Определение № 1597 от 14.11.2025, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1597 гр. София, 14.11.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно частно гражданско дело № 20251800500956 по описа за 2025 година Производството е по чл. 248, ал. 3 от ГПК.

С Определение № 451 от 01.09.2025 г. по гр. д. № 866/2024 г. по описа на РС – Сливница, постановено по реда на чл. 248 от ГПК, е оставена без уважение молбата на Д. Р. И. за изменение на постановеното по делото Решение № 84/11.04.2025г. в частта за разноските чрез присъждане в негова полза на адвокатско възнаграждение в размер на 2400 лв. с ДДС.

Определението е обжалвано от молителя, който счита, че същото е неправилно и незаконосъобразно. Изтъква, че преди приключване на устните състезания по делото бил представил договор за правна защита и съдействие, както и фактура, от които е видно че доверителката му била заплатила адвокатски хонорар в размер на 1900 лева. Оспорва цитираната от районния съд съдебна практика от 2017 година, като счита същата за изоставена с оглед Тълкувателно решение № 1/2020 от 22.04.2022 г. на ОСГТК на ВКС и непопадане на настоящата хипотеза в приложното му поле. Намира, че съдът е длъжен служебно да следи за нищожността на сделка, имаща значение за решаването на правния спор (т.е. сделка, която е от значение за предмета на делото), но не и за сделка, свързана с разпределението на отговорността за разноски, което е само правна последица от решаването на спора, без да е част от предмета на делото. Подчертава, че ответникът не е направил възражение за прекомерност до приключване на съдебното дирене, което отнема възможността на съда да редуцира адвокатския хонорар. Счита, че извършената в случая редукция от СлРС при липса на възражение за прекомерност съставлява процесуално нарушение. Моли съда да отмени обжалваното определение и уважи молбата му за изменение на решението в частта за разноските, като му присъди адвокатско възнаграждение в размер на 2400 лева с ДДС.

В срока за отговор на частната жалба не е постъпил такъв.

Съдът намира, че частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално 1 допустима. Внесена е и дължимата държавна такса за разглеждането й.

След преценка на доказателствата по делото и доводите на страните, съдът намира от фактическа страна следното:

Производството по гр.д. № 866/2024 год. на РС-Сливница е било образувано по искова молба на Д. Р. И. срещу „Фератум България“ ЕООД, с която е предявен иск за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № 476505 между страните по делото, а при условията на евентуалност – иск за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 5 от този договор. Исковата молба е подадена чрез адв. Д. М. - представител на адвокатско дружество „Д. М.“, което ищецът е упълномощил да го представлява по делото и с което е сключил договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 2400 лв. с ДДС. Същият е приложен по делото с молба от 26.02.2025г. ведно с фактура за заплащане на тази сума. С тази молба е поискано даване ход на делото в отсъствие на процесуалния представител поради служебна ангажираност и са претендирани разноски, както и е представен списък по чл.

80 от ГПК. В проведените две открити съдебни заседания по делото страните не са се явили и не са изпратили представители. С решение № 84 от 11.04.2025 г. РС- Сливница е уважил изцяло предявения главен иск. Независимо от този изход на делото, съдът е присъдил в полза на ищеца разноски единствено в размер на заплатената държавна такса от 50 лв., като се е мотивирал, че не следва да му присъжда адвокатско възнаграждение.

С молба от 12.05.2025 г. ищецът, чрез пълномощника си адв. М., е поискал изменение на решението в частта за разноските по реда на чл. 248 от ГПК, като съдът му присъди пълния претендиран размер на адвокатското възнаграждение от 2400 лева.

С обжалваното в настоящото производство Определение № 451 от 01.09.2025 г. по гр. д. № 866/2024 г. по описа на РС – Сливница съдът е оставил искането без уважение, като е изложил съображения за нищожност на договора за правна защита и съдействие, както и за злоупотреба с право.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Обективно вярно е твърдението на жалбоподателя, че преди приключване на устните състезания по делото бил представен договор за правна защита и съдействие, както и фактура, които доказват факта на заплащане на адвокатския хонорар и неговия размер. Вярно е също така, че ответникът не е направил възражение за прекомерност.

Следва да се има предвид, обаче, че районният съд е обосновал неприсъждането на такъв хонорар не с негова недоказаност или с прекомерност на размера му, а поради злоупотреба с процесуални права.

По този въпрос настоящият съдебен състав споделя мотивите, изложени в обжалваното определение, и препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК, като в допълнение, както и в отговор на наведените в жалбата доводи, излага следните съображения:

Съгласно Определение № 174 от 26.04.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 560/2021 г., III г. о., ГК, претенцията за присъждане на разноски в размер, съществено надвишаващ цената на иска, представлява злоупотреба с право по смисъла на чл. 3 от ГПК, тъй като се нарушават границите на упражняване на субективните права и основните принципи на гражданския процес. Съдът не 2 следва да съдейства, а е длъжен да осуети такава злоупотреба, тъй като искането за присъждане на разноски в претендирания размер, с оглед ниската цена на иска, говори за недобросъвестност и несъобразяване с добрите нрави, което не следва да се толерира. Липсата на възражение от насрещната страна не е пречка, съдът да се произнесе по недължимостта на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение в хипотезата на злоупотреба с права, тъй като това е въпрос от обществен интерес и засяга допустимостта на претендираните разноски. Поради това, дори само фактът, че в случая претендираното адвокатско възнаграждение е осем пъти по- високо от цената на иска, е достатъчен да обоснове извод за злоупотреба с право и е самостоятелно основание за отхвърляне на претенцията за присъждане на този хонорар.

В допълнение и за пълнота на изложението съдът намира, че въпросът за предметния обхват на Тълкувателно решение № 1/2020 от 22.04.2022 г. на ОСГТК на ВКС е дискусионен. То не съдържа изрично произнасяне по този обхват, а само конкретизира правомощието на съда да се произнася служебно по въпроса за нищожността на правни сделки, които са от значение за изхода на делото и правата на страните, дори при липса на възражение от заинтересованата страна. Поради това от една страна е възможно да се обоснове тезата на жалбоподателя, че то не обуславя правомощие на съда да следи служебно за нищожността на сделка, имаща значение за разпределението на отговорността за разноски, тъй като тя е само правна последица от решаването на спора, но не е част от предмета на делото. От друга страна, обаче, трудно може да се намери основание за ограничаване на приложимостта му единствено до сделки, които касаят правата на страните по същество, изключвайки сделките, от които произтичат правата на страните за разноски.

Но дори да се приеме, че Тълкувателно решение № 1/2020 от 22.04.2022 г. на ОСГТК на ВКС е приложимо само към договори, които са пряко свързани с предмета на делото, следва да се има предвид, че предмет на производствата по чл. 248, ал. 3 от ГПК (каквото е настоящото) е именно отговорността за разноските, т.е. тя е въпросът по съществото на спора, по който съдът се произнася. В тези производства разноските вече не са правна последица от решаването на делото по същество, а са самият предмет на делото, поради което тезата за приложимост на горното тълкувателно решение и към тях не е лишена от основание, в който случай следва да се споделят изводите на районния съд за нищожност на договора за правна защита и съдействие поради накърняване на добрите нрави.

С оглед гореизложеното, обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 451 от 01.09.2025 г., постановено по гр.д. № 866/2024 г. на Сливнишкия районен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1597 гр. София, 14.11.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно частно гражданско дело № 20251800500956 по описа за 2025 година Производството е по чл. 248, ал. 3 от ГПК.

С Определение № 451 от 01.09.2025 г. по гр. д. № 866/2024 г. по описа на РС – Сливница, постановено по реда на чл. 248 от ГПК, е оставена без уважение молбата на Д. Р. И. за изменение на постановеното по делото Решение № 84/11.04.2025г. в частта за разноските чрез присъждане в негова полза на адвокатско възнаграждение в размер на 2400 лв. с ДДС.

Определението е обжалвано от молителя, който счита, че същото е неправилно и незаконосъобразно. Изтъква, че преди приключване на устните състезания по делото бил представил договор за правна защита и съдействие, както и фактура, от които е видно че доверителката му била заплатила адвокатски хонорар в размер на 1900 лева. Оспорва цитираната от районния съд съдебна практика от 2017 година, като счита същата за изоставена с оглед Тълкувателно решение № 1/2020 от 22.04.2022 г. на ОСГТК на ВКС и непопадане на настоящата хипотеза в приложното му поле. Намира, че съдът е длъжен служебно да следи за нищожността на сделка, имаща значение за решаването на правния спор (т.е. сделка, която е от значение за предмета на делото), но не и за сделка, свързана с разпределението на отговорността за разноски, което е само правна последица от решаването на спора, без да е част от предмета на делото. Подчертава, че ответникът не е направил възражение за прекомерност до приключване на съдебното дирене, което отнема възможността на съда да редуцира адвокатския хонорар. Счита, че извършената в случая редукция от СлРС при липса на възражение за прекомерност съставлява процесуално нарушение. Моли съда да отмени обжалваното определение и уважи молбата му за изменение на решението в частта за разноските, като му присъди адвокатско възнаграждение в размер на 2400 лева с ДДС.

В срока за отговор на частната жалба не е постъпил такъв.

Съдът намира, че частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално 1 допустима. Внесена е и дължимата държавна такса за разглеждането й.

След преценка на доказателствата по делото и доводите на страните, съдът намира от фактическа страна следното:

Производството по гр.д. № 866/2024 год. на РС-Сливница е било образувано по искова молба на Д. Р. И. срещу „Фератум България“ ЕООД, с която е предявен иск за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № 476505 между страните по делото, а при условията на евентуалност – иск за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 5 от този договор. Исковата молба е подадена чрез адв. Д. М. - представител на адвокатско дружество „Д. М.“, което ищецът е упълномощил да го представлява по делото и с което е сключил договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 2400 лв. с ДДС. Същият е приложен по делото с молба от 26.02.2025г. ведно с фактура за заплащане на тази сума. С тази молба е поискано даване ход на делото в отсъствие на процесуалния представител поради служебна ангажираност и са претендирани разноски, както и е представен списък по чл.

80 от ГПК. В проведените две открити съдебни заседания по делото страните не са се явили и не са изпратили представители. С решение № 84 от 11.04.2025 г. РС- Сливница е уважил изцяло предявения главен иск. Независимо от този изход на делото, съдът е присъдил в полза на ищеца разноски единствено в размер на заплатената държавна такса от 50 лв., като се е мотивирал, че не следва да му присъжда адвокатско възнаграждение.