Решение № 4879 от 19.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4879 гр. София, 19.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-16 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Маврова при участието на секретаря Александрина Ж. Пашова като разгледа докладваното от Елена Маврова Гражданско дело № 20211100112764 по описа за 2021 година

Предявени са искове по чл. 432 КЗ от К. Й. В., А. Н. В. и Г. Н. В. срещу ЗК "Л.И.“ АД.

В исковата молба се поддържа, че на 14.10.2020 г., в участъка на Български извор – Микре, е настъпила пътнотранспортно произшествие, в резултат на което е причинена смъртта на Е.Г.М. – дъщеря на първата ищца и сестра на втората и третата.

Поддържа се, че на тази дата и място Н.Л.Ш. е управлявал в посока гр. София, лек автомобил с рег. № ВТ *******, марка „Мерцедес“, модел „Б-180 ЦДИ“, в който са се намирали още М. П.Ф., П.М.К. и Е.Г.М. – на задна лява седалка. В същото време в насрещната лента се движение в посока гр. Варна се движи товарен автомобил с рег.

№ *******, марка „Скания“, модел „Р 340“, управляван от Ц.Г. П.. Внезапно, поради отвличане на вниманието на водача Н.Ш., автомобилът „Мерцедес“ навлязъл в лентата за насрещно движение и последвал челен удар с товарния автомобил, в резултат на което на място починала родственицата на ищците Е.М.. Образувано е досъдебно производство № 135/2020 г. по описа на РУ на МВР – Угърчин, пр. пр. № 2315/2020 г. на ОП - Ловеч.

В исковата молба се поддържа, че ищците са претърпели и продължават да търпят неизмерими болки и страдания от смъртта на близката им родственица. К. В. сочи, че е родила Е. доста години след другите й две дъщери и при нейното отглеждане и възпитание е вложила изключително много усилия и опит като родител.

Обичала я е безрезервно, дала е най-доброто от себе си за да я възпита и отгледа.

Дъщеря й израснала като пълноценен член на обществото, искала е да учи и да се 1 развива, са създаде семейство. Била е в началото на житейския си път, като са й предстояли толкова много неща в живота, които никога няма да й се случат. Сочи, че са живеели само двете и са се подкрепяли взаимно, тъй като още преди години се е разделила с баща й. Разчитала е за всичко на Е., за къщната работа (ищцата страда от хронична исхемична болест), включително и финансово, защото е пенсионер. Все още й е трудно да повярва, че няма да й види повече и усеща липсата й всеки ден. Отказва да се храни, плаче с часове пред нейната снимка и непрекъснато мисли за почивалото си дете, не може да намери покой и утеха. Втората от ищците, А. В. е сестра на Е., като тъй като имат по-голяма възрастова разлика, е помагала в отглеждането й още като бебе. Отраснала е пред очите й и затова са имали много силна връзка, помагала е в отглеждането, хранела я е и сменяла пелените, докато майка им е била на работа я е гледала, помагала й е за домашните. Все още не може да повярва, че я няма, чувства се сякаш някой е отнел част от нея. Ищцата страда от тежко заболяване - карцином на шийката на матката и Е. е идвала да й помага в домакинската работа, да разговаря с нея. С нейна помощ е преминала по - леко през операцията и лъчетерапията. Третата ищца Г. В. също е сестра на Е., която въпреки голямата възрастова разлика, винаги я е закриляла още от детските години. Също се е грижила за нея, като майка им е била на работа. Споделяли са си най - съкровените тайни и са разчитали взаимно на съветите си. Майка им и Е. са живеели за известен период при нея, преди са се преместят на квартира, в близост до нейния дом. Е. често е идвала да й помага, като е гледала племенницата й като родно дете. До ден днешен усеща болка в гърдите, често плаче за малката си сестричка. Ищците сочат, че през периода, когато Г. В. е родила детето си, в болницата е била и А. В. за операция във връзка с онкологичното заболяване. В този период Е. е била неотлъчно до тях, и след изписването е помагала за абсолютно всичко в домакинството, като помощта й ги е сближила особено силно.

Ищците поддържат, че към датата на настъпване на застрахователното събитие за лекия автомобил „Мерцедес“ е имало валидно сключен застрахователен договор за задължителна застраховка

„ГО“ с ответното дружество, полица

№

BG/22/120001602573, валидна от 11.06.2020 г. до 11.06.2021 г. С молба с вх. № L296/21.12.2020 г. са сезирали застрахователя, като с писмо с изх. № 730/19.01.2021 г. са уведомени за необходимостта за представяне допълнително на документи с оглед установяване на обстоятелствата, свързани с ПТП и определя размера на обезщетенията. С писма с изх. №№ 857/21.01.2021 г. и 856/21.01.2021 г. ответникът ги е уведомил, че не е установено основание за изплащане на застрахователно обезщетение на втората и третата от ищците, приемайки, че не се установява особена близка връзка между сестрите. Към момента не са получавали никакви парични суми по предявените претенции.

Ето защо, ищцата К. Й. В. моли съда да й бъде присъдена сумата от 200 000 лв.

(частичен иск от 300 000 лв.), и съответно от А. Н. В. и Г. Н. В. сума от по 30 000 лв. за 2 всяка (частичен иск от 100 000 лв.), ведно със законна лихва от 14.10.2020 г. представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на тяхната родственица Е.Г.М. (дъщеря на първата ищца и сестра на втората и третата), настъпила вследствие на ПТП, на 14.10.2020 г., в участъка Български извор - Микре, по вина на М. П.Ф., водач на лек автомобил марка “Мерцедес”, модел “Б-180 ЦДИ”, с peг. № ВТ ******* АМ, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилисти” при ответното застрахователно дружество.

Ответникът Застрахователна компания „Л.И.“ АД оспорва исковете по основание и размер, както и наличието на особено близка връзка с починалата и действително претърпените вреди, като счита, че исковете от сестрите са неоснователни. Оспорва твърденията в исковата молба, че отношенията на пострадалата с ищците, нейни сестри са били особени, с белези, различни от обичайните между сестри. Поддържа в депозирания отговор, че по отношение на претенцията на майката (първата ищца) е определено парично обезщетение в размер на 72 000 лв., което не е прието. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение. Релевира възражение за съпричиняване, като твърди че Е.Г.М. е пътувала без обезопасителен колан, в нарушение на чл. 137А от ЗДвП. Твърди, че травмите й са настъпили в резултат на липсата на колан (сочи, че липсата на колан е вписана изрично в съставения констативен протокол), поради което е бил възможен контакт със значителен инерционен интензитет с елементи от вътрешността на купето на лекия автомобил. Счита, че при използване на наличния в превозното средство колан, тя не би получила травми като възникналите, а по-леки по медикобиологичния им характер и по-малко на брой с реална възможност да бъде избегнат летален изход.

Оспорва размера на претенциите, като завишен, а по отношение на А. В. и Г. В. и поради липса на материално - правна легитимация.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:

Разпоредбата на чл. 432, ал.1 от КЗ, дава право на увреденото лице при пътнотранспортно произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените вреди направо срещу застрахователя, при който деликвента има застраховка “Гражданска отговорност”. Когато пострадалият е починал, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат 3 обезщетени. (Тълкувателно решение 1/2016 г.от 21.06.2018 г. по тълк. дело № 1/2018 г. на ОСНГТ на ВКС).

С влязла в сила присъда № 2 от 15.02.2022 г., постановена по НОХД № 545/2021г. по описа на Окръжен съд – Ловеч, Наказателно отделение, Н.Л.Ш. е признат за виновен в това, че на 14.10.2020 г. на първокласен път I-4 при км. 21+350 в землището на с. Кирчево, обл. Ловеч, при управление на лек автомобил лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Б -180 ЦДИ“, с рег. № ВТ *******, е нарушил правилата за движение, визирани в чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, вследствие на което навлязъл в насрещната пътна лента с последващ челен удар в товарен автомобил марка „Скания“, модел „Р 340с рег. № *******, управляван от Ц.Г. П. и по непредпазливост причинил смъртта на Е.Г.М., което представлява престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал.1 от НК. Предвид разпоредбата на чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд, е задължителна за гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Видно от представено удостоверение за наследници от Столична община, район „Надежда“ Е.Г.М., е оставила за наследници по закон К. Й. В. – майка и Г.М. Д. – баща.

От удостоверение за родствени връзки от Столична община, район „Триадица“ се установява, че К. Й. В. има четири деца: А. Н. В., Г. Н. В., Е.Г.М. (починала на 14.10.2020 г.) и М.Г.М..

Не е спорно по делото наличието на валидно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество.

От приетото по делото заключението на комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза от 10.02.2023 г. се установява, че Е.Г.М. е починала на място при ПТП, на задна седалка в лява на лекия автомобил. При извършен оглед и аутопсия на трупа се установени: тежка открита черепно - мозъчна травма, изявена с контузия и разкъсно-контузна рана челно, подлежащо счупване на челната кост и кости от черепната основа, контузия на мозъка с кръвоизливи под меките мозъчни обвивки; лицева травма; травма на опорно двигателния апарат; закрита гръдна травма – контузия на белите дробове; аспирация на кръв в трахеобронхиалното дърво и белите дробове.

Като основна, начална причина за смъртта на Е.М. следва да се приема тежката открита ЧМТ, на база на която бързо се е развил тежък мозъчен оток с настъпване на непреодолима остра дихателна и сърдечно - съдова недостатъчност, която е непосредствена причина за смъртта. След челния удар между лекия автомобил и товарния автомобил, тялото на пострадалата пасажерка на задна лява седалка, е политнало с голяма кинетична енергия напред по посока на удара. Локализацията на контактните увреждания по предните повърхности на главата, лицето, тялото и 4 крайниците, съпоставено с данните за ПТП, дават основание с най- голяма вероятност да се приеме, че пострадалата е била без поставен предпазен колан. При огледа и аутопсията на трупа на Е.М. не са установени и описани травми, характерни за травматично въздействие на поставен предпазен колан. Морфологията на травмите и най – вече вида на тежката ЧМТ, съпоставени с механизма на пътнотранспортното произшествие, и местоположението на пострадалата, дават основание да се приеме, че пострадалата е била без поставен колан. Предназначението на предпазния колан е да фиксира тялото на пасажера към седалката в началните хилядни от секундата след ПТП, като с това намалява възможността за травмиране при удар в части от интериора на автомобила. Тъй като главата е подвижна, и при поставен предпазен колан тя може да достигне и да се травмира с удар в близко стоящите части от интериора. При поставен колан, обаче би имало значително ограничаване на травмиращата сила от удара и респективно не е възможно такава тежка ЧМТ, каквато е констатирана при М.

- със счупване на челна черепна кост, вкл. и кости от черепната основа и тежка мозъчна контузия. Лек автомобил „Мерцедес Бенц Б 180 ЦДИ“ е оборудван с 5 триточкови, инерционни колана с донатягане - за всяко едно от местата в автомобила.

Според заключението, тежката ЧМТ, която е основна причина за смъртта на М. би била превантирана от действие на предпазен колан и не би настъпила в такъв вид и тежест, при поставен изправен предпазен колан. Поставеният предпазен колан не може да ограничи ударния импулс, но може да ограничи движението на тялото на пътника под действието на инерционни сили и да намали травмиращата сила от удар при достигането му до части от интериора на автомобила.