Решение № 7002 от 18.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7002 гр. София, 18.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иванина Ив. Пъстракова

Членове:

Димитър К. Демирев

Донка Янк. Русинова при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Донка Янк. Русинова Въззивно гражданско дело № 20241100512761 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №15886 от 20.08.2024 г., постановено по гр. дело № 60763/2023 г. по описа на Софийския районен съд, 166 състав, е отхвърлен предявения от ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67а срещу ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ , ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Света София“ №7, иск по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание по чл. 411 КЗ, да бъде признато за установено, че ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ дължи на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД сумата от 3072,47 лв., представляваща регресно вземане в размер на 1/2 от стойността на изплатено застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите във връзка с ПТП, настъпило на 18.06.2018 г. в Република Германия с участието на влекач марка „Ман“, модел „ТГХ 18.440“, с рег. № ****, с прикрепено към него ремарке с рег. № ****, в резултат на което са причинени материални вреди за лек автомобил „Фолксваген“, рег. № ****, ведно със законната лихва от 09.08.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 22.08.2023 г. по ч. гр. д.

№ 44877/2023 г. по описа на СРС, 166-и състав. ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788 е осъден да заплати на ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“, ЕИК 121265177 на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 100 лева – разноски по делото, сторени пред СРС.

Срещу решението в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е 1 подадена въззивна жалба от ищеца ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, чрез пълномощника юрк. П.М., в която се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението. Жалбоподателят излага доводи, че към процесния казус е приложимо немското право, тъй като произшествието е настъпило на територията на Република Германия. Съгласно това право при произшествие, причинено от комбинация от застраховани при различни застрахователи влекач и ремарке, тази композиция следвало да се разглежда като единна оперативна единица, формираща двойна застрахователна полица, а причинените на трети лица вреди се понасяли по равно между застрахователите. Релевира, че предвид изложеното застрахователят на теглещото превозно средство, след изплащане на обезщетение на пострадалото лице, имал право на регресен иск срещу застрахователя на ремаркето за половината от заплатената сума. Моли решението да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен изцяло. Претендира разноски, включително юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемото дружество ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД е подало отговор на въззивната жалба, с който оспорва нейната основателност. Сочи, че съгласно Решение на Европейския съд от 21.02.2016 по дела С-359/14 и С-475/14 отношенията между влекача и ремаркето следва да се уредят на база разпоредби на Регламент 593/2008 „РИМ І“ и Регламент 864/2007 „РИМ II“ относно приложимото към извъндоговорни отношения право, а не от правото на мястото на настъпване на събитието, поради което правилно първоинстанционният съд е приел, че е приложимо българското право и по-конкретно чл. 479 от ЗК. Предвид така изложеното моли обжалваното решение да бъде потвърдено в цялост и претендира разноски за двете инстанции, включително юрисконсултско възнаграждение.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Първоинстанционният съд е сезиран с иск по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание по чл. 411 КЗ за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 3072,47 лв.- главница, представляваща регресно 2 вземане в размер на 1/2 от стойността на изплатено застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите във връзка с ПТП, настъпило на 18.06.2018 г. в Република Германия с участието на влекач марка „Ман“, модел „ТГХ 18.440“, с рег. № ****, с прикрепено към него ремарке с рег. № ****, в резултат на което са причинени материални вреди за лек автомобил „Фолксваген“, рег. № ****, ведно със законната лихва от 09.08.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 22.08.2023 г. по ч. гр. д. № 44877/2023 г. по описа на СРС, 166 състав.

От представените по делото доказателства, включително приобщената САТЕ, се установява, че на 18.06.2018 г., около 10:55 ч., на територията на Федерална Република Германия е настъпило пътнотранспортно произшествие между товарен автомобил "МАН ТГХ" с рег. № **** с ремарке с рег. № **** и лек автомобил марка "Фолксваген транспортер" с рег. № DAUZ14, като водачът на товарния автомобил, движейки се в дясна пътна лента на автомагистрала № 6, с посока към гр. Кайзерслаутерн и в района на км.

574+500 предприема маневра за смяна на пътните ленти – отдясно на ляво, не пропуска и реализира ПТП с попътно движещия се отляво лек автомобил „Фолксваген Транспортер“. Установява се също така според заключението на САТЕ, че всички увреждания по лек автомобил „Фолксваген Транспортер“, отразени в описа на застрахователя се намират в пряка и причинно следствена връзка с механизма на процесното събитие, а стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил „Фолксваген Транспортер“, изчислена на база средни пазарни цени в Република България към датата на ПТП е 3192,61 лева, а на база средни пазарни цени във Федерална Република Германия е в размер на 4394,55 лева.

С платежно нареждане от 09.01.2019 г., ищецът е заплатил на Германското бюро на зелена карта е. Ф. сумата в размер на 3613,09 евро – обезщетение по щета. С писмо от ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД е поканил ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД да заплати половината от заплатената сума, но ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД е отказал удовлетворяване на регресните претенции на от ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД с писмо от 18.05.2020 г.

По спорния по делото въпрос относно разпределението на отговорността между двамата застрахователи районният съд е приел, че в случая е приложимо българското законодателство, тъй като застрахователите имат обичайно местопребиваване на територията на страната, а към договорите за застраховка се прилагало именно това право. Съгласно КЗ обезщетението спрямо пострадалите лица било дължимо единствено от застрахователя на влекача, тъй като ремаркето е функционално свързано с него, а произшествието е настъпило при движение на композицията.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Главният спор между страните касае определяне на приложимото материално право при уреждане на отговорността на застрахователите по 3 застраховка "Гражданска отговорност" на теглещо МПС и на ремарке, каквито са страните по настоящото дело.

Съгласно решение на Съда на ЕС от 21.01.2016 г. по съединени дела С359/14 и С-475/14, при пътнотранспортно произшествие, причинено от теглещо превозно средство, снабдено с ремарке, приложимото право спрямо регресния иск на застрахователя на теглещото превозно средство, който е изплатил обезщетение на пострадалия при произшествието, предизвикано от водача на това превозно средство, срещу застрахователя на тегленото при произшествието ремарке, се определя съгласно чл. 7 от Регламент № 593/2008 /Регламент "Рим І"/, ако правилата на деликтната отговорност, приложими спрямо това произшествие по силата на чл. 4 и следващите от Регламент № 864/2007 /Регламент "Рим ІІ"/ предвиждат разделяне на задължението за поправяне на вредите, т.е. предвиждат отговорност на собственика или държателя на ремаркето наред с отговорността на собственика или ползвателя на теглещото превозно средство за възстановяване на вредите на пострадалото лице. В т. 54 от същото решение е посочено изрично, че задължението на застраховател по застраховка "гражданска отговорност" да обезщети причинена на пострадало лице вреда не произтича от настъпването на самата вреда /чийто фактически състав, но и кръга лица, отговорни за обезщетяване на вредата, действително се определят според приложимото право по чл. 4 и следващите от Регламент "Рим ІІ"/, а от договора, който го обвързва с отговорното застраховано лице. В т. 61 и т. 62 от решението е посочено, че на първо място трябва да се определи по какъв начин следва да бъде разпределено обезщетението за претърпените вреди в полза на пострадалото лице между водача и собственика на теглещото превозно средство, от една страна, и от друга страна, държателя на ремаркето, в съответствие с правилата на приложимото национално право по силата на Регламент "Рим ІІ", а на второ място следва да се определи, в съответствие с чл. 7 от Регламент "Рим І", кое е приложимото право спрямо договорите за застраховка, сключени между застрахователите - ищци в главните производства, и съответните застраховани от тях лица, за да се прецени дали и в каква степен тези застрахователи могат по пътя на суброгацията да упражнят правата на пострадалото лице спрямо застрахователя на ремаркето. От изложеното следва, че чл. 7 от Регламент "Рим І" се прилага в случаите, в които правилата на деликтната отговорност, приложими спрямо произшествието по силата на чл. 4 и следващите от Регламент "Рим ІІ", предвиждат разделяне на задължението за поправяне на вредата. Настоящият случай е именно такъв приложимото материално право в отношенията между пострадалия и застрахователя е това на Федерална Република Германия, което предвижда разделяне на отговорността между застрахователя на влекача и застрахователя на ремаркето (чл. 59 от Застрахователния кодекс на ФРГ), поради което и приложимото материално право в отношенията между застрахователите на влекача и на тегленото от него ремарке следва да се определи по реда на чл. 7 от Регламент "Рим І". В случая страните не са избрали приложимо право и няма съмнение, че двамата застрахователи имат обичайно местопребиваване на територията на Република България, поради което приложимо се явява българското право.

Нормативният източник, който урежда спорното правоотношение на 4 национално равнище е Кодексът за застраховането в сила от 01.01.2016 г., тъй като процесното ПТП е настъпило на 18.06.2018 г.

Съгласно нормата на чл. 479, ал. 1 КЗ /приложимо право съгласно чл.

7 от Регламент "Рим І"/, вреди, нанесени от ремарке, което е свързано с моторно превозно средство и е функционално зависимо от това моторно превозно средство по време на движение, и/или когато то се е откачило по време на движение, се покриват от застрахователя по задължителната застраховка "гражданска отговорност" на автомобилистите, свързана с притежаването и ползването на теглещото моторно превозно средство.

По изложените съображения предявеният иск по чл. 422 ГПК, вр. чл.