Решение № 15168 от 29.07.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 42390/2025
- Вид
- Решение № 15168
- Подписан
- 29.07.2026
- Състав
- ДЕСИСЛАВА АЛЕКСАНДРОВА АЛЕКСИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 200 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 130, ал. 1 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 15168 гр. София, 29.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско дело № 20251110142390 по описа за 2025 година
Предявени са от ищеца М. Р. Й., ЕГН **********, срещу ответника В. Х.
Я., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 45 ЗЗД вр. чл. 52 ЗЗД за заплащане на сумата от 5 001 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, болки и страдания от противоправно поведение на ответника от 05.11.2022 г. в ***************************************, изразяващо се в нанасяне на удар в левия крак на ищеца и отправяне на закана:
"ще те ликвидирам, ще се разправям с теб насаме", ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда , подадена по пощата на 30.07.2025г., до окончателното й изплащане, и сумата от 1798,24 лв., представляваща лихва за забава за периода от 05.11.2022 г. до 30.07.2025 г.
Ищецът М. Р. Й., ЕГН **********, твърди, че на 05.11.2022 г. ответникът е дошъл пред блока, в който живее ищецът заедно с дъщеря си и съпругата си, за да вземе детето за режима му на лични отношения. Ищецът сочи да е провел разговор с ответника, като го е попитал докога ще продължава да обижда и заплашва него и дъщеря му в присъствието на детето.
В отговор ответникът заплашително се е навел към ищеца, направил е опити да го удари с глава, като ищецът избегнал удара. След това ответникът е изритал ищеца с десния си крак в областта на коляното и подбедрицата на левия крак в присъствието на съпругата и съсед на ищеца, като детето през това време било в колата на ответника, паркирана на около метър от случващото се. В резултат на случилото се детето е изпаднало в неистов плач.
Ищецът сочи, че е посетил ****************** за преглед, като на следващия ден си е извадил медицинско удостоверение, в което били констатирани следните наранявания – „оток, кръвонасядане и охлузване на лявото коляно“.
Вследствие нападението ищецът твърди да е преживял неимуществени вреди, изразяващи се в страх при излизане навън, чувство на тревожност, 1 безпокойство и притеснение от случилото се, проблеми със съня и кошмари, липса на концентрация, срам в периода от 05.11.2022 г. , продължаващи и към момента на подаване на исковата молба, при вече налично предходно констатирано заболяване – рак. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът В. Х. Я., ЕГН **********, оспорва исковете по основание и размер, чрез адв. Д. А.. Счита, че по делото липсват доказателства, установяващи фактическата обстановка, описана в исковата молба. Оспорва да са настъпили описаните в исковата молба увреждания за ищеца в резултат на процесното събитие. Поддържа се, че ищецът се е държал агресивно към ответника, като е нанесъл 2 удара с глава в областта на лицето на последния. Сочи се, че ищецът е нарекъл ответника „боклук“ и „нещастник“, докато е нанесъл двата удара. Във връзка с подадения от ищеца сигнал била образувана прокурорска преписка, която била прекратена.
Релевира се възражение за съпричиняване, доколкото ищецът е нападнал ответника, като не е позволявал на последния да се качи в колата и да тръгне с детето си. Счита претендираното обезщетение за завишено по размер.
Оспорва и претенцията за мораторна лихва. Моли за отхвърляне на исковете.
Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид становището на страните и събраните по делото релевантни за правния спор доказателства, намира от правна и фактическа страна следното:
За уважаване на иска с правна квалификация чл. 45 ЗЗД вр. чл. 52 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че е претърпял твърдените неимуществени вреди, тяхната продължителност и интензитет, настъпили в причинна връзка с виновното и противоправно поведение на ответника, изразяващо се в това, че е изритал ищеца с десния си крак в левия крак и отправяне на закана: "ще те ликвидирам, ще се разправям с теб насаме". Съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага, като опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника, при условията на обратно пълно доказване. В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на паричното си задължение, както и наведените правоизключващи и правопогасяващи възражения, както и възражението за съпричиняване, а именно – че ищецът е извършил действия, чрез които е допринесъл за настъпване на вредосносния резултат. За уважаване на иска с правна квалификация по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава. В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже, че е погасил претендираното вземане на падежа. В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни за себе си последици.
Установява се от съвкупната преценка на приобщения препис от материалите по пр.пр. № 50928/2022 г. на СРП, записът от обаждането от МВР, дирекция „Национална система 112“, както и гласните доказателства, събрани чрез разпит на свидетелите М. Й., дъщеря на ищеца и Г. Й., съпруга на ищеца , които преценени по реда на чл. 172 ГПК са логични, последователни и взаимно допълващи се със събрания по делото 2 доказателствен материал, поради което следва да бъдат кредитирани в частта по отношение на механизма на деянието се установява еднозначно, че на 05.
11. 2022 г. в 09:35 ч на входа на блок № ********************************, при предаване на детето К. Я. в изпълнение на личен режим, определен от съда, на баща му В. Я., в присъствието на баба му Г. Й. и майка му М. Й. и дядо му М. Й., В. Я. изритал с десния си крак М. Й. в областта на лявото коляно и подбедрица и му се заканил, че ще го ликвидира, ще се разправя с него насаме.
Установява се от медицинско удостоверение и приетото по делото като компетентно, обективно и безпристрастно заключение на съдебно-медицинско заключение ( СМЕ), че М. Р. е прегледан на 05.11.2022 г. в ****************, с поставена диагноза: Открита рана на коляното. Като на ръка е дописано:
Контузия и охлузване. На 06.11.2022 г. е прегледан от специалист по съдебна медицина и детайлно е описана травмата . контузия по външната повърхност на лявото коляно, изявена с изразен оток, синкаво – червеникаво кръвонасядане, с размери 15/10 см., в средата на които има петнисто червеникаво охлузване с размери 7/4 см. Следва да се приеме, че травмата освен до локална болка е довело и до временно функционално нарушение, която отговаря на критериите на медико-биологичния признак: временно разстройство , неопасно за живота по смисъла на чл. 130, ал. 1 НК.
Последиците от подобни мекотъканни травми обикновено отшумяват в рамките на 15 до 25 дни. Травмата е с характеристика на твърд тъп предмет с неголяма сила, като ударът с ритник съответства на описаните локализирани увреждания. Налице е пряка причинна връзка между травмата и посочения от ищеца начин на причиняване. При наличие на данни, основно на база описанието на нараняването следва да се приеме, че описаната контузия на коляното веднага след удара е довела до остра и сравнително силна болка, поради богатата инервация на зоната около ставата и капачката. Освен това, масивният оток от травмата причинява чувство на напрежение и опъване , а охлузването е свързано с парене и болезненост при допир. Възстановителният период започва с остра фаза – първите 5- 7 дни , през който отокът е найизразен, а болката ограничава нормалното движение и ходене. В следващите 10-21 дни отока постепенно намалява и изчезва, а охлузването заздравя напълно за 7-10 дни. В теоретичен аспект наличието на предходно онкологично заболяване през 2021 г. – рак на простатната жлеза и претърпяната радикална операция – лапароскопска радиклана простатектомия могат значително да утежнят субективното преживяване на болките и страданията при ищеца. Травмата може да провокира вторичен стрес, който засилва чувството за несигурност и физическа безпомощност. Вещото лице , при изслушване по реда на чл. 200 ГПК заявява, че отговорът на последния въпрос е теоретичен, тъй като няма конкретни данни по делото.
Според гласните доказателства на св. М. Й. и св. Г. Й., ищецът Й. получил затрудняване да се придвижва, да шофира, като възстановяването му отнело около 2 месеца, а горе –долу 2 седмици бил с превръзка. Отокът стоял дълго време. Боляло го силно и накуцвал. Изпитал изключителен стрес от случилото се, страх от заканата, унижение, срам от детето и от другите 3 присъстващи на случилото се. Емоционалните страдания продължавали и до ден днешен. Свидетелските показания по отношение на изпитаните емоционални страдания съдът приема за достоверни, но не и в частта относно посочения от свидетелите период на възстановяване от 2 месеца, доколкото не се подкрепя от останалия събран доказателствен материал – касае се за мекотъканна травма, за която СМЕ установява, че възстановяването отнема до 25 дни, а утежнение на субективното преживяване на болките и страдания при ищеца, което според вещото лице теоретично е възможно да настъпи, не се доказа по делото.
Съгласно чл. 45 и чл. 52 ЗЗД на обезщетение подлежат всички вреди, които са в пряка и непосредствена последица от увреждането. От удара в коляното и заканата, ищецът е претърпял болка и страдание, изпитал е срам, страх, унижение от случилото се. Налице е пряка причинно - следствена връзка между противоправното поведение на ответника и претърпените от ищеца неимуществени вреди. Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост от съда, като съобразно разясненията дадени в ППВС № 4/1968 г. понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на това заместващо обезщетение. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания и пр. Съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства и гласни такива сочат, че сумата от 800 евро се явява адекватна на установените увреждания, възрастта на пострадалия, периода на възстановяване - около един месец, както и интензитета на търпените болки болките и страдания от увреждането, страх, срам, унижение от случилото се.
Всичко установено по-горе, в това число и възрастта и предходното заболяване на ищеца, както и икономическа конюнктура в страната към релевантния за спора момент - увреждането на дата 05.11.2022 г. води до извода, че заместващото обезщетение за преживените от ищеца болки и страдания и увреждания, с оглед продължителността им, е в размер на сумата от 800 евро/1564,66 лева/, предвид влизане в сила , считано от 01.01.2026 г. на Закона за въвеждане на еврото в Република България, а за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 2556,97 евро искът следва да бъде отхвърлен.
По възражението за съпричиняване от ответника Я.:
Възражението за съпричиняване е неоснователно. Съобразно чл. 51, ал.
2 ЗЗД основание за намаляване на размера на отговорността на делинквента е, ако и пострадалият е допринесъл за настъпването на вредите. Такова съпричиняване е налице, когато освен с поведението на делинквента увреждането се намира в пряка причинно-следствена връзка и с поведението на самия увреден. Съпричиняването има обективен характер, като от значение е единствено наличието на такава обективна причинно-следствена връзка, а е 4 ирелевантно субективното отношение на пострадалия /т. 7 от ППВС № 17/18.11.1963 г./. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. Ответникът, който носи тежестта, не доказа, че поведението на ищеца е създало предпоставки или улеснил механизма на вредите. Ето защо възражението за съпричиняване е неоснователно.