, тъй като кредитодателят в бъдещ момент би могъл да насочи други претенции срещу потребителя, които се основават на сключения между страните договор.

Ето защо, предявеният иск се явява допустим. Обжалваното определение ще следва да бъде отменено и делото върнато на Районния съд за продължаване на процесуалните действия.

По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.

ОПРЕДЕЛИ:

Отменя Определение № 6383/15.05.2025г., постановено по гр.д.№ 19530/2024г. по описа на Районен съд - Пловдив, XVIII гр.с., с което е върната 5 подадената искова молба с вх. № 116440/ 13.11.2024 г., уточнена на 19.11.2024 г., от З. А. З., ЕГН – **********, чрез ЕАД ***, против „Сити кеш“ ООД, ЕИК: 202531869, като недопустима, и е прекратено производството по делото.

Връща делото на Районен съд - Пловдив, XVIII гр.с., за продължаване на процесуалните действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6