Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 69 от 22.02.2023, Окръжен съд - Стара Загора

Съд
Окръжен съд - Стара Загора
Дело
Търговско дело 213/2022
Вид
Решение № 69
Подписан
22.02.2023
В сила
28.03.2023
Състав
Димитър Миков Христов

Цитирани разпоредби

  • чл. 114 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 108, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.113 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 113, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 114, т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.116 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 147, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 20 · Закон за движението по пътищата
  • чл.20, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • Чл.5, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 5, ал. 2, т. 1 · Закон за движението по пътищата
  • § 6, т. 54 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 380 · Кодекс за застраховането
  • чл. 429 · Кодекс за застраховането
  • чл. 429, ал. 2, т. 2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 493, ал. 1, т. 5 · Кодекс за застраховането
  • чл. 497 · Кодекс за застраховането
  • чл. 498, ал. 3 · Кодекс за застраховането
  • чл.78а · Наказателен кодекс

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. С.З., 22.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично засЕ.ние на шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

ПредсЕ.тел: ДИМИТЪР М. Х. при участието на секретаря Даниела М. Калчева като разглЕ. докладваното от ДИМИТЪР М. Х. Търговско дело № 20225500900213 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание по чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че ищцата е пострадала при пътно транспортно произшествие, настъпило на 27.09.2019 г. в гр. С.З., по бул.

Ц.С.В. в посока от изток на запад, след кръстовището с ул. Х.Д. А., като е претърпяла сериозни телесни увреждания.

Ударът е бил реализиран от лек автомобил марка „О.К.” с pen № **** около 18.00 часа. Автомобилът е бил управляван от Е. Г. Т..

Посочено е, че пътят, по който се е движил автомобилът е двупосочен, с по две ленти за движение във всяка посока. Помежду им има разделителен остров с растителност, отделящ лентите за движение на изток, от тези за движение на запад. Участъкът е прав, със суха асфалтова настилка. Ищцата твърди, че се е движила по източния тротоар на ул. **** - гр. С.З., в посока от север на юг. В края на тротоара се спряла, за да се оглЕ. и да предприеме перпендикулярно пресичане на бул. Ц.С.В.. Започнала бавно да се предвижва, когато автомобилът я ударил. Ударът се е осъществил в южната лента за движение на автомобилите в посока запад. Тялото на ищцата се озовало върху предния капак на автомобила, а главата й ми се е ударила в долния десен ъгъл на панорамното стъкло. След спирането на автомобила е била отхвърлена напред и се е озовала върху терена, на около метър разстояние вдясно от предната част на колата.

Твърди се, че екип на ЦСМП е откарал ищцата в УМБАЛ”П.Д.С.К.”АД.

Образувано било досъдебно производство № 174/2019 г. по описа на сектор Пътна полиция, а в последствие било образувано НОХД № 2981 по 1 описа на Районен съд С.З.. Подсъдимата Е. Г. Т. е била призната за виновна в това, че при управлението на автомобила си на 27.09.2019 г. е нарушила правилата за движение и е причинила на ищцата по непредпазливост средна телесна поврЕ., изразяваща се в черепно- мозъчна травмо-кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка в областта на дясната голямомозъчна хемисфера, което причинява разстройство на здравето, временно опасно за живота и гръдна травма-счупване на серия ребра/I, IV, VII, V,VI/ в дясно с контузия на белите дробове.

В лечебното заведение, след предварителни прегледи ищцата е била хоспитализирана на 27.09.2019 г. в клиника по Неврохирургия. Била загубила съзнание, след това чувствала силна болка в главата и помнила, че е повръщала. Боляло я е цялото тяло. Били й дадени медикаменти и започнала спешна подготовка за операция - образно диагностични изследвания и медикаменти, по повод остър субдурален хематом в дясна ГМХ.

Посочено е, че на 28.09.2019 г. ищцата е била оперирана, като след оперативния период от 24 часа е била в клиника по Анестезиология и интезивно лечение. Била изписана ме на 08.10.2019 г.

Счита, че опасността от черепно-мозъчната травма не е била реализирана благодарение на своевременно оказаната високо квалифицирана медицинска помощ. Гръдната травма й причинила трайно затруднение на движението на тялото, като лекарите казали, че възстановителния период е около два месеца. Счупени били 5/пет/ ребра.

Ищцата твърди, че травматологичните увреждания са в пряка причинна връзка от настъпилото пътно транспортно произшествие.

След изписването от болницата било необходимо ищцата да се снабди с електрическо легло, двулицев матрак и водонепромокаем калъф, който бил доставен и монтиран от „А.Б.”ЕООД.

Била насочена и към физиотерапевтични и рехабилитационни мероприятия.

На 11.11.2019 г., ищцата била отново приета в клиника по Неврохирургия, поради силно главоболие, гадене и световъртеж. След медикаментозно лечение била изписана на 13.11.2019 г.

Твърди, че и към настоящия момент се придвижва трудно. Страхува се да ходи сама. Пътно транспортното произшествие оказало върху ищцата силно негативен ефект. В продължение на дълъг период от време търпяла болки и страдание от получените травми. И към момента трудно движила ръцете си и получавала световъртеж. Произшествието оставило траен белег в съзнанието й. Поставена била в ситуация, в която има нужда от чужда помощ.

Това се отразявало негативно на психиката й и водило до проява на депресивни състояния на съзнанието. Болките, които усещала и сега й напомняли за ужаса, който преживяла, а споменът и страхът не излизали от съзнанието й.

В исковата молба се твърди, че за лекия автомобил марка „О.К.” с peг.

№ Р 1094 ВХ, към датата на ПТП - 27.09.2019 г., е била налице валидно 2 сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при застрахователно дружество „З.К.Л.И.“ АД.

На основание на горепосоченото била образувана щета № 0023-10006321- 7314/31.05.2021 г. На 03.11.2021 г. ищцата представила препис от съдебен акт, постановен по НОХД № 2981 /2021 г. по описа на Районен съд С.З..

Ищцата твърди, че е получила уведомление от застрахователното дружество за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лева и имуществени вреди в размер на 889.00 лева. Отговорила, че неимуществените вреди са прекалено занижени. След това отново получила уведомление, че неимуществените вреди са увеличени с 5000 лв.

Твърди, че по посочената от нея банкова сметка няма преведени суми от застрахователното дружество.

Твърди, че към настоящия момент все още чувства неудобство, физическа болка и страдание. Неблагоприятни били и последиците от психичното и емоционално й състояние.

Счупените ребра предизвикали затруднено движение на крайниците, несигурност, когато се движи сама. Координацията й била нарушена. Това обективно състояние било визирано в етапната експертиза от 06.01.2022 г.

Посочва, че на 02.04.2022 г. от УМБАЛ ”П.Д.С.К.”АД на ищцата било издадено медицинско направление за преглед, съгласно което били налице болезнени и ограничени движения в раменната става. На 05.04.2022 г. д-р Тодоров констатирал нарушение в координацията и отслабване на периферните пулсации, в резултат на претърпяната катастрофа. Поради постоянната тревожност, която ищцата чувствала отишла на преглед при д-р К., която й предписала медикаментозно лечение за преодоляване на емоционалната лабилност, вследствие на ПТП.

Ето защо моли съда да постанови решение, с което да осъди „З.К.Л.И.”АД, ЕИК **** със сЕ.лище и адрес на управление гр.С., ******, представлявано от Изпълнителните директори заедно: С. Н.А. и В.В.И., да заплати сумата от 40 000 /четиридесет хиляди лева/, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от непозволено увреждане и 889.00 лв. /осемстотин осемдесет девет лева/ имуществени вреди за разходите, които ищцата е направила за лечението, вследствие на ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 03.11.2021 г.- датата на представяне на съдебния акт, до окончателното изплащане на сумата.

Постъпил е отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва изцяло предявената искова претенция за неимуществени вреди по основание и по размер, като счита същата за недължима, а отделно - за прекомерна.

Оспорва всички твърдения в исковата молба по основанието на предявената претенция за неимуществени вреди.

Оспорва мехазнизма на ПТП, изложен в исковата молба като прави възражение за съпричиняване от страна на ищцата към настъпването на 3 собствените травми поради извършено нарушение на чл. 114, т.1, чл. 108, ал.1, чл.113 от ЗДвП, пресичайки не по указания начин, на нерегламентирано за пресичане място - ищцата внезапно била излязла на платното за движение, което представлявало съпричиняване към настъпилите травми.

Оспорва претенцията за неимуществени вреди и по размер.

Оспорва твърденията в исковата молба за тежестта на настъпилите травми, продължителността на оздравителния и възстановителен период и твърденията за негативни емоционални и психологически последици, както и причинно - следствената им връзка с процесното събитие.

Оспорва твърдението, че вследствие на получените от ищцата травми същата и към настоящия момент се придвижвала трудно.

Оспорва твърдението, че в следствие на процесното ПТП ищцата е изпитвала болки и страдания в продължение на дълъг период от време.

Оспорва твърдението в исковата молба, че ищцата имала нужда от чужда помощ към настоящия момент.

Оспорва причинно-следствената връзка между приемането на ищцата в клиника по Неврохирургия от дата 11.11.2019г. и процесното ПТП. Посочва, че видно от приложената към исковата молба Епикриза от дата 13.11.2019г. ищцата е била постъпила с оплаквания след падане на земята при опит да стане от леглото, като изследванията били в норма.

Оспорва твърдението, че пътния инцидент се е отразил и на психическото състояние на пострадалата.

Счита, че при определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди, съдът следва да има предвид разпоредбите на чл. 52 ЗЗД. С оглед обективните данни за състоянието на ищцата поддържа, че претендираната парична сума е в изключително завишен размер, за да доведе до репариране на моралните вреди в техния действителен размер, каквото е изискването на закона. От друга страна, паричното обезщетение следвало да репарира действително настъпили вреди, като в този смисъл не се дължи по причина за удовлетворяване на други нужди на претендиращия обезврЕ..

На самостоятелно основание поддържа, че исковата сума е недължима поради самоувреждане на ищцата, по изложените вече съображения, като претендираната сума за имуществени и неимуществени вреди счита за прекомерна по аргумент от чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.

Оспорва твърденията в исковата молба за тежестта на настъпилите травми, продължителността на оздравителния и възстановителен период и твърденията за негативни емоционални и психологически последици, както и причинно - следствената връзка с процесното събитие.

Оспорва изцяло иска за присъждане на лихва по претенцията за неимуществени вреди като неоснователен, по съображенията за неоснователност на главния иск.

Възразява срещу искането за присъждане в полза на ищцата, на направени по делото разноски, по аргумент от заявеното искане за 4 освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски за водене на производството.

Оспорва и размера на адвокатския хонорар, в случай, че размерът му надвишава минималните размери съгласно Наредба №1/2004г. на ВАС.

Претендира направените от ЗК „Л.И.” АД разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

Постъпила е допълнителна искова молба, с която ищцата заявява, че поддържа исковата молба, като прави следните пояснения:

Посочва, че механизмът на ПТП отговаря на действителната фактическа обстановка. Твърди, че с поведението си не била нарушила разпоредбите на чл.114, т.1, чл. 113 и чл.108, ал.1 от ЗДвП. Счита, че водачът на превозното средство е нарушил чл.5, ал.1, т.1, ал.2, т.1, чл.20, ал.2 и чл.116 от ЗДвП, чиито правни норми изисквали водачите на превозни средство да не поставят в опасност живота и здравето на хората; да бъдат внимателни към уязвимите участници в движението-пешеходците; да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението; да бъдат внимателни и предпазливи към пешеходците.

Счита, че с поведението си не била допринесла за осъществяването на ПТП. Напротив преди да предприеме перпендикулярно пресичане на булевард „Ц.С.В.” била спряла в края на тротоара и се оглЕ.ла за задаващи се превозни средства. След като не видяла такива започнала бавно да се предвижвам към незатревената част от разделителния остров. Счита, че не е налице съпричиняване от нейна страна към настъпването на травмите й.

Твърди, че настъпилите травми изисквали продължителен период на лечение. И към настоящия момент се предвижвала трудно и трудно движила ръцете си. Осъщественото ПТП се отразило негативно на психиката й и водило до проява на депресивни състояния на съзнанието. Всичко това било в следствие на причинените й травми от ПТП и била принудена да търси помощта на своите близки.

Счита за неоснователно оспорването от страна на ответника за липса на причинно - следствена връзка между приемането на ищцата в Клиника по неврохирургия на дата 11.11.2019 г. Посочва, че падането й от леглото било в следствие на силно главоболие, гадене и световъртеж, резултат от операцията, която претърпяла. След медикаментозно лечение била изписана на 13.11.2019 г.