Решение № 13498 от 10.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13498 гр. София, 10.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Антоанета Г. Ивчева при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело № 20241110142012 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от т срещу М. В. К., с която са предявени обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумите, както следва: сумата от 1201,36 лева, представляваща 1/4 част от цената на доставена от дружеството топлинна енергия в общ размер на 4805,46 лева за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г. в имот, находящ се в **, ведно със законната лихва от 23.07.2019 г. до изплащане на вземането, сумата от 152,51 лева, представляваща 1/4 част от обезщетение за забава в размер на законната лихва в общ размер на 610,04 лева за периода от 16.09.2015 г. до 11.02.2017 г. върху вземането за главница за цена на доставена топлинна енергия, сумата от 10,89 лева, представляваща 1/4 част от цената на извършена услуга за дялово разпределение в общ размер на 43,56 лева за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г., ведно със законната лихва от 23.07.2019 г. до изплащане на вземането, и сумата от 1,86 лева, представляваща 1/4 част от обезщетение за забава в размер на законната лихва в общ размер на 7,44 лева за периода от 11.07.2015 г. до 11.12.2017 г. върху вземането за главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение.

Ищецът т твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между него и ответника М. В. К. въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се в 1

**, аб. № 012858, титуляр на 1/2 идеална част от правото на собственост върху който имот е ответника. Поддържа, че начислените за имота суми в общ размер на 4805,46 лева за цена на доставената топлинна енергия, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, са останали незаплатени. При тези съображения претендира процесните суми и заявява претенция за сторените в производството разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва наличието на облигационно правоотношение между страните, което да е източник на процесните задължения, при доводи, че с молба, вх. № 4933/04.03.1997 г. праводателят на ответника вн К. се е отказал от услугите на ищеца. Възразява се, че отоплителните тела не работят и са пломбирани, както и че количеството и стойността на доставената топлинна енергия не са определени съобразно нормативните изисквания и ползваната такава в имота.

Оспорва техническата годност на монтирания в абонатната станция общ топломер.

Релевира възражение за погасяване на претендираните вземания по давност. Моли за отхвърляне на предявените искове.

Третото лице – помагач д /с предишно търговско наименование б/ не изразява становище по предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ:

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, 2) продавачът да е доставил през исковия период топлинна енергия в твърдяното количество и на претендираната стойност на купувача и 3) изискуемост на задължението за плащане на продажната цена.

Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е да установи горните предпоставки при условията на пълно и главно доказване. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на претенцията. В случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства, ответната страна следва да докаже опровергаващия довода за неизпълнение факт – точно във времево и количествено отношение изпълнение на задължението за плащане на потребената топлинна енергия за процесния период.

С Решение № 20205407 от 31.10.2021 г., постановено по гр.д. № 32668/2018 г. на СРС, 60-ти състав, влязло в законна сила на 11.12.2021 г., в отношенията между 2 страните в настоящото производство – т и М. В. К., са признати за установени следните вземания: по иска с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ – сумата от 110,09 лева, представляваща ¼ част от стойността на доставената топлинна енергия през периода от 01.11.2014 г. до 30.04.2017 г. до следния топлоснабден имот, а именно: апартамент № 9, находящ се в **, с абонатен № 012858, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 20.12.2017 г. до окончателното изплащане на дължимата сума; по иска с правно основание чл. 415, ал.

1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД – сумата от 0,74 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 15.09.2017 г. до 11.12.2017 г., които вземания са били предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 01.02.2018 г., издадена по ч. гр. д. № 88476 по описа за 2017 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60 състав. Със същото решение съдът е отхвърлил иска с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за разликата над уважения размер от 110,09 лева до пълния предявен размер 1212,29 лева, както и за периода от 01.05.2014 г. до 31.10.2014 г., а иска с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за разликата над уважения размер от 0,74 лева до пълния предявен размер от 154,35 лева, както и за периода от 16.09.2015 г. до 14.09.2017 г.

Съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019 г. на ВКС по тълк. д.

№ 3/2016 г., ОСГК – „Решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право.“. Съобразно мотивната част на посоченото тълкувателно решение – „В случаите, когато предмет на последващия иск за съдебна защита е разликата /остатъка/ от вземането, се касае до същото субективно материално право, същото вземане, но в останалия незаявен с предявения преди това частичен иск обем.

По двата иска се претендира едно и също вземане, но в различен обем, различни части. Предвид правоустановяващото и преклудиращото действие на СПН е недопустимо в последващия исков процес за остатъка от вземането да се спори относно основанието на вземането и правната му квалификация. Формираната СПН на решението по частичния иск относно основанието преклудира правоизключващите и правоунищожаващите възражения на ответника срещу правопораждащите правно релевантни факти, относими към възникването и съществуването на материалното правоотношение, от което произтича спорното право. Правопогасяващите възражения на ответника за останалата част от вземането не се преклудират, тъй като е допустимо за разликата, която не е била предявена с първоначалния иск, вземането да е погасено по давност, чрез плащане, 3 прихващане или по друг начин. Правоотлагащите възражения по отношение на останалата част от вземането също не се преклудират, защото е възможно да се твърдят факти, които отлагат нейната изискуемост.“.

За преценка на обхвата на СПН на Решение № 20205407 от 31.10.2021 г., постановено по гр.д. № 32668/2018 г. на СРС, 60-ти състав, следва да се вземат предвид и разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 2 от 18.03.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2020 г., ОСГТК – „С решението, с което е уважен изцяло частичният иск, размерът на признатото субективно право остава извън обективните предели на формираната сила на пресъдено нещо. Това позволява на титуляра да предяви с нов иск частта от своето право, останала извън процеса.“.

Доколкото в конкретния случай между същите страни е постановено влязло в законна сила съдебно решение, с което СРС, 60-ти състав се е произнесъл по предявен срещу ответника иск за 1/4 част от вземане за стойността на доставената топлинна енергия през период, идентичен на заявения в настоящото производство /от 01.11.2014 г. до 30.04.2017 г./, като е признал за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 110,09 лева, представляваща 1/4 част от стойността на доставената топлинна енергия през периода от 01.11.2014 г. до 30.04.2017 г., и съобразно разясненията, дадени в горепосочени тълкувателни решения, следва да се приеме, че със СПН са установени правопораждащите юридически факти на спорното право, предмет на исковата защита на ищеца в настоящото производство, а именно – наличието на действително правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия.

В обхвата на доказване в настоящото производство е единствено размера на исковата претенция, във връзка с което по делото е прието прието заключение на СТЕ, което съдът, съобразно правилата на чл. 202 ГПК, кредитира като обективно, компетентно и добросъвестно изготвено. От последното се установява, че за процесния период стойността на начислената за процесното жилище топлинна енергия възлизала на 4563,11 лева, а извършеното от третото лице – помагач изравняване на сумите за абонатен № 012858 възлизало общо на 242,26 лева (за доплащане) за целия исков период.

Частично основателно е и своевременно релевираното от ответника възражението за погасяване по давност на съдебно предявеното вземане. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на задължението за заплащане на стойността на доставена топлинна енергия е поставена в зависимост от настъпване на падежа, определен в общите условия. В случая са приложими общите условия в сила от 14.03.2014 г. В раздел „Заплащане на ТЕ” от ОУ, чл. 33, ал. 1 (приети с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г.) е определен реда и срока, по които купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми. Това трябва да 4 стане в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача, като настоящият състав приема, че най-рА.та дата, на която може да бъде направено такова публикуване е първият ден на месеца, следващ месеца на доставката.

Съгласно това и на основание разпоредбата на чл. 70 ЗЗД следва, че срокът за заплащане на задължението е уговорен в полза на длъжника, което означава, че преди изтичането на срока задължението е платимо, но не е изискуемо. Поради ненастъпилата изискуемост, както е посочено в разпоредбата на чл. 114 ЗЗД, давност за вземания, които не са изискуеми не тече.

Предвид характера на задължението като такова за периодично плащане, съобразно обобщените в ТР № 3 от 18.05.2012 г. по т. д. 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС белези, приложим е специалният тригодишен давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД.

Настоящото производство е образувано с факта на подаване на исковата молба в съда – на 23.07.2019 г., поради което и с оглед приложение на нормите на чл. 115, б.

„ж“ ЗЗД и чл. 116, б. „б“ ЗЗД от този момента давността се счита спряна и прекъсната.

Предвид приложимост на специалната 3-годишна давност в случая се обуславя изводът, че погасени по давност са всички задължения, чиято изискуемост е настъпила преди 23.07.2016 г., а непогасени по давност са тези, чиято изискуемост е настъпила след тази дата. В случая погасени по давност са всички вземания за периода 01.05.2014 г. – 31.05.2016 г., чийто общ размер, съобразно заключението на вещото лице по СТЕ, възлиза на сумата от 3254,24 лева, а непогасени по давност са вземанията за периода 01.06.2016 г. – 30.04.2017 г. в общ размер на 1551,02 лева.