Решение № 384 от 15.07.2025, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 384 гр. Благоевград, 15.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Гюлфие Яхова

Диана К. Ангелова при участието на секретаря Анастасия Фотева като разгледа докладваното от Диана К. Ангелова Въззивно гражданско дело № 20251200500173 по описа за 2025 година иза да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК и е образувано по въззивна жалба с вх.№27603/03.12.2024 г., подадена от К. Р. В., ЕГН **********, чрез адв. А. Б., съдебен адрес: гр. Благоевград, ул. „***“ № 25 против Решение № 845/14.11.2024 година, постановено по гр.дело № 1631/2023 година по описа на Районен съд – Благоевград.

В жалбата са изложени подробни съображения за неправилност и необоснованост на постановеното решение. Прави се искане да се измени атакуваният акт, като се намали присъденото обезщетение. Претендират се разноски.

Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна. В указания двуседмичен срок, е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от В. Л. Р., чрез процесуалния представител, с който се оспорват наведените от жалбоподателя твърдения, като се сочи, че решението е правилно и законосъобразно.

С Решение № 845/14.11.2024 година, постановено по гр.дело № 1631/2023 година по описа на Районен съд – Благоевград е осъден на основание чл.45 във вр. с чл.52 от ЗЗД К. Р.

В., с ЕГН **********, с адрес: гр.Благоевград ул.„***“ №1, ет.3 да заплати на В. Л. Р., с ЕГН **********, с адрес: гр.Благоевград, ул.„***“ №1, ет.3, сумата от 16 000 лв. /шестнадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - преживян психически стрес, психически и физически болки и страдания, в резултат от причинените му от ответника К. Р. В. на дата 23.11.2019г. телесни повреди, представляващи счупване в 1 горните части /шийките/ на двете лъчеви кости, в областта на лакътните стави с хемартроза, което е причинило трайно затруднение на движението на двата горни крайника за около 4-5 месеца, охлузна рана на лявото коляно, кървяща рана с хематом по лицето вляво, клатене и отчупване на коронката на четвърти зъб, ведно със законната лихва, считано от датата на деликта - 23.11.2019 година до окончателното изплащане на сумата.

В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно и необосновано. Сочи се, че първоинстанционният съд неправилно е определил размера на дължимото се обезщетение, като се твърди, че при постановяване на решението си съдът не е извършил преценка на задължителните за него обстоятелства, свързани с постановено решение в наказателно производство, както и не е обсъдил събраните по делото доказателства във връзка с тях. Сочи си, че като последица от това неправилно е определен и вида на вредите, които се доказват в наказателното производство, респ. тези, подлежащи на обезщетяване в настоящото. Твърди се, че неправилно е определен и размерът на обезщетението, поради следното:

Сочи се в жалбата, че неправилно районният съд е приел за установено, че вследствие на инцидента от 23.11.2019 година ищецът е претърпял телесни повреди, представляващи счупване в горните части /шийките/ на двете лъчеви кости, в областта на лакътните стави с хемартроза, което е причинило трайно затруднение на движението на двата горни крайника за около 4-5 месеца, охлузна рана на лявото коляно, кървяща рана с хематом по лицето вляво, клатене и отчупване на коронката на четвърти зъб. Твърди се в жалбата, че неправилно първоинстанционния съд е приел, че телесните увреждания са установени и доказани с постановено решение по а.н.дело №1570/21 година на Районен съд – Благоевград. Твърди се, че съгласно разпоредбата на чл.300 ГПК, влязлата в сила присъда се ползва със сила на пресъдено нещо само за изброените в текста обстоятелства и тя е задължителна за съда, разглеждащ гражданскоправните последици от деянието относно това: дали то е извършено или отречено, дали е противоправно и дали деецът е виновен.

Твърди се, че присъдата е задължителна за гражданския съд само относно конкретното деяние, обективирано в обвинителния акт по конкретното обвинение, но не н относно друго, различно от това деяние – сочи се съдебна практика - Решение № 180 от 05.01.2017 г. по т. д.

№ 3155 / 2015 г. на ВКС, Решение по т.д. № 3945/2013 г., решение по т.д. № 211/2011 г., II т.о. на ВКС и др.

Твърди се в жалбата, че районният съд е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила при постановяване на атакуваният съдебен акт, като не е зачел задължителната сила на решението на наказателният съд, относно посоченото в диспозитива му деяние и настъпилите от него увреждания. В този смисъл се твърди, че наказателния съд не е установил деяния и настъпили от тях вреди от инцидента на 23.11.2019 г, които да касаят „...охлузна рана на лявото коляно, кървяща рана с хематом по лицето вляво, клатене и отчупване на коронката на четвърти зъб.“. Твърди се, че като ги е коментирал и приел за доказани Районният съд е излязъл извън границите на силата на пресъдено нещо на съдебният акт, предвидена и в разпоредбата на чл. 300 ГПК.

2

Сочи се в жалбата, че дори да се приеме, че на обезщетяване могат да подлежат и неустановени с решението на наказателния съд деяние и вреди от него, то същите не са били доказани в процеса пред районния съд. Твърди се, че липсват доказателства за причинноследствена връзка между подобни телесни повреди и деянието от 23.11.2019 г, за което е постановено решението от наказателният съд.

Сочи се в жалбата, че решението на районния съд не съдържа мотиви въз основа на кои доказателства установява претърпени неимуществени вреди, които да са основание за присъждане на пълният размер на претендираното обезщетение.

С оглед на соченото в жалбата се иска от въззивния съд да измени, като намалите размерът на присъденото в полза на ищеца обезщетение с решението на районният съд и му присъди разноски за двете инстанции.

Съдът като разгледа жалбата и съобрази доводите на страните от една страна, а на следващо място и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено и обосновава следните фактически констатации и правни изводи:

Въззивният състав намира жалбата за допустима, тъй като е подадена от лице с правен интерес, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в предвидения от закона срок.

Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивния съд, той се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

В казуса настоящият съдебен състав приема, че постановеното решение от районният съд е валидно и допустимо, а депозираната въззивна жалба е неоснователна при следните аргументи:

Пред районният съд е бил предявен за разглеждане осъдителен иск с правно основание чл. 45 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл.52 от същия да бъде осъден ответника К. Р. В. да заплати на В. Л. Р. сумата от 16 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - преживян психически стрес, психически и физически болки и страдания, в резултат от причинените му от ответника на дата 23.11.2019г. телесни повреди, представляващи счупване в горните части /шийките/ на двете лъчеви кости, в областта на лакътните стави с хемартроза, което е причинило трайно затруднение на движението на двата горни крайника за около 4-5 месеца, охлузна рана на лявото коляно, кървяща рана с хематом по лицето в ляво, клатене и отчупване на коронката на четвърти зъб, които неимуществени вреди са пряка и непосредствена последица от извършеното на дата 23.11.2019г., около 19:30 часа, в гр.Благоевград, на ул.„***“, в близост до знака, където започва ул.„***“ от ответника престъпление по чл.133, във връзка с чл.129, ал.2 от НК, за което е признат за виновен с влязло в сила Решение №220/04.04.2023г. по НАХД №1570/2021г. по описа на Районен съд - Благоевград, ведно със законната лихва, считано от датата на деликта 23.11.2019г. до окончателното изплащане на сумата.

Доказва се, че с Решение №220/04.04.2023г. по нах дело № 1570/2021 година по описа на Районен съд - Благоевград, потвърдено с Решение № 195/18.07.2023 година, постановено 3 по ванх дело № № 675/2023 година по описа на Окръжен съд – Благоевград, въззивникът ответник К. Р. В. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по смисъла на чл.133 във връзка с чл.129, ал.2 от НК, за това, че на 23.11.2019 година, около 19:30 часа, в гр. Благоевград на ул.„***“, в близост до знака, където започва ул.„***“, е причинил по непредпазливост средни телесни повреди на ищеца, като на основание чл.78а, ал.1 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 200,00 лева.

Доказва се, че наказателния съд е приел, че телесните увреждания, които въззивника е причинил на ищеца Р. се изразяват в средни телесни повреди, представляващи счупване в горните части /шийките/ на двете лъчеви кости, в областта на лакътните стави с хемартроза, довели до трайно затруднение в движението на двата горни крайника за около 4-5 месеца.

Тези факти не се оспорват от страните.

Спори се с въззивната жалба на въззиваемия ищеца Р. да са били причинени телесни повреди, за които е било присъдено обезщетение от районния съд – охлузна рана на лявото коляно, кървяща рана с хематом по лицето вляво, клатене и отчупване на коронката на четвърти зъб.

Пред районния съд са били събрани писмени и гласни доказателства, като е било изслушано и заключението по допуснатата и приета съдебно медицинска експертиза. От анализа на доказателствената съвкупност, правилно и след обстоен анализ, районният съд е достигнал до извода, че от нанесения му първи удар в областта на устата ищецът изпитал силна, внезапна и остра болка вследствие на получената кървяща рана с хематом по лицето в ляво, както и отчупване на коронката на четвърти зъб, а от падането получил и охлузна рана по лявото коляно.

Така от показанията на свидетелите - св.К.К.-Р.а, съпруга на ищеца въззиваем, чиито показанията съдът преценява по смисъла на чл.172 от ГПК относно тяхната заинтересованост и предубеденост, които се потвърждават от показанията на св.Д.Г. и писмените доказателства се налага фактическия извод, че като последица от нанесените удари от страна на въззивника в областта на лицето на въззиваемия на същия са били нанесени , кървяща рана с хематом по лицето вляво, клатене и отчупване на коронката на четвърти зъб, а от падането на земята като последица от ударите и охлузна рана на лявото коляно. В този смисъл са е събраните писмени доказателства - Историята на заболяването №12913/1020/23-24.11.2019 година, в която подробно е описано констатираното като наранявания, а именно: охлузвания по дясна и лява лакътна става, наличие на хематом в областта на лява половина на лицето, наличие на зъб в същата област, който се клати, дясна и лява ръка в принудително положение; има изразен оток и деформация в двете лакътни стави; има силна палпаторна болезненост; пасивни и активни движения са ограничени поради болков синдром; трофиката и инервацията дистално от фрактурата са запазени.

В заключението по допуснатата и назначена съдебно медицинска експертиза, вещото лице д-р К. е описало обективно проверените медицински документи и е дал заключение съобразявайки същите, така както и са били съобразени от районния съд.

4

Както от изслушването на вещото лице, така и от посоченото в заключението като анализ на медицинските документи се установява, че въззиваемия ищец е получил счупване на горната част на двете лъчеви кости на двата горни крайника без разместване на костните фрагменти, заради което е бил с поставена имобилизация на двата горни крайника за около 45 дни. Доказано е, че след сваляне на имобилизацията е провеждана рехабилитация за около две седмици.

Установено е по делото и съдът приема за доказано, че счупването на лъчевите кости на двата горни крайника е причинило трайно затруднение на движенията на крайниците на В. Р. около 3-4 месеца. От заключението на вещото лице, въззивният съд приема за доказано, че първоначално счупванията са причинили на пострадалия силна спонтанна болка и съответно на това и билка при движението с голям интензитет, което е продължило в рамките на няколко дни след инцидента. Съдебния лекар, сочи и се доказва по делото, че след инцидента започва и в следващите на инцидента дни и съответно първите 1-2 седмици започва и настъпва консолидация на костните фрагменти, намаляване на травматичния оток и спонтанната болка изчезва, а болката при активно движение е с намален интензитет.